Мотиви към Решение №69 от 06.08.2019 г. по АНД №303/2018г. на Районен съд Луковит
С
Постановление на районния прокурор на РП Луковит П.Г. е направено предложение
за освобождаване от наказателна отговорност на обвиняемия И.Л.К. за извършеното
от него престъпление по чл. 343, ал.1, б.“а“, вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1, предл. 3-то НК с налагане на административно наказание по чл.
78а НК.
За Районна прокуратура Луковит, редовно
призована, не се явява прокурор.
Обвиняемият, редовно призован, се явява в
съдебно заседание лично и с упълномощения си защитник адв. Р.Л.. Дава подробни
обяснения, признава се за виновен, моли за минимална глоба и за
това, да не бъде лишаван от право да управлява МПС, защото живее извън града и
това ще му създаде затруднения.
Защитникът
адв. Р.Л. пледира за прилагане института на чл. 78а, ал. 1 НК, като счита, че
извършеното от К. следва да бъде квалифицирано по прививилигирования състав на
чл. 343а, ал. 1, б.“в“ НК с налагане на минимална глоба и при допустимата
възможност, предвидена в чл. 78а, ал. 4 НК да не се лишава от право да
управлява МПС.
В
последната си дума обвиняемият признава вината си, моли за глоба в минимален
размер и да не му се отнема СУМПС.
Съдът обсъди при условията на
чл. 378, ал. 2 НПК събраните в наказателното производство доказателства и тези,
събрани в хода на съдебното следствие и прие за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият И.Л.К. е роден на
*** г., български гражданин, българин, средно образование, женене, пенсионер,
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност.
Придобил правоспособност за
управление на МПС през 1968 г. и до процесният инцидент не е извършвал нито
едно нарушение на ЗДвП, съгласно справката за водач, издадена от РУ Луковит.
На 19.05.2018 г. около 10.35
часа обвиняемият управлявал собствения си лек автомобил „Пежо 106“ с рег.№******в
гр. Луковит по ул. „Възраждане“ (съвпадаща с път I-3 Плевен – София) в посока от гр. Плевен
към гр. София. До него пътувала съпругата му.
Времето било ясно и слънчево.
Пострадалата С.Б.Г., родена
на *** г., се движела пеш по тротоара на същата улица в обратната посока – от
гр. София към гр. Плевен.
В района пред СУ „Алеко
Константинов“ на улица „Възраждане“ имало пешеходната пътека очертана с
маркировка на пътното платно и сигнализирана със светофарна уредба „Бягащ
пешеходец“ и знак „Д17“ в посоката на движение на обвиняемия.
Пострадалата С.Г. от тротоара
предприела пресичане на платното за движение на ул. „Възраждане“, като стъпила
на пешеходната пътека и погледнала първо наляво – движението на автомобили от
посока София, впоследствие надясно – от посока Плевен.
Поглеждайки наляво Г. видяла
приближаващия лек автомобил „Сеат - Кордоба“, управляван от св. М.Д..
Пострадалата погледнала и
надясно, от където възприела приближаващия се бавна скорост автомобил „Пежо
106“, управляван от обвиняемия. Скоростта на автомобила в този момент е била 36
км/ч., а разстоянието между пострадалата
и лекия автомобил - 82 метра
Идващия от ляво автомобил
„Опел“ намалил скоростта си и тогава пострадалата започнала да преминава с бърз
ход през пешеходната пътека.
Пострадалата почти била
достигнала до насрещния тротоар по пешеходната пътека, когато съпругата на
обвиняемия внезапно му извикала да спре.
Обвиняемият задействал
аварийно спирачната система, като в този момент автомобилът се намирал на 4.4
метра от пострадалата, но не могъл да избегне удара.
Предната дясна част на
автомобила блъснал пострадалата непосредствено преди да стъпи на тротоара,
докато все още се намирала на пешеходната пътека. В резултат на удара тялото й
се преобърнало и било изместено напред по платното до окончателното спиране на автомобила.
Обвиняемията веднага излязъл
на пътя заедно със съпругата си, отишъл до пострадалата и опитал, повдигнал я и
я придържал, докато дойде спешната медицинска помощ, извикана от друг очевидец.
След пристигане на спешния
екип, обвиняемият незабавно дал сведения за случилото се, вдигнал пострадалата
и я сложил да легне на носилката, с която била качена на специализирания
автомобил (линейка) и впоследствие откарана във ФСМП Луковит.
В резултат на произшествието
на пострадалата били причинени следните травматични увреждания на здравето: счупване на лакетната кост на дясната
ръка и черепно-мозъчна травма,
изразяваща се в контузия (натъртване) на меките тъкани на дясната страна на
лицето и главата (кръвонасядания и охлузвания), включително кръвонасядане на
клепачите.
По
доказателствата
Така описаната фактическа
обстановка съдът изгради, като се довери на показанията на свидетелите очевидци
на ПТП, разпитани в хода на досъдебното производство – Н.К. (съпруга на
обвиняемия), П.Ц.(пресичал пешеходната пътека в обратна посока на
пострадалата), М.Д. (водач на
автомобила, осигурил предимство на пострадалата в началото на пешеходната
пътека), С.Г. (пострадалата), които напълно съответстват и на обясненията на
обвиняемия И.К..
Механизмът на настъпване на
ПТП е установен чрез писмените доказателствени средства – протокола за оглед на
местопроизшествието, гласните доказателства и автотехническата експертиза,
изготвена от инж. Д.Д..
В пълна подкрепа на посочените
доказателствени източници относно механизма на ПТП и поведението на обвиняемия
след деянието е и приобщеният като веществено доказателство по смисъла на чл.
109 НПК видеозапис от камерата, разположена в района на пешеходната пътека,
чието съдържание бе възпроизведено от съдебно-техническата експертиза,
изготвена от вещото лице Ц.В..
Травматичното увреждане на
лявата ръка на пострадалата е установено от назначената в досъдебното
производство съдебно-медицинска експертиза, изготвена от д-р М.Г..
По повод на оплакванията при
разпита на пострадалата, съдът допусна допълнителна комплексна съдебно
медицинска експертиза, изготвена от доц. Д-р Д. – съдебен лекар, доц. С. М. –
офталмолог, и д-р В. К. – невролог, която е констатирала уврежданията на
пострадалата в областта на главата – ЧМТ и другите повърхностни наранявания,
настъпили в резултата на произшествието, документирани при спешния прием.
Въз основа на горната
фактическа обстановка, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Обвиняемият
К. с деянието си е
осъществил състава на престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл.
343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл. 342, ал.1, предл. 3-то НК.
С поведението си, в
качеството на водач на МПС, К. е нарушил правилата за движение по
пътищата - чл. 119, ал.1 ЗДВП, тъй като при приближаване към пешеходна пътека,
обозначена с напречна пътна маркировка - М 8.1 и вертикална пътна маркировка -
пътен знак Д 17, сигнализирана и със светофар, не изпълнил задължението си да
пропусне преминаващата по нея пешеходка С.Г., като намали скоростта или спре.
Обвиняемият е имал обективна
възможност да възприеме пострадалата, която е била стъпила на пешеходната
пътека – намирал се е на 82 метра от нея, в ясно време без препятствия във
видимостта. Възприемането на пешеходката е породило насрещното задължение на К.
да намали скоростта си, за да й осигури предимство да премине през пешеходната
пътека, а при необходимост – и да спре.
Като не е изпълнил
задължението си и е продължил да се движи със същата скорост, К. е нарушил посоченото правило, което е довело
пряко до настъпване на съставомерния резултат – увреждане на здравето на
пострадалата, представляващо средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал.
2 НК.
Съставомерното увреждане е
това на лявата ръка, тъй като счупването й е довело до трайно затруднение на
крайника за срок по-дълъг от 1 месеца, в случая за срок около 3-4 месеца.
Другото увреждане, установено
в хода на съдебното следствие – макар и самостоятелно да не е съставомерно, по
правило се поглъща от по-тежкия резултат, но също следва да е било предявено
като част от фактическата страна на обвинението на И.К.. В настоящия случай
този факт е нов, установен от съда, но предвид задължителните указания по приложението
на закона, дадени от ОС Ловеч при въззивен инстанционен контрол на определение
по чл. 378, ал. 3 НПК, с което съдът прекрати съдебното производство, той не
следва да бъде част от обосновката на решаващите изводи на съда.
От субективна страна съдът
намира, че обвиняемият е действал при условията на непредпазливост, в по-леко
укоримата форма – небрежност.
Инав К. не е предвиждал
настъпването на ПТП, но е бил длъжен по силата на специалния закон за движение
по пътищата да ги предвиди и е могъл да стори това, ако е наблюдавал с
достатъчно внимание пътната обстановка, предстоящото преминаване през пешеходна
пътека и пешеходката, която по силата на чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП има качеството
на „уязвим“ участник в движението.
Съдът съобрази поведението на
К. непосредствено след настъпването на ПТП – изразило се в действия, насочени
към оказване на обективно възможната помощ на пострадалата – да бъде подкрепена
до идването на специализираната медицинска помощ.
Поради това последващо
поведение на обвиняемия съдът прие, че правилната квалификация на деянието
изисква да се приложи привилигирования състав на чл. 343а, ал.1, б. „а“ НК
предвиждащ по леко наказание, когато след деянието обвиняемият е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Затова и съдът
призна обвиняемия за виновен по по-леко наказуемото престъпление и го оправда
по първоначалната квалификация на обвинението.
Съдът констатира съществен
пропуск от страна на прокуратурата при формулиране на правната квалификация обвинението
срещу И.К. – правилната правна оценка на описаното от прокурора деяние, изисква
да се приложи по-тежко наказуемия състав на чл. 343, ал. 3, вр. ал. 1, б. „б“ НК, предвиждащ, че когато деянието е извършено на пешеходна пътека, и е
причинена средна телесна повреда – наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6
години.
Буди недоумение защо
прокурорът е квалифицирал деянието по основния текст на ал. 1, след като
многократно споменава във фактическата страна на прокурорския акт
обстоятелството, че причиняването на средна телесна повреда на пострадалата е
осъществено на пешеходна пътека, като именно специалното задължение на водача
при приближаване на пешеходна пътека по чл. 119 ЗДвП е посочено като конкретна
норма от ЗДвП, изпълваща бланкетния състав на престъплението.
Въпреки тази категорична
констатация, направена от съда още при първоначалното прекратяване на съдебното
производството, то с оглед забраната за влошаване на положението на обвиняемия
съдът няма как да приложи правилната законова норма, за разлика от случая, в
който се приложи привилигирования състав на чл. 343а, ал. 1 НК.
След като се приложи
правилната материално правна норма към извършеното от К., съдът го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба.
За престъплението по чл.
343а, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл. 342, ал.1,
предл. 3-то НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години
или пробация, което попада в ограничението на чл. 78а, ал. 1, б. „а“ НК предвижданото
наказание за непредпазливите престъпления да е до 5 години лишаване от свобода
или друго по-леко наказание.
Деецът К. не е осъждан и не е
освобождаван от наказателна отговорност, като с престъплението не са причинени
съставомерни имуществени вреди.
При определяне на
административното наказание, съдът съобразно разпоредбите
на ЗАНН обсъди тежестта на деянието, причините за неговото извършване
(проявено от страна на подсъдимия невнимание по време на шофиране), както и
смекчаващите (съдействие за разкриване на обективната истина, безупречна
поведение на водач от 50 години без нито едно нарушение, добри личностни данни).
Затова и като отчете, че няма отегчаващи
вината обстоятелства съдът, намери, че подходящото наказание е глоба към
минимума – 1500 лева.
Съдът приема, че на основание
чл.78 а, ал.4 от НК, вр. с чл. 343 Г НК, на обвиняемия следва да
бъде наложено и наказание лишаване от право да управлява МПС. Независимо от
неговото настояване това наказание да не бъде налагано. Тази последица съдът намира,
че следва да бъде наложена, за да се постигне специалната и генерална цел на
административното наказване по чл. 12 ЗАНН и като се държи сметка за
съставомерния резултат, причинен с деянието – средна телесна повреда.
Съдът прие, че с отнемане на
свидетелството за правоуправление за кратък срок от 2 месеца ще се повиши
бдителността на обвиняемия и ще се постигне превенция в поведението му на
водач.
Съдът
приложи безусловната последица, предвидена в чл. 189, ал. 3 НПК за понасяне
тежестта за разноските, която е в зависимост само от това, дали лицето е
признато за виновно, какъвто е настоящия случай, без да е необходимо
кумулативно за виновното му поведение да е ангажирана и наказателната му
отговорност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................