№ 310
гр. Плевен, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА
Членове:РЕНИ М. СПАРТАНСКА
КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно
гражданско дело № 20224400500411 по описа за 2022 година
Производство по чл. 258 във вр.чл.278 ал.4 ГПК.
С решение на Червенобрежки Районен съд №10 от 17.01. 2022г.,
постановено по гр.д.№828/2021г.по описа на същия съд е върната исковата
молба с вх.№2738/14.07.2021г.на ищците ИВ. Д. М., ЕГН ********** и В. А.
М., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес гр.***,Община Ч.,
ул.“***“№*** със съдебен адрес в гр.М., обл.В., ул.“***“№***, чрез адв.С.К.
от АК-В.,с която е предявен иск по чл.227, ал.1,б.„в“ от ЗЗД за отмяна на
дарение извършено с нотариален акт №***, том II, дело №***/26.09.1996г. на
З.П. – Червенобрежки районен съдия, с който ищците са дарили на
ответниците В.И. М., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр.***, общ.Ч.,
ул.“***“ №*** и Д. ИВ. К., ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. С.,
ж.к.“***“, бл.***, ет.7 недвижим имот, представляващ дворно място от 720
кв.м., парцел IХ – *** в кв. 95 по регулационния план на гр.***, заедно с
построените в него две масивни жилищни сгради и двуетажна масивна
жилищна сграда, при граници на имота: от две страни улици, парцел Х-1895 и
VIII-1896, 1895, като ищците-дарители са си запазили правото да ползват
имота докато са живи заедно и поотделно, поради това, че дарените
1
ответници В. ИВ. М., ЕГН********** и Д. ИВ. К., ЕГН********** отказали
да дадат издръжка на дарителите ИВ. Д. М., ЕГН********** и В. А. М., ЕГН
**********, от която те се нуждаели. Със същото решение на ЧРС е
прекратено производството по гр.д.№ 828/2021 г. по описа на ЧРС.С
решението ИВ. Д. М., ЕГН ********** и В. А. М., ЕГН ********** двамата с
постоянен адрес в гр.***, Община Ч.,ул.“***“№*** на основание чл.78, ал.4
от ГПК са осъдени да заплатят на ответниците В. ИВ. М., ЕГН ********** с
постоянен адрес в гр.***,Община Ч., ул.“***“№*** и Д. ИВ. К., ЕГН
********** с постоянен адрес в гр.С., ж.к.“***“, бл.***, ет.7 сторените по
делото разноски в производството в размер на 1200 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Срещу така постановеното решение на ЧРС е постъпила въззивна
жалба от В. А. М. от гр.*** чрез пълномощника й адвокат Т.Т. от АК В.,с
която същото се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и постановено
в противоречие с материалния и процесуалния закон.Изложени са доводи,че в
мотивите си към решението,ЧРС необосновано е приел ,че искът на В.М. е
недопустим ,като е предявен след изтичане на преклузивния срок по
чл.227,ал.3 ЗЗД,като съдът е отчел 19.08.2020г.за дата на изтичане на този
едногодишен преклузивен срок по чл.227 ал.3 ЗЗД,от който момент
надарените отказват да дават издръжка,от която въззивницата се нуждае,
позовавайки се на получената от последните нотариална покана на
19.08.2019г. Твърди се,че съдът не е обсъдил събраните по делото писмени и
гласни доказателства,с които се доказва,че и след този срок въззивницата в
продължение на повече от една година е отправяла устни покани към
надарените за даване на издръжка от която се нуждае и към момента същите
отказват да я дадат ,въпреки високия им стандарт на живот, който водят.
Посочено е,че по делото е безспорно установено,че пенсията, която
въззивницата получава не й стига да покрие нужната й месечна издръжка във
връзка с лечението й ,тъй като е лице с 95 % намалена трудоспособност и
страда от множество заболявания,съгласно ЕР на ТЕЛК №***/24.04.2009г.на
УМБАЛ“Д-р Георги Странски“ЕАД гр.Плевен.Твърди се, че ЧРС е допуснал
процесуално нарушение ,като с постановеното решение не е прекратил
производството по гр.д.№828/2021г.по описа на ЧРС ,а е върнал ИМ на ИВ. Д.
М. и В. А. М..В заключение въззивнцата моли Окръжния съд да отмени
обжалваното решение на ЧРС като неправилно и незаконосъобразно и да
2
постанови друго,с което да бъде уважен предявения от В.М. иск и да бъде
отменено направеното от нея дарение с нотариален акт №***,том ІІ,дело
№***/26. 09. 1996г. на съдия при ЧРС. Претендират се и направените по
делото разноски за двете съдебни инстанции.За съдебното заседание на
06.07.2022г.въззивницата и нейния процесуален представител не се явиха.От
адвокат Т.Т. е постъпило писмено становище за разглеждане на делото в
нейно отсъствие,с което се поддържа подадената въззивна жалба.
Въззиваемите В. ИВ. М. и Д. ИВ. К. чрез своя пълномощник адвокат
Е.С. от САК са депозирали писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в
който вземат становище,че въззивната жалба е неоснователна.Посочено е,че
не са представени доказателства в подкрепа на твърденията във въззивната
жалба , че в хода на първоинстанционното производство са събрани писмени
и гласни доказателства,установяващи,че исковата молба е подадена преди
изтичане на преклузивния срок по чл.227 ал.3 ЗЗД.Изложени са доводи,че
съгласно чл.227 ал.3 ЗЗД искът може да се предяви в едногодишен срок
,откакто на дарителя са станали известни основанията за отменяване на
дарението,че в конкретния случай този едногодишен преклузивен срок
започва да тече от датата 19.08. 2019г.,когато е връчена нотариалната покана
,която дата е първият безспорно установен момент,в който на дарителите е
станало известно основанието за отмяна на дарението-тогава те за първи път
са поискали издръжка,която не са получили ,а след тази дата колко дълго и по
какъв начин са продължили да искат издръжка е без значение за броенето на
преклузивния срок.Изложени са подробни съображения за недоказаност на
твърденията на въззивницата ,че се нуждае от издръжка,като са обсъдени
събраните по делото гласни и писмени доказателства.Посочено е,че не е
налице твърдяното в жалбата процесуално нарушение,изразяващо се във
връщане на исковата молба,тъй като разпоредбата на чл.130 ГПК ясно указва
как следва да процедира съда ,когато констатира,че ИМ е недопустима,което
именно се е случило в първоинстанционното производство.Навеждат се
доводи,че решението на ЧРС съдържа подробни и изчерпателни мотиви,които
се основават на фактите и доказателствата по делото и на приложимите
законови разпоредби,като съдът правилно и законосъобразно е достигнал до
извода,че исковата молба , подадена от ИВ. Д. М. и В. А. М. е недопустима и
следва да бъде върната на ищците.В заключение въззиваемите молят съда да
постанови решение,с което да бъде оставена без уважение въззивната жалба
3
на В. А. М. ,а обжалваното решение на ЧРС да бъде потвърдено
изцяло.Претендират се и направените по делото разноски за адв.
възнаграждение.За съдебното заседание на 06.07.2022г. е постъпила молба от
адвокат Е.С. от САК за разглеждане на делото в нейно отсъствие,в която е
взето становище,че въззивната жалба е неоснователна.Претендират се
направените разноски ,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият ИВ. Д. М. не е депозира писмен отговор в срока по чл.263
ал.1 ГПК,не се е явил в съдебното заседание на 06.07.2022г. и не е взел
становище по въззивната жалба.
Окръжният съд, като прецени посочените във въззивната жалба
оплаквания,становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал.1 ГПК от надлежна
страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от
ИВ. Д. М. и В. А. М. против В. ИВ. М. и Д. ИВ. К. с правно основание чл.227
ал.1,б.“в“ЗЗД,като претенцията е да бъде отменено дарението от 26.09.1996г.
на недвижим имот ,обективирано в нотариален акт №***/1996г. на съдия от
ЧРС,поради отказ на надарените да дават на дарителите издръжка,от която те
се нуждаят.
Безспорно е,че с договор за дарение на недвижим имот от 26.09.1996г.,
обективиран в нотариален акт №***,т.І,н.дело №***/1996г.на съдия от ЧРС
ищците ИВ. Д. М. и В. А. М. като дарители са дарили на В. ИВ. М. и Д.И. М.
като дарени/към онзи момент непълнолетни/,съответно дъщери на първия и
внучки на втората следния свой собствен недвижим имот:дворно място от 720
кв.м., съставляващо парцел ІХ-***,в стр.кв.95 по регулационния план на
гр.***,заедно с построените в него две масивни жилищни сгради и двуетажна
масивна жилищна сграда,при описани граници,като дарителите са си
запазили правото да ползват безвъзмездно имота до края на живота си ,
заедно и поотделно.
Няма спор,че преди предявяване на ИМ само ищцата В. А. М. е
отправила нотариална покана до ответниците В.М. и Д.К.,с която е поискала
4
последните да й заплащат общо 400лв.месечна издръжка.Нот.покана е
връчена на ответниците чрез нотариус Я.Я., рег.№*** на НК и район на
действие РС Чревен бряг на 14.08.2019г.Преди завеждане на делото първият
ищец И.М. не е отправял покана до ответниците,негови дъщери за заплащане
на издръжка.
Обжалваното решение на Червенобрежки РС,с което е върната исковата
молба и е прекратено производството по делото ,поради недопустимост на
предявения иск с правно основание чл.227 ,ал.1,б.“в ЗЗД е с характер на
определение.
Правилен и законосъобразен е изводът на ЧРС,че предявеният от В.М.
иск е недопустим,тъй като ИМ е депозирана след преклузивния срок по
чл.227 ал.3 ЗЗД.
Съгласно чл.227 ал.3 ,изр.първо ЗЗД искът може да се предяви в
едногодишен срок откакто на дарителя са станали известни основанията за
отменяване на дарението.Отговор на въпроса от кой момент започва да тече
срока по чл.227 ал.3 ЗЗД за предявяване на иска за отмяна на дарение е даден
в решение на ВКС№186 от 25.10.2017г.по гр.д.№5147/2016г.,ІVг.о. В същото
е прието,че за да може да бъде установен със сигурност началния момент на
срока на чл.227 ал.3 ЗЗД,трябва да са налице категорични данни,че
надареният знае за волята на дарителя.Противното означава,че дарителят има
само намерение да осъществи провеждането на съдебно производство по иск
с правно основание чл.227 ал.1 ЗЗД. В решението на ВКС е възприето
становището,че знанието на надарения за намеренията на дарителя и
волеизявлението му фиксира момента,в който двете страни по дарението са в
равнопоставено положение в един бъдещ процес по неговата отмяна.
Съображенията на ВКС са,че за покана се счита и директното предявяване на
иска по чл.227 ал.1 ЗЗД,а когато е налице покана,преди предявяване на иска,
преклузивният срок по чл.227 ал.3 ЗЗД започва да тече от получаването й или
узнаването й от надарения.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло съображенията на ВКС в
цитираното решение.В конкретната хипотеза изпратената от дарителката
В.М. нотариална покана е връчена на надарените В.М. и Д.К.,нейни внучки на
14.08.2019г./съгласно обжалваното решение датата е 19.08.2019г./От този
момент започва да тече едногодишния преклузивен срок по чл.227 ал.3 ЗЗД за
5
предявяване на иска по чл.227 ал.1,б.“в ЗЗД за отмяна на дарението,поради
недаване на издръжка,от която дарителката се нуждае.Този срок е изтекъл на
14.08.2020г.,в който срок искът по чл.227 ал.1,б.“в ЗЗД не е бил предявен. По
отношение на ищцата В. А. М. ,ИМ е предявена близо година по-късно,на
14.07.2021г.,след преклузивния едногодишен срок по чл.227 ал.3 ЗЗД,поради
което спрямо тази ищца искът е недопустим и производството по делото
следва да се прекрати,без съдът да се произнася по съществото на спора.В
този смисъл са и изводите на РС Ч..
Неоснователни са изложените в тази насока възражения в жалбата,че
ЧРС е допуснал процесуални нарушения,тъй като не е прекратил
производството по делото.В съответствие с разпоредбата на чл.130 ГПК с
първия диспозитив в обжалваното решение с характер на определение,ЧРС е
върнал исковата молба ,а с втори диспозитив е прекратил производството по
гр.д.№828/2021г.по описа на същия съд.
Решението на Червенобрежки РС с характер на определение в
обжалваната му част ,в която е върната ИМ на В.М. и е прекратено
производството по делото,поради недопустимост на предявения от нея иск по
чл.227 ал.1,б.“в ЗЗД е правилно,законосъобразно и на основание чл.278 ал.4
във вр.чл.271 ГПК следва да се потвърди.
Ищецът ИВ. Д. М. не е обжалвал решението с характер на определение, с
което е върната ИМ ,поради недопустимост на предявения иск и е прекратено
производството по делото и спрямо него същото е влязло в сила.За пълнота
на изложението следва да се отбележи,че по отношение на този ищец
Окръжният съд приема,че искът е бил допустим и спорът е следвало да бъде
разгледан по същество. Преди завеждане на ИМ ищецът и дарител И.М. не е
отправял покана за даване на издръжка до надарените, негови дъщери и за
покана се счита самата искова молба по чл.227 ал.1, б.“в ЗЗД.Спрямо този
ищец не е изтекъл преклузивния срок по чл.227 ал.3 ЗЗД и предявеният иск е
бил допустим. Доводите на ЧРС ,че този ищец няма правен интерес от водене
на делото,тъй като за него не е налице трайна нужда от издръжка касаят
съществото на спора и преценката за основателността на предявения иск,а не
неговата допустимост,но този въпрос не може да бъде пререшаван от
въззивната инстанция,с оглед влязлото в сила решение с характер на
определение спрямо ищеца И.М..
6
При този изход на процеса и на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.4 ГПК
въззивницата В.М. следва да заплати на въззиваемите В.М. и Д.К.
направените деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на
600лв.за адв.възнаграждение,съгласно представен списък по чл.80 ГПК и
договор за правна защита,в който е отразено,че същото е изплатено изцяло и в
брой на пълномощника.
Водим от горното , Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК във вр.чл.271 ГПК решението
с характер на определение на Червенобрежки Районен съд №10 от 17.01.
2022г.,постановено по гр.д.№828/2021г.по описа на същия съд В
ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ,в която е върната исковата молба на В. А. М. и е
прекратено производството по делото,поради недопустимост на предявения
иск с правно основание чл.227 ал.1,б.“в ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 във вр.ал.4 ГПК В. А. М. ,ЕГН
********** от гр.*** ,Община Ч. ,Пл.обл. ул.“***“№*** ,със съдебен адрес за
призоваване:адвокат Т.Т. от АК В.,гр.М.,ул.“***“№*** ДА ЗАПЛАТИ на В.
ИВ. М. ,ЕГН ********** от гр.***,ул.“*** „№*** и Д. ИВ. К. , ЕГН *** от
гр.С.,ж.к.“***“,бл.***,ет.7,със съдебен адрес за призоваване:адвокат Е.С. от
САК,гр.С.,Столична Община, ул.“***“№***,партер деловодни разноски за
въззивната инстанция в размер на 600лв.за адвокатско възнаграждение.
В останалата част,в която е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото по отношение на ищеца ИВ. Д. М., решението на
ЧРС с характер на определение е влязло в сила като необжалвано.
Решението е с характер на определение и подлежи на обжалване с
частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8