Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/23.04.2020г..,гр.Пазарджик
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІ въззивен
състав, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и двадесета
година,в състав:
Председател:Красимир Ненчев
членове:Албена Палова
Мариана Димитрова
при
участието на секретаря ГА.на Младенова като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №90 по описа на Съда за 2020 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №380 постановено на 15.11.2019г. по гр.дело
№970 по описа на Велинградския районен съд за 2018г. е допусната съдебна делба
между Х.А.Ю., ЕГН: ********** и И.М.Ю. ЕГН: ********** на следния
недвижим
имот: поземлен имот, за който регулацията е приложена, означен на приложената
скица, като УПИ ******, с площ от 1215 кв.м., който е образуван от ******,
с площ от 1215 кв.м., в кв. № 12, по регулационния план на с. Д.Д., при съседи: от северозапад- ******* от север- ******* и
*******, от изток- ******* от юг и югоизток- улица и от запад- улица, при квоти : 1 /2 идеална част за Х.А.Ю. и 1/ 2 идеална
част за И.М.Ю..
С въззивната си жалба
,подадена в срока по чл.259,ал.І от ГПК съделителят И.М.Ю.
обжалва решението като твърди,че то е неправилно и необосновано. Формулира
искане решението да бъде отменено, а искът за делба на недвижимия имот да бъде
отхвърлен като неоснователен. Излага подробни съображения, докладвани на
страните по реда на чл.268,ал.1 от ГПК.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е депозиран отговор
на въззивната жалба.
Жалбата е
депозирана от страна, имаща интерес и право на обжалване, в предвидения от
закона срок. Изпълнени са и другите изискуеми от закона задължения, поради
което е допустима.
При извършената
проверка по чл. 269 от ГПК въззивната инстанция
констатира, че обжалваното решение е вА.дно и допустимо.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за
незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт
и събраните по делото доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за
установено следното:
Предмет на делбата е следния недвижим имот: УПИ ******,
с площ от 1215 кв.м., който е образуван от ******, с площ от 1215 кв.м., в кв.
№ 12, по регулационния план на с. Д.Д., при съседи:
от северозапад- ******* от север- ******* и *******,
от изток- ******* от юг и
югоизток- улица и от запад- улица.
От приложените по
делото удостоверения за наследници ,и за семейно положение ,се установява
следното:
На 14.04.1946г. Д. М. Х.
и И. А. Х. са сключили граждански брак.
Д. М. Х., ЕГН: **********,
е починала на 07.07.1998 г., и е оставила наследници
по закон- И. А. Х. ЕГН: **********- съпруг, починал на 25.11.2009 г., М.И.Ю.,
ЕГН: **********- син, А. И.Ю., ЕГН: **********- син, починал на 14.04.1998 г.
Няма спор,че ищцата Х.А.Ю. е съпруга на А. И.Ю.-починал
на 14.04.1998г.
Няма спор,че с нотариален
акт за собственост на недвижим имот придобит въз основа на обстоятелствена
проверка № 83, нот. дело № 653/1994 г., от 19.08.1994 г., И. А. Х., е признат
за собственик на дворно място от 645 кв. м., съставляващо парцел IX, отреден за имот пл. № 66, от кв. 12, по
регулационния план на с. Д.Д., ведно с построената
върху парцела къща на два етажа, застроена на 95 кв.м., при съседи на парцела:
улица от две страни и М. Ю. Х.; както и на дворно място от 605 кв.м.,
съставляващо парцел ****, отреден за имот пл. № 66, от кв. № 12, по
регулационния план на с. Д.Д., ведно с построената
върху парцела плевня, застроена на 36 кв.м., при съседи на парцела: улица от
две страни и Ш. Х. Х..
С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 584, том III, нот. дело № 572/2002 г.,на 11.12.2002 г., И. А. Х. е дарил на Х.А.Ю.
следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда- първи етаж от жилищна
сграда- къща на два етажа, на застроена площ от 95 кв.м., построена върху
поземлен имот, находящ се в строителните граници на
населеното място, целият с площ от 1185 кв.м., означен на приложената скица,
като парцел ****, отреден за имот пл. № 66, от кв. № 12, по
регулационния план на с. Д.Д., при граници и съседи
на поземления имот: от изток- улица, от северзапад-
поземлен имот, означен като парцел IX-58, собственост на СА.х
СА.х Н., от север- позмлен имот, означен като парцел X-64,
собственост на наследниците н М. Ю. Х. и парцел VII-65,
собственост на наследниците на А. А.ев А. и от юг- улица.
С нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 187, том II, рег. № 4865, нот. дело № 373/29.11.2017 г., на 29.11.2017г. М.И.Ю., е прехвърлил правото си на
собственост на И.М.Ю. върху следния недвижим имот: поземлен имот, за който
регулацията е приложена, означен на приложената скица, като УПИ ******,
с площ от 625 кв.м., който е образуван от ******, с площ от 1215 кв.м., в кв. №
12, по регулационния план на с. Д.Д., одобрен със
Заповед № 552/04-06.1984 г. и Заповед № 379/23.04.2002 г., с начин на трайно
ползване: индивидуално застрояване, имот с пълен кадастрален номер 5040066 от
кадастрален район 504, при съседи: от северзапад- *******
от север- ******* и *******, от
изток- ******* от юг и югоизток- улица и от запад-
улица. Допълнен с нотариален кат за поправка на нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 39, том II,
рег. № 3203, нот. дело № 220/26.07.2018 г., съгласно
който вместо „УПИ ******, с площ от 625
кв.м., който е образуван от ******, с площ от 1215 кв.м.“, следва да се чете
„УПИ ******, с площ от 1215 кв.м., който е образуван от ******, с площ от 1215
кв.м.“.
С нотариална покана от
08.11.2017 г. до Х.А.Ю. ,М.И.Ю. като собственик на процесния
поземлен имот е поискал да му заплаща наем в размер на 200 лв. месечно, като
обезщетение за ползването на имота, ведно с намираща се в него плевня, както и
за ползването на земеделски земи, оставени му в наследство от баща му И. А. Х..
По делото са ангажирани гласни доказателства.
Така изложената фактическа обстановка е
установена от първоинстанционния съд и не се оспорва
от жалбоподателя, който изрично във въззивната си
жалба възпроизвежда в хронологичен ред установени от съда факти.
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел,че искът за делба на
дворното място е основателен,при квоти за страните : по ½ ид.част-за всеки един от съделителите.
Приел е,че И. А. Х. е придобил в режим на СИО, заедно със съпругата си Д. М.
Х., правото на собственост върху следните недвижими имоти, а именно: дворно място от 645 кв. м., съставляващо
парцел IX, отреден за имот пл. № 66, от кв. 12, по
регулационния план на с. Д.Д., ведно с построената
върху парцела къща на два етажа, застроена на 95 кв.м., както дворно място от 605 кв.м., съставляващо парцел
****, отреден за имот пл. № 66, от
кв. № 12, по регулационния план на с. Д.Д., ведно с
построената върху парцела плевня, застроена на 36 кв.м.Съществуващата СИО по отношение на процесния
недвижим имот е прекратена при хипотезата на чл. 26, ал. 1, пр. 1 СК от 1985 г. (отм.) със смъртта на Д.
М. Х.. Съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН,съобразно която
децата на починА.я наследяват по равни части, а
съгласно чл. 9, ал. 1 ЗН, съпругът
наследява част равна на всяко дете. В случая от представените удостоверения за
наследници на Д. М. Х. и И. А. Х. се установило безспорно, че синът им А. И.Ю.
е починал преди наследодателката, а именно на
14.04.1998 г., като е безспорно също, че към този момент единствен негов
законен наследник по закон е била неговата съпруга и че същият не е оставил
свои низходящи,при това положение първоинстанционният
съд е приел, че не може да намери приложение разпоредбата на чл. 10 ЗН ,в който
смисъл е и Решение № 57/25.04.2016 г., по гр.дело № 4821/2015 г., на I ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. Доколкото покойната е оставила за наследници едно дете
и преживял съпруг , по силата на наследствено правоприемство
всеки от наследниците й, а именно И. А.
Х.- съпруг и М.И.Ю. - син, е придобил по 1/2 идеална част от
притежаваната от нея ½ идеална част от делбения
имот, или по 1/4 идеални части,вследствие на което преживелият съпруг И. А. Х. е станал собственик на 3/4
идеални части от процесния недвижим имот -предмет на
делба, от които 1/4 идеална част, по силата на наследяване по закон и ½
идеална част по силата на прекратената СИО. След смъртта на И. А. Х., ЕГН: **********, починал на
25.11.2009 г., на основание чл. 5, ал. 1 ЗН М.И.Ю. е станал изключителен собственик на
целия поземлен имот по силата на наследяване по закон от родителите му Д. М. Х. и И. А. Х.,като
впоследствие със сделка на 29.11.2017г. се е разпоредил с това свое право в
полза на сина си съделителят И.М.Ю.. Така изложеното,касаещо собствеността на делбения имот и правата в наследяването от фактическа
страна не се оспорва от жалбоподателя.
С оглед въведеното с
исковата молба възражение на ищцата по смисъла на чл.79 от ЗС първоинстанционният съд анА.зирайки задълбочено и в съвкупност събраните по делото
доказателства е достигнал до единствения обоснован извод ,че ищцата е придобила правото на собственост върху
половината от поземления имот въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност, считано от 1998 г. до 2008 г. При това
положение и доколкото правните последици от изтичането на придобивна
давност се зачитат с обратна сила, съдът е приел,че праводателят
на ответника не е могъл да прехвърли правото на собственост върху целия
недвижим имот, поради което и сделката обективирана в
нотариалния акт за продажба от 29.11.2017
г., е породила вещно- прехвърлителен ефект само
за ½ идеална част от него,поради което следва да бъде допусната съдебна
делба между страните в процеса на делбения имот при
равни права, а именно по ½ идеална част за всеки един от тях.Така
изразената воля на първоинстанционния съд относно
основателността на възражението за придобиване по давност на половината от
дворното място от съделителката Х.А.Ю. се оспорва от
жалбоподателя.
На първо място, жалбоподателят твърди,че е
неправилен извода на съда ,че съделителката е
установила владение върху имота през 1998г., тъй като към онзи момент
родителите на съпруга й били живи,а впоследствие след смъртта на Д. Х., са останА. единствените наследници на имота –свекър й И. Х. и деверът й М.Ю., и дори да е владяла част от имота, то не го е
владяла само за себе си, тъй като с посочените лица били едно домакинство.
На следващо място ,жалбоподателя твърди,че
неправилен е извода на решаващия съд ,че владението на съделителката
се характеризира с онези белези ,годно да я легитимира като собственик, тъй
като : процесния делбен
имот не съставлява самостоятелен обект на собственост;не е нА.це явно и несмущавано владение върху обособена реална част
–имота никога не е бил разделян на реална част; собственика на имота се е
противопоставил на владението – през 2017г. М.Ю. е отправил покана съделителката да
освободи имота или да заплаща обезщетение за ползването му; фактическата власт
върху имота винаги се е осъществявала от изключителния собственик М.Ю.,
впоследствие от правоприемника му;съделителката не е
владяла имота в десетгодишния срок по чл. 79 от ЗС.
На така повдигнатите въпроси, с мотивите на
решението си първоинстанционният съд е дал
ясни,обосновани и правилни отговори.
За да се приеме, че в полза на
едно лице тече придобивна давност, то трябва не
просто да обитава и ползва един имот, но и да демонстрира поведение, израз и на
двата признака на владението ”corpus”/фактическа власт/ и „animus”/воля за своене/.
От събраните по делото
доказателства по безспорен и несъмнен начин се установява ,че упражняваната
фактическа власт от Х.Ю. върху процесния чужд имот е
с последица придобиване на част от него ,тъй като се доказа завладяване/съзнание
за своене/, изключващо възможността за действия в
имота от страна на собствениците, демонстрирано пред тях, достигнало до тяхното
знание. От данните по делото по несъмнен начин се установява,че съделителката винаги е отричала правата на собствениците и
е демонстрирала намерение за владение само за себе си на част-половината от делбения имот,както и явно и спокойно фактически е владяла
тази част от имота.
От събраните гласни доказателства
–показанията на св. А. и св.Н. се установява,че владението върху имота е
установено през 1998г. „Свекър й раздели местото на две,на двамата братя ,на
мъжа й и на нейния девер“. В съответствие с житейската логика е,че съделителката е завладява имота през 1998г., през която
година почиват свекърва й и съпругът й. Този извод се подкрепя и от факта,че
през 2002г. свекърът й, И. А. Х. й е дарил първия етаж от жилищната сграда
построена в дворното място. В показанията си св. А. и св.Н. са непротиворечиви,че
„всички,цялото село знаеха,че Х. си ползва имота от свекъра й. ,До 2017г.
,когато имота е ограден от девера й ,и достъпа до него е възпрепятстван.
Предвид така възприетото, правилно първоинстанционният
съд е приел,че ищцата е упражнявала владение
по отношение на реална част- половината от процесния
поземлен имот, което владение е продължило повече от 10 години, считано от 1998
г. до края на 2017г.-когато е изгубила
владението върху тази част от имота. Правилно първоинстанционният
съд е приел, че давността не е била прекъсвана по смисъла на чл. 81 ЗС, тъй
като към 2017г. вече са били нА.це
елементите от фактическия състав за придобиване правото на собственост по
давност, а именно изтекъл период от време за повече от десет години, считано от
1998 г., както и установено владение, което е било постоянно, спокойно, явно и несъмнено с намерение да се свои вещта,
доколкото презумпцията по чл. 69 ЗС не е
оборена ,позовавайки се на ТР № 4/2012г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционният съд,че показанията на св. Д. М.Ю. и М.М.Ш. в частта, в
която твърдят, че ищцата не е ползвала процесния
имот,са необективни, непоследователни, вътрешно противоречиви и в противоречие
с останА.я събран по делото доказателствен
материал, и като такива не ги цени.
Т.е, настоящият съдебен състав приема
възраженията на жалбоподателя ,че ищцата не е владяла за себе си ,тъй като е
била в общо домакинство с други лица, че владението й не се характеризира с правнозначимите белези ,че владението е прекъснато през
2017г. с отправяне на покана,за несъстоятелни,както по изложените съображения,
така и съобразно мотивите на първоинстанционния съд ,към
които препраща като обосновани, ясни и категорични, и които изцяло споделя. Наред
с това, съобрази и Решение №55/08.10.2015г. по гр.дело №32552014г., на ВКС,ІІг.о, съобразно което : „Владението върху определена вещ
може да бъде предадено от едно лице на друго по волята на предишния владелец.
Законът регламентира изискванията към формата,в която следва да бъде облечено
постигнатото съгласие за прехвърляне на вещни права, но не поставя изисквания
,на които следва да отговаря съгласието за предаване на владение.След като
такива отсъстват,те не могат да бъдат въведени по тълкувателен път и следва да
се приеме,че предаването на владението със съгласието на предишния владелец
може да се осъществи свободно-например чрез просто връчване на вещта или чрез
писмен акт.“В конкретният казус, единственият
възможен извод въз основа на събраните доказателства е,че ищцата е установила
владение върху половината част от делбения имот / ,което владение е продължило десет
години , и понастоящем същата се
легитимира като собственик на ½ ид.част от УПИ ******, с площ от 1215 кв.м., образуван от ******, с площ от 1215 кв.м., в кв. № 12, по регулационния
план на с. Д.Д..Владение върху
идеална част може да се установи от едно трето за собствеността лице, ако
владелецът още от самото начало формира намерение за своене
само на част от вещта.Ако се предполага, че който има фактическа власт върху една изцяло чужда
вещ, я държи като собствена, то на още по-силно основание това се предполага и
за идеалните части от нея.Заявеният за делба
имот е съсобствен между страните, при права : по
½ ид.част за ищцата и за ответника.
Решението
като правилно следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения и на основание чл. 271,
ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
ПОТВЪРЖДАВА Решение №380 постановено на 15.11.2019г. по гр.дело
№970 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.
Решението подлежи на касационното
обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба
пред ВКС.
Председател: членове: 1.
2.