Решение по дело №5267/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3694
Дата: 9 ноември 2022 г.
Съдия: Людмила Людмилова Митрева
Дело: 20225330105267
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 3694
гр. Пловдив, 09.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Людмила Людм. Митрева
при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева
като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело №
20225330105267 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
Образувано е по искова молба ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Д. В.
М., с която е предявен положителн установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 3542.28 лева, представляващи платено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № ***, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 07.02.2022 г., за
които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 1681/2022 г. по описа на
Районен съд – Пловдив. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.10.2020 г., около 11.23 часа на
входа на гр. Пазарджик е настъпило ПТП между л.а. „Ивеко Дейли“, с рег, № ***,
управляван от Д. М. и л.а. „Ситроен С3“, с рег. № ***, управляван от Х. Д. Й.. Участниците
в ПТП подписали двустранен констативен протокол, доколкото нямали разногласия по
причините за настъпване на ПТП. В протокола било отразено, че ответникът е виновен за
настъпването му, който поради движение с несъобразена скорост с пътните условия се е
блъснал в движещия се пред него л.а. „Ситроен С3“, с рег. № ***. На последният са
нанесени щети в резултат от ПТП, а именно – по врата на багажника, облицовката на
задната броня – горна част, облицовка на задна броня – долна част, десен стоп, основата на
задната броня, средния горен държач на задната броня, задната престилка, подбагажника и
задния десен калник. Л.а. „Ситроен С3“, с рег. № ***, към датата на ПТП, е бил застрахован
при ищеца по имуществена застраховка „Каско“. За настъпилите щети собственикът на
увредения автомобил завел щета при ищеца № ***, като щетите били оценени на сума в
размер на 3542.38 лева – средствата за отремонтиране на лекия автомобил. Сумата била
заплатена на „Автомотор Корпорация“ АД, извършили ремонта, което суброгира ищеца в
правата на удовлетворения увреден срещу виновния за настъпване на ПТП-то. Водачът на
л.а. „Ситроен С3“, с рег. № *** към датата на ПТП е бил без сключена застраховка
1
„Гражданска отговорност“, което поражда интереса на ищеца да предяви иска директно
срещу деликвента.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска.
Оспорва механизма на ПТП. Твърди се, че виновен за настъпване на ПТП е водачът на л.а.
„Ситроен С3“, с рег. № ***. Оспорва вида и размер на щетите, както и тяхната стойност.
Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Предявен е положителен установителен иск по чл.422 ГПК, вр. с чл.410 КЗ.
За да бъде уважен така предявеният иск ищецът следва да установи наличие на
валиден договор за имуществено застраховане, причиняване на застрахователно събитие, за
което застраховател носи риска, от лице, което отговаря пред застрахования по правилата на
деликтната отговорност /действие или бездействие, което да е извършено противоправно,
причинно-следствената връзка между противоправното поведение и претърпените вреди,
вредите, вината се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД/, както и плащане от застрахователя
на застрахования на застрахователно обезщетение в претендирания размер, както и
твърдението си, че ответникът не е имал застраховка „Гражданска отговорност“, което
обуславя насочване на иска спрямо него. Oтветникът носи насрещно доказване, както и да
установи, че към датата на ПТП е имал сключена валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
С Определение от 05.08.2022 г. като безспорно между страните е отделено, че на
27.10.2020 г., около 11.23 часа на входа на гр. Пазарджик е настъпило ПТП между л.а.
„Ивеко Дейли“, с рег, № ***, управляван от Д. М. и л.а. „Ситроен С3“, с рег. № ***,
управляван от Х. Д. Й.. Участниците в ПТП подписали двустранен констативен протокол,
доколкото нямали разногласия по причините за настъпване на ПТП. В протокола било
отразено, че ответникът е виновен за настъпването му, който поради движение с
несъобразена скорост с пътните условия се е блъснал в движещия се пред него л.а. „Ситроен
С3“, с рег. № ***. Безспорно е, че ищецът е заплатил на увреденото от ПТП лице сума в
размер на 3542.28 лева, както и че л.а. „Ситроен С3“, с рег. № ***, към датата на ПТП е
имал сключена имуществена застраховка „Каско“ при ищеца.
Ответникът не оспорва, че към датата на ПТП 05.08.2022 г. л.а. „Ивеко Дейли“, с рег,
№ *** не е имал сключена застраховка „Гражданска отговорност“, което се установява и от
справка от Гаранционен фонд /л.29/. Това обстоятелство обуславя интереса на ищеца да
насочи иска си директно към ответника, като деликвент.
Спорно по делото е механизма на ПТП, вината за настъпването му и вида, броя и
размера на настъпилите в резултат от ПТП – то вреди, причинно-следствената връзка.
От представената застрахователна полица № *** /л.8/, се установява, че между ищеца
ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД и „Поло 1“ ЕООД, е сключен договор за
имуществена застраховка „Каско Стандарт”, като ищецът, в качеството си на застраховател
приел да покрие имуществена отговорност за вреди, причинени във връзка с притежаването
и ползването на лек автомобил „Ситроен С3“, с рег. № ***, като е направена отметка в
договора на „Пълно Каско“, „Помощ на пътя“, и „Официален сервиз“. Застрахователното
правоотношение между страните е възникнало като срочно и валидно за периода 03.01.2020
г. до 02.01.2021 г.
В общите условия към застрахователна полица /л.9/, които са неразделна част от нея,
действащи към датата на сключване на договора, е посочено, че застраховката покрива
всички рискове, които могат до доведат до пълна или частична загуба на
автомобила,включително и от ПТП, което е събитие възникнало в процеса на движение на
2
пътно превозно средство и предизвикало повреда на същото– клауза „Пълно каско“, във
връзка с „Пожар природни бедствия и ПТП“ към която се препраща.
Ответникът не оспорва, че по посочения договор за застраховка е заплатена
застрахователната премия, поради което съдът приема, че към дата 27.10.2020 г. е налице
валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ за лек автомобил „Ситроен С3“, с рег.
№ ***.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП /л.7/ се
установява, че между автомобил „Ивеко Дейли“, с рег, № ***, управляван от Д. М. и
автомобил „Ситроен С3“, с рег. № ***, управляван от Х. Й. е настъпило ПТП на 27.10.2020
г. в 11.23 часа в гр. Пазарджик, при което първият автомобил ударил със своята предна част
вторият автомобил в неговата задна част, като на последния са причинени следните щети:
повреда по задна броня, стоп, багажник. В протокола е отразено, че виновен за ПТП – то е
водачът на автомобил „Ивеко Дейли“, с рег, № *** - Д. М.. Протоколът е подписан без
забележки от двамата водачи.
Двустранният протокол е частен документ, но се ползва с обвързваща материална
доказателствена стойност са неблагоприятните обстоятелства признати от страна по делото.
В тази връзка протоколът има обвързваща материална доказателствена стойност по
отношение на признатото в него от ответника Д. М., за механизма на настъпване на ПТП, за
участниците в него, за позицията на всеки един от автомобилите към момента на настъпване
на ПТП, за настъпилите щети, за това, че именно той е виновен за настъпване на ПТП.
От показанията на свидетеля Х. Д. Й. /протокол от о.с.з. от 02.11.2022 г. л.95/,
призована по искане на ищеца, се установява, че е участвала в процесното ПТП,
управлявала е л.а. „Ситроен С3“. Свидетелката установява, че ПТП настъпило на входа на
гр. Пазарджик, след табелата до бензиностанция Шел, когато свидетелката започнала да
намаля скоростта на движение на управлявания от нея лек автомобил, доколкото движещата
се пред нея кола е намаляла скоростта за навлизане в града. В момента, в който започнала да
намаля скоростта видяла в огледалото и усетила, че автомобилът зад нея удря нейния
автомобил отзад. След това настанала суматоха, хора от бензиностанцията звъннали на 112,
на мястото на произшествието не дошли органи на полицията. Свидетелката установява, че
тя и водачът на автомобилът, който е ударил нейния, съставили Двустранен констативен
протокол, като тя попълнила своята графа от протокола и се подписала на него.
Свидетелката разговаряла по телефона със застрахователя, защото не знаела как се
процедира в такава ситуация и какви документи трябва да се попълнят.
От показанията на свидетеля Н. Е. Н. /протокол от о.с.з. от 02.11.2022 г. л.96/, призован
по искане на ответника, се установява с незначителни разлики същият механизъм на
настъпване на ПТП. Разликата в показанията се състои в това, че свидетелят заявява, че л.а.
„Ситроен С3“ напълно спрял на платното за движение без видима причина, след което
настъпило ПТП-то. Свидетелят установява, че ответникът и водачът на л.а. „Ситроен С3“ се
съгласили, че доколкото автомобилът на ответника бил отзад той е виновен за настъпване
на ПТП и в този смисъл бил попълнен Двустранен констативен протокол.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и непротиворечиви с
останалите събрани по делото доказателства. Същите установява механизма на процесното
ПТП, а именно, че на входа на гр. Пазарджик до бензиностанция Шел на платното за
движение за навлизане в гр. Пазарджик л.а. „Ситроен С3“ бил ударен отзад от автомобил
„Ивеко Дейли“, с рег, № РВ 0175 ТР.
В случая съдът не приема за съществено обстоятелството дали към момента на удара
л.а. „Ситроен С3“ е бил напълно спрял или е намалял скоростта си. Това е така, доколкото
3
съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.2 от Закона за движение по пътищата - водачът на пътно
превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него
друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали скоростта
или спре рязко.
С оглед цитираната разпоредба задължение за водача на движещото се отзад МПС е да
съблюда спазването на такава дистанция, че да не допуска удар с движещото се пред него
такова при намаляване на скоростта на последното или неговото рязко спира. В случая, за да
се достигне до настъпване на процесното ПТП ответникът не е спазил посочената
разпоредба, не се е движел с необходимата дистанция от движещия се пред него л.а.
„Ситроен С3“ и е допуснал, било при намаляване на скоростта на последното или при
внезапно му спиране, да настъпи удар.
Видно от заявление за изплащане на застрахователно обезщетение /л.17/ собственикът
на увредения лек автомобил завел при ищеца щета, образувана под № *** за вредите
причинени на лек автомобил „Ситроен С3“, с рег. № *** в резултат от процесното ПТП,
като такива са описани общо – задна част на автомобил.
От приложения по делото опис по щета /л.20-21/ се установява кои детайли от
автомобила са увредени, а именно, описаните в исковата молба– врата на багажник,
облицовка задна броня горна и долна част, стоп десен, основа, държач среден горен задна
броня, престилка задна, под багажник, калник заден десен, като щетите са оценени в общ
размер на 3542.29 лева, съгласно опис – заключение по щета /л.22/.
С възлагателно писмо /л.24/ ищецът е възложил ремонтът по лек автомобил „Ситроен
С3“, с рег. № *** да се извърши от „Автомотор“ АД.
От последния е издадена фактура и калкулация по щета /л.25 и л.26/, в която са
описани отремонтираните детайли по автомобила и стойността на ремонта в общ размер на
3542.28 лева.
Видно от платежно нареждане от 17.12.2020 г. /л.28/ сумата в размер на 3542.28 лева е
заплатена на „Автомотор“ АД във връзка със застрахователна полица № ***, като е посочен
и регистрационният номер на процесния автомобил. Плащането на тази сума не е оспорено
от ответника.
От приетите по делото САТЕ /л.85/, вещото лице дава отговор, че е възможно,
настъпилите по автомобила вреди да са в резултат на настъпилото ПТП – при удар отзад от
друг автомобил. Констатирано е от вещото лице причинно-следствена връзка между
механизма, описан от свидетелите и процесните щети по лекия автомобил. Такава се
установява и от разпитаните по делото свидетели.
Ето защо, съдът приема, че в конкретния случай е доказан механизмът на
произшествието и е налице причинно – следствена връзка на щетите по автомобила с
процесното ПТП.
С плащането на застрахователното обезщетение на увреденото лице, застрахователят
встъпва в неговите права и може да търси платената сума от виновния за настъпването на
застрахователното събитие, съгласно чл.410, ал.1 КЗ.
С оглед изложеното съдът приема, че по делото е доказан пълният фактически състав
на предявения иск по 410, ал.1 КЗ, вр. с чл.45 ЗЗД.
По отношение на размера. По аргумент от чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение,
което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието.
При застрахователно събитие - покрит риск по договора за имуществено застраховане,
4
дължимото обезщетение следва да бъде изчислявано по пазарната стойност на ремонта,
включващ материали и труд, за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Реалната обезвреда предполага вещта да бъде
приведена в състоянието, в което се е намирала към настъпването на застрахователното
събитие. В САТЕ вещото лице дава заключение, че стойността на средствата нужни за
отстраняване на причинените щети /части, труд, материали и др./ от процесното ПТП са в
общ размер на 4746.25 лева, като подробно е обоснована по какъв начин е достигнал до този
размер.
С оглед изложеното съдът намира, че искът е доказан и по основание и по размер и
ще се уважи в пълния предявен размер от 3542.28 лева.
Като законна последица от уважаване на главния иск следва да се уважи и претенцията
за законната лихва върху главницата, считано от датата на входиране на заявлението по
чл.410 ГПК в съда - 07.02.2022 г. до окончателното плащане на вземането, каквото искане е
направено от ищеца още с исковата молба и е отразено в Заповедта по чл.410 ГПК.
По отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищеца, който е направил
своевременно искане за присъждане на такива.
Ищецът доказа следните разноски в заповедното производство: 70.85 лева – платена
държавна такса и 432 лева- платено адвокатско възнаграждение или общо 502.85 лева, които
ще се присъдят изцяло.
Ищецът доказа следните разноски в исковото производство: 70.85 лева – платена
държавна такса /л.5/, 50 лева – депозит за свидетел /л.74/, 100 лева – САТЕ /л.66/. Общо
220.58 лева, които следва да бъдат присъдени в пълен размер, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
При тези мотиви, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ
НА ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 3542.28 лева,
представляваща изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по имуществена
застраховка за вредите, причинени на лек автомобил „Ситроен С3“, с рег. № ***, от
настъпило на дата 27.10.2020 г. ПТП в гр. Пазарджик, вина за което има ответника,
управлявал автомобил „Ивеко Дейли“, с рег, № *** без задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, за което ПТП е заведена щета при ищеца с № ***, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в
съда – 07.02.2022 г., за които вземания е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
1681/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА Д. В. М., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА ЗЕАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, площад „Позитано“ № 5 сумата в размер на 502.85 лева – разноски в
по ч.гр.д. № 1681/2022 г. по описа на Районен съд – Пловдив и сумата в размер на 220.58
лева – разноски в исковото производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
6