Р Е
Ш Е Н
И Е
№
Гр. Велинград, 08.07.2016
година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВелинградСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти
граждански състав, в публично заседание на девети юни през две хиляди и шестнадесета
година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Ц.К.
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 100 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Отрицателни установителни
искове с правно чл.124 ГПК, вр.чл.
424 от ГПК, вр. чл. 439 от
ГПК, вр. чл.110 и
чл.111 ЗЗД чл.135 от ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ищеца Н.П.М., ЕГН ********** ***,
чрез пълномощника му адв.Т.В., срещу МАКРОАДВАНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Г.
С. Раковски” № 147, ап. 14, представлявано от В.С..
Ищецът твърди, че на 18.01.2005г. е сключен Договор за
банков кредит № 6/18.01.2005г. между "УНИКРЕДИТ БУЛБАНК" АД, от една
страна и Е.Н.Л.- кредитополучател, ищеца Н.П.М., както и още две лица-
поръчители. Поради неплащане на от страна на кредитополучателя на дължимите към
съответните падежни дати вноски по погасяване на кредита, на 20.11.2009г.
банката е депозирала Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 от ГГ1К, по което е образувано ч. гр. д. № 3785/2009г., по описа на
PC Пазарджик. По същото дело е издаден ИЛ за следните суми: 2 999.19 лв.,
представляваща главница по Договор за банков кредит № 6 от 18.01.2005г, 292.78
лв.- дог. лихва, ведно със законната лихва, считано от 19.11,2009г. до
окончателното изплащане на вземането.
Въз основа на издадения ИЛ, "УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК" АД, като взискател е образувало срещу
посочените лица, вкл. и срещу ищеца, изпълнително дело № 20105220402028 по
описа на ДСИ при PC Пазарджик, като дружеството-взискател
претендира, че му се дължат сумите по ИЛ, описани по-горе. Срещу издадената
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 3785/'2009г., по описа на PC Пазарджик от
ищеца не било депозирано Възражение по реда на чл. 414 от ГПК.
През 2013г. получил Уведомление за извършено
прехвърляне на вземане от 04.12.2012г., с което ищеца бил уведомен, че
дължимите суми по Договора за банков кредит, вече се дължат на цесионера „МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК *********.
Счита, че претендираната
сума не се дължи от него на осн. чл. 147 от ЗЗД,
както и поради настъпване на погасителна давност. Излага следните съображения
за това: Счита да са налице са условията на чл. 147 от ЗЗД спрямо него, тъй
като към датата на депозиране на заявлението в съда шестмесечния преклузивен срок по чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД вече е бил
изтекъл. Това от своя страна водело до
погасяване не само на правото на иск на ищеца, но и на самото субективно право
на последния срещу поръчителя /в този смисъл решение № 1646 от 16.VI.1978 г. по
гр. д. № 465/78 г., I г. о./. Освен това от Предупредително писмо с изх. №
0413/16.10.2008г., се установявало, че към тази дата е имало просрочие на кредита над 300 дни, ерго
настъпила е автоматична предсрочна изискуемост на кредита, съгл. клаузите на
Договора за банков кредит още през 2007г. В тази връзка се настоява на това, че
константна е практиката на ВКС при такива случай била, че договора за кредит
съдържащ клауза за настъпване при определени условия на автоматична предсрочна
изискуемост на кредита, то не е необходимо някакво допълнително волеизявление
на банката, за да настъпи тази правна последица. При което и от момента на
настъпване на автоматичната предсрочна изискуемост на дължимите суми по процесния договор за кредит- 2007г., до момента на
депозиране на Заявлението по чл. 417 от ГПК- 20.11,2009г., е изтекъл 6 месечния
срок на бездействие от страна на дружеството-кредитор. И тъй като изискуемият
от закона 6-месечен срок е краен и преклузивен, имащ
за последица прекратяване на поръчителството, то и налице е хипотезата на
чл.147, ал.1, изр.1 от ЗЗД , поради което и не дължи изпълнение на претендираните от ответника суми в заповедното
производство.
На следващо място счита, че принудителното изпълнение
е насочено срещу длъжника, в настоящето производство- ищец, въз основа на
несъдебно изпълнително основание- извлечение от сметка по смисъла на чл. 417 от ГПК, поради което изпълняемото право не е установено
със сила на присъдено нещо. При което и длъжникът може да го оспорва с всички
възражения, които би могъл да противопостави на осъдителния иск на взискателя- ответник в настоящето производство. Спрямо
ищеца бил изтекла и предвидената в закона погасителна давност съгл. чл. 110 и
чл. 111, б. в/, пр. II от ЗЗД. Съгл. ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК,
т. 14, тъй като подаването на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение
не прекъсва давността. Същата се прекъсва едва с предявяване на иск за
установяване на вземането, който има обратно действие, в случай, че е спазен
срока по чл. 415 от ГПК. Ако иска не е предявен, то давността не се счита за
прекъсната. В настоящия казус не е предявен иск за установяване на вземането,
поради което и давността не била прекъсната с образуване на ч. гр. д. №
3785/2009г., по описа на PC Пазарджик и издаване на изпълнителен лист за претендираните суми.
С ТР № 2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК е обявено
за изгубило сила Постановление № 3/1980г. на Пленума на ВС, според което при
образувано и висящо изпълнително производство давност не тече. Така следвал
извода, че давността продължава да тече и след образуване на изп. д. № 20105220402028 по описа на ДСИ при PC Пазарджик.
Съгл. т. 10 от ТР №2/2013 от 26.06.2015г. на ВКС, ОСГТК, не са изпълнителни действия
и не прекъсват давността: образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от
дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
А и съгл. чл. 125 от ЗЗД прекъсването и спирането на
давността спрямо един солидарен длъжник не произвежда действие спрямо
останалите съдлъжници. В случая първото действие по
принудително изпълнение, което би могло да прекъсне давността спрямо ищеца било
наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищеца на 08.09.2015г.,
съобщението за което е получено на 23.09.2015г. До момента обаче била настъпила
погасителна давност на вземането на осн. чл. 110 за
главница и чл. 111, б. в, пр. II от ЗЗД за лихвата. Твърди също, че от момента
на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния
договор, а именно- 2007г., до датата на налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищеца- 08.09.2015г. е изтекъл предвидения в закона давностен срок. Конкретно- през 2010г. била изтекла
погасителната давност за вземанията за лихви, съгл. чл. 111,6. в, пр. II от ЗЗД, а през 2012г. е била
изтекла погасителната давност за вземането за главница съгл. чл. 110 от ЗЗД, т.
е. преди извършване на действие по принудително изпълнение, годно да прекъсне
давността.
Предвид липсата на прекъсване на давността по
описаните по-горе съображения, счита да не дължи претендираните
суми от него суми, тъй като задълженията му по изп.
д. № 20105220402028 по описа на ДСИ при PC Пазарджик се явяват недължими на осн. чл. 147 от ЗЗД, както и поради настъпване на
погасителна давност.
Въз основа на така очертаната обстановка се иска признаване
за установено в отношенията между ищец и ответника, че ищеца не дължи на
ответното дружество сумата от общо 3291,97 лева, в това число следните суми:
сумата от 2999,19лв. - главница по Договор за банков кредит №6/18.01.2005г.
сключен с „УниКредит Булбанк” АД; сумата от
292,78лв.– договорна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 19.11.2009г. до окончателното плащане, за заплащането на които е издаден ИЛ
по ч.гр.д.№ 3785/2009г. по описа на РС Пазарджик и е образувано изп.д.. № 2010522040228 при ДСИ към РС Пазарджик.
Претендира и разноски в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който счита да има несъответствие на искова молба с изискванията обективирани в чл. 127-128 от ГПК, което води до
нередовността й. Конкретно не посочва в
какво се изразява нередовността. Освен това намира и иска за изцяло недопустим
тъй като счита, че липсват процесуалните предпоставки, както за възникването, така
и за упражняването на правото на иск, изразяващи се в липсата на правен интерес
от предявяването му у ищеца. В тази връзка излага следното: На 18.01.2005 г. е
сключен Договор за банков кредит № 6 от 18.01.2005 г. между „Уникредит Булбанк” АД, от една страна и Емилия Лазарова, от
друга страна в качеството й на кредитополучател. За да се гарантира
изпълнението на задължението на кредитополучателя, в полза на банката има
учредено лично обезпечение, а именно - поръчителство по смисъла на чл. 138 и
следващите от Закона за задълженията и договорите. По силата на сключения
договор за поръчителство ищецът - Н.М. се е задължил спрямо „Уникредит Булбанк” АД да отговаря за изпълнението на
задължението на кредитополучателя - Емилия Лазарова.
Поради неплащане
от страна на кредитополучателя на дължимите към съответните падежни дати вноски
по погасяване на кредита, на 20.11.2009г. банката депозирала Заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било
образувано ч.гр. дело № 3785/2009 г. по описа на PC Пазарджик. По същото дело
имало издаден изпълнителен лист за следните суми: 2999.19 лв., представляваща
главница по Договор за банков кредит № 6 от 18.01.2005г.; 292.78 лв.-
договорна лихва, ведно със законната лихва, считано от 19.11,2009г. до
окончателното плащане.
Въз основа на издадения изпълнителен лист „Уникредит
Булбанк” АД, като взискател образувал срещу
кредитополучателя и поръчителя, солидарен длъжник по силата на чл. 141 ЗЗД,
изпълнително дело № 201005220402028 по описа на ДСИ при PC Пазарджик, за да
събере дължимите суми по принудителен ред. На 17.02.2010г. на Н.П.М. била
изпратена Заповед за изпълнение заедно с Покана за доброволно изпълнение, които
същия е отказал да получи. Това обстоятелство било отбелязано от призовкаря на гърба на съобщението. А съгласно разпоредбата
на чл.44, ал.1 ГПК отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и
се удостоверява с подписа на връчителя, като отказът
на получателя не засяга редовността на връчването.
На 04.12.2012 г. по силата на Договор за прехвърляне на вземане (цесия),
сключен въз основа на чл.99 ЗЗД, „Уникредит Булбанк”
АД прехвърлило на „МАКРОАДВАНС” АД горепосоченото вземане, ведно с всички
произтичащи права и задължения и с всички привилегии, обезпечения и другите му
принадлежности и не само, включително и с изтеклите лихви и разноски, посочени
в Приложение № 1 към Договора.
В изпълнение на разпоредбата на чл.99 ал.З ЗЗД през 2013г. ищецът бил и
уведомен за извършеното прехвърляне на вземане, като е доведено до знанието му,
че дължимите суми следва да се платят на цесионера -
„МАКРОАДВАНС” АД.
По тези съображения се иска предявеният иск срещу „МАКРОАДВАНС” АД от
страна на Н.М., да бъде отхвърлен, като изцяло недопустим поради липса на
правен интерес, тъй като същият не е доказан по несъмнен начин, което води до
недопустимост за образуване и водене на иска спрямо търговското дружество.
Намира също, че предявеният по общия ред установителен
иск с правно осн. чл.124 ГПК да е недопустим и поради
обстоятелството, че е извън уредените в заповедното производство искове с
правно основание чл. 424 или чл. 439 от ГПК. Освен това в случая в законоустановения срок Н.П.М. не е подал възражение по реда
на чл.414 ГПК, при което и е пропуснал възможността да оспори вземането. А
изложените в исковата молба факти, на които се основава предявения иск не са от
категорията факти и обстоятелства, които има предвид разпоредбата на чл. 424,
тъй като нито са новооткрити, нито са настъпили, след влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Настоява се на
това, че според трайната съдебна практика на ВКС, неподаването на възражение по
чл. 414, ал. 1 от ГПК има за последица създаване на стабилитет на заповедта за
изпълнение поради което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира. Ето защо и счита да е налице и отрицателната
предпоставка за недопустимостта на иска, освен посочените по-горе положителни
такива.
Счита също в случая, че тъй като не са налице нововъзникнали,
новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение
за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца до изтичането на срока
за подаване на възражение срещу издадената заповед за изпълнение, а и в искова молба ищецът не твърди такива факти,
то той и няма правен интерес да претендира по исков ред установяване на
несъществуване на вземането. При което и предявеният иск е недопустим.
По същество на спора намира иска и за неоснователен, като излага следните
възражения: На първо място намира за неоснователно твърдението на ищеца, че е
настъпила автоматична предсрочна изискуемост на кредита още през 2007г. и
поради това към момента на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК - 20.11.2009
г., е бил изтекъл 6 (шест) месечния срок на бездействие от страна на дужеството-кредитор. Настоява се на това, че съгласно ТР №
4 от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а,
ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието
на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост
по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита
целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми,
включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението
не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на
получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са
настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Заповед за изпълнение
въз основа на документ и разпореждане за незабавно изпълнение се издават само
за подлежащи на изпълнение вземания по чл.418, ал.2 ГПК. Когато според
представения документ изискуемостта е поставена в зависимост от дадено
обстоятелство, настъпването на това обстоятелство трябва да е удостоверено с
официален или с изходящ от длъжника документ- чл.418, ал.З ГПК. Постигнатата в
договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или
при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да уведомява
длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда действие, ако
банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви кредита за
предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника -
кредитополучател.
На второ място намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че спрямо
него е изтекла предвидената в закона погасителна давност. В тази връзка твърди,
че на 08.02.2010 г. е депозирана молба с per. № 35
пред Държавен съдебен изпълнител при PC - град Пазарджик за образуване на
изпълнително дело срещу ищеца и останалите солидарни длъжници.
В тази молба били обективирани няколко искания,
представляващи действия по изпълнителния процес, като искането за насрочване
дата за извършване на опис и оценка на движимите вещи на длъжниците,
находящи се в град Пазарджик и град Велинград на
съответните им адреси. По силата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение, а съгласно ТР
№ 2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК тази молба и представлява именно
такова принудително действие, което се има предвид в нормата на чл. 116, б „в”
от ЗЗД и следователно прекъсва погасителната давност. А прекъсва давността и
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), като насочването на изпълнението чрез налагане на
запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, искане за извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н.
Ето защо и счита, че спрямо ищеца не е изтекла погасителната давност по
силата на чл. 110 ЗЗД и това му твърдение не следва да бъде уважавано. Поради
което и се иска отхвърляне на иска, като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 460.44лв., както
и всички останали съдебни разноски, направени в производството.
С влязло в сила определение от 05.05.2016г. съдът е
прекратил на основание чл. 130 ГПК, производството по гр.д.№ 100 по описа на ВлРС за
Останал
е за разглеждане предявения
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от
ГПК, вр. чл.110 и чл.111 ЗЗД,
за недължимост на сумите поради погасяване на
вземането по давност, тъй като от момента на
настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор,
а именно- 2007г., до датата на налагане
на запор на трудовото възнаграждение
на ищеца- 08.09.2015г. е изтекъл предвидения
в закона давностен срок, а и не са предприемани действия
по изпълнение в изпълнителното дело, които да са прекъснали давността.
В
о.з. ищецът, чрез пълномощника си адв.Т.В., подържа
изцяло предявените искове по чл.439 ГПК, вр. чл.110 и чл.111 ЗЗД с подробни съображения в писмена защита.
В о.з. ответника не се явява, в писма молба подържат
възраженията си.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
заедно и поотделно, и с оглед на наведените от ищеца доводи, както и
възраженията на ответника, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 3785/2009г. на РС
Пазарджик, се установява по него да е
издаден изпълнителен лист от 22.01.2010 г. на основание чл. 404 ГПК
и чл.417 ГПК въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК
от 24.11.2009г., като са осъдени Е.Н.Л. с ЕГН **********, ищеца Н.П.М. с ЕГН **********,
Емил Г. Господинов с ЕГН ********** и Рилка Милкова Галчева
с ЕГН **********, да заплатят солидарно на „УниКредитБулбанк”
АД, сумата от общо 3644,32лв., от която: 2999,19лв.-главница; 292,78лв.
–договорна лихва, ведно със законната лихва считана от 19.11.2009г. до
изплащане на вземането, както и 352,35лв. – деловодни разноски в заповедното
производство, което вземане произтича от Договор за банков кредит
№6/18.01.2005г. и издадено от банката извлечение от счетоводните книги към
20.11.2009г.
Не се спори по делото, а и ищеца
сам твърди, че не подавал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 3785/2009г. Заповед за незабавно
изпълнение. Всъщност видно от съдържащите се в ч.гр.д. № 3785/2009г. документи, възражение не подавано от нито
един от четиримата длъжници по него. При липсата на
такива и не са били налице и предпоставките на чл.422 ГПК за предявяване на иск
от банката кредитор за установяване на вземането й по издадената ЗНИ по това
дело, съответно и такова по вид производство не водено. Респективно не
установявано със съдебно решение наличие на задължение на ищеца и останалите длъжници – кредитополучатели и поръчители към банката.
От приложеното изпълнително дело №
20105220402028 на ДСИ Любка Цветанова при РС-Пазарджик се установява, че то е
образувано въз основа на посочения изпълнителен лист по молба на кредитора УниКредитБулбанк” АД –София с вх.№ 135/08.07.2010г., което
не съдържа волеизявление за възлагане по чл. 18, ал.1 ЗЧСИ от взискателя на съдебния изпълнител,
а само искане за връчване на покани за доброволно изпълнение и извършване на
проучване на имущественото състояние на четиримата длъжника, в това число и на
ищеца М., въз основа на които да се предприемат законово определени
изпълнителни действия. Конкретни не са посочени. Същата молба съдържа и
направено от взискателя искане за извършване на опис
и оценка на движими вещи на длъжниците на техните
адреси конкретно посочени.
Видно от съдържащата се в това изп.дело ПДИ изх.№898/11.02.2010г., същата е връчена на Н.М.
на 17.02.2010г. при „отказ” за получаването й удостоверен от връчителя. Независимо от това с резолюция от 17.02.2010г.
ДСИ е разпоредил да се връчи чрез залепване ПДИ на М.. Това е и направено като
е залепено съобщение на 30.03.2010г.
Не се спори по делото, а и ищеца
сам твърди, че не подавал възражение срещу издадената по ч.гр.д. № 3785/2009г. Заповед за незабавно
изпълнение. При което и предвид установеното връчване при отказ на същата на 17.02.2010г.,
то и издадената ЗНИ по чл. 417 ГПК
по ч.гр.д. № 3785/2009г. на РС Пазарджик е влязла в сила по отношение на ищеца
на 04.03.2010г.
От съдържащите се в изп.д.№ 20105220402028 на ДСИ Цветанова при РС-Пазарджик,
се установява и следното: Със съобщение от 12.04.2010г. ДСИ е указал на взискателя УниКредитБулбанк да
конкретизира способ за изпълнение и налагане на възбрана.
На 23.03.10г. ДСИ е изпратил и
уведомление до взискателя, за насрочен опис на
движими вещи на длъжниците, в това число и на ищеца М.
на 04.05.2010г., каквото е било възложено още с подаване на молбата за
образуване на изпълнителното дело. Поради неявяване на взискателя
на насрочения опис според Протокол от 04.05.2010г., такъв не е извършен.
С молба от 28.10.2010г. взискателя УниКредитБулбанк е поискал извършване на опис на МПС
притежавани от длъжниците, но не и на такъв спрямо
ищеца М..
С молба от 12.04.2012г. взискателя УниКредитБулбанк
отново е поискал извършване на справки за декларирано имущество и за наличие на
Трудови договори по отношение на длъжниците Н.П.М. с
ЕГН **********, Емил Г. Господинов с ЕГН ********** и Рилка Милкова Галчева с ЕГН **********. Същата съдържа и искане за
налагане на запор върху трудови възнаграждания при
установяване на такива. Съдебния изпълнител е изискал справки и е получил
такива на 12.06.2012г. В тази връзка е
уведомил с писмо от 23.07.2012г. взискателя да се
запознае със справките. Не се установява по този повод да са правени искания за
извършване на конкретни изпълнителни действия спрямо ищеца Н.М..
На 04.04.2013г. е постъпила при
ДСИ молба от ответното дружество „Макроадванс” АД с
искане да бъде конституиран в качеството си на цесионер съгласно Договор за прехвърляне на
вземане(цесия) от 04.12.2012г.
/представен с молбата/ на мястото на взискателя УниКредитБулбанк АД по изп.д.
№2028/2010г. В същата молба е направено и изявление, че при наличие на
възлагане по чл.18 от ЗЧСИ, то това се оттегля. По повод на тази молба с Постановление от
18.10.2013г. на ДСИ е конституиран ответника „Макроадванс”
АД, като взискател – кредитор по изп.д.№
20105220402028 на вземането на УниКредитБулбанк АД по
издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3785/2009г. въз основа
на постановената по същото Заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК.
В документите по
изпълнителното дело е приложено уведомление до ищцеца
изходящо от „Макроадванс” АД, като пълномощник на УниКредитБулбанк АД за извършеното прехвърляне на вземането
на ответника „Макроадванс” АД. На 09.02.2013г. на
ищеца Н.М. е и връчено това уведомление за извършената цесия, а и ищеца е
представил копие от същото, което твърди да получил през 2013г.
Ответника е
представил и Договор за прехвърляне на вземане(цесия) от 04.12.2012г., сключен между „Макроадванс” АД в качеството му на купувач /цесионер/ и УниКредитБулбанк АД, в
качеството му на продавач /цедент/, по силата на
който цедентът прехвърля на цесионера
портфейл от вземания, произхождащи от договори за кредити и който портфейл от
необслужвани потребителски кредити е определен и индивидуализиран съгласно
Приложение 1 към договора за цесия, което е представен.
Представено е пълномощно без дата, с което цедентът УниКредитБулбанк АД е
упълномощил цесионера - ответник да уведоми по законоустановения ред всички длъжници
на банката по вземанията й възникнали от сключени договори за банков кредит, за
сключените между тях договори за цесия.
В последствие с молба от
13.12.2013г. новия взискател - „Макроадванс”
АД отново е поискал да се направят
справки за наличие на трудови договори и осигуряване на длъжниците,
включително и на М., както и налагане на запори върху трудови възнаграждения
при установяване на такива. Такива справки са и направени, като са и постъпили
от ТД на НАП. Според справката Н.М. е имал сключени трудови договори през
2011г. и 2012г. за по 8-9 месеца, които са прекратени, а последно е сключил
трудов договор на 17.03.2015г. с Пенсионно-осигурителна компания доверие –
действащ към момента.
При тези данни от справката е
издадено на 08.09.2015г. Запорно съобщение от ДСИ до
Пенсионно-осигурителна компания доверие, като е наложен запор върху тр.възнаграждения на ищеца М.. Въпросното запорно съобщение е и връчено на ищеца на 23.09.2015г., а
на работодателя му на 14.10.2015г.
Във въпросното изпълнително дело
се съдържат данни единствено за провеждано изпълнение и постъпвали плащания от
длъжника Е.Н.Л. с ЕГН **********, но не и такива досежно
предприемани изпълнителни действие срещу ищеца Н.М. от датата на връчване на
ПДИ на 17.02.2010г. до дадат на която му е връчено запорно
съобщение - 23.09.2015г.
По делото е представено от ищеца и
изпратено до него с изх.№ 0413/16.10.2008г. от УнкредитБулбанк
Предупредително писмо, в което се съдържа изявление, че предоставения кредит с
Договор №6/18.01.2005г. не
е обслужван и е в просрочие от 300дни, поради което и
се определя за предсрочно изискуем. В този смисъл налице е изявление на банката
кредитор, че обявява кредита по този договор за предсрочно изискуем. По делото
няма данни за това кога точно е получено от ищеца въпросното уведомление от
банката. От своя страна ищеца не е и посочил, кога е получил изявлението на
банката, че задължението по кредита става предсрочно изискуемо. Тъй като
единствената достоверна дата е тази посочена в Предупредителното писмо, следва
да се приеме, че и на нея дата - 16.10.2008г.
банката е обявила кредита за предсрочно изискуем. Едва от тогава и започва да
тече погасителна давност за вземането на банката по договора за кредит срещу
задължените по него лица за погасяването му, съгласно чл.114 от ЗЗД, тъй като
от тогава вземането става изискуемо.
Само за пълнота на изложението
предвид навадените от ищеца доводи, следва да се отбележи, че от обявяване на
кредита за предсрочно изискуем започват да тече шест месечния срок по чл.147,
ал.1, изр.1 от ЗЗД, в който кредитора следва да предяви иск за вземането си
срещу длъжника. В случая кредитора по въпросния договор за банков кредит – УнкредитБулбанк АД е депозирал заявление за издаване на ЗНИ в съда
на 20.11.2009г., срещу кредитополучателя – Емилия Лазарова и поръчителите М.,
Господинов и Галчева /видно от представения Договор №6/18.01.2005г./, тоест една година след като договора е обявен за
предсрочно изискуем. Това обстоятелство
обаче е настъпило още преди подаване на заявлението по чл.417 ГПК от банката. В
този смисъл не се явява и обстоятелство настъпило след издаване на Заповедта за
незабавно изпълнение по ч.гр.д.№ 3785/2009г. на РС Пазарджик.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:
Предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439, ал.
1 от ГПК, за недължимост на сумата от общо
3291,97лв., от която: 2 999.19 лв., представляваща главница по Договор за
банков кредит № 6 от 18.01.2005г. и 292.78 лв.- дог. лихва, ведно със законната
лихва, считано от 19.11,2009г. до окончателното изплащане на вземането, дължими
в изпълнението по изп.д.№ 20105220402028 на ДСИ при
РС Пазарджик, поради изтекла погасителна давност, е основателен, по следните
съображения.
Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в
отношенията между страните. Ищецът сам преценява наличието, респективно липсата
на какви обстоятелства да бъде установено със сила на присъдено нещо. В случая
избраната от ищеца защита е чрез предявяване на отрицателен установителен
иск, като предоставена от законодателя възможност за оспорване на вземане по
изпълнителен лист. Интересът на ищеца от предявяване на иск по чл. 439, ал.
1 от ГПК е като средство за установяване със сила на присъдено нещо
отричаното от него право на ответника от събирането на вземането по
изпълнителния лист.
Разпоредбата на чл. 439, ал.
1 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнително
основание. Допустимостта на отрицателния установителен
иск по чл. 439, ал.
1 от ГПК е обусловена от изискването искът да се основава на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание /арг. от чл. 439, ал.
2 от ГПК/.
Длъжникът в заповедното производство, какъвто е ищеца,
също разполага с правото да предяви иска по чл. 439 от ГПК, когато този иск се основава на новонастъпили
факти след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В този смисъл е
задължителната съдебна практика - Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по
ч.т.д. № 886/2010 г., ТК, I отд., в което се приема
следното: "Длъжникът в заповедното производство може да ползва исковата
защита по чл. 439 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК
урежда един фактически състав - оспорване на изпълнението на основание новонастъпили факти, поради което искът е допустим и ако
длъжникът не е оспорил вземането по чл. 424 ГПК
и ако сроковете по този ред не са изтекли. Новите факти следва да са настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение по правилото на чл. 416 ГПК."
В
случая ищеца, отричайки вземането по издаденото изпълнително основание, се
позовава на настъпила в негова полза погасителна давност за събиране на
вземането по изпълнителния лист издаден в заповедното производство на 24.11.2009г.,
тъй като от момента на настъпване на предсрочната изискуемост на процесния договор, а именно- 2007г., до датата на първото
предприето изпълнително действие - налагане на запор на трудовото
възнаграждение на ищеца на 08.09.2015г. и през 2010г. и съответно 2012г. е
изтекъл предвидения в закона давностен срок за лихви
и главница, а и не са предприемани действия по изпълнение в изпълнителното
дело, които да са прекъснали давността.
В случая съд приема, че молбата за
издаване на ЗНИ и изпълнителен лист подадена от УнкредитБулбанк
АД в съда на 20.11.2009г. не прекъсва давността, съгласно тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Следователно,
със Заявлението 20.11.2009г. на УнкредитБулбанк АД давността
спрямо ищеца М. не е била прекъсната.
С решение №
755/19.03.1964 г. по гр. дело № 2951/63 г. на ВС, I г. о., е прието,
че съгласно чл. 116, б.
"в" ЗЗД само предприемането на действия на принудително
изпълнение прекъсват давността и от всяко прекъсване започва да тече нова
давност, че разпоредбата на чл. 115, б.
"ж" ЗЗД не се прилага в изпълнителното производство, тъй
като тя се отнася до производство пред съда.
В конкретния случай изпълнителното
производство по изп.д.№ 20105220402028 на ДСИ при РС
Пазарджик е висящо, но въпреки това вземането по изпълнителния лист въз основа
на който е образувано, е погасено по давност, тъй като взискателят,
респ. съдебният изпълнител след 16.10.2008г. и до 23.09.2015г. не е предприел
изпълнителни действия повече от 5 години, през което време е текла давност. В
случая е без значение дали по вина на съдебния изпълнител не са извършени
исканите изпълнителни действия, тъй като бездействието на същия не е предвидено
от закона като способ за спиране течението на давността.
На следващо място междувременно е
прието тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г. по т. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
посоченото тълкувателно решение - т. 10 е прието, че когато взискателят
не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години без
значение дали изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК или не, то нова погасителна давност за вземането започва
да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила ППВС № 3/1980
г. Според мотивите на същото тълкувателно решение прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/ - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Прието е, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на
влязлото в сила разпределение и др. Със същото тълкувателно решение е прието,
че прекъсването на давността с предявяването на иск и др. действия по чл. 116, б.
"б" ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането на
действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД са уредени по различен начин, че законодателят е
уредил отделно хипотезата на чл.116, б.
"в" ЗЗД относно давността в принудителното изпълнение, без
да възпроизведе правилата за спиране и отпадане на ефекта на прекъсването в
исковия процес, че тези правила са неприложими при прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б.
"в" ЗЗД не защото ефектът на спирането в този случай
настъпва безвъзвратно, а защото в този случай няма спиране на давността, нито
отпадане на ефекта на прекъсването. Прието е също, че при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Посочено е, че искането да бъде приложен отделен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да
го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Прието е също, че
нова давност започва да тече с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. Според тълкувателното решение в изпълнителния процес давността не
спира, тъй като кредиторът може да избере дали да действа/да иска нови
изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен/ или да не действа/ да
не иска нови изпълнителни способи/. Посочено е, че ППВС № 3/80
г. следва да се счита за изгубило сила.
И тъй като в случая независимо взискателят да правил пред съдебния изпълнител следните исканията:
с молба от 08.07.2010г. за образуване на изп.дело –
да се извърши опис на движими вещи на адреса на ищеца; с молба от 12.04.2012г.
и от 13.12.2013г. – за налагане на запор върху трудови възнаграждения при
наличие на данни за такива от справки НАП, както и с Молба от 01.07.2015г. - за
налагане на запор върху трудови възнаграждения на ищеца М., последната от които
е единствена с посочване на конкретен изпълнителен способ – запор върху тр.възнаграждения получавани от конкретен работодател, то
първото предприето действие по изпълнението е с дата 08.09.2015г., на която е направено
запорно съобщение, връчено на работодателя на ищец,
както и на самия него на 14.10.2015г.
И тъй като в периода от 16.10.2008г.,
когато банката е обявила кредита за предсрочно изискуем и задължението е станало
изискуемо, респективно и изпълнението е станало възможно, до 08.09.2015г.,
когато е предприето първото действие по изпълнението е изтекъл срок от повече
от 5 години, то и вземането за главница
в размер на 2999,19лв. възникнало за ответника, като цесионер
на банката –кредитор произтичащо от Договор за банков кредит №6/18.01.2005г. към
ищеца Н.М. е погасено по давност, тъй като давността е изтекла още на 16.10.2013г.,
а при солидарните задължения каквото е това по посочения Договор за банков кредит,
спирането и прекъсването на давността спрямо един солидарен длъжник не
произвежда действие спрямо останалите солидарни длъжници
– чл. 125, ал.1 ЗЗД.
Лихвите за забава същото са погасени
по давност, поради погасяване на главницата /чл. 119 ЗЗД/.
В обобщение на горното вземанията на
ответника към ищеца М. за сумите : 2 999.19 лв., представляваща главница по Договор
за банков кредит № 6 от 18.01.2005г, 292.78 лв.- дог. лихва, ведно със
законната лихва, считано от 19.11,2009г. до окончателното изплащане на
вземането са погасени по давност, а предявения отрицателен установителен
иск е основателен и като такъв ще се уважи.
С оглед изхода на делото ответника няма право на
разноски, а на осн. чл. 78, ал.1
от ГПК, ответника следва да бъде осъдени да заплати на ищеца сумата
от 500лв.- направени разноски за производството, съгласно списък по чл.80 ГПК.
Водим от гореизложеното, РС Велинград, V-ти гр.с,
ПРИЗНАВА
за установено по искове на Н.П.М., ЕГН ********** ***, срещу МАКРОАДВАНС” АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул. „Г.
С. Раковски” № 147, ап. 14, на основание чл. 439, ал.
1, вр. чл. 124, ал.
1 от ГПК, че Н.П.М., дължи на МАКРОАДВАНС” АД, ЕИК ********* сумите, предмет на издадения изпълнителен лист
по ч.гр.д. № 3785/20009г. по описа на Пазарджишки районен съд,, а именно: 2 999.19лв. (две хиляди деветстотин деветдесет и девет лева
и деветнадесет стотинки), представляваща главница по Договор за банков кредит
№ 6 от 18.01.2005г. и 292.78 лв. (двеста деветдесет и два
лева и 78 стотинки)- дог. лихва, ведно със законната лихва, считано от 19.11,2009г.
до окончателното изплащане на вземането, за които е
образувано изп.д.№ 20105220402028 на ДСИ при РС
Пазарджик.
ОСЪЖДА МАКРОАДВАНС”
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Средец, ул.
„Г. С. Раковски” № 147, ап. 14, да заплати на Н.П.М., ЕГН ********** ***, сумата от 500
лева (петстотин лева) -разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Пазарджишки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а
копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................