МОТИВИ
към присъда № 28,
постановена на 27.06.2016г. по НОХД №
648/2016г. по описа на Търговищкия
районен съд.
Подсъдимият Р.Л.С. от гр.Шумен с ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК за това, че за
времето от 02.12.2015г. до 24.01.2016г. в гр.Търговище при условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и
МПС, след предварителен сговор с А.Л.Б. и А.К.Ю., извършил кражба на различни
движими вещи, както следва:
-за времето от 02.12.2015г. до
03.12.2015г. в гр.Търговище след предварителен сговор с А.К.Ю. отнел и направил
опит да отнеме /авторесийвър м.“Медиум“, собственост
на М.С.М./, но деянието му останало недовършено по независещи от волята му
причини, различни движими вещи, собственост на М.С.М., Б.Г.Ц. и М.И.П. на обща
стойност 443лв.;
-за времето от 21.01.2016г. до 24.01.2016г.
в гр.Търговище след предварителен сговор с А.Л.Б. и А.К.Ю. отнел различни движими вещи,
собственост на В.П.Ж., П.П.С. и С.Д.А. на обща
стойност 1535лв., като общата стойност на всички отнети вещи е 1978лв.
Подсъдимият А.Л.С. от
гр.Шумен с ЕГН: ********** е предаден на съд с обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр.
с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК за това, че за времето от 21.01.2016г. до 24.01.2016г. в
гр.Търговище при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство и МПС, след предварителен сговор с Р.Л.С. и А.К.Ю.,
извършил кражба на различни движими вещи, собственост на В.П.Ж., П.П.С. и С.Д.А. на обща стойност 1535лв.
Подсъдимият А.К.Ю.
от гр.Шумен с ЕГН: ********** е предаден на съд със следните обвинения:
По обвинение по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК за това, че за
времето от 02.12.2015г. до 24.01.2016г. в гр.Търговище при условията на опасен
рецидив и продължавано престъпление,
чрез използване на техническо средство и МПС, след предварителен сговор с А.Л.Б.
и Р.Л.С., извършил кражба на различни движими вещи, както следва:
-за времето от 02.12.2015г. до
03.12.2015г. в гр.Търговище след предварителен сговор с Р.Л.С. отнел и направил
опит да отнеме /авторесийвър м.“Медиум“, собственост
на М.С.М./, но деянието му останало недовършено по независещи от волята му
причини, различни движими вещи, собственост на М.С.М., Б.Г.Ц. и М.И.П. на обща
стойност 443лв.;
-за времето от 21.01.2016г. до 24.01.2016г.
в гр.Търговище след предварителен сговор с А.Л.Б.
и Р.Л.С. отнел различни движими вещи,
собственост на В.П.Ж., П.П.С. и С.Д.А. на обща
стойност 1535лв., като общата стойност на всички отнети вещи е 1978лв;.
По чл.216,
ал.1 от НК - за това, че на 21/22.01.2016г. в гр.Търговище сам
унищожил противозаконно ключалка за врата на товарен автомобил м.“Рено Премиум 420,19“ на стойност 80лв., собственост на В.П.Ж..
В
наказателното производство бяха приети за съвместно разглеждане следните граждански
искове :
Граждански иск, предявен от пострадалия М.И.П. против подсъдимите Р.Л.С. и А.К.Ю. за солидарно заплащане на сумата от 168лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.2015г. до окончателното
изплащане. Пострадалият М.П. бе конституиран като граждански ищец в процеса.
Граждански
иск, предявен от пострадалия Б.Г.Ц. против
подсъдимите Р.Л.С. и А.К.Ю. за солидарно заплащане на сумата от 120лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението
имуществени вреди, ведно със законната лихва от 03.12.2015г. до окончателното
изплащане. Пострадалият Б.Ц. бе конституиран като граждански ищец в процеса.
Граждански
иск, предявен от пострадалия В.П.Ж. против подсъдимия А.К.Ю. за сумата от 80лв.,
представляваща обезщетение за претърпени в резултат от престъплението по чл.216, ал.1 от НК имуществени вреди, ведно
със законната лихва от 24.01.2016г. до окончателното изплащане. Пострадалият В.Ж.
бе конституиран като граждански ищец в
процеса.
Въпреки предоставената от съда възможност, други
граждански искове в наказателното производство не бяха предявени, не бяха направени
и искания за конституиране на частни обвинители в процеса.
В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура поддържа обвиненията срещу подсъдимите така,
както са повдигнати. Намира същите за безспорно доказани. Пледира, тримата
подсъдими да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с
чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК и след приложение на чл.58а, ал.1 от НК да им
бъдат наложени следните ефективни наказания:
На подс.Р.С. да бъде наложено наказание от 3години и 6месеца “лишаване от
свобода”, на подс.
А.Б. – 3 години „лишаване от свобода”, а на подс.А.Ю.
– 4години „лишаване от свобода”. Пледира
за деянието по чл.216, ал.1 от НК на подс.А.Ю. да
бъде наложено наказание от 4-5 месеца
„лишаване от свобода”, след което на основание чл.23, ал.1 от НК да му бъде
определено едно общо наказание между наложените - в размера на по-тежкото от тях. Счита, че
следва бъде приспаднато като изтърпяна част от наказанията предварителното
задържане на подсъдимите, както и да бъдат
уважени предявените граждански
искове, като основателни и доказани.
Подсъдимият Р.С. се признава
за виновен, признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Изразява съжаление за
извършеното и моли за минимално наказание.
Защитникът на подс.С. намира повдигнатото на подзащитния му обвинение за доказано. Пледира за приложение
на чл.58а, ал.1 от НК и налагане на наказание – в размер по-нисък от
предложения от представителя на РП -Търговище, който намира за завишен. Счита,
че гражданските искове следва да бъдат уважени.
Подсъдимият А. Б. се признава за виновен, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на
чл.371, т.2 от НПК. Изразява съжаление за извършеното и също моли за минимално
наказание.
Защитникът на подс.Б. намира обвинението,
повдигнато на подзащитния и за доказано. Пледира
редукцията на чл.58а, ал.1 от НК да бъде приложена спрямо минималното
наказание, което законът предвижда за престъплението.
Подсъдимият А.Ю. се признава за виновен, признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Изразява съжаление за извършеното и моли за наказание в по - малък размер.
Защитникът на подс.Ю.
намира обвиненията, повдигнати на подзащитния му за
доказани. Пледира за приложение на чл.55 от НК, респ. за приложение на чл.58а,
ал.1 от НК спрямо минималните наказания, които законът предвижда за
престъпленията. Счита, че гражданските искове следва да бъдат уважени.
Гражданските ищци пледират за
уважаване на предявените от тях граждански искове в пълните им размери.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Р.С. е осъждан
многократно, а някои от осъжданията му, вкл.определенията за определяне на общо
наказание по реда на чл.25 от НК, изброени в т.7 от справката му за съдимост /за
определяне на общо наказание по присъдите му по НОХД №№ 1999/2010г. и 932/2010г. на РС Шумен/ и т.9 от справката
/за определяне на общо наказание по присъдите му по НОХД №№ 986/2011г. и
2011/2012г. на РС Шумен/, квалифицират описаното по - долу деяние, извършено от
него, като такова при опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК.
Подсъдимият А.Б. е осъждан многократно, а осъждането
му по НОХД №
1008/2015г. на РС -Шумен / т.13 от
справката му за съдимост/ квалифицира описаното
по - долу деяние, извършено от него, като такова при повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК.
Подсъдимият
А.Ю. също е осъждан многократно, а някои от осъжданията му, вкл. определенията
за определяне на общо наказание по реда на чл. 25 НК, посочени в т. 32 от
справката му за съдимост /за определяне на общо наказание по присъдите му по
НОХД №№ 1112/2012г., 986/2011г. и 1353/2011г. на РС – Шумен/ и т. 35 от справката /за определяне на общо
наказание по НОХД № 1684/2014г., определение по НОХД № 1548/2013г. на РС -
Шумен и НОХД № 192/2014г. на РС - В. Преслав/, квалифицират описаното по - долу
деяние като извършено от него като такова при опасен рецидив по смисъла на чл.
29, ал.1, б. „а" и „б" НК.
Тримата
подсъдими са от гр.Шумен, като Р.Л.С. и
А.Л.Б. са братя.
1.На 02.12.2015
г. вечерта, подсъдимите А.Ю. и Р.С.
решили да отидат с автомобила /„Опел - Астра"/
на подс.Р.С. ***, за да видят тяхна обща позната -
св. Д.А., която знаели като П.. След като постояли известно време в селото
двамата решили да дойдат в гр. Търговище, като целта им била да извършат кражби
на различни вещи от леки автомобили. Най - напред, вече след полунощ се озовали
на ул. „Б.м."
в града, където бил паркиран лекият автомобил „Форд - Фиеста" с рег. № Т3225
ТТ на пострадалия М.П.. Подс.Р.С. останал на известно
разстояние в колата, за да наблюдава да не бъдат забелязани, а в това време подс.А.Ю. успял чрез натиск върху стъклото на предния ляв
прозорец да отвори вратата на автомобила. Така успял да влезе в него и отнел авторесийвъра м. „Сони" на
стойност 100лв., 4 бр. компакт - дискове с албуми на Еминем
на обща стойност 48лв. /по 12 лв. всеки/, зарядно
устройство за мобилен телефон „Самсунг" на
стойност 5лв., докинг станция /устройство, на което
се поставя и зарежда мобилен телефон/ на стойност 5лв. и стойка за мобилен
телефон, прикрепяща се към предното стъкло на автомобила на стойност 10лв.
2.След
като се върнал с отнетите вещи в колата на подс.Р.С.,
двамата отново потеглили по улиците на града, търсейки други леки автомобили,
от които също да извършат кражби. Попаднали на ул. „С."
и по подобен начин - докато подс. Р. С.
изчаквал в колата им и гледал да не бъдат забелязани – подс.
А. Ю.
отворил с ръка предния капак на лекия автомобил „ВАЗ" с рег. Т 0894 АТ,
собственост на пострадалия Б.Ц. и демонтирал акумулатора, който бил на стойност
120 лв.
3.След
като занесъл акумулатора на пострадалия Б.Ц. в колата им, подс.А. Ю.
се върнал и отнел акумулатора от намиращия се в близост лек автомобил
„ВАЗ" с рег. № Т 5103 АТ, собственост на пострадалия М.М..
Стойността на този акумулатор възлизала на 120лв. Опитал да отнеме и авторесийвъра, който бил м. „Медиум", но не успял и
отнел само челният му панел за управление. Стойността на ресийвъра
възлизала на 35лв. След тези кражби подсъдимите Р. С. и А. Ю. се прибрали в гр. Шумен. Отнетите вещи
останали у подс. А. Ю., който на следващия ден дал на подс. Р.С. 5 лв.
4.Късно
вечерта на 21.01.2016г. подс.А.Ю. противозаконно
отнел служебния автомобил на св. И.К., м. „Рено - Рапид",
тип пикап с рег. № Н 7869 Н, който бил паркиран пред
дома му в гр.Шумен. Автомобилът бил собственост на „Агровъзход"
ООД - Шумен и за отнемането му от подс.А.Ю. било
образувано досъдебно производство под надзора на РП - Шумен.
С
автомобила подс. А.Ю. отишъл при другите двама подсъдими
и им предложил отново да отидат в с. П.,
общ. Т. при св. Д.А.. След като подсъдимите Р.С.
и А.Б. се съгласили, тримата отишли в селото. Подобно на предишното им идване
решили отново да извършат кражби от автомобили от гр. Търговище, поради което
след като постояли известно време у св. Д.А. отпътували за гр. Търговище.
Насочили се произволно към ул. „Ц. С."
в града и в близост до мелница „Сива" видели паркиран товарен автомобил
„Рено - Премиум 420,19" с рег. № Т 6674 СТ,
собственост на пострадалия В. Ж.. Подс. А.Ю. слязъл от колата и отишъл до
товарния автомобил. С отвертки освободил клемите на двата акумулатора и с
помощта на другите двама подсъдими ги пренесли в автомобила, с който се
придвижвали. Стойността на двата акумулатора, собственост на пострадалия В. Ж. възлизала общо на 540 лв.
5.Освен
това подс.А.Ю. сам взломил
ключалката на шофьорската врата на товарния автомобил, но освен увреждането й,
което фактически представлявало унищожаване на ключалката и се налагало
подмяната й с нова, според пострадалия В. Ж. не било прониквано
вътре в кабината на автомобила. Стойността на ключалката възлизала на 80 лв.
6.Тримата
подсъдими обаче не се задоволили само с тази кражба. Отправили се към кв.Въбел
на града и търсейки паркирани товарни автомобили попаднали на тези, собственост
на пострадалия П.С.. Автомобилите били общо четири от различни марки -
„Мерцедес" с peг. № Т
0150 ТН, „ЗИЛ" с per. № Т 8289 ТХ, „Камаз" с per. № Т
4006 АТ и „ГАЗ 53" с per. № Т 3097 АС - и били паркирани на
ул. „Вежен" в квартала. Със същите отвертки подс.
А. Ю. освободил клемите на
акумулаторите на т. а. „Мерцедес" /2 бр./, „Камаз"
/също
2 бр./ и „ГАЗ 53". След това със задружни усилия
тримата пренесли петте акумулатора, чиято обща стойност възлизала на 940 лв. до
автомобила им и се прибрали в гр. Шумен. На 22.01.2016г. подс.
А.Ю. продал
акумулаторите в пункт за изкупуване на метали в гр.
Шумен, собственост на фирма „Биана" ЕООД -
Шумен.
Докато
товарели акумулаторите на пострадалия П.С. обаче,
дръжката на задната врата на автомобила им се счупила и паднала в снега и на
следващия ден била намерена от пострадалия, който я предал в
полицията.
7.Вечерта
на 23.01.2016г. подс. А.Ю. отново отнел противозаконно същият
автомобил „Рено - Рапид" с peг. № Н
7869 Н. Обадил се на другите двама подсъдими и след като се отбили в с. Пробуда
при св. Д.А. дошли в гр. Търговище. Отишли на ул. „Сива" и там тримата проникнали
в курника на пострадалия С.А. и отнели четири
кокошки и петел на обща стойност 55 лв. Прибрали се в гр. Шумен и там си
разделили отнетите домашни птици .
Изложената
фактическа обстановка се доказва по безспорен и несъмнен начин от самопризнанията на подсъдимите Р.С.,
А.Б. и А.Ю., изцяло кореспондиращи с останалите доказателства по делото,
съдържащи се в показанията на свидетелите П.С., Р.Х., М. С., В.Ж., С.А., И.К., М.П.,
Б. Ц., М.М., Д.А.,
заключението на назначената съдебно –
оценъчна експертиза, протоколите за доброволно предаване, разписки, справки за съдимост, както и останалите доказателства
по делото -писмени и веществено. Събраните доказателства са непротиворечиви,
изцяло кореспондират помежду си и по безспорен начин доказват описаната по
–горе фактическа обстановка.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намери за безспорно доказано, че подс.Р.С. :
За времето
от 02.12.2015г. до 24.01.2016г. в гр.Търговище при условията на опасен рецидив
и продължавано престъпление, чрез
използване на техническо средство и МПС, след предварителен сговор с А.Л.Б. и А.К.Ю.,
извършил кражба на различни движими вещи, както следва:
-за времето от 02.12.2015г. до
03.12.2015г. в гр.Търговище след предварителен сговор с А.К.Ю. отнел и направил
опит да отнеме /авторесийвър м.“Медиум“, собственост
на М.С.М./, но деянието му останало недовършено по независещи от волята му
причини, различни движими вещи, собственост на М.С.М., Б.Г.Ц. и М.И.П. на обща
стойност 443лв.;
-за времето от 21.01.2016г. до 24.01.2016г.
в гр.Търговище след предварителен сговор с А.Л.Б. и А.К.Ю. отнел различни движими вещи,
собственост на В.П.Ж., П.П.С. и С.Д.А. на обща
стойност 1535лв., като общата стойност на всички отнети вещи е 1978лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери
за безспорно доказано, че подс А.Б.:
За
времето от 21.01.2016г. до 24.01.2016г. в гр.Търговище при условията на повторност
и продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и МПС и
след предварителен сговор с Р. Л.С. и А.К.Ю. извършил кражба на различни движими вещи, собственост на В.П.Ж.,
П.П.С. и С.Д.А. на обща стойност 1535лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът намери
за безспорно доказано, че подс.А.Ю.:
За времето от 02.12.2015г. до
24.01.2016г. в гр.Търговище при условията на опасен рецидив и продължавано престъпление, чрез използване на
техническо средство и МПС, след предварителен сговор с А.Л.Б. и Р.Л.С.,
извършил кражба на различни движими вещи, както следва:
-за времето от 02.12.2015г. до
03.12.2015г. в гр.Търговище след предварителен сговор с Р.Л.С. отнел и направил
опит да отнеме /авторесийвър м.“Медиум“, собственост
на М.С.М./, но деянието му останало недовършено по независещи от волята му
причини, различни движими вещи, собственост на М.С.М., Б.Г.Ц. и М.И.П. на обща
стойност 443лв.;
-за времето от 21.01.2016г. до
24.01.2016г. в гр.Търговище след предварителен сговор с А.Л.Б. и Р.Л.С. отнел различни движими вещи, собственост на В.П.Ж.,
П.П.С. и С.Д.А. на обща стойност 1535лв., като общата
стойност на всички отнети вещи е 1978лв.
Съдът прие, че всеки от подсъдимите е действал
при условията на продължавано престъпление,
тъй като е участвал в извършването на
няколко отделни деяния /подс.Р.С. и подс.А.Ю. – в шест, а подс.Ат.Б.-
в три/, осъществяващи състав на едно и също престъпление. Те са извършени през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и еднородност на
вината, като последващите деяния се явяват от
обективна и от субективна страна продължение на предшестващите.
От
доказателствения материал безспорно се установи, че подсъдимите Р.С. и А.Ю. са участвали в изпълнението на всяко от
описаните по -горе деяния, а в кражбите на вещи, собственост на пострадалите В.Ж., Пл.С. и Ст.А. с тях като
изпълнител е участвал и подс. А.Б.. Установи се, че двамата /респ. тримата / са
взели решение за извършване на деянията заедно, в един предварителен момент. Предвид това, съдът прие, че всеки от подсъдимите
е извършил продължаваното престъпление след предварителен сговор с другите
двама, действайки в съучастие като съизвършител.
Извършеното от подсъдимите Р.С. и А.Ю., а също
и от подс.А.Б. не представлява маловажен случай по
смисъла на чл.93, т.9 от НК, който извод следва от стойността на откраднатото
/дори само при деянията с участието на Ат.Б./ и проявената престъпна упоритост.
Тези обстоятелства са достатъчни категорично
да изключват извод за по -ниска степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимите в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от
същия вид.
Съдът
прие, че подсъдимите Р.С., А.Ю. и А.Б. са извършили продължавано престъпление чрез
използване на техническо средство, тъй
като се установи, че за освобождаване клемите на акумулаторите, собственост на В.Ж.
и П.С., подс.А.Ю. използвал отвертки.
По делото е безспорно доказано, че за установяване
на трайна фактическа власт върху вещите, отнети при всяко едно от деянията,
подсъдимите използвали лек автомобил. Поради това, съдът прие, че и за тримата подсъдими
е налице квалифициращото обстоятелство по
чл.195, ал.1, т.4, предл.1 от НК - „използване на
МПС“.
По делото се установи , че на 03.12.2015г. подсъдимите Р.С. и А.Ю. откраднали акумулатора от л.а. „ВАЗ” с
рег. № Т5103 АТ, собственост на пострадалия М.М..
Въпреки положените усилия обаче, не могли да отнемат авторесийвъра
марка „Медиум” от същия автомобил, а само челния му панел, поради което съдът прие, че това деяние /също включващо се в
продължаваното престъпление, извършено Р.С.
и А.Ю./ останало недовършено по независещи
от волята им причини и приключило във фазата на опита.
Стойността на вещите - предмет на престъпленията е безспорно
установена от заключението на съдебно –оценъчната експертиза.
Съдът прие, че подс.Р.С. е извършил
продължаваното престъпление, действайки при условията на опасен рецидив по
смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и “б“ от НК, предвид посочените по -горе негови
осъждания: т.7 от справката му за съдимост /определеното
общо наказание по присъдите му по НОХД №№ 1999/2010г. и 932/2010г. на РС Шумен в размер на 1година
„лишаване от свобода”/ и т.9 от справката /определеното общо наказание по
присъдите му по НОХД №№ 986/2011г. и 2011/2012г. на РС Шумен в размер на 1година
„лишаване от свобода” при първоначален строг режим/.
Съдът прие, че подс.А.Ю.
също е извършил продължаваното престъпление, действайки при условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.„а” и “б“ от НК, предвид посочените по
-горе негови осъждания: т. 32 от справката му за съдимост /определеното му общо
наказание по присъдите му по НОХД №№ 1112/2012 г., 986/2011г. и 1353/2011г. на
РС – Шумен- в размер на 2 години „лишаване от свобода” при първоначален строг
режим/ и т.35 от справката /определеното
му общо наказание по НОХД № 1684/2014 г., определение по НОХД № 1548/2013 г. на
РС - Шумен и НОХД № 192/2014 г. на РС - В. Преслав в размер на 2 години
„лишаване от свобода” при първоначален строг режим/.
Съдът прие, че подс. А.Б. е извършил продължаваното престъпление, действайки при условията
на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК,
предвид посоченото по -горе негово осъждането по
НОХД № 1008/2015г. на РС -Шумен /т.13 от справката му за съдимост/. С одобрено
от съда споразумение от 25.06.2015г. по посоченото дело за престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, 5 и 7 във вр. с чл.194, ал.1 и
чл.28 и чл.20, ал.2 от НК с приложение на чл.55 от НК на подс.Ат.Б.
е наложено наказание в размер на 10 месеца „лишаване от свобода” при
първоначален строг режим.
Съдът не прие, че подс.А.Б. е извършил престъплението при условията на опасен рецидив по чл.29, ал.1, б.
„а” и “б“ от НК, както е прието в обвинителния акт. Осъждането му, отразено в
т.12 от справката за съдимост /по НОХД№ 281/2013г. на РС Тутракан/ е за деяния извършени от подсъдимия като
непълнолетен, каквито са и останалите предходни негови осъждания. При тези
данни и с оглед разпоредбата на чл.29, ал.2 от НК и размера на наложеното наказание по НОХД №
1008/2015г. на РС Шумен, процесното престъпление не
покрива признаците нито на б.”а”, нито на б.”б” на чл.29, ал.1 от НК.
От
субективна страна всеки от подсъдимите е действал умишлено, с пряк умисъл и с
намерение за противозаконно присвояване. Всеки от тях е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
личното си участие в него и това на съучастниците си,
предвиждал е общественоопасните последици и е целял
настъпването им.
При описаната по- горе и безспорно доказана фактическа
обстановка, съдът намери за безспорно доказано и това, че на 21/22.01.2016г. в гр.Търговище подс. А.Ю. сам
унищожил противозаконно ключалка за
врата на товарен автомобил м.“Рено Премиум 420,19“ на
стойност 80лв., собственост на В.П.Ж. т.е.
унищожил чужда движима вещ. Съдът прие, че се касае именно за унищожаване,
доколкото е установи, че ключалката станала негодна за употреба и се наложило
подмяната и с нова.
Стойността на унищожената вещ е безспорно установена
от заключението на съдебно - оценъчната експертиза.
Посоченото деяние подс.А.Ю.
извършил умишлено, с пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния му
характер, последиците от него и е целял
настъпването им.
Предвид изложеното, съдът прие за
безспорно установено, че подс.Р.С. е осъществил от
обектива и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4 и 5 във вр.
с чл.26, ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК, за което го призна за виновен. Прие за безспорно установено и това, че подс.А.Ю. е осъществил
от обектива и субективна страна престъпния състав на чл.196, ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4 и 5 във вр.
с чл.26, ал.1 във вр.
с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК, както и престъпния състав на чл.216, ал.1 от НК от НК, за което го призна за виновен. Съдът
прие също, че подс. А.Б. е осъществил от
обективна и субективна стана престъпния състав на чл.195, ал.1, т. 4, 5 и 7 във вр. с
чл.26, ал.1 във вр.
с чл.28, ал.1 от НК, за което го призна за виновен. По изложените по- горе
съображения, съдът призна подс.А.Б. за невинен в
това, да е извършил престъплението при условията на чл.29, ал.1, б.”а” и „б” от НК и го оправда по първоначалното
обвинение по чл.196, ал.1, т.2 от НК.
За престъплението, извършеното от подс. Р.С. законът
предвижда наказание от 3 до 15 години „лишаване от свобода”. При
преценка на наказанието, следващо се на подс.Р.С.,
съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното
самопризнание, проявеното разкаяние за извършеното, частичното възстановяване
на откраднатото, както и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността обстоятелства
съдът взе предвид проявената престъпна
упоритост и предходните му осъждания /извън тези, обуславящи квалификацията
опасен рецидив/. Отчитайки посочените обстоятелства, /които не обосновават
приложение на чл.55 от НК/, съдът прие, че на същия следва да бъде определено
наказание в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. От друга страна
съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, регламентираща задължително
приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Предвид това намали размера на така
определеното наказание с 1/3 и наложи на
подс.Р.С. наказание от 3 години „лишаване от свобода“. На основание чл.60,
ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови наказанието да бъде изтърпяно в
затвор при първоначален „строг” режим. Съдът
счете, че така наложеното наказание ще изпълни ефективно целите си и ще въздейства
поправително спрямо дееца.
За престъплението, извършеното от
подс.А.Б. законът
предвижда наказание от 1 до 10 години „лишаване от свобода”. При
преценка на наказанието, следващо се на подс.А.Б., съдът
отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното самопризнание,
проявеното разкаяние за извършеното, частичното възстановяване на откраднатото,
както и младата му възраст. Като отегчаващо отговорността обстоятелство
съдът взе предвид предходните му
осъждания /извън тези, обуславящи квалификацията повторност/.
Отчитайки посочените обстоятелства, /които не обосновават приложение на чл.55
от НК/ и
факта, че подс.А.Б. е участвал само в три от
описаните по –горе деяния, съдът прие,
че на същия следва да бъде определено наказание в размер на 2 години и 3 месеца „лишаване от свобода“. От
друга страна съобрази разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, регламентираща
задължително приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Предвид това намали размера на
така определеното наказание с 1/3 и наложи на подс.А.Б.
наказание от 1 година и 6 месеца „лишаване
от свобода“. На основание чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови
наказанието да бъде изтърпяно в затвор при първоначален „строг” режим. Съдът
счете, че така наложеното наказание ще изпълни ефективно целите си и ще
въздейства поправително спрямо дееца.
За престъплението по чл.196,
ал.1, т.2 във вр. с чл.195, ал.1, т. 4 и 5 във вр. с чл.26, ал.1 във
вр. с чл.29, ал.1, б. „а” и “б“ от НК извършеното
от подс.А.Ю. законът предвижда наказание от 3 до 15
години „лишаване от свобода”, а за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК – до
5 години „лишаване от свобода”. При
преценка на наказанията , следващи се на подс.А.Ю. за
така извършените престъпления, съдът отчете като смекчаващи отговорността му обстоятелства направеното
самопризнание, проявеното разкаяние за извършеното, частичното възстановяване
на откраднатото, както и младата му възраст. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид проявената престъпна упоритост и предходните
му осъждания /извън тези, обуславящи квалификацията опасен рецидив/. Отчитайки
посочените обстоятелства, /които не обосновават приложение на чл.55 от НК/, съдът
прие, че за престъплението по чл.196, ал.1, т.2 във вр.
с чл.195, ал.1, т. 4 и 5 във вр. с чл.26, ал.1 във вр. с чл.29,
ал.1, б. „а” и “б“ от НК на подс.А. Ю.
следва да бъде определено наказание в размер на 4 години и 6 месеца „лишаване от свобода“, а за престъплението по
чл.216, ал.1 от НК – наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода”. От друга страна съобрази разпоредбата на
чл.373, ал.2 от НПК, регламентираща задължително приложение на чл.58а, ал.1 от НК. Предвид това намали размера на така определените наказания с 1/3 и наложи на подс.А.Ю. наказание от 3 години „лишаване от свобода“ за първото престъпление
и наказание от 4 месеца „лишаване от
свобода” за второто. На основание чл.23,
ал.1 от НК определи едно общо наказание между така наложените, в размера на
по-тежкото, а именно 3 години „лишаване
от свобода“ . На основание чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС, съдът постанови определеното общо наказание да бъде изтърпяно в затвор при първоначален
„строг” режим. Съдът счете, че същото ще
изпълни ефективно целите си и ще въздейства поправително спрямо дееца.
На
основание чл.59, ал.1 от НК съдът приспадна от така наложените на подсъдимите
наказания предварителното им задържане, както
следва:
На подс.С. - от 29.01.2016г. до
31.01.2016г. с постановление на ТРПр за 72часа; от
01.02.2016г. с определение по ЧНД № 133/2016г. на ТРС по мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На подс.
Б. - от 29.01.2016г. до
31.01.2016г. с постановление на ТРПр за 72часа; от
01.02.2016г. с определение по ЧНД № 132/2016г. на ТРС по мярка за неотклонение
„Задържане под стража“.
На подс.Ю.
- от 23.02.2016г. до 25.02.2016г. с
постановление на ТРПр за 72часа; от 25.02.2016г. с определение по ЧНД № 217/2016г.
на ТРС по мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
След
като призна подсъдимите Р.С. и А.Ю. за виновни в това, че след предварителен
сговор помежду си са откраднали вещи на обща стойност 168лв., собственост на М. Иван П. *** и отчете липсата
на възстановяване, съдът уважи изцяло предявения срещу двамата подсъдими граждански иск. Подсъдимите Р.С. и А.Ю.
бяха осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец М. Иван П. сумата от 168лв, представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди. Същата бе
присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането /03.12.2015г./ до окончателното и изплащане.
След като призна подсъдимите Р.С. и А.Ю. за виновни
в това, че след предварителен сговор помежду си са откраднали вещ на стойност 120лв.,
собственост на Б.Г.Ц. *** и отчете
липсата на възстановяване, съдът уважи изцяло предявения срещу двамата подсъдими граждански иск. Подсъдимите Р.С. и А.Ю.
бяха осъдени да заплатят солидарно на гражданския ищец Б.Г.Ц. сумата от 120лв, представляваща
обезщетение за претърпените в резултат на престъплението имуществени вреди. Същата
бе присъдена ведно със законната лихва от датата на увреждането /03.12.2015г./ до окончателното и
изплащане.
След като призна подсъдимия А.Ю.
за виновен в това, че унищожил движим вещ на стойност 80лв., собственост на В.П.Ж.
*** и отчете липсата на възстановяване, съдът уважи предявения срещу подс.А.Ю. граждански иск. Същият бе осъден да заплати на гражданския ищец В.П.Ж. сумата от 80лв, представляваща обезщетение за
претърпените в резултат на престъплението по чл.216, ал.1 от НК имуществени
вреди. Същата бе присъдена ведно със законната лихва от датата на
увреждането /24.01.2016г./ до
окончателното и изплащане.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК тримата подсъдими бяха осъдени да заплатят по
равно разноските за вещо лице /в размер общо на 77,28лв./, направени в
досъдебната фаза на процеса, като всеки
от тях бе осъден да заплати по сметка
на ОД на МВР - Търговище сумата от по 25,76лв.
Подс. Р. С. бе
осъден да заплати по сметка на ТРС
сумата от 50лв., представляваща сбор от дължимите държавни такси върху уважените
размери на гражданските искове /по 25лв.
за всеки един от двата иска, по които бе осъден солидарно с подс.А.Ю./
.
Подс. А.Ю. бе осъден да заплати по сметка на ТРС сумата от 100лв.,
представляваща сбор от дължимите държавни такси върху уважените размери на
гражданските искове /по 25лв. за първите
два иска, по които бе осъден солидарно с подс. Р.С. и
50лв. за третия иск/.
С присъдата съдът се произнесе и по
отношение на вещественото доказателство по делото - 1 брой черна пластмасова дръжка от автомобил със следи
от червена боя по вътрешната и част. Тъй като същата не притежава реална стойност, съдът постанови - след
влизане на присъдата в сила вещественото доказателство да се унищожи.
Въз основа на изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
