Р Е Ш Е Н И Е
№................
град Свиленград, 08.07.2019година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретар Т.Т., като разгледа докладваното от Председателя Административно -
наказателно дело №172 по описа за 2019година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление
/НП/ №2062/2018 от 06.02. 2019 година на с.д.заместник директор на Териториална
дирекция Южна морска към Агенция Митници, с което на А.Я.Ч.
с ЕГН ********** *** на основание
чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА
-цигари „ KARELIA SLIMS” /карелия слимс/-80 кутии– всички с
продажна цена 392,00лева; за нарушение на чл.233,ал.3 във врс. чл.233,ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / е наложено
административно наказание “ГЛОБА” в
размер на 784,00 лв. ,която глоба
представлява 200% от продажната цена на стоката и на основание чл.229,ал.1 от
Закона за Митниците е постановено задържане от А.Я.Ч. с ЕГН ********** за обезпечаване на глобата по пункт 2-ри
от НП-сумата в размер на 784лева от задържаната с разписка от
12.09.2018г. сума в размер на 960лева.
Недоволен
от горепосоченото наказателно постановление е останал жалбоподателя,който обжалва
горецитираното в законопредвидения за това срок. Същият в жалбата си до съда
оспорва изложената фактическа обстановка като твърди,че не бил извършил
вмененото му нарушение .От друга страна сочи,че били допуснати съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство,които
опорочавали обжалваният акт. Поради изложеното моли съда да отмени обжалваният
акт като неправилен и незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателя редовно
призован, не се явява ,за него се явява адв. П.,който поддържа жалбата по
изложените в нея доводи. Ангажира доказателства в подкрепа на доводите изложени
в жалбата.
Административнонаказващият орган /АНО/ - с.д.заместник
директор на Териториална дирекция Южна морска към Агенция Митници чрез
процесуалният си представител ,оспорва жалбата. Счита обжалваното НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде
потвърдено.
В съдебната фаза ангажира гласни и
писменни доказателства.
Районна прокуратура – Свиленград, не
изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна :
Жалбоподателят и
свидетелят Б.М.Б.,работели като шофьори във фирма ЕТ „А.Ч.-ПАМПОРОВО БУС”,която
организирала пътуване във връзка с екскурзия в Кушадасъ,Р.Турция на
пътници,които в голямата си част били ученици на различна възраст,предимно от
16 до 18 години. При завръщането си от Р. Турция, от курорта Кушадасъ
,автобусът управляван от жалбоподателя с другият водач св.Б. спрял на Фри шопа на турска територия,като голяма част
от пътниците отишли да пазаруват,а двамат шофьори останали до автобуса,тъй като
отваряли багажното отделение на пътниците за да вземат и да поставят багаж в
него. Двамата водачи предупредили пътниците,какво е разрешено при преминаването
през гранично контролния пункт и какво е забранено,като изрично им уточнили,че
разрешеното количество цигари е 2 кутии на човек. След като напазарували
,пътниците се качили на автобуса и жалбоподателят А.Я.Ч. влязъл в страната ни на 12.09.2018г през ГКПП „Капитан
Андреево”, на трасе „Входящи леки автомобили и автобуси” с автобус на фирма ЕТ
„А.Ч.-ПАМПОРОВО БУС” с рег.№ СМ9800АХ,който бил управляван от него в качеството
му на шофьор.
По същото време
на работа на горепосочения МП
изпълнявала служебните си задължения митническия инспектор св.И.Д.К. ,който преди предприемане на митническа
проверка, приканил водача и пътниците да обявят и да декларират носените от тях
стоки – в търговско количество ,както и акцизни такива и валутни ценности, с
изрично уточнение и цигари, в отговор на
което двама от пътуващите в автобуса /Д. Ч. и Р.З./декларирали,че пренасят
акцизни стоки,които били задържани с разписки №0125394 и №0125395 от същата
дата, тъй като надвишавали нормите на безмитен внос.
На основание чл.
16, ал. 1, т. 1 от ЗМ е извършена митническа проверка на багажа и автобуса,
управляван от жалбоподателя от свидетеля И.Д.К.
, при която в кошчето на автобуса, били открити недекларирани 80кутии
цигари без акцизен бандерол марка Карелия слимс.
След откриване на
недекларираните акцизни стоки,свидетелят запитал пътниците и водача,на кого са
цигарите открити в кошчето на автобуса,което бил в задната част на МПС,но никой
не признал,че са негова собственост, поради което митническият служител
приел,че водача е отговорен за откритата и недекларирана стока.
Съставен бил
Протокол за извършена митническа проверка с № 948 от дата 12.09.2018
година.
На основание чл.
16, ал. 1, т. 5 от ЗМ от жалбоподателя е поискано Писмено обяснение, в което
сочи, че цигарите били закупени от Турция на безмитната зона от пътниците в
автобуса и били изхвърлени от тях в коша на автобуса.
На основание чл.
230 от ЗМ в присъствието на жалбоподателя А.Я.Ч.
и свидетеля П.Г.П. е съставен и предявен Акт за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 1786/12.09.2018 година. АУАН е предявен –надлежно и връчен
на жалбоподателя -лично, който с полагане на саморъчен подпис удостоверил
получаването на екземпляр от същия. Разписката за връчване надлежно датирана и
подписана е инкорпорирана в самия акт. В същия жалбоподателя е не е вписал,че има възражения.
Описаните по–горе
стоки са иззети с Разписка № 0125396 от дата 12.09.2018 година.
За обезпечаване
на евентуалното вземане по така съставения АУАН е задържана сумата от 960 лв. с разписка за задържане №0125397/12.09.2018г.
Срещу Акта в
законоустановения 3-дневен срок е постъпило писмено възражение от жалбоподателя
,което е оставено без уважение,като неоснователно. Постъпило е и друго извън
три дневния срок ,поради което е представено становище за неговата недопустимост.
Впоследствие вещите предмет на административното нарушение
са били предадени с приемо предавателен протокол от 12.09.2018г. за съхранение в Митница
Бургас.
Митническата стойност на
стоката, предмет на конкретното нарушение, тъй като представлява тютюнево
изделие – цигари, по правилото на
чл.233,ал.3 in fine
ЗМ се формира и е равна на тяхната
продажна цена, която е определена от митническите органи в
размер, както следва: на сумата 392,00лв – общо за цялото количество
цигари,съгласно становище от Комисия по Заповед №ЗМ -1000-423/30.05.2018г. на
Началника на Митница Бургас и Заповед № ЗМ-190/21.02.2017г на Директора на
Агенция Митници. От съдържанието на цитираното Становище, се установява, че
продажната цена е определена от митницата, към датата на нарушението, на база
обявената официално цена за конкретната
търговска марка цигари, регистрирана в Публичния регистър на цените на
тютюневите изделия, воден в МФ, съгласно чл.29,ал.3,т.1 от ЗАДС , като такава е
налична и установена в размер на 4,90лв
– за „Карелия слимс”. Съобразно така посочената индивидуална пазарна цена и
количеството цигари от посочената марка, в резултат на просто математическо
пресмятане, митническите органи са получили и приели общата продажна цена в
размер на 392,00лв за цялото количество – 80 кутии цигари от посочената марка.
Така пресметната
стойност на предмета на нарушението не се оспорва от жалбоподателя, като
възражения в тази насока не са въведени от негова страна.
Сезиран
надлежно с така съставения АУАН, след получаване на образуваната с него
преписка, с.д.заместник директор на Териториална дирекция Южна морска към
Агенция Митници е издал процесното НП № №2062/2018
от 06.02. 2019 година. В издадения санкционен акт, АНО е възприел изцяло
фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл.
233, ал. 3 вр с ал.1 от ЗМ.
Както вече бе
посочено в Акта, така и в НП е прието за установено, че жалбоподателят е
извършил нарушение по чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, тъй като е превозил
стоки, за които се дължи акциз през държавната граница без знанието и
разрешението на митническите органи. Извършеното деяние не представлява
престъпление. За това нарушение на основание чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ на
нарушителя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 784,00 лв.
,която глоба представлява 200% от продажната цена на стоката, на основание чл.
233, ал. 6 от ЗМ са отнети в полза на Държавата недекларираните стоки и за
обезпечаване на административното наказание „Глоба” е задържана сумата от 784лева.
Обжалваното НП е
редовно връчено на жалбоподателя на 22.02.2019 година. Разписката, надлежно
оформена - датирана и подписана, се намира приложена в
Административнонаказателната преписка (АНП), с отбелязване, че е получено НП
лично от адресата.
Видно от приетата
като доказателство по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от 07.01.2019година на
Директора на Агенция „Митници”, с.д.заместник директор и т.н. имат право
съобразно териториалната си компетентност да издават НП за нарушения по ЗМ.
Приложена е и Заповед ЗМФ-1318/27.12.2018г.на Министъра на финансите за
преструктуриране на Агенция Митници ,считано от 07.01.2019г.
Така приета за
установена фактическа обстановка, отчасти кореспондираща с изложената в НП, съдът изведе въз основа на
анализа на писмените и гласни доказателства, събрани и приобщени по съответния процесуален ред, в
хода на производството.
Относно писмени източници приети по делото,
доказателствената им стойност и значение се интерпретираха съобразно
установените безспорни факти и формираната обща доказателствена съвкупност.
Същите са приобщени по надлежния процесуален ред, съгласно чл. 283 НПК, вр.чл.
84 ЗАНН, като част от административнонаказателната преписка, към която са
приложени се възприеха –изцяло и цениха по съдържание, относно възпроизведените
в тях фактически данни.
Досежно гласните
доказателства: Свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели И.Д.К. и П.Г.П. се кредитириха –изцяло, като
съдът цени същите с доверие и ги
възприема за достоверни, относно начина на протичане на митническата проверка,
резултата от същата –намирането на процесното количество стоки, видът им и
количеството, така и тяхното местонахождение, косвено и към факта на
предпроцесуалното поведение на
жалбоподателя във връзка с отричане относно знанието и собствеността на
процесните стоки, налага се правна
преценка за тяхната достоверност и обективност, с оглед правдивото им звучене,
логичността им, липсата на съществени противоречия в тях и
корелацията - помежду им и с писмените доказателствени средства, по
делото.
Кредитираха се
изцяло с доверие и показанията на разпитаните от страна на жалбоподателя свидетели
–Б.М.Б./вторият шофьор/, М.А.А.,Р.Б.З. и Д.В. Ч./и тримата пътници в автобуса/ дадени
пред настоящият състав , които са
еднопосочни и безпротиворечиви при съотнесени помежду си, както и с останалите доказателства - гласни и писмени, като те не се компрометират, нито се
опровергават от кредитираните с доверие
др. свидетелски показания – депозираните от митническите служители, доколкото
свидетелстват за различни моменти от случилите се събития. За определени
обстоятелства (в частност провеждането на митническата проверка и резултата от
нея - откриването на стоката), същите
кореспондират изцяло и убедително се подкрепят от показанията на горепосочените
свидетели, като не влизат в пряко противоречие с последните и в останалата си
част, възпроизвеждайки конкретни
относими факти, непосредствено преди откриването на нарушението, така и
обстоятелства свързани с
предпроцесуалното поведение на жалбоподателя по време на митническата проверка,
което изясняват. Липсват и др. основания за критиката на тези гласни
доказателства, доколкото показанията им са последователни, логични и
систематизирани, изчерпателни и с ясна конкретика за фактите, което обосновава преценка да звучат
правдоподобно. В контекста на
изложените съображения, според решаващия съдебен състав не би могло
да се приеме, че обсъжданите свидетелски показания са предубедени и насочени
към прикриване на обективната истина, или пък недобросъвестно дадени. Поради
това, съдът не намира основания да не
кредитира с доверие и тези гласни доказателства -изцяло, като възприемайки ги
за обективни и правдиви те се ползваха за изграждането на фактически и правни
изводи.
В хода на
съдебното следствие проведено по делото, обаче се установяват различни
фактически обстоятелства във връзка с произхода и притежанието на процесните
стоки- предмет на нарушението. Така, според безпротиворичивите показания на св.
Б. Б.-другият водач на автобуса ,през процесният ден автобуса спрял на фри шопа на турско и пътниците
пазарували от него,като той и жалбоподателят останали до автобусът,тъй като
отваряли багажното отделение,за да могат пътниците да вземат и да поставят
багаж в него,като същият е категоричен,че жалбоподателят не е ходил да
пазарува и през цялото време е бил с
него .В подкрепа на тези негови показания са и св.показания на останалите трима
пътници в автобуса,като същите изрично подкрепят и показанията на св. Б. Б. ,че
преди да отидат във фри шопа двамата водачи са предупредили пътниците,какво
могат да пренесат и в какво количество,изрично за цигарите,че допустимият внос
е две кутии на пътник. Тримата свидетели М.А.А.,Р.Б.З. и Д.В. Ч. са категорични,че цигарите са на други техни
съученици,които са пътували с тях и са ги закупили от фри шопа,тъй като след
качването им на автобуса е имало струпване на хора около местото на кошчето,но
нямат представа на кого точно са цигарите,тъй като след откриването им ,никой
не си е признал,че са негови,като отричат водача-жалбоподател да е бил до мястото
на коша,който се намирал при втората врата на автобуса.
При това
положение съдът приема горепосочените показания на четиримата свидетели на жалбоподателя като правдиви и
непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал,доколкото
същите са били в обективна възможност да възприемат фактите и обстоятелствата
случили се преди осъществяване на митническата проверка,имали са преки
наблюдения върху водача на автобуса и пътниците в него,като не се установи
същите да са в родствени или други отнешия с жалбоподателя,а от там и тяхната
заинтересованост да изградят защитна позиция в подкрепа на изложеното в жалбата
,поради което съдът ги кредитира с доверие.
Видът,
количеството и съответно търговската марка на процесните стоки, предмет на нарушението, и местонахождението
им се установяват от показанията на
свидетелите И.Д.К. и П.Г.П..
Данни относно предмета се съдържат и в
писмени доказателства - митническите разписки за задържането им. Фактите,
досежно за тяхната индивидуализация се съдържат в съставения АУАН и разясненията към него.
Въз
основа на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът от правна страна формира следните
изводи:
Жалбата е
подадена в преклузивния срок за обжалване, от легитимирано лице и е процесуално допустима.
Преценена по
същество, съдът приема за основателна,
за което се излагат следващите правни
съображения:
Актът и НП са издадени от компетентни органи
съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН, вр.чл. 230 от ЗМ и чл. 47, ал. 1, б.
„а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл. 231 от ЗМ. Съгласно чл. 230 от ЗМ за всяко
нарушение на митническия режим се съставя Акт от митническите органи. В
процесния казус е установено, а и не е спорно между страните, че към датата на
проверката актосъставителят К. е заемал длъжността „митнически инспектор” в Агенция „Митници”, т.е. била е
митнически орган. Лицето, подписало НП е
заемало към момента на издаването му длъжността с.д.заместник директор на
Териториална дирекция Южна морска към Агенция Митници, чиято материална компетентност да издава НП за нарушения по
ЗМ се доказва от приетата по делото Заповед № ЗАМ – 42/32-8714 от
07.01.2019година на Директора на Агенция „Митници”,
т.е. той се явява носител на санкционна власт, делегирана му в длъжностно
качество (заемана длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 231 от ЗМ
– Директора на Агенция „Митници” по надлежния ред с административен акт -
Заповед.
При издаването на
Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал. 1, изречение второ и
ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
В съставения
административно-наказателен акт е дадено точно описание на извършеното
административно нарушение и са посочени нарушените законови разпоредби.
Обжалваното НП и
АУАН, въз основа на който е издадено, са законосъобразни от формална,
процесуалноправна страна, като съдът след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП, не констатира недостатъци, както и допуснати
процесуални нарушения във фазата на производството по издаването им, развила се
пред наказващия орган. Както санкционния акт - НП, така и предпоставилия го
АУАН са издадени от компетентни органи,
спазени са формата и редът при постановяването им, като същите имат изискуемите
реквизити на минимално изискуемо съдържание, съгласно разпоредбите на чл.42 и
57 ЗАНН. Съдържимото се в тях фактическо описание на нарушението е достатъчно изчерпателно, пълно, конкретно и ясно, а изложените факти в същото кореспондират с ФС
на чл.233,ал.3 във вр с ал.1 ЗМ, при указани изпълнителната форма на деянието,
личността на нарушителя, предмета на нарушението, така и останалите
индивидуализиращи признаци -дата, време
място на извършването му и обстоятелствата по неговото разкриване.С което
формално изпълнено е процесуалното изискване към описанието на деятелност,
предмет на повдигнатото административнонаказателно обвинение, налице са и
останалите реквизити на актовете, а установяването и доказването на
фактическите твърдения материализирани в АУАН, възпроизведени и от АНО в постановения от него акт – НП е
правен въпрос и по съществото на спора с оглед преценката за материалноправната
законосъобразност –правилното приложение на закона, доколкото констатиращия акт
не се ползва с обвързваща доказателствена сила спрямо съда. Съобразно
изложеното, липсват предпоставки за отмяна, на процесуално основание, поради
недостатък във формата и съдържанието на акта или допуснато др.процесуално
нарушение, от категорията на съществените такива, рефлектиращо върху правото на защита на
санкционираното лице, респ. довело до неяснота и неопределеност на фактите
подлежащи на доказване.
Съгласно чл. 233,
ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ, който превози през държавната граница стоки, за които се
дължи акциз без знанието и разрешението на митническите органи, доколкото
извършеното не представлява престъпление, се наказва за митническа контрабанда.
В случая държавната граница на Република България съвпада с линията на
митническата проверка предвид спецификата на разположение на службите за
контрол на МП, чийто служители не са на самата държавна граница (, което е
практически невъзможно), а вътре в територията на Република България.
Обсъдено, с оглед
приложението на материалния закон,
според решаващия съдебен състав
атакуваното НП е неправилно и
необосновано, поради което подлежи на отмяна. И това е така, защото от
събраните по делото доказателства не се
установява, по изискуемия категоричен и безспорен начин авторството на деянието и че именно
жалбоподателя е извършил твърдяното митническо нарушение, квалифицирано с
азминистративно-наказателния състав на чл. 233, ал. 3, вр.ал. 1 от ЗМ.
Не е доказано и
виновно поведение от негова страна, в изискуемата форма на пряк умисъл,
субсимиращ субективния елемент за съставомерността на същото.
Въведената в НП правна квалификация, принципно
е вярна, доколкото, доказано безспорно в настоящото производство е настъпването на противоправния резултат,
изразяващ се в превозването респ.пренасянето през границата, т.е. въвеждането
на стоки, за които се дължи акциз – подробно индвидуализирани в НП на територията (митническата) на Р България, без знанието и разрешението на
митническите органи, като същите са били кошчето за боклук в автобус влизащ в
страната от Р. Турция и тяхното
наличие в него е констатирано едва при последваща ЩМП.
Т.е. налице са
достатъчно доказателства, установяващи факти относими към обективните признаци
на състава на твърдяното митническо нарушение – контрабанда, но не и за
неговото авторство, като обективен елемент.
Няма спор,
че процесният автобус е бил управляван от жалбоподателя при
пристигането му на МП Капитан Андреево от Р.Турция,като е превозвал пътници по
маршрут от Р.Турция за Р.България.
Установява се от
доказателствата по делото коментирани по горе в мотивите на съда, че в автобуса
са пътували множество пътници,от които деца
от 16 до 18години,като повечето са били пълнолетни,както и двама водачи.Както
се посочи,въз основа на коментираните доказателства, показанията на разпитаните
от страна на жалбоподателя четирима свидетели и от част от приобщените към АНПр
лично обяснения и частично от показанията на самият актосъставител св.К., се
установява,че автобусът е спрял на фри шопа на турска територията,като водачите
са останали до автобусът,а пътниците са напазарували и са внесли в автобуса
стоката закупена от магазина,като през това време жалбоподателят не е
наближавал процесният кош/т.к. липсват събрани доказателства в тази насока,а
напротив установява се ,че част от пътниците са били около коша,но свидетелите
не са имали пряка видимост върху коша,за да установят какво точно се е случило/.Самият
актосъстъвител пред съда потвърди,че при откриване на процесните цигари,водача
жалбоподател е заявил,че не са негови,а са на пътниците,които са ги закупили от
турския фри шоп.
Но въз основа на
същите, дори обсъдени в съвкупност и с
приобщените писмени такива, не могат да се формират категорични правни изводи за съпричастността на
жалбоподателя към превозването,респ. пренасянето на процесните стоки
и за останалите релевантни факти, касаещи извършването на противоправно
деяние, в частност тяхното укриване и държането им/своенето, нито за личността
на нарушителя – негов автор, в лицето на жалбоподателя, както и за субективния признак – вината му.
Иначе казано,
липсват убедителни и еднозначни
доказателства, същият със своята
деятелност и личните си действия да е консумирал вмененото му административно
нарушение, от обективна и субективна страна,
като е придобил и укрил в МПС процесните стоки, по начина и в количеството установени по делото, които
пътувайки/управлявайки това превозно
средство да ги е превозил през границата на страната, без да ги декларирала
пред митническите органи, следователно и
без тяхно знание и разрешение.
Най-малко, в
случая недоказано по изискуемия безспорен и несъмнен начин, остава авторството
на деянието, свързано с личността на санкционирания жалбоподател, тъй като единствено и само
от установения факт на настъпил
противоправния резултат, нито от този за
управлението му на МПС ,където са били поставени в кошчето на автобуса,предназначените
за изхвърляне на отпадъци на пътниците,
не може да се изгради безпротиворечивото
правно съждение, че именно жалбоподателя е извършил процесното деяние.
За пълнота на
съдебният акт следва да се посочи,че не се кредитират показанията на
разпитаните двама митнически служители в частта им,че единствено водача
жалбоподател е могъл да укрие процесните цигари,тъй като обикновения пътник
нямал знание ,как да постави цигарите в него. Безспорно достъп до кошчето на
автобусът са имали както двамата водачи,така и всички пътници в автобусът,като
съдът намира,че не е необходимо да имаш специални знания ,за да изкараш торбата
от коша евентуално ,за да изхвърлиш боклука от нея,а в настоящият случай
да укриеш цигари под нея,като този довод
на съда е подкрепен и от показанията на вторият водач,който обеснява,че
пътниците са изхвърляли и те торбите от коша.
От друга страна
хипотетично даже и да се приеме,че са необходими инженерни познания за да се
смени една торба от кош за боклук,то неясно защо е ангажирана именно
отговорността на водача,който в момента е управлявал процесният автобус,но не е
ангажирана отговорността на вторият водач/най малкото не са изискани от същият
писмени обяснения във връзка със собствеността на цигарите/,който обективно не
е бил зает с управлението на автобусът и е имал хипотетично възможност да се
предвижи до коша на автобусът и да постави процесните цигари.
В случая
липсват, както преки, така и косвени
доказателства – множество в единна система, които да го уличават като
извършител на деянието и изобщо за неговата фактическа съпричастност към
укриването и пренасянето на процесните стоки през границата, с конкретния
предмет – подробно индивидуалицирани в НП. Всъщност, обвинителната теза на АНО
почива единствено на предположенията на
актосъставителя,който като не е установил действителния нарушител, е приел,че
следва да бъде ангажирана отговорността на водача,който към момента на
проверката е управлявал автобуса, въпреки неговото категорично отричане относно
собствеността на процесните стоки, поради което предпоставено от него е само
изграждането на едно предположение, което не може да се счита за основателно в
достатъчна степен, за да обоснове ангажирането на нечия
административнонаказателна отговорност.
Все във тази
връзка, следва да се отбележи, обвинителната теза, сериозно се разколебава при съвкупно
обсъждане на писмените доказателства, с
акцент на ценените от съда обясненията на жалбоподателя дадени пред АНО
инкорпорирани в личните му обяснения,които не противоречат на свидетелските
показания на св.К.,че същият е отрекъл каквато й да е съпричастност относно процесната
стока. Да се приеме обратното, т.е. че именно той е собственик ,респективно
държател на процесното количество стоки и респективно ги е превозил или
пренесъл през границата би означавала да
се правят единствено предположения, което прочее е недопустимо в
административнонаказателното производство, независимо че АНО е приложил именно
този процесуален подход.
При това
положение, твърдението на АНО, чиято е доказателствената тежест в процеса, че
именно жалбоподателят е пренесъл/превозил през границата, процесните
стоки- в превозното средство – автобус, с което е пътувал и управлявал и
съзнателно е укрил от митническите органи информацията за наличието им,
бездействайки по отношение на задължението за тяхното деклариране, не може да се приеме за категорично
установено и не се доказа по дължимия убедителен начин и несъмнено. При формираната доказателствена съвкупност и
налични доказателства, след техния правен анализ в съвкупност, възможно единствено е изграждане на
предположения, но не и безспорни правни съждения относно авторството на деянието, в лицето на
жалбоподателя, доколкото не се установи същият с лични свои действия да е осъществил пренасянето им,респ.превозването им, по смисъла на чл. 233,ал.1 ЗМ, съзнателно при изискуемата форма на виновно
поведение – умисъл, с което и да е консумирал
основния състав на административното нарушение, визиран в ал.1 на чл.233
ЗМ. В случая не е налице и единна система от косвени доказателства, които да
позволяват изграждането на единствено възможния логичния и безпротиворечив
извод, че именно жалбоподателят е извършителя на вмененото административно
нарушение, като е пренесъл точно това количество стоки.
Обективно вярно, същите са били открити в МПС
в което е пътувал той и управлявал от турският фри шоп до МП Капитан
Андреево, но събраните доказателства
дори и косвено не позволяват формиране на съждението, същите да са били поставени там именно от него и с намерение да бъдат укрити,
с цел контрабандното им въвеждане в страната –без знанието и разрешението на
митническите органи. В този смисъл, от самата доказателствена съвкупност при
правният й анализ се индицират основателни съмнения относно личността на
извършителя, с оглед вече обсъдените по горе свидетелски показания и писмени
такива.
Поради това,
при установените факти данни, да се приеме, че автор на процесното
нарушение е жалбоподателят, означава да
се правят единствено предположения и от тях да се градят правни изводи, което е
недопустимо в административнонаказателното производство и действащите
процесуални принципи – по пряк аргумент от нормата на чл. 303 НПК- субсидиарно
приложим закон, по силата на препращането на чл. 84 ЗАНН. Ето защо и само на
посоченото основание, основателно възникват съмнения относно личността на
извършителя, от тук и опровергавани тезата и
правният извод, жалбоподателя да е пряк извършител на твърдяното
административно нарушение.
Поради
изложеното, решаващият съдебен състав, формира и крайното си правно съждение,
че не е безспорно доказано авторството на нарушението в лицето на
санкционираният А.Я.Ч., в процесния
казус, от тук и същият неправилно е бил санкциониран, следователно и неправилни
са и направените обратни изводи от АНО.
Вече се посочи липсват убедителни доказателства, установяващи по категоричен
начин, извършени лични действия от страна посоченото лице по укриването и
пренасянето на процесните стоки,
релевантни за преценка на
авторството на деянието, като част от
признаците за индивидуализацията и обективната съставомерност на
нарушението, поради което съдът приема за недоказан този елемент от обективната страна. Достигайки до различен правен извод,
който по убеждение на съда не кореспондира и не се подкрепя категорично от събраните доказателства, АНО е постановил
неправилен и необоснован акт. Личността и авторството на деянието е част от
основния предмет на доказване в настоящото производство, т.к.
административнонаказателната отговорност е лична и произтича само и единствено
от виновно действие, респ. бездействие.
Освен недоказано
авторството, според съда не е доказан и субективния признак от състава
на вмененото нарушение- по чл.233,ал.1 ЗМ, чиято съставомерност предполага
вина, във формата на пряк умисъл. Бездействието, при наличие на задължение за
активно поведение, ще е виновно тогава когато в съзнанието на дееца съществуват
формирани конкретни представи за всички обективни свойства и характеристики на
извършваното деяние, за неговия обещественоопасен характер и общественоопасните
му последици, които и да са били предвиждани и целено настъпването им. В
случая, от наличните по делото доказателства, не се обезпечават категорични
правни изводи, жалбоподателят да е знаел изобщо за наличието на процесните
стоки/по брой и артикули надвишаващи изискуемия минимум при,който лицето следва
да ги декларира/ в автобуса, респ. сам да ги е поставил в него и при влизането
си в страната, съзнателно, знаейки тези факти, да е бездействал и неизпълнил
задължението за тяхното деклариране, по този начин и да е укрил информацията, с
цел да въведе същите на митническата територия на страната, без знанието и
разрешението на митническите органи. Нещо различно, не следва и от
кредитираните показания на митническите служители - св.К. и П.,
доколкото дори и при съвкупното им обсъждане , не може да се установи който и да е от тях
или др. да е възприел обективирано по какъвто и да е начин отношение на жалбоподателя
спрямо процесните стоки, в
аспект на демонстрирана от негова принадлежност или своенето
им/държане. Поради това, липсва
доказателства обезпечаващи несъмнен извод, същият да е знаел за така укритите стоки, подлежащи на деклариране. След като това е
така, изключено е наличието на субективни представи в съзнанието за обективните
признаци на деянието, съотв. и за неговия противоправен характер. При липса на интелектуалния елемент на вината
не би могъл да бъде формиран и волевия такъв - отношението към съставомерните
последици, а именно съзнаването им и
целено тяхното настъпване, а именно избягване на задължението за деклариране,
респ. съзнателното му неизпълнение, с цел укриване на информация от
митническите органи за внасянето на тези стоки. Ето защо и изводът на АНО за
наличие на виновно поведение, се основава отново единствено на предположение,
обусловено от качеството на жалбоподателят на водач на автобуса влязъл в
страната, в който са открити стоките,
поради което същият няма как и не
се споделя за правилен от съда. Относим и тук е изтъкнатия аргумент за
забраната наказването да почива на предположения - принципно правило прогласено
в чл. 303 НПК. С оглед изложеното, при
недоказаност на субективната страна на деянието, налице е още едно
самостоятелно основание за отмяна НП, като материално незаконосъобразно.
В допълнение
съдът намира за необходимо да посочи, в конкретния случай да остава необясним
процесуалния подход и на контролните органи и на АНО, които са пренебрегнали
допустимата от ЗМ - съгласно чл.232 с.закон, правна и процесуална възможност за
съставянето на АУАН за митническо нарушение и против неизвестен извършител, като
са определели и приели за извършител на нарушението лице, единствено въз основа
на предположения, в конкретната ситуация
на възникнали усложнения в хода на
митническата проверка, относно установяване на собственика на процесната стока
при групово пътуване с обществен автомобилен превоз.
Само и единствено
фактът обаче, че в управляваното от шофьора моторно превозно средство са
установени стоки, които подлежат на деклариране, не може да обоснове
ангажирането на административно – наказателната отговорност на същия. С оглед
на факта, че въпросното МПС е автобус, който е превозвал множество пътници,
всеки един от които може да бъде собственик на въпросните стоки, няма как
процесното нарушение да се вмени именно на жалбоподателя. В тази връзка следва
да се посочи също така, че за да се приеме, че жалбоподателя е нарушил
разпоредбата на чл.233, ал.3 вр с ал.1 от ЗМ следва да се
установи знание от негова страна относно факта на превозване на стоката,
каквото в случая не се доказа.
Предвид направените правни изводи за недоказано
авторството на процесното нарушение, както и на субективния признак- вината,
обжалваното НП се явява неправилно, като
издадено в противоречие с материалния закон,
от тук и незаконосъобразно на материалноправно основание. Поради това
същото подлежи на отмяна в санкционната
си част – т.2 и съдът ще постанови този правен резултат, като го отмени, досежно наложеното административно наказание - глоба в размер 784лв. на основание чл.233,ал.3 вр с ал.1 от ЗМ,която глоба
представлява 200% от продажната стойност на стоката,и в частта по т.3 за обезпечаване на част от глобата ,с която е
задържана от жалбоподателя -сумата
в размер на 784лева от задържаната с разписка от 12.09.2018г. сума в размер
на 960лева основание чл. 229, ал. 1 от ЗМ. Правомощието на актосъставителя –
митнически орган, по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗМ, за предприемане на
действия, свързани с обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН,
е уредено в специалната норма, цитирана в предходното изречение, находяща се в
Част VІІІ „Административнонаказателни разпоредби”, Глава ХХХ от ЗМ. Съгласно
посочения законов текст митническият орган има правомощието да изземва и
задържа суми за обезпечаването на евентуални вземания по съставения АУАН, без
да спазва формалната процедура по НПК – чл. 72, приложим субсидарно. В случая
митническият орган неоправдано и незаконосъобразно е иззел и задържал сумата от
960лв .,от жалбоподателя ,който
както се посочи по горе не е адм.наказателно отговорно лице ,респ.не е извършил
вмененото му нарушение,поради което съдът приема,че неправилно е била задържана
процесната сума за обезпечение на евентуалната глоба .От друга страна , доколкото
се отменя обжалваното НП в тази част,то същото влече е неправилност по
процесното в частта му по т.3.
Макар и
неправилно НП, в контекста на предходните съображения, независимо от отмяната
му, същото следва да потвърдено в частта
по пункт 1-ви, относно постановеното отнемане в полза на Държавата, доколкото
процесните стоки –са предмет на митническа контрабанда, което е безспорен факт
по делото. Поради това и по пряк аргумент от чл.233,ал.6 ЗМ, същите във всички
случаи подлежат на отнемане, което прави недопустимо др. разпореждане с тях.
Водим от това и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН, съдът:
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ като неправилно Наказателно постановление /НП/№2062/2018
от 06.02. 2019 година на с.д.заместник директор на Териториална дирекция Южна
морска към Агенция Митници, в частта в
по пункт 2-ри с което на А.Я.Ч. с ЕГН ********** *** за нарушение на чл.233,ал.3 във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ / на основание чл.233,ал.3
във вр.с ал.1 от Закона за митниците/ЗМ/
е наложено административно наказание “ГЛОБА” в размер на 784,00 лв. ,която глоба представлява 200% от продажната цена на
стоката и в частта в по пункт 3-ти с
което на основание чл.229,ал.1 от Закона
за Митниците е постановено задържане от А.Я.Ч.
с ЕГН ********** за обезпечаване на част от глобата по пункт 2-ри от НП-сумата в размер на 784лева, от задържаната с разписка от 12.09.2018г. сума в
размер на 960лева, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление /НП/ /№2062/2018 от 06.02.2019година на
с.д.заместник директор на Териториална дирекция Южна морска към Агенция Митници,
в частта по пункт І -ви ,с което на
основание чл.233,ал.6 вр с чл.233,ал.3 от Закона за Митниците са ОТНЕТИ В ПОЛЗА НА ДЪЛЖАВАТА -цигари „ KARELIA SLIMS” /карелия слимс/-80 кутии– всички с
продажна цена 392,00лева
Решението подлежи на касационно обжалване
пред АС-Хасково, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Районен съдия:............................