№ 7485
гр. с., 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:д.р
при участието на секретаря в.к.
като разгледа докладваното от д.р Гражданско дело № 20221110145811 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, подадена на 25.08.2022 г. от П. Д. А., ЕГН
**********, с искане за налагане на мерки за защита на молителката срещу нейната майка и
фактическия съпружески съжител на същата - И. С. И., ЕГН **********, и Р. Н. Н., ЕГН
**********, при твърдения да извършени от ответниците актове на домашно насилие на
25.07.2022 г., изразяващи се в следното: на посочената дата, около 06,00 часа сутринта, при
прибирането на молителката в съвместно обитаваното жилище, находящо се на адрес: гр. с.,
ж.к. „Левски Зона Г“, бл. 1, вх. А, ет. 11, ап. 73, била посрещната от ответницата, която още
от вратата започнала да вика и да я нарича „пияница”, „боклук“, „наркоманка“, „тъпачка“,
след което я хванала за ръката и започнала да я блъска. След като молителката се отскубнала
от ответницата, отишла в стаята си, където около 5-10 минути по-късно, повикан от
ответницата по телефона, влязъл ответникът, отваряйки вратата. Същият започнал да крещи
на молителката с думите: „Как може да се държиш така?”, „парцал“, „боклук”, след което
започнал да я удря по лицето в областта на носа, устата, очите и главата; хванал я за косата
и започнал да я влачи по коридора на жилището, опитвайки се да я изведе от жилището, и
докато я влачел в коридора, изведнъж я пуснал и започнал да я удря с юмруци, както и да я
рита по тялото - в корема, гърдите и краката, продължавайки да крещи думи, които поради
преживения шок молителката не може да възпроизведе. Същата се опитвала да го спре и да
се предпази с ръце, но той продължавал да я удря. В един момент седнал отгоре й и
започнал да я души, крещейки: „ще те убия”. През цялото това време молителката викала за
1
помощ, като съседи, чули виковете, сигнализирали на спешен номер 112, вследствие на
което след известно време, което молителката не може да прецени, дошъл патрул, който я
извел от жилището. Молителката се качила в автомобила на „Спешна помощ”, който бил
пристигнал също на място. По-късно ответникът бил задържан. Молителката в следващите
два дни се намирала в болница, докато се установи какви и колко тежки са нараняванията й..
В съдебно заседание поддържа молбата.
Ответниците в открито съдебно заседание оспорват частично изложените в молбата за
защита фактически твърдения, като излагат и съображения за физическа агресия от страна
на самата молителка. Ответницата не оспорва, че е ударила на два пъти по няколко шамара
на молителката при възникналия скандал на процесната дата, както и че я е нарекла
„пияница“. Ответникът не оспорва, че също е удрял шамари на молителката.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Съгласно чл. 2, ал. 1 ЗЗДН „домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално,
психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в
семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство”- съгласно това определение
актът на домашното насилие представлява специален деликт, поради което и за него следва
да са налице характеристиките на непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД: виновност и
противоправност на деянието на извършителя.
По делото не се спори, че молителката П. Д. А., ЕГН **********, и ответницата И. С. И.,
ЕГН **********, са съответно дъщеря и майка, както и че ответникът Р. Н. Н., ЕГН
**********, съжителства с ответницата И. С. И., ЕГН **********, при условията на
фактическо съпружеско съжителство /същото е и изрично отделено като безспорно между
страните в първото по делото открито съдебно заседание/, предвид което двамата ответници
безспорно попадат сред лицата, срещу които може да се търси защита – чл. 3, т. 4 и т. 10
ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2
ЗЗДН, тъй като е налице твърдение за осъществено физическо и емоционално насилие.
Молбата е депозирана в едномесечния преклузивен срок. Предвид изложеното съдът намира
същата за допустима.
По делото с протоколно определение от 20.10.2022 г. е отделено като безспорно и
ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че на 25.07.2022 г. между тях е
възникнал спор в жилището на адрес гр. с., ж.к. „Левски Зона В“, бл. 1, вх. А, ет. 11, ап. 73.
По делото е представена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, в която подробно са описани
твърдените актове на насилие. Същата е обявена от закона за достатъчно доказателство,
единствено когато по делото няма други събрани доказателства. В случая на актовете на
домашно насилие не са присъствали очевидци, освен това част от твърдените действия,
описани в молбата изрично се признават от двамата ответници, поради което въз основа на
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и признанията на ответниците съдът намира молбата за
2
доказана.
Тук е мястото да се посочи, че дори и да се установи по делото наличието на вербална
агресия или друга провокация от страна на молителката спрямо ответника, доколкото
съгласно § 1 от ДР на ЗЗДН субсидиарно за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на ГПК, то в случая не може да се говори за реторсия.
Посочените с молбата до съда актове на домашно насилие съдът намира за доказани,
поради което молбата е основателна и същата следва да бъде уважена.
По мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН:
Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН представляват не наказание за извършителя, а
налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл.22 ЗАНН, които
имат за цел защита на пострадалото лице чрез отнемане възможността на извършителя да
извърши друг акт на насилие срещу пострадалия (чл. 5, ал. 1, т. 2-4 ЗЗДН) и мотивирането
на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице (чл. 5, ал. 1, т. 1, 5
и 6 ЗЗДН). При налагане на мерките по чл. 5 ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на
молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или
повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). В настоящия случай, с оглед характера на
деянието на ответниците, съдът намира за подходяща мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и
т. 3 ЗЗДН - задължаване на ответниците да се въздържат от извършване на домашно насилие
спрямо молителката както и забрана да я доближават. За посочената мярка за защита по чл.
5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН не следва да се определя срок - задължението на ответниците да се
въздържат от домашно насилие е постоянно тяхно законово задължение и не е ограничено
във времето. Съдът намира по отношение на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН с оглед
постигане на целта на същата, че е подходящ срок от шест месеца, което време съдът
намира за достатъчно за преосмисляне на поведението от страна на ответниците. При
съобразяване на мерките съдът взе предвид и данните от постъпилите справки за съдимост,
справка от ЦПЗ и справката от деловодната система при Софийския районен съд, от които
се установява, че ответницата не е осъждана, ответникът е реабилитиран, няма данни
двамата ответници да са водени на отчет или да са били диспансеризирани, както и няма
данни за други съдебни производства срещу тях по реда на ЗЗДН.
По налагане на глоба на ответника:
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН „Във всички случаи съдът с решението по чл. 15, ал. 1 налага
на извършителя и глоба в размер от 200 до 1000 лв.”. Съдът, при преценката си относно
размера на глобата, съобрази характера и тежестта на извършеното от ответниците и
намира, че на същите следва да се наложи глоба в размер на по 200,00 лв.
По разноските:
При този изход на делото молителката има право на разноски, направата на каквито се
установяват в размер на 400,00 лв. – заплатен адвокатски хонорар, поради което и следва да
й бъдат присъдени в този размер на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН. На
3
основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН дължимата държавна такса по делото следва да се
възложи на ответната страна, която съобразно чл. 3 от Тарифата е в размер на 50,00 лв., като
ответниците следва да бъдат осъдени да я заплатят в полза на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗДАВА на основание чл.15, ал.2 ЗЗДН следната
ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА на П. Д. А., ЕГН **********, срещу И. С. И., ЕГН **********,
и Р. Н. Н., ЕГН **********, като налага следните мерки за защита:
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН И. С. И., ЕГН **********, и Р. Н. Н.,
ЕГН **********, да се въздържат от извършване на домашно насилие по отношение на П.
Д. А., ЕГН **********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. първо ЗЗДН И. С. И., ЕГН
**********, и Р. Н. Н., ЕГН **********, да не доближават П. Д. А., ЕГН **********, на
разстояние, по-малко от 200 метра, за срок от шест месеца, считано от 12.05.2023 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА И. С. И., ЕГН **********, и Р. Н. Н., ЕГН **********, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, ще бъдат
задържани и предадени на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата заповед
представлява престъпление по чл.296, ал.1 от Наказателния кодекс.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на И. С. И., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН на Р. Н. Н., ЕГН **********, глоба в размер на
200,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. второ ЗЗДН И. С. И., ЕГН **********, и Р.
Н. Н., ЕГН **********, да заплатят на П. Д. А., ЕГН **********, сумата в размер на 400,00
лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2, предл. първо ЗЗДН И. С. И., ЕГН **********, и Р.
Н. Н., ЕГН **********, да заплатят в полза на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 50,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския градски съд в 7-дневен срок
от връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по адрес на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4