Решение по дело №439/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/.

Образувано е по жалба на Г. А. Ж., чрез пълномощника адв. Т., срещу ЗППАМ № 23-0367-000307/20.11.2023 г., издадена от Д. А. Е. – мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, с която на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2бр. рег.табели рег. № [рег. номер].

В жалбата се посочва, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Прави искане издадената Заповед да бъде отменена, като незаконосъобразна, претендира разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, изпраща процесуален представител, който поддържа жалбата и наведените в нея доводи.

Ответника – редовно призован, се явява лично, не взима становище по същество на делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С атакувания в настоящото производство индивидуален административен акт – ЗППАМ № 23-0367-000307/20.11.2023 г., издадена от Д. А. Е. – мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград, на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.2а, б.“а от ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС – л.а. „Фиат Пунто“ с ДК № [рег. номер] за срок от 6 месеца, като са отнети СРМПС № ********* и 2бр. рег.табели рег. № [рег. номер].

За да постанови оспорената Заповед, административният орган е приел, че жалбоподателя като собственик на „Фиат Пунто“ с ДК № [рег. номер] с ДК № [рег. номер], е допуснал същият да бъде управляван от Т. А. И., който около 23.04 часа на 18.11.2023г. е управлявал горепосоченото МПС в гр. Велинград, до бензиностанция „Коцан“, посока от парк „Клептуза“ към автокъща „Велиавто“, като след извършена справка в автоматизираните информационни системи – „АНД“ и „БДС“ е установено, че същият не е придобивал правоспособност и не му е издавано СУМПС, за което му е съставен АУАН GA № 865096/18.11.2023г.

В цитирания АУАН, като мотиви за издаването му е отразена посочената по-горе фактическа обстановка, обосноваваща нарушение на чл. 150 от ЗДвП. Срещу АУАН от страна на водача на МПС не е депозирано възражение, налице е неоспорено по делото вписване, че няма такива.

Със заповед № 312з-1237/14.04.2022г. / служебно известна на съда / директора на ОД на МВР - Пазарджик, на основание чл. 43, ал.4 и ал.3 от ЗМВР, вр. чл. 165 и чл.172 от ЗДвП, е оправомощил да издават ЗЗПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5 , б. „а“, т.6 и т.7 от ЗДвП длъжностни лица от ОД на МВР-Пазарджик, както следва: началник на отдел „Охранителна полиция“; началниците на РУ при ОД на МВР - Пазарджик; началник сектор „ПП“ към О“ПП“; началниците на сектори /групи „ОП“ в РУ; началниците на групи в сектор „ПП“ към „ОП“; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор“ /ПК/ в сектор „ПП“ и РУ при ОД на МВР; служители, заемащи длъжността „мл.автоконтрольор II-I степен“ в сектор „ПП“ към отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „полицейски инспектор VI- IV степен“ /ТП/ в отдел „ОП“ и РУ; служители, заемащи длъжността „командир на отделение“ в РУ; в извънработно време, празнични и почивни дни от оперативните дежурни в група ОДЧ при ОДМВР-Пазарджик и дежурните в РУ с длъжност не по-ниска от изпълнителска, изпълняващи служебните си задължения по график.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт. Същата е подадена в установения от чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок за обжалване и отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 от АПК, поради което същата се явява ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материално-правните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт - Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП. Предвидените в чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП правни последици не представляват административни наказания, а принудителна административна мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество заповедта за налагане на ПАМ, е отежняващ индивидуален административен акт и се регулира от нормите на АПК.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при условията на делегирана компетентност, изрично посочена в акта. Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От Заповед № 312з-1237/14.04.2022г., издадена от директора на ОД на МВР – Пазарджик, е видно, че ответника е оправомощен да издава заповеди от вида на процесната. Следователно към датата на издаване на обжалваната заповед административният орган е разполагал с необходимите правомощия да постановява актове от оспореният вид.

Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 172, ал. 1 от ЗДвП. В същата са посочени както правни, така и фактически основания за издаването й.

Нормата на чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Следва да се отбележи, че решаването на въпроса за отговорността на водача в административнонаказателно/наказателно производство с влязъл в сила акт не прави издадената заповед за прилагане на ПАМ незаконосъобразна, а е само основание за отпадане на наложената принудителна мярка, като се вземе предвид нормата на чл. 142, ал. 1 от АПК, която изисква преценка за съответствие на издавания акт с материалния закон към момента на издаването на акта.

При действащата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, към момента на издаването на заповедта за това, е установено по надлежен ред управление на МПС от лице, което не е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП към цитирания релевантен момент има обвързваща доказателствена сила, а според разпоредбата на чл.171, ал.1, изр.1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган имат сила и пред съда. (В този смисъл Решение № 13739 от 14.11.2017г. на ВАС по адм.д.№ 348/2017г., VII о.). Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от съдебния или прокурорския акт, с който се установява престъплението и се налага наказание, респективно се отрича неговото извършване. Поначало административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ, предхожда налагането на наказание с правораздавателен акт от съда, респективно оправдаването на дееца или прекратяване на наказателното производство от прокурора. Всеки от тях обаче има различно предназначение и самостоятелни правни последици. Принудителните административни мерки са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, докато наказателното преследване е израз на държавната наказателна репресия и се налагат по повод извършено престъпление. С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност, а още по-малко за наказателна такава. С оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, се прилага съответната ПАМ по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП. Тя се определя в посочени от законодателя срокове – за срок от 6 месеца до една година и за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, не се прилага под прекратително условие – до решаване на въпроса за отговорността на водача. Дори когато въпросът за отговорността се реши в полза на водача, това не води до незаконосъобразност на наложената ПАМ, нито до отпадането й. В тези случаи наложената мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП не загубва своето правно действие, защото съгласно тази норма административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата на правната норма, същият няма право на избор или на свободна преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в условията на обвързана компетентност е длъжен да издаде административен акт с указаното от закона съдържание. Анализът на разпоредбата на чл.171 от ЗДвП сочи, че мерките от вида на процесната имат две цели. Те са с превантивен характер и целят осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения и едновременно с това имат преустановяващ ефект, тъй като са насочени към прекратяване на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение по смисъла на специалния закон. При мерките по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП въпросът за решаването на отговорността на водача не обуславя тяхното правно действие, за разлика от мерките по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, поради което този въпрос не се отразява на тяхното прилагане.

Не може да се сподели и виждането, че нарушението, визирано в АУАН GA № 865096/18.11.2023г. не е правно квалифицирано, тъй като видно от съдържанието на същият е посочено нарушение по чл.150, след като МПС се управлява от неправоспособен водач. Съдът не констатира и различие между посочената в АУАН и впоследствие издаденото въз основа на него НП№ 23-0367-001363/16.02.2024г. Също така ЗДвП не поставя условие за съставяне на АУАН, като основание за прилагане на съответната ПАМ.

Наличието или не на противоправно поведение от страна на собственика, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. Адресат на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да бъде само лицето, изрично визирано в правната норма, т. е. субектът, по отношение на който законодателят изрично е посочил, че може да се прилага предвидената в разпоредбата ПАМ и това е собственикът на МПС - в случая жалбоподателя. Законодателят е предвидил прилагане на мярката за собственик на автомобил, управляван от водач, който не притежава СУМПС/неправоспособен, независимо дали водачът е самият собственик или друго лице, с цел да се предотврати предоставянето на МПС на лица, които нямат право да го ползват. Принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а от ЗДвП не цели санкциониране на нарушителя. В разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидено, че принудителната административна мярка се прилага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай, компетентният орган е определил минимално предвидения в закона срок - 6 месеца, което обуславя извод за законосъобразност и съразмерност на наложената ПАМ, въпреки липсата на мотиви относно определения срок, след като същия е определен към минимума. Определеният минимален срок е за нарушение, типично за вида си, поради което настоящата инстанция намира, че не са налице нарушения на принципите за съразмерност и справедливост. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Следва да се посочи също така, че заповедта за прилагане на ПАМ има самостоятелни правни последици, различни от акта, с който се установява нарушение, и от санкционния акт, с който се налага административно наказание, а и прилагането на ПАМ предхожда дейността по налагане на административно наказание. Следователно, нормите на ЗАНН и НК са изцяло неприложими в случая, а оттук и, доколкото по административното производство, нито административният орган, нито съдът следва да преценяват въпроса за вината, нито знанието на собственика на ПС дали последното е управлявано от лице измежду посочените в чл. 171, т. 2а от ЗДвП е изцяло ирелевантно. Субективното отношение на собственика на превозното средство не е елемент от фактическия състав на посочената норма. Законово условие за прилагане на мярката е единствено ПС да е управлявано от водач, който е неправоспособен/ без СУМПС. Наличието или не на противоправно поведение от страна на собственика, е без правно значение, защото законът не се интересува от вината му при налагане на ПАМ. Както беше посочено, решаващото в случая е, че собственото му ПС е управлявано от лице, което не притежава СУМПС/неправоспособно, което обстоятелство в условията на обвързана компетентност задължава административния орган да издаде процесната заповед, без да има възможност на преценка дали да я състави или не.

По изложените съображения съдът намира оспорената Заповед за законосъобразен административен акт – издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, при отсъствие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта. Този извод обосновава неоснователност на жалбата, която следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на жалбоподателя не се дължат разноски. На основание чл.143, ал.3 от АПК на ответника се дължат разноски, но доколкото такива не са претендирани, не следва да бъдат присъждани.

Водим от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г. А. Ж., чрез пълномощника адв. Т., срещу ЗППАМ № 23-0367-000307/20.11.2023 г., издадена от Д. А. Е. – мл. автоконтрольор към ОДМВР Пазарджик, РУ Велинград.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, в съответствие с разпоредбата на чл.172, ал.5 от ЗДвП.

ПРЕПИСИ да се връчат на страните.