Решение по дело №48903/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 7397
Дата: 22 април 2024 г.
Съдия: Красимир Викторов Сотиров
Дело: 20231110148903
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 7397
гр. София, 22.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР В. СОТИРОВ
при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело
№ 20231110148903 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ ... / ...

22.04.2024 г., гр.София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на
двадесет и седми март две хиляди двадесет и четвърта година, в следния
състав:

Председател: Красимир Сотиров

при секретаря: Дайана Антова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров
гр.д. №48903 по описа за 2023г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:

Производството е по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.
Образувано е във връзка с подадена искова молба от В. Д. В. срещу цесионера ...., ЕИК
1
....., със седалище и адрес на управление: гр........., представлявано от .....- управител, за
установяване по отношение на ответника недължимостта поради погасяване по давност на
сумата от 2 501,51 лв., представляваща главница по Договор за кредит №........./....г., сключен
между ищеца и цедента ......, прехвърлен с Договор за цесия от 18.01.2016г. на ответника. На
....г. е сключен Договор за потребителски кредит № ......... с ......, като съгласно погасителния
план заемът следвало да бъде погасен на 60 месечни вноски, за срок от 5 год., с падеж на
последната погасителна вноска на 18.04.2012г. Твърди, че между банката- кредитодател и
ответника по настоящото дело е бил сключен договор за цесия от 18.01.2016 г., с който било
прехвърлено вземането по процесния кредит. Ищецът намира, че към 19.04.2017 г.
вземането е било погасено по давност, като давностният срок не е бил спиран или
прекъсван. При извършена справка за текущото състояние на кредитите на ищеца в БНБ
последният е установил, че в Централния кредитен регистър фигурирало процесното
задължение, поради което е подал молба, връчена на 06.07.2023 г., с искане до ответника за
заличаване на лошата кредитна история чрез коригиране на информацията за кредитната
история, която подава в ЦКР на БНБ. С писмо, получено от ищеца на 17.07.2023г.,
ответникт не приема възражението на ищеца за изтекла погасителна давност и претендира
сумите по процесния договор. С горното обосновава правния си интерес от завеждане на
делото и моли за уважаване на предявения иск. Претендира присъждане на разноските.
В законен срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез адв.А. К. от
АК- гр......, с аргументи за липса на правен интерес от водене на делото. Твърди, че в
настоящия случай няма издаден изпълнителен титул, нито е било провеждано производство
за снабдяване с такъв. Сочи, че на 27.03.2023 г. е получен имейл от ищеца, с която е
поискана справка за размера на 2 бр. задължения към ответника, като е изискал информация
за тях и е предложил сключване на споразумение. Впоследствие ищецът е депозирал молба
със становище, че вземането е погасено по давност и за отписаното му. Излага се, че
ответникът имал задължение да подава ежемесечно информация до ЦКР за всички
неизплатени задължения независимо дали са погасени по давност или не. Прави признание
на иска по същество за недължимост на посочената сума, като сочи, че правото на
принудително събиране на вземането е погасено по давност, а не самото вземане. Твърди, че
процесното задължение е продължило да съществува като естествено задължение, чието
погасяване може да се търси по доброволен път. Счита, че с поведението си не е дало повод
за завеждане на делото.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от
страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявения иск за
основателен.
Предявеният иск е за установяване несъществуване на задължение по договорно
правоотношение за кредит. При отрицателен установителен иск тежестта за доказване на
правопораждащите спорното право факти е върху ответника- титуляр на оспореното право.
Предметът на предявения иск е недължимостта на претендираното от ответника право.
Погасителната давност е установена в обществен интерес, като целта е да се стимулира
своевременното упражняване на субективни граждански права. След като за едно вземане не
е била потърсена защита в продължителен период от време, то се предполага, че е отпаднал
правният интерес от осъществяването му. Съгласно императивните разпоредби на чл.110 от
ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В случая
следва да се приеме, че вземанията на цедента на ответника са станали изискуеми с
настъпването на крайния падеж по кредита. Съгласно разпоредбата на Съгласно чл. 116, б.
"б" ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение или със започване
на помирително производство. Прекъсването на давността в тези случаи е условно -
изрично в закона е посочено, че ако искът или възражението или искането за започване на
помирително производство не бъдат уважени, давността не се смята прекъсната.
Същото разрешение се налага и в случаите, когато делото бъде прекратено, тъй като
2
вследствие прекратяването се заличават с обратна сила извършените по него процесуални
действия и отпадат правните последици от предявяването на иска. Без значение е дали
делото е прекратено служебно от съда /нередовна искова молба, недопустимост на
предявения иск/ или по волята на ищеца /отказ или оттегляне на иска/. чл.116, б. „б“ от
ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск или възражение, или със започване на
помирително производство. Няма доказателства за това, като ответния цесионер не оспорва
погасяването по давност на задължението, като е настъпила трансформация на субективното
право в естествено такова, което не е скрепено с възможността за принудителното му
изпълнение. С оглед на горното исковата претенция е основателна.
По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Ищецът претендира
разноски по делото за заплатена държавна такса от 100,06 лв. и адвокатско възнаграждение
за процесуална защита по делото от 5500 лв. Отговорността за разноски в гражданския
процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на
направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати.
Искането на ищцовата страна за заплащане на разноски съдът намира за неоснователно, като
настоящият съдебен състав намира, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото по
смисъла на чл.78, ал.2 от ГПК, като не са налице представени доказателства за отправено
извънсъдебно изявление на ответника за претендиране на процесните задължения, както и
се признава исковата претенция с отговора на исковата молба. Извънсъдебната покана до
длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за
предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски
при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, като
отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки
или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла
погасителна давност. В случая правният интерес от иска и отговорността за разноски се
обосновават с отговора на ответника на негово искане за сключване на споразумение по
съществуващи задължения, видно от приложените към ОИМ писмени доказателства. Не се
установяват самостоятелни действия на кредитора, с които той да кани длъжника си да
заплати съществуващо задължение, поради което разноски не следва да се присъждат в
полза на ищеца. Ответната страна се представлява от упълномощен адвокат, поради което
разноски за юрисконсултско възнаграждение не могат да бъда присъдени в тежест на
насрещната страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр........., представлявано от .....- управител, че ищецът В. Д. В., ЕГН:**********,
не дължи на ответника ...., ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр.........,
представлявано от .....- управител, сумата от общо 2 501,51 /две хиляди петстотин и един
лева и петдесет и една стотинки/ лв., представляваща задължения по Договор за кредит
№........./....г., сключен между ищеца и ...... и прехвърлен с Договор за цесия от 18.01.2016г.
на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.

Районен съдия:

3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4