РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№
1125/15.6.2023г.
гр.Пловдив, 15 . 06 . 2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI състав, в открито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Административен съдия
: Здравка Диева
С
участието на секретаря К.Рангелова, като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 902/2023г., за да се произнесе, взе предвид
следното :
Д.Д.И.,***
с пълномощник адв.Кр.Г.
обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
44/17.03.2023г., издадена от Ст.Т. – мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция
към ОД МВР - Пловдив, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за
управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността, но не повече
от 18 месеца.
Становища на страните :
- В жалбата е заявено, че оспорената
заповед е издадена въз основа на АУАН № 944254/17.03.2023г., съставен от Р.Ж.в
– мл.автоконтрольор от сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив и се твърди, че
АУАН е подправен, без подпис на подправилия го в частта за посочен час на
извършеното деяние – 01:00ч. е поправен с химикал на 00:47ч. Поправеният час е
нанесен в последващи документи, вкл. в обжалваната
заповед, като АУАН е издаден от електронно устройство и саморъчната му поправка
е недопустима. Счита се, че поправката влече унищожаемост,
а и нищожност на издадените въз основа на подправения документ последващи актове. Поддържа се, че допуснатото нарушение е
съществено и не може да се санира. Ведно с това, в
заповедта не е описана стойността, а именно над колко следва да е била
концентрацията на алкохол в кръвта, за да се наложи ПАМ, което нарушава правото
на защита на жалбоподателя. Посоченият в заповедта срок „до решаване на въпроса
за отговорността му” не кореспондира с нормативното изискване същият да е
определен като период ясно и точно. В случая присъдата на наказателния съд е
определила срока за отнемане на СУМПС, което не отменя отговорността на
административния орган да посочи определен от него срок. Оспорена е
компетентността на органа, издал заповедта и се поддържа да е налице основание
за обявяване нищожността на административния акт. Поискана е отмяна на
заповедта, алтернативно – обявяването й за нищожна.
В ход по същество адв.Г.
поддържа нищожност на заповедта, тъй като с приложена по делото Заповед №
317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР – Пловдив са оправомощени
за прилагане на ПАМ – длъжности, а не конкретно посочени поименно длъжностни
лица. Повторени са и доводите от жалбата. Оспорено е като неоснователно
възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Поискано е
присъждане на направените разноски по делото. Всички съображения са представени
в писмени бележки по същество на спора.
- Ответникът мл.автоконтрольор в
сектор Пътна полиция към ОД МВР - Пловдив, Ст.Т., оспорва жалбата в писмено
становище при представяне на преписката. Заявено е, че в хода на проверката
жалбоподателят е бил тестван от полицейските служители с техническо средство Дрегер Алкотест 7510, отчело 1,48
промила алкохол в издишания въздух. В здравното заведение жалбоподателят е
отказал да даде кръвна проба за прецизиране количеството алкохол в кръвта, а е
приел отчетеното количество алкохол в дъха от измерването с Дрегер
Алкотест 7510. В случая е образувано досъдебно
производство ЗМ 110/17.03.2023г. по описа на РУ – 04 при ОД МВР – Пловдив, за
престъпление по чл.343Б ал.1 НК, поради което започналото с АУАН № GA/944254/17.03.2023г. административнонаказателно производство е прекратено с МР №
23-1030-М000082 от 20.03.2023г. Видно от приложената справка за нарушител, РС –
Пловдив се е произнесъл с присъда по НОХД № 1939/27.03.2023г., като е наложил
на водача „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 4 месеца. Оспорената
заповед се счита за законосъобразна и е поискано жалбата да се отхвърли. При
евентуално уважаване на жалбата е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което да бъде намалено до минимума по Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
- Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва в съдебното производство.
Жалбата е подадена в срока по чл.149
ал.1 от АПК. Съобщаване на акта е извършено посредством разписка за получаване
на 17.03.2023г., удостоверяване за което се съдържа в заповедта, л.25 гръб.
Жалбата е подадена на 31.03.2023г. – справка от деловодната система на АС –
Пловдив /л.13/ и с Определение № 865/03.04.2023г. по адм.д.
№ 867/2023г. /л.3/ - оспорването против две заповеди е разделено. Жалбоподателят
е адресат на ограничителен акт, поради което оспорването е с правен интерес и в
срок - допустимо.
1. На основание чл.168 ал.1 АПК
съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 АПК и не се ограничава само с обсъждане на
възраженията, заявени от оспорващото лице. Към страните са отправени указания
по доказателствата и доказателствената тежест при насрочване на делото /л.20/ и
се съобразява задължението им да съдействат за установяване на истината /чл.171
ал.4 АПК/.
1.1. Ответникът представи и по
делото са приети : - Заповед № 317з-3162/15.04.2022г. на Директор
ОДМВР-Пловдив, I, т.11 /относно предоставени правомощия за издаване на
административния акт, л.34/, Заповед от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните
работи, въз основа на която е издадена първопосочената;
- АУАН № GA/944254/17.03.2023г.
/л.26/ – отразена е фактическа установеност от проверка на 17.03.2023г. в
гр.Пловдив, 00.47ч. /нанесена поправка с химикал без данни за автор и време на
извършване на корекцията/, при която е констатирано, че Д.И. управлява лек
автомобил Тойота Приус /личен/ с рег.№ РВ9613НВ – в
гр.Пловдив, на кръстовището на ул.Родопи и ул.Богомил, след употреба на
алкохол. Отразено е, че водачът е изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест – Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA
– 0180, който отчел наличието на алкохол 1,48 промила в издишания от водача
въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0051994.; - Талон за
изследване № 0051994 /л.26а/ е връчен на 17.03.2023г. в 01,50ч., удостоверено с
подпис на провереното лице. В талона е отразено уведомление за необходимост от
явяване в УМБАЛ Св.Георги гр.Пловдив бул.Пещерско шосе № 66 до 45 минути от връчването
му. Отсъства избор на провереното лице за изследване за установяване на
концентрация на алкохол в кръвта посредством един от вписаните способи в талона
и е изписано саморъчно с подпис на И. – „Не желая кръв“. Отразен е и резултата
от извършената предварителна проба в 00,47ч. – 1,48 промила на хиляда с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 с фабричен номер ARNA
– 0180.; - доказателство за годност на ползваното техническо средство /л.27/; -
Протокол за медицинско изследване, в който е отразено с подпис от И., че
отказва да даде кръв за алкохолна проба /л.28/; - Лист за преглед на пациента
от 17.03.2023г., 02,06ч. – в същия е отразено, че лицето отказва да даде кръв в
02,10ч., в присъствието на д-р А.Ч.и мл.автоконтрольор Р.Ж.в, вкл. е отразен
номер на талона /л.29/; - Мотивирана резолюция № 23-1030-М000082 от
20.03.2023г. на ВПД началник Група в ОД МВР – Пловдив за прекратяване на административнонаказателното производство по АУАН № GA/944254/17.03.2023г. /л.30, 31/; -
справка за нарушител/водач, според данните в която е налице Присъда по НОХД №
1939/27.03.2023г. на РС – Пловдив с наказание лишаване за 4 месеца, от
17.03.2023г. до 17.07.2023г., чл.343Б ал.1 НК, протокол.
Жалбоподателят представи и по делото
е приет заверен препис от Протокол № 2083/27.03.2023г. по НОХД № 1939/2023г.,
РС – Пловдив /л.36 и сл./, според съдържанието на който – жалбоподателят се е
признал за виновен относно извършено престъпление по чл.343б ал.1 НК,
постигнато е споразумение с РП – Пловдив, като И. е лишен от право да управлява
МПС за срок от четири месеца, считано от 17.03.2023г. Споразумението е одобрено
от ПРС и определението е окончателно.
1.2. Фактическата установеност е
квалифицирана за нарушение на чл.5 ал.3 т.1 пр.1 ЗДв.П
: „На водача на пътно превозно средство е забранено: 1. (изм. – ДВ, бр. 101 от
2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г.)
да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5
на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози;.”. Правното
основание за налагане на ПАМ е чл.171 т.1 б.Б ЗДв.П :
„който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с
доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване
и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от
кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал.
4 установените стойности са определящи;”.
В административния акт са възприети
изцяло данните от АУАН по отношение дата, час и място на извършване на
нарушението. В заповедта е вписана установената концентрация на алкохол в
кръвта – 1,48 промила, на 17.03.2023г., около 00.47ч. в гр.Пловдив, ул.Богомил
кръстовище с ул.Родопи.
Жалбоподателят не оспорва фактическата
установеност. Не твърди, че поправката относно часа, извършена в АУАН, отразява
грешен времеви порядък. Според съдържанието на преписката наличието на
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда /конкретно 1,48 промила
алкохол/ е установено посредством редовно осъществена проба с годно техническо
средство. Начинът на извършване на пробата не е оспорен, вкл. не е оспорен и
резултатът. В талона за изследване е отразен час 00ч.47мин., който е възприет
от оспорващото лице посредством подписа му в същия документ – един път при
вписване на изявлението за нежелание да даде кръв и втори път при връчване на
талона. В АУАН не са вписани възражения по отношение вписаните констатации,
вкл. против часа 00ч. 47 мин., като в АУАН е отразено „нямам възражения“.
2. Обжалваната заповед е издадена от мл.автоконтрольор
в сектор Пътна полиция към ОД МВР - Пловдив. Съгласно чл. 172 ал. 1 от ЗДвП
принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4 и т. 5, буква
"а", т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или оправомощени от тях длъжностни лица. Представената Заповед
№ 317з-3162/15.04.2022г. на Директора на ОД МВР - Пловдив, т.11 – Пловдив
относно определяне на длъжностни лица от ОД МВР – Пловдив да прилагат с
мотивирана заповед принудителните административни мерки по чл.171 т.1, 2, 2а,
4, 5, б.А и т.6 ЗДв.П изключва съмнение за
компетенции на издалия заповедта административен орган, компетентен в пределите
на неговата материална /предметна/ и териториална компетентност. Посочената
заповед е с обвързващо правно действие и легитимираща компетентността на
посочените органи. Във вр. с възражението в жалбата
за нищожност на оспорената заповед се отбелязва, че в ТР № 4 / 2004г. са
разграничени хипотезите на оправомощаване или делегиране на правомощия и
заместване, като вложеният смисъл в термина „титуляра” касае длъжността, а не
личността на съответния административен орган. В случая не е оспорен факта на
заемане на длъжността мл.автоконтрольор в сектор Пътна полиция към ОД МВР –
Пловдив от страна на Ст.Т. към дата на издаване на оспорения административен
акт – 17.03.2023г. В допълнение се съобрази, че и специалният закон /ЗДв.П/ не изисква оправомощаване на поименно посочени
длъжностни лица.
По отношение мотивите - те може да се
съдържат в относими към издаването на административния акт доказателства, след
като същите са част от административната преписка и органът се е позовал на тях
/ ТР № 16 от 1975г. на ОС на ГК на ВС/. Хипотезата е приложима в конкретния
случай. Оспорената заповед съдържа фактически основания, обосновали разпоредителната
й част – административният орган се е позовал на АУАН, но и на талона за
изследване. Установените факти – неоспорени и неопровергани, са основание за
налагане на ПАМ по приложените правни основания - чл.22 ЗАНН и чл.171 т.1 б.”Б”
ЗДв.П - временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В АУАН от 17.03.2023г. е нанесена
корекция в часа на възприетото осъществяване на административното нарушение без
вписани автор, дата и време на коригирането. Посоченото би било от значение в административнонаказателно производство, което не е
приложимо в случая. Действително, предвид характера на АУАН в производството по
ЗАНН – на постановление за привличане на обвиняем, тези актове не могат да
бъдат променяни, допълвани, поправяни. За да бъде извършена поправка в АУАН, е
необходимо да бъде посочен автор на извършването й, след което АУАН да се
предяви с извършената поправка, като по този начин е отстраним порокът. В
случая следва да се съобрази, че представеният с жалбата екземпляр от АУАН
съдържа поправката в часа /л.6/, което означава, че коригираният АУАН е
предявен на жалбоподателя и той е запознат изцяло със съдържанието му, като не
е вписал възражения в акта относно час на извършване на нарушението. Следва да
се отчете също, че в жалбата не е заявен друг час на извършване на нарушението,
което означава, че коригираният не е спорен. Ведно с изложеното, от съществено
значение във вр. с възражението в жалбата по
отношение поправката в АУАН е, че предмет на спора е административен акт,
издаден по реда на АПК, който ред, от една страна допуска поправка на ОФГ
/чл.62 АПК/, а от друга – в оспорената заповед е вписан час – 00,47, идентичен
с часа в талона за изследване. В тази вр. следва да
бъде прието, че в заповедта е вписан верен час, който не е оспорен от
жалбоподателя.
Включително се
съобрази, че АУАН е официален документ, на който е придадената презумптивна доказателствена сила /чл.189 ал.2 ЗДв.П/ и подлежи на опровергаване при съдебно оспорване на
заповедта, с представяне на убедителни доказателства за противопоставими
факти. Официалният
документ има формална доказателствена сила – удостоверява спрямо всички с обвързваща
доказателствена сила извършването на обективираното в
него изявление, посочените дата и място на издаване, авторството на посоченото
като издател лице, както и, че последното е действало в посоченото в документа
длъжностно качество. Последното
не означава, че установените факти не подлежат на опровергаване. За целта е
предвидена възможността за съдебно оспорване на ПАМ, тъй като заповедта за
налагането й е самостоятелен административен акт, различен от АУАН. В случая,
както бе посочено – не са представени доказателства за друг час.
Съгласно чл. 23 от ЗАНН, случаите,
когато могат да се налагат ПАМ, техния вид, органите, които ги прилагат и
начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване, се уреждат в
съответния закон или указ и в частност според чл. 171 ал. 1 ЗДв.П
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения по този закон, поради което са от вида на
преустановяващите ПАМ. Принудителната административна мярка се налага с оглед обективно
извършване на нарушение, като основанието за налагането на ПАМ е самото
нарушение. Съответствието с
целта на закона изключва нарушение на принципа на съразмерност по см. на чл.6 АПК.
Срокът на действие на посочената
временна ПАМ е дефиниран в закона и се прилага пряко по силата на правна норма
- не е установена възможност за намаляване на срока под предвидения /органът не
би могъл да посочи друг срок, освен указания в закона/. Именно поради
непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно
поведение, мярката се прилага под прекратително
условие - "до решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за
не повече от 18 месеца". При произнасяне на компетентния орган относно
осъществяването на административната или наказателна отговорност на водача или
след изтичане на нормативно определения срок, следва, че е настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието на
ПАМ. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните
действия на субекта на правоотношението, мярката се прилага под посоченото прекратително условие / в тази насока и Решение №
4450/2019г., ВАС – „…По аргумент от чл. 172, ал. 3 ЗДвП в хипотезата на чл.
171, т. 1, б. "б" ЗДвП, СУМПС на водача се изземва със съставянето на
АУАН и следователно ПАМ се счита приложена от този момент. … ПАМ цели да осуети
възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, като тази мярка не съставлява наказание. Именно за това се прилага под прекратително условие "до решаване на въпроса за
отговорността". /. В цитираното съдебно решение на ВАС е посочено, че „При
произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на нормативноопределения срок, ПАМ следва да се счита за
отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие,
с което е обвързано действието й (чл. 171, т. 1, б. "б ЗДвП).“. В
тази вр. неоснователно в ход по същество се поддържа
несъразмерност и прекомерност на срока на ПАМ, тъй като в случая е налице
произнасяне на компетентен орган относно осъществяване на наказателната
отговорност на водача – жалбоподател и е настъпило прекратително
условие, с което е обвързано действието й.
При тези обстоятелства следва извод за
неоснователност на жалбата.
Мотивиран с изложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК вр. с чл.172 ал.5 пр.2-ро ЗДв.П,
съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на Д.Д.И.,*** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 44/17.03.2023г., издадена от Ст.Т. – мл.автоконтрольор
в сектор Пътна полиция към ОД МВР – Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :/п/