№ 574
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501480 по описа за 2021 година
Поизводството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на М.С.Б. от гр. ***
–ответник по гр.д. № 2301 /2021год. по описа на Бургаския районен съд
против решение № 698/14.07.2021 год. ,с което е прието за установено по
отношение на въззивницата ,че дължи на ЗАД+Армеец“АД сумата 840,37 лв.
–като регресно вземане ,представляващо изплатено обезщетение от
застрахователя по щета № 12015100100253,ведно със зконната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението -19.01.2021 г. до
окончателното плащане на сумата ,за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 333/2021 г. на БРС .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
счита същото за незаконосъобразно ,неправилно и необосновано.
Сочи се на първо място ,че въпреки правилно установената
фактическа обстановка ,първоинстанционният съд е направил
незаконосъобразни изводи ,като не е приложил правилно относимата към
правния спор норма .Единственият спорен въпрос по делото се свежда
според въззивната страна дали ответникът е управлявал автомобила
1
,причинил ПТП-то,под въздействието на алкохол над допустимата стойност
,което да даде основание за ангажиране на регресната му отговорност спрямо
застрахователя по застраховка „ГО“ на автомобилистите .А оттук се поставя
въпросът коя е тази допустима стойност .В тази връзса се прави от въззивната
страна анализ на разпоредбите на ЗДвП,тълкувани с оглед на техния
граматически и логически смисъл и свързаност помежду им ,което според
въззивника не е сторено от първоинстанционния съд .Посочва се ,че с
разпоредбата на чл. 274 ал. 1 т. 1 ЗДвП законодателят е предвидил регресното
право на застрахователя да настъпи ,само ако концентрацията на алкохол в
кръвта на застрахования е над определена ,допустима по закон норма ,а не
винаги ,когато водачът е употребил алкохол,независимо от концентрацията
.Затова се счита ,че приложимата в случая е нормата в чл. 171 т. 1 и чл. 174 т.
1ЗДвП-а именно ,че се наказва този ,чиято концентрация в кръвта е над 0,5
промила.Затова се счита за неправилен изводът на съда ,че е приложима
разпоредбата на чл. 5 ал.3 т.1 ЗДвП.Подчертава се разликава между
употребения израз в ЗдвП – „под въздействието „на алкохол и в КЗ-„след
употреба „на алкохол,като в КЗ се сочи ,че употребата следва да е „над
допустимата по закон норма „,за да се ангажира регресната отговорност на
застрахования ,нито пък се препраща към чл. 5 от ЗдвП.Под концентрация от
0,5 промили концентрация на алкохол закондателят е приел ,че деянието е
несъставомерно ,тъй като конкретният водач не се намира под въздействието
на алкохола.Освен всичко друго по делото няма данни водачът да е бил в
неадекватно състояние и с нарушена координация .Сочи се ,че с издаденото
срещу ответника НП му е наложена санкция не ,че управлява МПС след
употреба на алкохол , а за нарушение на чл. 179 ал. 2 ЗДвП-поради неспазване
на дистанция.С оглед на това ,независимо ,че към датата на ПТП-то нормата
на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП е предвиждала обща забрана за управление на МПС
под въздействието на алкохол,без да се посочват допустимите норми ,се счита
,че същите се извличат от разпоредбата на чл. 174 ал. 1 ЗДвП,действала към
датата на процесното ПТП през 2015 г..При установена конкцентрация под
тази норма ,за застрахователя не възниква регресното право спрямо
застрахования по застраховка ГО,поради което не е налице една от
кумулативните предпоставки.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с
което исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло . .
2
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ищец по делото в писмения си отговор по чл. 263
от ГПК оспорва въззивната жалба на ответника и счита ,че при
постановяване на атакуваното решение не са допуснати визираните в нея
нарушения.Сочи ,че на първо място взетата кръвна проба от ответника е
показала конкцентрация на алкохол 0,49 промила ,но това не е
съдържанието на алкохол към момента на произшествието ,тъй като пробата е
взета 2 часа след него/в тази връзка се ц;итира заключението на СМЕ,според
която концентрацията на алкохол към момента на ПТП-то е била 0,79
промила/ .Освен това тази концентрация не е разрешена съгласно
разпоредбата на чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП в актуалната му редакция на 15.12.2015 г.
,в какъвто смисъл са правилните изводи на първостепенния съд .Чл. 171 и чл.
174 ЗдвП са процесуалноправни норми и очертават правата и задълженията
на административно-наказващия орган и на нарушителя.Материалноправната
норма е в чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДВП и именно тя е приложима в случая .Регресното
право на застрахователя по застраховка ГО по чл. 274 ал. 1 т. КЗ не
препраща към чл. 171 или чл. 174 ЗДвП,за да обвърже правото му да търси
ргресно вземане .Законодателат е инкриминирал деянието управление на
МПС след употреба на алкохол ,но над 1,2 промила ,но не е разрешил
управлението с употреба на алкохол от 0,49 промила –поне според чл. 5 ал. 3
ЗДВП.
Моли се за потвърждаване на решението . И двете страни не сочат
нови доказателства –Претендират разноски .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявен е бил иск с правно основание чл. 274 ал. 1 т. 1 предл.1
КЗ/отм./ вр.чл. 45 ЗЗД по реда на чл. 422 ГПК.
Безспорно е било установено по делото ,че на 15.12.2015 г. в 20,35
часа в гр.Бургас ,кръгово кръстовище Трапезица ,в посока ул. „Одрин“
,водачът на л.а. с рег. № А 79 09 МА –ответникът М.Б. поради неспазване на
достатъчна дистанция е допуснал ПТП със стойщия пред него лек автомобил
с рег. № А 19 85 МК,което се установява от представения по делото протокол
3
за ПТП от същата дата.Длъжностното лице ,автор на протокола , е описало
щетите по пострадалия увреден автомобил.Посочено е ,че Б. е имала алкохол
в кръвта ,установен чрез дрегер в размер на 0,57%,като й е даден и талон за
кръвна проба .Изготвен е бил протокол за химическа експертиза №
1223/16.12.2015 г. със заключение за наличие на 0,49 промила алкоол в
кръвта към момента на вземане на кръвната проба .
Приложена е по делото щета № 12012100100253,заедно с описна
претенция и опис-заключение по щетата ,в които са посочени щетите по
увредения автомобил ,възникнали в резултат на ПТП.Приложен е и доклад по
щетата ,с който е предложено да се изплати на собственика сума в размер на
840,37 лв.,като видно от приложеното преводно нареждане ищцовото
застрахователно дружество е изплатило сумата на 20.01.2016 г.
Изпратена е регресна покана до ответника Б. от застрахователя за
изплащане на сумата от 851,37 лв. ,която е получена на 15.03.2019 г.
Установено е също ,че е било налице валидно застрахователно
правоотношение между ЗАД“Армеец“ и собственика на лек автомобил с рег.
№ А 79 09 МА,като при действието на този договор е образувана цитираната
щета от 18.12.2015 г. във връзка с настъпилото на 15.12.2015 г. увреждане на
автомобил с рег. № А 19 85 МК,като на собственика е изплатено
застрахователно обезщетение в размер на 840,37 лв.
С наказателно постановление Б. е санкционирана затова ,че не е
спазила дистанция с предно стоящия лек автомобил .
При тази фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел ,че
са доказани елементите на юридическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 ЗЗД-а именно противоправното деяние на ответника
,вредите по вид и размер ,механизма на ПТП ,както и причинната връзка
между деянието и вредите .
Приел е също ,че ответникът носи отговорност за заплащане на
причинените на другия автомобил щети предвид обстоятелството ,че взетата
му кръвна проба е показана наличието на алкохол в кръвта по време на
произществието .И тъй като към датата на процесното ПТП -15.12.2015 г. на
водаците на МПС е било забранено да управляват автомобил с каквато и да е
концентрация на алкохол в кръвта /към тази дата е била действаща
редакцията на чл. 5 ал. 3 ЗдвП -ДВ бр. 54/2010 г./,то към тази дата
4
ответникът носи отговорността по чл. 274 ал. 1 т. 1 КЗ /отм./ и
цастрахователят има право да получи от застрахования платеното от него
обезщетение ,доколкото са налице предпоставките на сочения текст .
Настоящата инстанция счита ,че решението като краен акт е
правилно,като трябва да се добави следното :
Действието на материалноправните норми във времето се различава от
действието на процесуалноправните норми. Материалноправната норма
урежда фактическия състав, осъществил се по време на действието й, като
породените правни последици се запазват и при действието на новата,
различна правна норма, освен ако в новия закон е изрично уредено обратно
действие на новата правна норма. Материалноправните норми по принцип
нямат обратно действие, докато процесуалноправните норми имат обратно
действие.
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / за застрахователните
договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс, се прилага част
IV от отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. Част IV от отменения Кодекс за
застраховането урежда общите въпроси на застрахователния договор,
имуществено застраховане, застраховане на гражданска отговорност,
застраховки "Живот" и "Злополука" и приложимото право към
застрахователните договори в рамките на Европейския съюз и Европейското
икономическо пространство. Специалните разпоредби, уреждащи
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите,
включително регресното право на застрахователя по тази застраховка срещу
застрахования, са предвидени в част V от отменения Кодекс за
застраховането, която не е посочена в § 22 ПЗР на КЗ. Поради това
преценката за приложимото право следва да се извърши съобразно
спецификата на регресното право.
Регресното право на застрахователя по задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ представлява право на застрахователя да
получи от застрахования платеното на пострадалото, респективно увреденото
лице обезщетение, ако е осъществено някое от предвидените в посочените
разпоредби основания. Регресното право на застрахователя срещу
5
застрахования не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 213 КЗ (отм.); и чл. 410 КЗ. То
не е част от застрахователното правоотношение, а възниква по силата на
закона при наличие на някое от регламентираните в действащата правна
уредба основания. В предвидените в отменения Кодекс за застраховането и
сега действащия Кодекс на застраховането основания се касае до
освобождаване на застрахователя от задължението му към застрахования.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор /към застрахования/ на основания,
посочени в закона – умисъл, употреба на алкохол, наркотици и др. То
възниква спрямо застрахования от момента на деликта, тъй като
законодателят свързва наличието на основанията по чл. 274, ал. 1 и ал. 2 КЗ
(отм.); и чл. 500, ал. 1 и ал. 2 КЗ /умисъл, алкохол, липса на правоспособност
за управление и др. / именно с този момент. При всеки случай на управление
на МПС водачът е длъжен да се съобразява с действащите към него момент
правила за движение по пътищата, предвидени в ЗДвП, ППЗДвП, с
разпоредбата на чл. 45 ЗЗД и съответните специални разпоредби в Кодекса за
застраховането, относими към управление на застрахованото МПС.
Регресното право се урежда от закона, действал към момента на неговото
пораждане, момента на осъществяване на относимите към него
обстоятелства, а този момент е застрахователното събитие по риска
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
В случая е установено от представените писмени доказателства ,
че на 15.12. 2015 г. е съставен протокол за ПТП за това, че около 20,35 часа
в гр. Бургас ,на кръговото кръстовище Трапезица ,в посока ул.“Одрин“
ответникът поради неспазване на достатъчно дистанция е допуснал ПТП със
стоящия пред него автомобил след употреба на алкохол, като при
извършената проверка с техническо средство алкотест дрегер с фабричен №
АRSM0082, проба 554, която е с резултат 0,57 промила и е издаден талон за
медицинско изследване № 0312660 за МБАЛ-Бургас, въз основа на който е
издаден протокол за химическа експертиза № 1223/16.12.2015 г., с резултат
0,49 промила. Тази фактическа обстановка се потвърждава и от съдържанието
на акта за установяване на административно нарушение № 15-0769-
4655/15.12.2015 г., който жалбоподателят е получил без възражения и го е
подписал.В представения и приет извлечение от входящата книга на
6
лабораторията и протокол за медицинско изследване, извършено в лаборатория
към БНТЛ г. в 22,35 ч. е вписано потвърждение , че ответницата е употребила
алкохол.В протокола за химическа експертиза е вписано ,че към 22,35 часа е
установен алкохол в кръвта на ответницата в количество 0,49 промила.
От заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява ,че след направени изчисления по формулата на Видмарк се
установява ,че концентрацията на алкохол в кръвта на ответницата Б. по време на
ПТП е била 0,79 промила –тъй като от 20,35 часа на 15.12.2015 г. до вземането на
кръвна проба в 22,35 часа на същата дата са изминали 120 минути и
концентрацията на алкохол в кръвта се променя.
След издаването на талон за химическа експертиза за водача е възникнало
задължението по чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на
моторни превозни средства (отменена 29.09.2017 г.), да се яви в лечебното
заведение в срока по т. 2 от същата алинея. Неправилно е да се счита , че часът на
вземане на пробата не би променил нейната достоверност/в какъвто смисъл е и
заключението на ведицинската експертиза/. В случая водачът е закъснял за
извършване на медицинското изследване, независимо дали се е явил навреме в
лечебното заведение-до 45 минути от издаване на талона . С оглед на това следва
да се приеме, че не е извършено редовно медицинско изследване. Затова и следва
да се приеме ,че към момента на произшествието концентрацията на алкохол в
кръвта е била над 0,5 промила ,при което са налице всички предпоставки по чл.
274 ал. 1 т. 1 КЗ/отм./ за регресната отговорност на ответника .
При това положение и като приема мотивите на първостепенния съд ,към които
препраща на осн.чл. 272 от ГПК ,настоящият съдебен състав счита атакуваното
решение за правилно ,поради което същото следва да бъде потвърдено.
При този резултат в тежест на въззивника на осн.чл. 78 ал. 3 от ГПК следва да
бъдат присъдени разноските на въззиваемото дружество ,направени пред
настоящата инстанция ,които предвид списъка на разноските ,инкорпориран в
писменото му становище възлизат на 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 698/14.07.2021 г. постановено по гр.д. №
7
2301/2021 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА М. С. Б. ,ЕГН **********,с адрес – гр. *** ул.*** № ** ет.*
ап.* да заплати на ЗАД“АРМЕЕЦ“АД ,ЕИК121076907,със седалище и адрес
на управление –гр.София,ул.“Стефан Караджа“ № 2,представлявано от Вася
Петрова Кокинова –Моллова и Миролюб Пенчев Иванов ,сумата 300 /триста
/лева – съдебно –деловодни разноски пред настоящата инстанция .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8