№ 24
гр. Ловеч, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ
при участието на секретаря НАТАША СТ. БОГДАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Б. ХРИСТОВ Административно
наказателно дело № 20214310200366 по описа за 2021 година
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № Р – 0048938 от 03.02.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със
седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите е
наложено на *********** ЕАД, със седалище и адрес на управление
*****************************, представлявано от изпълнителните директори Д.К.К. и
М.С., административно наказание на основание чл.222 от Закона за защита на
потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за нарушение на чл.123, ал.2,
предл.2-ро от ЗЗП.
Недоволни от постановлението останали от дружеството, който чрез пълномощника
си адвокат С.К. от САК са го обжалвали, като незаконосъобразно. В жалбата са наведени
възражения за допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на НП.
Изтъкнато е, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, като твърдя, че
е отразено мястото, където е била извършена проверката, но не и където е било извършено
нарушението. Като процесуални нарушения са посочени и неотразяване на датата на
извършване на нарушението, както и че на същото не е била дадена правилна и точна
квалификация. Изложени са подробни доводи в този смисъл.
Подробно в жалбата са изложени и доводи по същество на спора, като се възразява,
че вмененото нарушение е несъставомерно. Според жалбоподателя, една от предпоставките,
която следва да е налице, за да е осъществен състава на чл.123, ал.2 от ЗЗП е да е бил
извършен ремонт на стоката. Твърдят, че такъв не е бил извършван, че телефонът само е бил
тестван, но не и ремонтиран в оторизирания сервиз. Тълкуват нормата на чл.123, ал.2 от ЗЗП
1
и считат, че същата не вменява задължение на търговеца да впише в гаранционната карта
извършения ремонт от сервиза, а че задължението се състои в това търговецът да удължи
предоставената гаранция с дните, през които стоката е била на ремонт. Изтъкват, че тези
срокове се установяват от протоколите за ремонт и актовете за удовлетворяване на
рекламацията.
Подробно също така в жалбата са изложени съображения, че задължението за
вписване на ремонта в гаранционната карта касае сервиза, където е бил извършен и в този
смисъл може да се разсъждава, че дружеството следва да отговаря за това, че е допуснало от
сервиза да не впишат ремонта, т.е. за допустителство. В тази връзка се позовават на
разпоредбата на чл.10 от ЗАНН, съгласно която допустителите се наказват само в случаите,
когато това е предвидено в съответния закон или указ, а такава разпоредба в ЗЗП липсва. В
заключение в жалбата са развити доводи за маловажност на нарушението и възможността за
прилагане на чл.28 от ЗАНН.
С жалбата е заявена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, редовно призовани, от дружеството не изпращат представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител. Представили са
писмено становище от Виктория Борисова – старши юрисконсулт в регионалната дирекция
на КЗП, в което се оспорват възраженията на жалбоподателя и се развиват доводи по
същество на делото. Пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като
законосъобразно издадено. Направено е възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар в случай, че жалбата бъде уважена. На основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
претендират присъждането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 120 лева.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В. Г.
Ч. и Гр. П. Б., както и от изложеното в жалбата и в писмените становища на страните, съдът
прие за установена следната фактическа обстановка :
*********** ЕАД била със седалище и адрес на управление в
***************************** и се представлявало от изпълнителните директори Д.К.К.
и М.С.. Дружеството стопанисвало търговски обект - магазин *******, намиращ се в
гр.****************
На 27.05.2020 г. в магазина била извършена проверка от служители на Комисията за
защита на потребителите – Регионална дирекция – Русе – свидетелките В.Ч. и Г.Б..
Проверката била по повод постъпила с вх.№ Р-03-544/15.05.2020 г. в КЗП, звено Ловеч
писмена жалба от потребител, която била относно закупен от него на 29.08.2019 г. от
търговеца *********** ЕАД мобилен апарат „Samsung Galaxy А40”, с ИМЕИ :
*************** Към жалбата на потребителя било приложено и копие на гаранционна
карта към фактура № **********/29.08.2019 г., издадена от ************** ЕАД. В нея
липсват описани ремонти на стоката, но в действителност, според потребителя, за мобилния
апарат са предявявани пет пъти рекламации в магазин ******* в гр.**************
За резултатите от проверката свидетелката В.Ч. съставила констативен протокол 2020
2
№ К – 2695053 от 27.05.2020 г. /л.41-43/, в присъствието на свидетелката Г.Б.. Протоколът
бил съставен и в присъствието на Р.С.Р. – продавач в магазин *******, която подписала
протокола. Бил поканен управителят на дружеството или упълномощено от него лице да
предоставят в офиса на комисията в гр.Ловеч на 08.06.2020 г. следните документи :
становище по жалбата, заверени копия на всички протоколи за приемане на устройството,
сервизни протоколи, актове за удовлетворяване на рекламация.
На електронната поща на КЗП в гр.Ловеч са постъпили изисканите от търговеца
документи, като същите били входирани с вх.№ Р-03-655/08.06.2020 година. От
представените документи и заявеното от търговеца в становището му свидетелките
констатирали, че потребителят е предявявал няколко рекламации, като при престоя на
мобилния апарат в оторизиран сервиз на ******* са били извършвани следните дейности :
за периода от 27.03.2020 г. - 01.04.2020 г. - сменен лентов кабел; в периода
08.04.2020 г. - 15.04.2020 г. - обновяване на софтуер и тест; в периода 21.04.2020 г. -
29.04.2020 г. - смяна на системен конектор и лентов кабел и през периода 01.05.2020 г. -
12.05.2020 г. - смяна на батерия.
Било представено и заверено копие от гаранционната карта на мобилния апарат
/л.24/, от което свидетелките констатирали, че не били отразени датите на постъпване на
устройството за ремонт, а са били отразени само датите на ремонтиране. С оглед на това,
проверяващите служители от КЗП приели, че не може да бъде изчислен срокът на ремонта,
за да бъде прибавен към гаранционния срок на стоката.
На 13.07.2020 г., на управителите на *********** ЕАД била изпратена покана за
съставяне на АУАН /л.21/, като изрично било посочено в нея, че при неявяване, актът ще
бъде съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН, в тяхно отсъствие. Поканата била
получена на 15.07.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне /л.21 на гърба/, като
представител на дружеството е следвало да се яви на 03.08.2020 г. за съставянето на АУАН.
Тъй като на указаната в поканата дата – 03.08.2020 г. не се явил представител на
дружеството, то същия ден свидетелката В.Ч. съставила на *************** ЕАД АУАН
2020 № К-0048938/03.08.2020 г. /л.16-17/, в отсъствието на представител. Като свидетел при
установяване на нарушението и по съставянето на акта се подписала Г.Б.. В акта Ч. описала
констатираното при извършената проверка в магазина и при проверката на документи в
офиса на комисията, като приела, че за въпросният мобилен телефон са били предявени
четири рекламации на датите 27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и на 01.05.2020 г.,
като са били извършвани ремонтни дейности за периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г.,
които не са били отразени в гаранционната му карта и това влияело на общия гаранционен
срок на стоката, тъй като не позволява да бъде изчислен срокът на ремонта, за да бъде
прибавен към гаранционния срок.
Актосъставителката Ч. приела, че това съставлява нарушение на разпоредбата на
чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП.
Актът бил връчен на 02.02.2021 г. на упълномощения представител на дружеството
3
Ц.П. /пълномощно на л.18/, която била преупълномощена за това от Й.И. – пълномощно на
л.19-20 от делото. Ц.П. подписала акта и получила препис от него, като в графата за
възражения такива не били посочени.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, да са били представени
писмени възражения по съставения АУАН.
Въз основа на акта за нарушение било издадено обжалваното наказателно
постановление, като наказващият орган приел, че за предявените рекламации на датите
27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и на 01.05.2020 г., и извършените във връзка с тях
ремонтни дейности за периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г., от *********** ЕАД не са
отразили в гаранционната карта на мобилния апарат датите на постъпване на устройството
за ремонт, а са отразили само датите на ремонтиране, поради което не може да бъде
изчислен срокът на ремонта, за да бъде прибавен към гаранционния срок. Също, както и
актосъставителя, наказващият орган квалифицирал тези обстоятелства като нарушение на
разпоредбата на чл.123, ал.2, предл.2-ро от Закона за защита на потребителите и наложил на
дружеството предвидената в чл.222 от ЗЗП имуществена санкция в размер на 500 лева.
Към момента на съставяне на АУАН и издаването на обжалваното НП, посочената
като нарушена разпоредба на чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП е била в редакцията си с ДВ,
бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г. (изм. – ДВ, бр.23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.), а
санкционната норма на чл.222 от ЗЗП е била в редакцията си, съгласно допълнението с ДВ,
бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г. (изм. – ДВ, бр.23 от 2021 г., в сила от 1.01.2022 г.).
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие
следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради
което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, видно от
заповед № 674/21.08.2019 г. на Председателя на комисията за защита на потребителите
/л.59/ и въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед №
357 ЛС/22.04.2015 година /л.58/.
АУАН и наказателното постановление са издадени в предвидените от закона срокове,
като неоснователно е възражението на жалбоподателя за това, че наказващия орган не е
посочил мястото на извършване на нарушението. Изхождайки от вмененото му нарушение –
това по чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП ( в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от
10.06.2006 г.), то обжалваното постановление съдържа предвидения в нормата на чл.57, ал.1,
т.5 от ЗАНН реквизит. Въпреки, че изрично не е посочено мястото на извършване на
нарушението, то от изложеното в обстоятелствената част недвусмислено става ясно, че
мястото е в гр.Ловеч, в обекта на търговеца – магазин ******, намиращ се на
*****************, т.е. където жалбоподателят е дължал изпълнение, респективно където
потребителят е направил рекламация и е представил за ремонт мобилния апарат. В случая,
мястото на извършване на нарушението съвпада отчасти с това на проверката, тъй като в
4
последствие е имало и проверка по документи в офиса на КЗП в гр.Ловеч.
Не може да бъде споделено и възражението, че обжалваното НП не е посочен дата на
извършване на нарушението. Като такава е посочен периода от 27.03.2020 г. до 12.05.2020 г.,
когато са били извършвани ремонтните дейности по телефона, въз основа на рекламациите
от датите 27.03.2020 г., 08.04.2020 г., 21.04.2020 г. и 01.05.2020 година. В тази връзка,
съгласно разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП ( в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г.,
в сила от 10.06.2006 г.), когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на стоката,
извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя
към гаранционния срок, т.е. липсата на такова отразяване определя формата на
изпълнително деяние на това нарушение като бездействие – лицето, което е било задължено
да извърши определеното от закона действие, е пропуснало да направи това. При
административно нарушение, изразяващо се в бездействие, датата на извършване на
нарушението е датата, на която е било дължимо предписаното от закона действие. В този
смисъл, процедурата по удовлетворяване на рекламацията не завършва със съставянето на
сервизен протокол от оторизиран сервиз, в който е бил извършен ремонт на апарата, а
следва да се счита за завършен едва със съставянето на акт за удовлетворяване на
рекламацията. В разглежданият случай, за последната от четирите рекламации, тази от
01.05.2020 г., такъв акт е съставен на 12.05.2020 г. /л.26/, когато телефонът е бил върнат от
сервиза в магазина на жалбоподателя. Това е и моментът, в който за санкционирания
търговец е било вече налице задължение да нанесе в гаранционната карта данни за
направената рекламация и за извършения във връзка с нея ремонт, както и да удължи срока
на гаранцията с времето, през което мобилния апарат е бил на ремонт. А посочената в него
дата 13.05.2020 г. е датата, когато телефонът е предаден обратно на потребителя. Подобен е
случаят и с началото на периода, през който е било извършено нарушението – 27.03.2020
година. Ето защо, съдът намира, че правилно, като дата на извършване на нарушението е
посочен периода 27.03.2020 г. – 12.05.2020 година. Въпреки, че в НП периода не е конкретно
указан като датата на извършване на нарушението, то по начина, по който са описани
данните в обстоятелствената част, за всеки обективно четящ не може да има съмнение кога
наказващият орган е приел, че е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение. Във
връзка с тези съждения, следва да се има предвид и че в случая сме изправени пред
хипотезата на т.нар. „продължено административно нарушение“. При него нарушителят
непрекъснато осъществява състава на административното нарушение, докато не предприеме
дължимото действие, предписано от закона.
Що се отнася до наведените в жалбата доводи касаещи направената от потребителя
на 21.05.2020 г. рекламация за същия мобилен телефон, издаденият в тази връзка сервизен
протокол № ********** от 03.06.2020 г. и представените за това доказателства /л.11-12/, то
същите са ирелевантни, тъй като не са включени в периода на вмененото административно
нарушение, за този случай не е налагана санкция с обжалваното НП и следователно не са в
предмета на делото и контрола за законосъобразност по настоящето производство.
Категорично не може да бъде прието за основателно и наведеното с жалбата
5
възражение за неточна и неправилна квалификация на нарушението. Разпоредбата на чл.123,
ал.2 от ЗЗП, в редакцията си към момента на извършване на нарушението и към момента на
издаване на наказателното постановление (ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.)
граматически е съдържала две изречения, които са формирали двете основни хипотези при
удовлетворяване от търговеца на направена рекламация на стока, а именно : замяна на
стоката с друга (изр.1-во от чл.123, ал.2) и удовлетворяване на рекламацията чрез ремонт на
стоката (изр.2-ро). В АУАН и НП цифровата квалификация на нарушението е изписана като
чл.123, ал.2, предложение 2 от ЗЗП, което обстоятелство по никакъв начин не е неясно или
внасящо объркване за това коя хипотеза от нормата са имали предвид актосъставителя и
наказващия орган, именно защото дори и граматически отделени в две изречения, на
практика визираните задължения на търговеца са две. В случая по-скоро въпросът е за
прецизност и разбиране на юридическата техника при изписването на част от правна норма
(която има самостоятелно значение), но да се разсъждава в посока процесуално нарушение и
то такова, което да е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице, е крайно
пресилено и несъстоятелно. Съвсем друг би бил въпросът, ако всяко от двете изречения на
нормата на чл.123, ал.2 от ЗЗП (в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г., в сила от 10.06.2006 г.)
съдържаше по две или повече задължения, които би следвало да изпълни търговеца. Тогава,
освен конкретното предложение (задължение), което не е било изпълнено, ще следва да се
посочи и изречението, в което се съдържа дадената хипотеза. Но настоящият случай не е
такъв. Дадената правна квалификация е прецизна и в съответствие с текстовото описание на
състава на административното нарушение. Вмененото на жалбоподателя нарушение е
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да
се защищава.
Наведените в жалбата оплаквания за несъставомерност на деянието, за това, че
липсва задължение на търговеца за вписване на осъществен ремонт в гаранционната карта,
са неоснователни. Разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП (в редакцията с ДВ, бр.99 от
2005 г., в сила от 10.06.2006 г.) е пределно ясна и категорична : когато производителят или
търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването на
рекламацията се извършва чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. Следователно,
достатъчно е само да бъде приета стока с рекламация за дефект за ремонт, за да възникне
задължението за търговеца да направи съответното отбелязване при връщането на стоката и
срокът през който е била на ремонт, т.е. когато фактически потребителят не е могъл да я
ползва, да се добави към гаранционния. Законът защищава потребителите по този начин,
като удължава двугодишния гаранционен срок по чл.115, ал.1 от ЗЗП, защото очевидно през
периода на ремонта потребителят е лишен от ползването на закупената стока и то не по
негова вина. Аргументът, че всъщност ремонт не е имало е неоснователен. Тези доводи
жалбоподателят е развил по повод рекламацията от 21.05.2020 г. и издаденият в тази връзка
сервизен протокол № ********** от 03.06.2020 г. /л.12/, в който е посочено, че „при
функционален тест не са открити дефекти и отклонения от параметрите“ и успешно е
преминат диагностичен тест, но както се посочи по-горе в изложението, този случай не е
6
попаднал в състава на вмененото административно нарушение, поради което и не следва да
бъде обсъждан. Видно от сервизните протоколи за случаите, включени в периода на
извършване на вмененото нарушение /л.л.26 на гърба, л.27 на гърба и л.28/, на въпросния
мобилен телефон е бил сменен лентов кабел, сменен системен конектор и отново лентов
кабел, а при последния ремонт е била сменена и батерията. Само в един от тези четири
случая е установено, че „апарата няма отклонения от нормалните параметри на работа“. Но
дори и при него аргументът, че не е бил извършван ремонт не може да бъде споделен, тъй
като към времето на ремонта (който при включените в нарушението случай е бил 1,
максимум 2 дни) следва да се добави и периода, през който стоката е била в магазина, преди
да е предадена на сервиза и съответно потребителят обективно не я е ползвал.
Поради тези съображения съдът счита, че субект на задължението по чл.123, ал.2,
изр.2-ро от ЗЗП е именно търговецът, към който потребителят е отправил рекламационната
си претенция, а не съответния сервиз, натоварен единствено с техническото обслужване на
апарата. След като търговецът предоставя гаранцията, то негово е и задължението да
удължи същата при наличието на предпоставките по чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП и това
следва да е обективирано писмено именно в гаранционната карта. Твърдението, че
разпоредбата сочела на форма на деянието „допустителство“ е превратно тълкуване на
закона и не се споделя от настоящата инстанция. Макар и изпълнението на задължението да
не е обвързано със срок, то не може да има каквото и да било съмнение, че отразяването на
срока на ремонта в гаранционната карта следва да се случи непосредствено след неговото
извършване. Без значение е по какъв начин търговецът е организирал работата си, в т.ч. и
взаимоотношенията му с оторизирания сервиз, при положение, че законът възлага
задължение именно върху него, а не върху трети лица. Напълно несъобразено със смисъла
на разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП и превратно е разбирането, че същата
въвежда задължение за посочване на факта на извършения ремонт, но не и други
обстоятелства във връзка с него (напр. датата на извършването на ремонта), както и че
срокът, който следва да се добави към търговската гаранция може да се установи по всички
възможни начини, а не от отразеното в гаранционната карта. Съждение в този смисъл
категорично противоречи на целта вложена в разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП,
защото именно гаранционната карта е удостоверителния документ за продължителността на
този срок. Отразяването на ремонт, само по себе си, без отразяване на неговата
продължителност е напълно безсмислено и по никакъв начин не съответства на интересите
на потребителя, с оглед нормалното упражняване на съответните права.
Разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП (в редакцията с ДВ, бр.99 от 2005 г., в
сила от 10.06.2006 г.) налага категоричния извод за безусловно задължение на търговеца,
извършените ремонти да се отразяват в гаранционната карта. Наличието на други
документи, в които са отразени тези обстоятелства не освобождава дружеството от
задължението да попълва самата гаранционна карта. Това задължение не е изпълнено от
дружеството-жалбоподател, поради което и правилно наказващият орган го е санкционирал
с издаденото наказателно постановление. Видно от представеното по делото заверено копие
7
от гаранционната карта /л.24/, посочени са били само датите на ремонтиране на мобилния
телефон, но не и датите на постъпване за ремонт, т.е. когато потребителят е предявил
съответната рекламация и фактически е предал телефона в обекта на дружеството. По тази
начин, няма как да бъде изчислен реалният срок, през който той е бил лишен от
възможността да го ползва и съответно да се изчисли с колко се удължава гаранцията на
стоката.
Отговорността на юридическите лица и едноличните търговци е безвиновна
(обективна) и в този смисъл въпросът за вината не се изследва.
Наказанието е правилно индивидуализирано, като е приложена съответната
санкционна норма по чл.222 от ЗЗП към момента на издаване на наказателното
постановление (в редакцията с ДВ, бр.13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г.), като наложената
имуществена санкция е в минималния предвиден размер от 500 лева и в този смисъл е
съобразена с критериите по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Случаят не може да бъде приет за
маловажен, независимо, че нарушението е за първи път (данни в обратния смисъл липсват
по делото), тъй като не се отличава по степен на обществена опасност от останалите такива
нарушения. Освен, че нарушението е извършено за първи път, то не се установиха
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да са от такова естество, че да обосновават
приложението на чл.28 от ЗАНН. А характера на засегнатите обществени отношения,
регулирани с разпоредбата на чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП касае материя, пряко отнасяща се
до защита правата на потребителите и възможността те да рекламират некачествена стока и
съответно да бъдат компенсирани чрез удължаване на гаранцията, когато реално не са могли
да ползват закупената стока.
Тъй като до постановяване на настоящето решение са последвали различни
нормативни разпоредби, в частност изменения в нормите на чл.123, ал.2 и чл.222 от ЗЗП, то
съдът дължи проверка и произнасяне относно прогласения в чл.3, ал.2 от ЗАНН принцип за
прилагане на по-благоприятния за нарушителя закон.
С разпоредбите на § 8, т.7 и т.17 от ПЗР на Закона за предоставяне на цифрово
съдържание и цифрови услуги и за продажба на стоки (Обн., ДВ, бр.23 от 19.03.2021 г., в
сила от 1.01.2022 г.) са направени изменения в разпоредбите на чл.123 и чл.222 от ЗЗП, като
ал.2, изр.2-ро на първата е изменено по следния начин : „Когато услугата не съответства на
договора, потребителят има право да получи услуга, която да съответства на договора.“, а от
нормата на чл.222 е отпаднал чл.123, ал.2, неизпълнението на който се санкционира по този
ред. Със ЗПЦСЦУПС е въведено и понятието „стока, съдържаща цифрови елементи“, като в
разпоредбата на § 6, т.3 от ДР на закона е дадена и легалната му дефиниция, а именно : „…
всяка движима материална вещ, която съдържа цифрово съдържание или цифрова услуга
или е взаимосвързана с цифрово съдържание или с цифрова услуга по такъв начин, че
липсата на цифровото съдържание или на цифровата услуга би попречило на стоката да
изпълнява своите функции“. Безспорно, с оглед на така цитираната дефиниция, мобилните
телефонни апарати попадат в понятието „стока, съдържаща цифрови елементи“. Така, този
вид стоки са изведени от предметния обхват на Закона за защита на потребителите и
8
взаимоотношенията и правата на потребителите закупили такива с производителите и
търговците им се уреждат с новия ЗПЦСЦУПС. Съответно, в ЗПЦСЦУПС е предвидена
разпоредба аналогична на изменената чл.123, ал.2, изр.2-ро от ЗЗП, а именно, тази по чл.42,
ал.2, изр.2-ро, която гласи, че „Когато рекламацията се удовлетворява чрез ремонт на
стоката, извършените ремонти се отразяват в гаранционната карта и срокът на ремонта се
прибавя към гаранционния срок“. За неизпълнение на това задължение, разпоредбата на
чл.72 от ЗПЦСЦУПС предвижда, че на виновните лица се налага глоба в размер от 500 до
2000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена санкция в размер
от 500 до 3000 лева. Видно от така цитираната административнонаказателна разпоредба от
ЗПЦСЦУПС, същата не е по-благоприятна от тази по чл.222 от ЗЗП (в сила и приложена
към момента на издаване на обжалваното НП), доколкото имуществената санкция е в
същите размери, поради което за обсъждания тук случай не са налице предпоставките за
приложение на принципа по чл.3, ал.2 от ЗАНН.
По изложените съображения и като не установи основания за изменяване или
отменяване на атакуваното наказателно постановление № Р - 0048938 от 03.02.2021 г. на
Директора на Регионална дирекция гр.Русе към Комисията за защита на потребителите –
София, съдът намира, че същото е законосъобразно издадено и като такова следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното в тази връзка в представеното писмено
становище искане от процесуалния представител на въззиваемата страна, то на основание
чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва на Регионална дирекция гр.Русе, към Комисията за защита на
потребителите да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл.37 от
Закона за правната помощ (ЗПП), съгласно препращащата разпоредба на чл.63д, ал.5 от
ЗАНН. Съгласно нормата на чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно
вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет, по предложение на НБПП. В случая, за защита по дела по ЗАНН, разпоредбата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до
120 лева. Производството по настоящето дело е протекло в едно редовно съдебно заседание,
с непродължителен разпит на двама свидетели, като процесуалния представител на
въззиваемата страна не се е явил, а е представил писмено становище. Поради тези
съображения съдът намира, че на Регионална дирекция гр.Русе, към Комисията за защита на
потребителите следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минимума
от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Р - 0048938 от
03.02.2021 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново,
9
Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за
защита на потребителите, с което е наложено на *********** ЕАД, със седалище и адрес на
управление *****************************, ЕИК ********, представлявано от
изпълнителните директори Д.К.К. и М.С., административно наказание на основание чл.222
от Закона за защита на потребителите – имуществена санкция в размер на 500 лева, за
нарушение на чл.123, ал.2, предл.2-ро от ЗЗП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА *********** ЕАД, със седалище и адрес на управление
*****************************, ЕИК ********, представлявано от изпълнителните
директори Д.К.К. и М.С., да заплати на Директора на Регионална дирекция за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр.Русе към ГД „Контрол на
пазара” към Комисията за защита на потребителите, представлявана от директора,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в
14 - дневен срок от съобщението до страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
10