№ 19
гр. София , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ в публично заседание
на деветнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимир Н. Мазгалов
Членове:Силвана И. Гълъбова
Любомир И. Игнатов
при участието на секретаря ИЛИЯНА И. КОЦЕВА
като разгледа докладваното от Силвана И. Гълъбова Въззивно гражданско
дело № 20201100509637 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Д. В. П. срещу решение от 18.05.2020
г. по гр.д. №52062/2019 г. на Софийския районен съд, ГО, 53 състав, с което е признато за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.6 ал.1 т.10 ЗУЕС, че
жалбоподателят дължи на Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, ул.
„****, сумата от 750,00 лв., представляваща годишни вноски за управление и поддръжка на
общите части на сградата за 2016 г., 2017 г. и 2018 г., като ответникът е осъден да заплати
на ищеца разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е недопустимо, тъй като с решение от
26.07.2011 г. на ОС – Благоевград срещу ищеца в качеството му на ЕТ „К. – Д.П.“ е открито
производство по несъстоятелност и е обявена неплатежоспособността на ЕТ, а след
откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо образуването на съдебни
производства по имуществени граждански и търговски дела. Сочи още, че обжалваното
решение е и неправилно поради нарушение на материалния закон, тъй като
първоинстанционният съд неправилно е приел, че по делото не е установено извършването
на сочения от ответника ремонт. Поддържа, че по делото е установено, че не е обитавал
процесния апартамент през процесния период. Поради изложеното, моли съда да обезсили
първоинстанционното решение, а при условията на евентуалност – да го отмени и да
отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, ул.
„****, в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема становище по жалбата. Не претендира
разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
В настоящия случай във въззивната жалба са наведени доводи за липса на пасивна
процесуална легитимация на ответника, поради което въззивният съд следва да се произнесе
по допустимостта на решението.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, но недопустимо поради
следните съображения:
Производството по гр.д. №52062/2019 г. по описа на СРС, 53 състав, е образуване по
искова молба от Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, ул. „****, с която
срещу Д. В. П. е предявен установителен иск по чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за сумата от
750,00 лв., представляваща неплатени годишни такси за поддръжка на общите части на
сградата за периода 2016 г. – 2018 г., за което сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по гр.д. №8001/2019 г. по описа на СРС, 53 състав, като исковата молба е
депозирана на 08.02.2019 г., с оглед разпоредбата на чл.422 ал.1 ГПК.
Видно от представените по делото доказателства, а и от служебно извършената от
настоящия съдебен състав справка в ТР, срещу ЕТ „К. – Д.П.“ с физическо лице-търговец
ответника Д. В. П., с решение №136/26.07.2011 г. по т.д. №236/2011 г. по описа на Окръжен
съд – Благоевград, на основание чл.630 ал.1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност,
а с решение №6382/18.12.2017 г. на основание чл.710 ТЗ ЕТ е обявен в несъстоятелност.
Съгласно разпоредбата на чл.637 ал.6 ТЗ, след откриването на производство по
несъстоятелност е недопустимо образуването на нови съдебни или арбитражни
производства по имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника, освен за:
т.1. защита на правата на третите лица, които са собственици на вещи, находящи се в масата
на несъстоятелността; т.2. трудови спорове; т.3. парични вземания, обезпечени с имущество
на трети лица, т.е. не може да се иска и издаване на заповед за незабавно изпълнение, когато
за длъжника е открито производство по несъстоятелност. Аргументът за този извод се черпи
отново от разпоредбата на чл.637 ал. 6 ТЗ /в този смисъл е и определение №768 от
03.11.2010 г. по ч.т.д. №707/2010 г., ІІ ТО на ВКС/. Разпоредбата на чл.637 ал.6 ТЗ намира
приложение при висящо открито производство по несъстоятелност спрямо длъжника към
момента на завеждане на исковете срещу него, тъй като не е допустимо да се провежда
индивидуално принудително изпълнение, когато вече е стартирана процедура по
осъществяване на универсално такова.
Съгласно трайната практика на ВКС, когато едно физическо лице се регистрира като
едноличен търговец, не възниква нов правен субект, т.е. физическото лице – ЕТ не
придобива различна правосубектност от тази, която притежава като физическо лице.
Предприятието на ЕТ е съвкупност от права и задължения, и фактически отношения.
Носител на правата и задълженията и страна по тези отношения е ЕТ. ЕТ не е юридическо
лице и съгласно ТЗ и ТР №2/27.12.2001 г. на ОСГК на ВКС, същият като физическо лице,
извършващо търговска дейност, носи отговорност за задълженията си с цялото си
2
имущество, независимо дали е част от предприятието на ЕТ, дали е лично имущество, или е
имущество СИО, т.е. имуществото на предприятието на ЕТ не може да се отграничи от
имуществото на физическото лице /арг. и разпоредбата на чл.614 ал.2 ТЗ/. Обявяването в
несъстоятелност на ЕТ лишава физическото лице от възможността да сключва валидно
търговски и гражданскоправни сделки, касаещи масата на несъстоятелността. В
производството по несъстоятелност се удовлетворяват всички кредитори на физическото
лице – ЕТ, като на осребряване в това производство подлежи цялото имущество на
длъжника – както и придобитото в резултат на търговската му дейност, така и личното му
имущество. Масата на несъстоятелността служи за удовлетворяване на всички кредитори на
длъжника по търговски и нетърговски вземания. Ето защо, следва да се приеме, че когато
длъжник в производството по несъстоятелност е ЕТ, непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права в производството по несъстоятелност,
които не са възникнали във връзка с търговската дейност на ЕТ, също се погасяват, респ.
недопустимо е образуването на нови съдебни или арбитражни производства по
имуществени граждански или търговски дела срещу длъжника - ЕТ, които не са във връзка с
търговската дейност на ЕТ /арг. и от мотивите по т.1 ТР №2/2018 г. на ОСТК на ВКС/.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира предявения пред СРС иск с
правно основание чл.422 вр. чл.415 ал.1 ГПК за процесуално недопустим, противно на
приетото от първоинстанционния съд, който не се произнесъл по нито един от доводите на
ответника за недопустимост на предявения иск. Поради изложеното и на основание чл.270
ал.3 изр.1 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено, производството
по делото – прекратено, издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК също подлежи на
обезсилване, а производството, по което е издадена заповедта за изпълнение, също подлежи
на прекратяване.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.4 ГПК се дължат разноски в първоинстанционното производство, но доколкото
същият не е представил доказателства за направени такива, то и не следва да му бъдат
присъждани, а на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да му бъдат присъдени разноски във
въззивното производство в размер на сумата от 25,00 лв., представляваща държавна такса.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА изцяло решение №90587 от 18.05.2020 г., постановено по гр.д.
№52062/2019 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 53 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №52062/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53
състав.
ОБЕЗСИЛВА заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
21.02.2019 г., издадена по гр.д. №8001/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53 състав.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. №8001/2019 г. по описа на СРС, ГО, 53
състав.
ОСЪЖДА Етажна собственост на сграда, находяща се в гр. Созопол, ул. „****, да
заплати на Д. В. П., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „****, на основание чл.78 ал.1
ГПК сумата от 25,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
3
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4