27.10.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на първи октомври две хиляди и двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла
Иванова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№653 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуален кодекс във вр. с чл.172, ал.5 от
Закон за движението по пътищата и е образувано по жалба от М.Т.П.
*** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №20-1253-000370/28.06.2020г.
за отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса с
отговорността, но не повече от 18 месеца.
В жалбата се твърди, че по повод
твърдяното в заповедта нарушение било издадено наказателно постановление
№20-1253-001072 от 23.07.2020г. на Началник Група към ОД МВР Хасково, с-р ПП
Хасково. Срещу това наказателно постановление била подадена жалба от
01.06.2021г., като към момента на подаване на жалбата срещу заповедта още не
било насрочено дело за разглеждане законосъобразността на наказателното
постановление. Именно в последното производство трябвало да се разреши въпроса
за отговорността по смисъла на посочения чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. В писмено
становище за с.з. сочи, че била неясна фактологията по делото, както и кои
точно разпоредби били нарушени. Не бил ясен съставът на нарушението
жалбоподателят да изпълни предписание за изследване с доказателствен анализатор
и медицинско изследване, а и не се сочели и доказателства жалбоподателят да не
е изпълнил това предписание. Не било ясно и къде трябвало да бъде дадена
пробата, нито дали той се е явил на това място или пък не бил дал проба. Не
било посочено и да бил отказал да получи издадения талон. При описанието
липсвала нужната яснота и точност в обстоятелствата на нарушението.
Формалността на производството по налагане на ПАМ предпоставяло максимална прецизност на органа при индивидуализация на
нарушението, което било продиктувано от необходимостта за обезпечаване на
правото на защита на сочения като извършител. Същият следвало да научи за какво
деяние се налагала ПАМ, както и следвало да бъде обезпечена възможността за
съдебен контрол. В настоящият случай не се установявала по безспорен начин
волята на наказващия орган. Отказът да бъде изпробван за употреба с техническо средство
било само една хипотеза на твърдяната за нарушена норма. Следвали още две
хипотези – неизпълнено предписание за изследване с доказателствен анализатор и
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химично лабораторно
изследване. Освен това се сочело, че наказанието било за отказ да бъде
изпробван за употреба на алкохол с техническо средство и се твърдяло, че не е
взета кръвна проба, като не било ясно това в коя хипотеза попада. Иска се оспорената заповед да бъде
отменена като незаконосъобразна, като се претендират и направените по делото
разноски.
Ответната страна – Началник сектор към
ОД МВР Хасково, сектор Пътна полиция, не взема становище по оспорването.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 28.06.2020г. - около 01,55ч., в ***, по
посока бул.Б., М.Т.П. – като водач на МПС с рег.№ ***, Форд Фиеста, собствено
на Т. П. Т., отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер ***, като е издаден талон за изследване №082702, с
което при отказа на проверката с техническо средство за установяване на
употребата на алкохол в кръвта и неизпълнение предписание за изследване с
доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, е нарушил чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП. В заповедта е
описано и че свидетелството за управление на МПС на водача П. е било временно
отнето по реда на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, а така е нарушил чл.150а, ал.1 от ЗДвП, предвидено за който управлява МПС, след като СУ МПС временно е отнето по
реда на чл.171, т.1.
В съставения АУАН №GA 238309/28.06.2020г. така установеното като деяние е
квалифицирано като административно нарушение по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП и
по чл.150А, ал.1 от ЗДвП.
По делото е приложена Докладна записка от 29.06.21г. от мл.а-р СПП ОД МВР Хасково К.К. относно отказ
на водач, управлявал МПС, да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо
средство Алкотест Дрегер 7510, като служителят е докладвал, че на 27.06.1.20г. –
20,30ч. до 28.06.2020г. бил на работа и около 2,45 на 28.06.2021г. бил изпратен
със своя колега да изпробват водач за употреба на алкохол. На място установили
водача М.Т., който отказал категорично да бъде изпробван за употреба на
алкохол, като било установено и че СУ МПС на същия било отнето. Съставен бил
АУАН и бил издаден талон за изследване №082702, като водачът отказал да подпише
талона и да получи екземпляр пред свидетел, не дал кръвна проба в Спешно
отделение.
С оглед обстоятелството, че М.Т. отказал
да бъде тестван с дрегер и отказал да даде кръв за медицинско изследване,
Началник Сектор Пътна полиция, ОД МВР Хасково, е съставил оспорената в
настоящото производство ЗППАМ №20-1253-000370/28.06.2021г., с която на
основание чл.171, ал.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна
мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на заповедта е
посочено, че жалбоподателят, като водач на МПС отказва да му бъде извършена
проверка с техническо средство, като е издаден талон за изследване и не е
изпълнил предписанието за изследване с доказателствен анализатор и за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване.
Със Заповед №272з-906/20.03.2019г.
Директор на ОД МВР Хасково е оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с
мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1 и други от ЗДвП, между които по т.4 от
заповедта – Началник сектор ПП при ОД МВР Хасково.
Съгласно отбелязването върху заповедта,
същата е връчена на М.Т. на 25.05.2021г., а жалбата е постъпила в деловодството
ОД МВР Хасково на 07.06.2021г.
В представената преписка е приложена
Справка за нарушител/водач, като видно от нея М.Т.П. е със статус в БДС
отнет/иззет СУ МПС, като свидетелството е било валидно до 22.04.2020г.
Оспорената заповед е описана в справката, като видно от съдържанието на
справката преди оспорената заповед има издадена ЗППАМ
№19-1253-000101/11.02.2019г., с която на основание чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП е
постановено временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18
месеца.
При така установената фактическа обстановка, като взе
предвид и разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът извърши преценка за
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по
чл.146 от АПК, като направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресат на
оспорения акт, за която е налице пряк и непосредствен интерес от обжалването, в
срока по чл.72, ал.4 от ЗМВР във вр. с чл.149, ал.1 от АПК. Жалбата отговаря на
изискванията за форма и реквизити, като не се установяват пречки за
разглеждането ѝ. При тези съображения съдът приема, че подадената жалба е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на делото е индивидуален
административен акт – принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП. Актът е издаден от компетентен орган,
съгласно Заповед №272з-906/20.03.2019г. на Директора на ОД МВР Хасково във връзка
със Заповед №8121з-1524/09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи. По
силата на чл.165, ал.1, т.1 от ЗДвП, определени от Министъра на вътрешните
работи служби контролират спазването на правилата за движение от участниците в
движението и техническата изправност на движещите се по пътя пътни превозни
средства, като при изпълнение на функциите си по този
закон и на основание чл.165, ал.2, т.2 от ЗДвП определените от министъра на вътрешните
работи служби имат право да изземват и задържат документите по т.1
/свидетелството за правоуправление, както и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство/, както и да отнемат табелите с регистрационен
номер в допустимите от закона случаи. Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно
тяхната компетентност. В този смисъл оспорената заповед е постановена от
компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия.
Оспорената заповед съдържа фактически и
правни основания за издаването по смисъла на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, като са описани факти относно необходимостта от
постановяване на ПАМ, както и правното основание – чл.22 от ЗАНН. Видно от съдържанието на самата заповед, тя съдържа фактически основания –
точно посочен акт за установяване на административно нарушение, дата и час,
както и място на извършване на нарушението, регистрационен номер на автомобила,
а това са всички релевантни за приложимата правна норма факти, които са и
надлежно посочени в заповедта. В заповедта ясно е формулирана разпоредителна
част относно временно отнемане на СУМПС, като липсва нарушение на изискването
на чл.59, ал.2, т.5 от АПК. Приложената принудителна административна мярка има
превантивен характер - да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание.
Именно поради това тя се прилага под прекратително условие – "до решаване
на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца". При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването
на административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения срок ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед
настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието ѝ.
Следва да се има предвид, че административният орган има право да определи срок
за отнемане на СУМПС до 18 месеца, както законодателно е предвидено в последната
хипотеза на чл.171, т. 1, б.Б от ЗДвП.
Не са налице предпоставките за отмяна на
заповедта по настоящето производство, каквото е искането в жалбата, тъй като
безспорно са установени материалноправните предпоставки за налагане на
процесната ПАМ, като се има предвид и факта, че още не е изтекъл 18-месечния,
предвиден в закона срок за действието ѝ, както и не се установи да има
окончателно произнасяне относно административнонаказателната или наказателна
отговорност на водача.
Разпоредбата на чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП предвижда задължително прилагане на принудителна
административна мярка временно отнемане на СУМПС спрямо водач, който откаже да
бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване. В случая от събраните доказателства
се установява, че жалбоподателят М.Т. е отказал да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол. Относно оспорената фактическа обстановка
следва да се има предвид, че актът за установяване на административно нарушение
е документ е издаден от длъжностно лице в кръга на неговите правомощия по
закон, по съответния установен ред и форма, като в частта на установяването на
отказа да бъде изпробван водача с техническо средство, осъществен на посочените
в акта дата и място, документът материализира удостоверително изявление на
издателя си. Съществуването на този факт е възприет лично от длъжностно лице –
издател. В този смисъл АУАН е официален удостоверителен документ по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК и обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на така
установения факт. В настоящото производство жалбоподателят не представя нови
доказателства, от които да може да
бъде направен различен от вече формирания извод. За да е законосъобразна от
материалноправна страна заповедта, то административният орган следва да докаже
фактическия състав по чл.171, т.1, б.Б от ЗДвП, а тази разпоредба съдържа няколко хипотези. От
доказателствата по делото е видно, че в случая органът твърди, че е налице отказ на лицето, което управлява МПС, да
бъде проверено с техническо средство. Разпоредбата не изисква наличието
кумулативно на отказ за проверка с техническо средство и
на отказ да се даде кръв за медицинско
изследване, поради това и единият отказ е
достатъчен, за да бъде осъществен фактическия състав. В този смисъл за
материалната законосъобразност на оспорената заповед е достатъчно да се докаже
и само отказа на жалбоподателя да бъде изпробван
с техническо средство. В случая няма спор, че М.Т. е отказал на посочената в
АУАН дата да бъде изпробван за алкохол с описаното техническо средство. В това
отношение актът за установяване на административно нарушение е релевантно
доказателство, а оспорващият не е поискал събирането на други доказателства,
както и не представя такива, които да опровергаят направения извод.
Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на
заповедта. Административният орган е изпълнил задължението си по чл.36 от АПК за служебно
събиране на доказателствата, необходими за установяване на релевантните за
спора юридически факти, като е приложил по делото и справка за водача. Към
административната преписка са приложени доказателства – докладната записка,
удостоверяващи наличието на фактическите основания, мотивирали органа да издаде
заповедта.
Относно целта на приложения закон следва да се има
предвид, че с чл.171 от ЗДвП е създадена правна гаранция за безопасното
движение на МПС, управлявани от водачи, които не са употребили алкохол и който могат
да осъществяват във всеки момент контрол на управляваното от тях МПС. Общественият
интерес налага не само формално да бъде наложено наказание – отнемане СУ МПС,
но и то да бъде ефективно изпълнено, което от своя страна гарантира и целите на
ЗДвП.
По изложените мотиви съдът приема, че не
са налице основания по чл.146 от АПК за отмяна на
оспорената заповед, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалба
на М.Т.П. *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№20-1253-000370/28.06.2020г. на Началник Сектор към ОД МВР Хасково, с-р пътна
полиция, за отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на
въпроса с отговорността, но не повече от 18 месеца.
На основание чл.172, ал.5 от ЗДвП
решението е окончателно.
Съдия: