Р Е Ш Е Н И
Е № ....
гр. Лом, 16 февруари, 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ
СЪСТАВ, в публично заседание
на 19.01.2021
г. /деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: ЕЛИЦА ОРМАНОВА
при участието на секретаря К.Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Елица Орманова гражданско дело
№ 1317 по
описа за 2020 година на Ломския районен съд, за да се произнесе
взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по искова молба на А.И.Б., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адв. Р.Б. от МАК, със съдебен
адрес:***«Г.Манафски» № 9 срещу *******, с ЕИК *******, с адрес: гр. ******* обл.******* бул. «Александър Стамболийски» № 11, с която са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника вземане за сумата от общо 1280,54 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева и петдесет и четири стотинки/, включваща
1133,92 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и деветдесет
и две стотинки/ главница за консумирана
вода и 146,62 лв. /сто четиридесет
и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лихва за времето от 22.10.2011г. - 02.12.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2014г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издаден изпълнителния лист по ч.г.д №
1660/2014г. на РС- Лом и образувано изпълнително дело № 20181620400214 по описа
на ДСИ при РС- Лом, като погасено
по давност.
Искът е с правно основание чл. 439, ал. 1 във
вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим, тъй като е налице
интерес у ищеца от предявяването
му, а наред с това той основава иска си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
В съдебно
заседание ищецът не се явява,
като се представлява от пълномощника адвокат Б., който поддържа иска.
Ответникът
в съдебно заседание не се представлява,
като е постъпила писмена защита от юрисконсулт
Владимирова, която оспорва исковете като неоснователни
и недоказани.
В хода на съдебното
дирене са събрани писмени доказателства - приложено е изпълнително
дело № 214/2018г. по описа на ДСИ при РС- Лом и ч.гр.дело № 1660 от 2014г. по описа
на РС- Лом.
Съдът приема за установени от фактическа
страна следните обстоятелства:
На 05.02.2015 г. състав на Районен
съд- Лом е издал изпълнителен
лист въз основа на разпореждане
по частно гражданско дело № 1660/2015г. на ответника „В и К” ООД, гр. Монтана срещу ищеца А.И.Б. за сумата 1133,92
лева за консумирана, но незаплатена
вода, 146,62 лева лихва за времето от 22.10.2011г. – 02.12.2014г., законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заялението - 19.12.2014г. до изплащане
на вземането, както и сумата от 25,61 лева разноски по делото.
На 11.06.2018г. по молба на ответника
- взискател е образувано изпълнително дело срещу ищеца- длъжник под № 214/2018г.
по описа на ДСИ при РС- Лом. Уведомление за доброволно изпълнение е връчено на длъжника на 12.10.2018г. Отправени
са искания за справки от съдебния
изпълнител за проучване имущественото състояние на длъжника. С разпореждане от
28.06.2018г. е присъединена като
взискател по право държавата
в лицето на Национална агенция за приходите до размера на дължимите
й публични вземания. Взискателят с молбата за образуване на изпълнителното дело
от 06.06.2018г. е поискал извършването на опис на движими вещи по местоживеенето на
длъжника. С разпореждане от
18.03.2020г. съдебният изпълнител
е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника, за 28.05.2020г., който
с разпореждане от 28.05.2020г. е пренасрочен за
16.09.2020г. Описът е бил извършен
на посочената дата 16.09.2020г. С Разпореждане от
30.09.2020г. на съдебния изпълнител
изпълнителното производство е спряно
на основание чл. 432, ал. 1, т.1 от ГПК на основание издадена
обезпечителна заповед по настоящото гражданско дело.
Страните не
спорят, че ищецът е бил потребител
на доставяна от водоснабдителното
дружество «В и К» ООД, гр. Монтана вода за процесните
периоди по смисъла на Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи и Общите условия на
«В и К» - Монтана и че е ползвател на услуги, предоставяни от ответното
дружество. В този смисъл ищецът не оспорва нито количество доставена вода, нито нейната стойност,
т.е. не оспорва съществуването
на вземанията, посочени в изпълнителния лист от 05.02.2015г. издаден
по ч.гр.д. № 1660/2014г. на ЛРС. Спорът
се свежда до твърденията на
ищеца, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като са
погасени по давност. В този смисъл в исковата
молба са изложени съображения и е цитирана съдебна практика.
Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва иска като излага общи доводи. Излагат се твърдения, че ищецът е абонат на ответното дружество. Срещу същия „В и К“ ООД, гр.Монтана
завежда ч.гр.дело №
1660/2014г., по което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК и изпълнителен
лист. Длъжникът не е възразил
срещу заповедта. Посочва се, че „В и К“ е образувало
изпълнително дело на по-късен
етап, водено от принципите си да е коректно,
толерантно и съпричастно към
проблемите на своите абонати. Дружеството е приело, че липсата на възражение съставлява признаване на дълга и показва намерение той да бъде издължаван. Заявява, че е посочен като способ по изпълнителното дело опис на движими вещи и такива са насрочвани на две дати, като за втората
ответникът е бил посетен от
ДСИ при РС- Лом. Реално описани
вещи нямало. Водено от толеранс към длъжниците,
дружеството им е предоставяло
повече време за издължаване. Заявява се в
отговора, че длъжникът не е подавал възражение за погасителна давност нито по време на частното гражданско дело,
нито след образуването на изпълнителното дело. Към „В и К“
– Монтана няма изрични молби, посочващи точния период, по отношение на който
се счита, че дългът се явява погасен по давност, както и сумата, която се счита, че следва да отпадне като дружеството
не прилага давността
служебно. Посочва се и общият
размер на задълженията по партидата
на длъжника към
06.11.2020г. – 4 143,20 лева като вода се потребява и към днешна дата, но не се заплаща. Моли се за отхвърляне на
иска с правно основание чл.439 от ГПК вр. чл.124 от ГПК като неоснователен и недоказан.
Съдът приема от правна страна следното:
Според съда обективно съединени отрицателните установителни искове по чл. 439,
ал.1 вр. чл. 124, ал.1 от ГПК са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени.
Съгласно разпоредбата на чл. 114 от ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо, като за конкретния казус падежът на всяко от задълженията
за плащане на потребената
вода е последното число на месеца,
следващ отчетния период (месеца на доставката), а от първо число на втория месец, следващ отчетния период, длъжникът изпада в забава и върху задължението започват да се начисляват лихви. Задължението е срочно и за да изпадне
в забава длъжникът, не е необходима покана от кредитора, а от изпадането
в забава започва да тече давност за погасяване възможността за принудително събиране на вземането.
Взискателят с молбата
за образуване на изпълнителното дело от 06.06.2018г. е поискал извършването на опис на движими
вещи по местоживеенето на длъжника. Уведомление за доброволно изпълнение е
връчено на длъжника на 12.10.2018г. С разпореждане от 28.06.2018г. е
присъединена като взискател по право държавата в
лицето на Национална агенция за приходите до размера на дължимите й публични
вземания. Взискателят с молбата за образуване на
изпълнителното дело от 06.06.2018г. е поискал извършването на опис на движими вещи по
местоживеенето на длъжника. С разпореждане от 18.03.2020г. съдебният изпълнител
е насрочил опис на движими вещи, собственост на длъжника, за 28.05.2020г.,
който с разпореждане от 28.05.2020г. е пренасрочен за 16.09.2020г. Описът е бил извършен на
посочената дата 16.09.2020г. С
Разпореждане от 30.09.2020г. на съдебния изпълнител изпълнителното
производство е спряно на основание чл. 432, ал. 1, т.1 от ГПК на основание
издадена обезпечителна заповед по настоящото гражданско дело. С изброените
действия се изчерпва съдържанието на изпълнителното производство.
Вземането по изпълнителния лист е за консумирана
вода, което става ясно от заявлението, въз основа на
което е образувано ЧГД № 1660/2014г. на
РС-Лом, в който е посочено, че вземането е за консумирана вода за периода
21.09.2011г.-18.11.2014г. По отношение на посоченото вземане е изтекла кратката
погасителна давност, която е тригодишна, тъй като
същото е периодично. По силата на ТР
№3/18.05.2012г. по ТД № 3/2012г. по описа на ОСГКТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги, са периодични плащания по
смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Поставя
се въпросът откога е започнала да тече погасителната давност по отношение на
вземанията за главница, лихви и разноски, обективирани
в изпълнителния лист. В Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС е дадено подробно
тълкуване по поставения въпрос, по който са съществували противоречия в
съдебната практика. По силата на т.14 от
тълкувателното решение подаването на молба за издаване
на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл.242 ГПК
/отм./ не представлява предприемане на
действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД. В т.10 на тълкувателното решение е
посочено , че: „ не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и други, назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др. Затова е нередовна молбата за
изпълнение /освен при наличието на възлагане по чл.18 от ЗЧСИ/, в която взискателят не е посочил изпълнителен способ /чл.426, ал.2
от ГПК/ и такава молба подлежи на връщане. Ако молбата за изпълнение е върната,
с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е
прекъсната давността“. „Прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ: насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица.“
Съгласно разясненията по т.10 на цитираното тълкувателно решение
прекъсването на давността с предявяването на иск и други действия по чл.116, б.
„б“ от ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемане на действия по принудително изпълнение по чл.116, б. „в“ от ЗЗД са уредени по
различен начин. В първия случай нова давност не започва да тече, докато трае
производството, а ако съществуването на вземането не бъде признато, давността
не се счита прекъсната. Ако вземането бъде признато новата давност започва да
тече от влизането в сила на крайния акт, с който се установява, че вземането
съществува, тъй като докато трае производството, давност не тече. В исковия
процес давността е прекъсната в началото
и ищецът не може да извърши никакво действие, с което да я прекъсне
отново в хода на исковото производство. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно - с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително
действие, изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се
прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение.
По
отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск,
започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е
прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 19.12.2014г. Крайната дата на периода на консумация на вода от ищеца-
длъжник по изпълнителното производство, е 18.11.2014 г., видно от заявлението
по чл. 410 от ГПК, а падежът на задължението по последната фактура би следвало
да е един месец след тази дата, т.е. на 18.12.2014г.
Следователно до 18.12.2017г. кратката погасителна давност по отношение на
вземането е изтекла. Ако до 18.12.2017г. бе образувано изпълнително
производство срещу длъжника и ако по него бяха извършвани някои от изброените
изпълнителни действия в Тълкувателно решение №
2/26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ВКС, започналата да тече от падежа на вземането
погасителна давност би била прекъсната. Тъй като към 18.12.2017 г. не е било
образувано изпълнително дело /то е образувано на 11.06.2018 г. видно от
разпореждане л. 11 от ИД/ и поради това не са извършвани действия на
принудително изпълнение, давността не е била прекъсната. Каквито и действия на
принудително изпълнение да са били извършвани по образуваното изпълнително
производство, те не са прекъснали вече
изтеклата погасителна давност. Такова действие на принудително изпълнение съставлява
извършения опис на движими вещи на 16.09.2020г., но то е осъществено след
изтичане на погасителната давност. Ето защо давността не е спирана и
прекъсвана, тъй като не са извършвани преди
изтичането й някои от изброените в тълкувателното решение изпълнителни действия, явяващи се действия за
принудително изпълнение по смисъла на чл.116, б. „в“ от ЗЗД, което е видно от
приложеното по делото ксерокопие на изпълнителното дело. В случая началният момент на давностния
срок е преди подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение, но
крайният момент на изтичането на 3-годишната давност за погасяване на вземането
за главница е станало на 18.12.2017 г., т.е. след влизането в сила на заповедта
за изпълнение и издаването на изпълнителния лист, но преди образуването на
изпълнителното производство. Поради това погасителната давност представлява новонастъпил факт по смисъла на чл.439 ГПК, който следва да
бъде взет предвид при оспорването на изпълнението. Съгласно т.14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС, новият ГПК урежда заповедното производство
като част от изпълнителния процес и затова заявлението не издаване на
заповед за изпълнение не прекъсва давността. Тя се прекъсва с предявяването
на иска по чл.422 ГПК в срока по чл.415, ал.1 ГПК. Ако такъв иск не е предявен,
какъвто е и настоящият случай, давността не се счита прекъсната със
заявлението. След като давността не е прекъсната, то не е налице основание за
изключването от давностния срок на периода от време, изтекъл
между настъпването на изискуемостта на вземането и влизането в сила на
заповедта за изпълнение. В този смисъл е и постановеното Решение
№297/19.10.2018г.по ВГД №430/2018г. на ОС-Враца.
С погасяване на
главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения
за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в
заповедните производства.
И тъй като процесния отрицателен установителен
иск за недължимост на вземането
поради погасяването му по давност е предявен на 18.09.2020г., то съдът
намира, че същият е
основателен и доказан. Това е така,
тъй като въведеното с исковата молба правопогасяващо възражение за давност е основателно, което обуславя и основателността и на предявения отрицателен установителен
иск. С погасяване на главницата
на задължението, безспорно
се погасяват и акцесорните задължения за лихви, както и за разноски.
По отношение на разноските: Предвид изхода
на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски, представляващи платена държавна такса в размер
на 50.00 лева.
Чрез процесуалния си представител ищецът е поискал присъждане на разноски като по правилото на чл.78, ал.1 ГПК при този
изход на спора му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. Б., което ответникът следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр.
ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата. Съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба
№ 1/2004г. за МРАВ, за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен материален интерес минималният
размер на възнаграждението в случая се определя на 319.63 лева.
На ответника не се следват
разноски при този изход на делото.
Водим от изложените правни
съображения, Ломският районен съд, пети
състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр.
чл.124, ал.1 от ГПК, че А.И.Б., с ЕГН ********** и адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на *******, с ЕИК *******, адрес: гр. ******* обл. *******
бул. «Александър Стамболийски»
№ 11 вземане
за сумата от общо 1280,54 лв. /хиляда двеста и осемдесет лева и петдесет и четири стотинки/, включваща
1133,92 лв. /хиляда сто тридесет и три лева и деветдесет
и две стотинки/ главница за консумирана
вода и 146,62 лв. /сто четиридесет
и шест лева и шестдесет и две стотинки/ лихва за времето от 22.10.2011г. - 02.12.2014г., както и законната лихва върху главницата, считано от
19.12.2014г. до окончателното изплащане
на вземането, за което вземане е издаден изпълнителния лист по ч.г.д №
1660/2014г. на РС- Лом и образувано изпълнително дело № 20181620400214 по описа
на ДСИ при РС- Лом, като погасено
по давност съгласно чл.111, б. „в“ от ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 Закон
за адвокатурата, *******, с ЕИК *******, адрес: гр. ******* обл. *******
бул. «Александър Стамболийски» № 11, представлявано от В.И.
– Управител, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат Р.Б. *** адвокатско възнаграждение в размер на 319,
63 лв. /триста и деветнадесет лева и шестдесет и три стотинки/.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК *******, с ЕИК *******, адрес: гр. ******* обл. ******* бул. «Александър Стамболийски» № 11,
представлявано от В.И. – Управител, да заплати на А.И.Б.,
с ЕГН ********** и адрес: *** разноски за платена държавна такса в размер на 50,00 /петдесет/ лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден
на 05.02.2015 г. по ч.гр.д. № 1660/2014 г. на Районен съд – Лом, за което да се уведоми служебно ДСИ
при РС- Лом след влизане на решението
в сила.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: