Решение по дело №617/2021 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2022 г.
Съдия: Слава Димитрова Георгиева
Дело: 20217160700617
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 декември 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 125

гр. Перник, 29.06.2022 година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Съдия: Слава Георгиева

при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура-Перник, като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева административно дело № 617 по описа за 2021 година на Административен съд – гр. Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 203 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 във вр. чл. 4 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ****, представлявано от   В.Б.Б., чрез адвокат А.И. *** срещу Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи–Перник, със седалище и адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ №1. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, възлизащи в размер на 35 лева, представляващи заплатена „глоба“ по Електронен фиш за налагане на глоба Серия К, ****, издаден от ОД на МВР-Перник, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на решението на районен съд-Перник до заплащането ѝ, както и  иска  присъждане на направените по делото съдебни разноски.

В проведеното съдебно заседание на 10 юни 2022 година ищецът редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба с вх. № 1830/03.06.2022 година, с която пълномощникът на ищеца  заявява, че поддържа исковата молба и иска същата да се уважи, като се осъди ответната страна да заплати 35 лева, обезщетение за причинени имуществени вреди и да се присъдят сторените по делото разноски.

Ответникът по иска -   ОД на МВР- Перник, редовно призован, в проведеното съдебно заседание на 10 юни 2022 година, за представител изпраща главен юрисконсулт З. В.**. Поддържа депозирания отговор и пледира исковата молба да се отхвърли като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В проведеното съдебно заседание на 10 юни 2022 година, Окръжна прокуратура – Перник, чрез прокурор Бисер Ковачки намира исковата претенция за основателна и предлага същата да се уважи. Прави възражение за прекомерност по отношение на претендираните разноски от страна на ищеца.

Административен съд-Перник, след като обсъди релевираните с исковата молба основания и доводи на страните и прецени събраните по делото относими доказателства по реда на чл. 235 от ГПК във вр. чл. 144 АПК, намира за установено следното от правна и фактическа страна:

         С електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К, ****/лист 9/ от ОД на МВР-Перник за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева. Във фиша е указано, че на основание чл. 189, ал. 9 от ЗДвП при доброволно заплащане на глобата в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото с обратна разписка се дължи 70% от нейния размер, т.е. сумата от 35 /тридесет и пет/ лева.

         Електронен фиш за налагане на глоба е обжалван с жалба № УРИ 433200-77147 от 16.07.2021 година. Образувано е АНД № 01255/2021 година по описа на Районен съд–Перник. С решение № 205 от 05.11.2021 година, постановено по АНД № 01255/2021година е отменен електронен фиш, серия К **** на ОД на МВР-Перник. Решението е влязло в сила на 01.12.2021 година.

         С представения по делото отговор на исковата молба, ответникът е заявил, че счита същата за недопустима и неоснователна. Сочи, че е налице специален ред по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ, което води до невъзможността в конкретния казус да бъде приложен редът за обезщетение на имуществени вреди, предвиден в ЗОДОВ. Като специален ред същият разбира и се позовава на приложеното по делото ксерокопие на писмо с рег. № 8121-р-17736/ 19.10.2020 година по описа на МВР, издадено от главния секретар на МВР до директорите на ОД на МВР и СДВР относно уеднаквяване работата в структурите на МВР, в които се извършват дейности по ръчно отразяване и редактиране на плащания на глоби по Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и Кодекса за застраховането /КЗ/ и възстановяване на недължимо внесени суми. В писмото е посочен редът и наборът от документи, който следва лицето да представи, за да му се възстанови недължимо внесената сума / лист 21 и сл/.

С Определение № 84 от 24.02.2022 година, постановено по делото, съдът е върнал исковата молба и е прекратил производството по така предявения иск. С Определение № 4293 от 09.05.2022г. на трето отделение на ВАС, постановено по АД № 2674/2022г., определението на Административен съд- Перник е отменено и делото върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанията, които са дадени в определението.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи следните правни изводи:

Искът е допустим. Подаден е от субект, който се явява процесуално легитимиран. Съгласно чл. 203, ал. 1 от АПК гражданите и юридически лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица. Ответникът е пасивно легитимиран, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР изхождайки от  наведените от ищеца твърдения в исковата молба. Спазено е и правилото на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като вредите се претендират от отменен по съдебен ред електронен фиш. Съгласно задължителните указания, които са дадени с ТП № 2 от 19.05.2015 година на ВКС и ВАС по т.д. № 2/ 2014 година и по-конкретно в т.1, делата за искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Нормата на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП приравнява правните последици на фиша с тези на наказателното постановление. Административния съд е родово и местно компетентен да разгледа спора, съобразно правилото регламентирано в разпоредбата на чл. 7 от ЗОДОВ.

         Разгледан по същество, искът е основателен и доказан по размер.

         Чл. 203 от АПК гласи, че: „Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните орган и длъжностни лица се разглеждат по реда на Глава 11 от АПК“. В настоящият казус се претендират вреди, които са причинени в резултат на електронен фиш за налагане на глоба, който е бил отменен с решение на Районен съд- Перник, което решение е влязло в сила, тъй като същото не е обжалвано по предвидения за това ред. Процесният електронен фиш е издаден от ответника по делото, а именно – ОД на МВР-Перник, който е юридическо лице и от тази гл.т. предявената искова молба се явява редовна, тъй като е предявена от надлежната страна по силата на чл. 204, ал.1 от АПК, тъй като става въпрос за административен акт, който е бил отменен по съответния ред. Исковата молба е предявена срещу ответник по смисъла на чл. 205 от АПК, а в случая това е ОД на МВР-Перник.

За решаването на настоящият казус са от значение и две разпоредби, които са регламентирани в ЗОДОВ. На първо място чл. 1, ал. 1 от цитирания закон, съгласно който „Държавата и общините отговарят за вреди, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техните органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административната дейност, както и за вреди причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни  подзаконови нормативни актове“, а съгласно чл. 4 от същият нормативен акт „Държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице“.

         В конкретния случай претенцията се основава на това, че е налице един отменен като незаконосъобразен електронен фиш и от тази отмяна се претендира настъпване на имуществени вреди, които представляват заплатени 70% от размера на наложената глоба с електронния фиш, който е бил отменен като незаконосъобразен. От тази гледна точка е необходимо да бъде  обсъдено и анализирано следното:

За да бъде уважена претенцията на ищеца на първо място е необходимо актът, който е бил отменен като незаконосъобразен да е бил в изпълнение на административната дейност. В настоящият случай, по безспорен начин бе установен, че издаденият електронен фиш, чийто адресат се явява ищецът по настоящото производство е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение, а според съдебната практика, издаването на електронен фиш, който по своята характеристика се приравнява на наказателно постановление, е последица от изпълнението на нормативно възложените задължения и упражняване на административно наказателна компетентност. Изпълнението на тези задължения по своята същност представлява една административна дейност и в този ред на мисли така издадения електронен фиш се явява едни властнически акт, който е издаден от административен орган и въпреки, че поражда административнонаказателни последици, същият е резултат от санкционираща административна дейност. От тук следва, че първата предпоставка, която е визирана в чл. 204, ал. 1 от АПК е налице, а именно имаме един отменен по съдебен ред като незаконосъобразен административен акт, който е издаден от държавен орган при упражняване на административна дейност.

         На второ място, видно от представените по делото писмени доказателства, които съдът изцяло кредитира, може да се направи и извод, че ищецът е заплатил по банков път сумата от 35 лева, представляваща 70% от наложената му глоба. Това е видно от представения документ ****с референция **** /лист 5/. Съгласно чл. 189, ал. 8  от Закона за движение по пътищата електронният фиш съставен за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, подлежи на обжалване по реда на Закона за административните нарушения и наказания. Предвидено е жалбата срещу електронен фиш да се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 в 14-дневен срок от съобщаването  на отказа за анулиране на фиша. При плащане на глобата, наложена с електронен фиш, съобразно правилото на чл. 189, ал. 9 от ЗДвП, ако глобата бъде платена в срока по ал. 8 се дължи 70% от нейния размер. Въз основан на това следва, че в случая са налице и останалите, изискуеми се елементи, които са част от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно настъпила вреда и причинно-следствена връзка между настъпилия неблагоприятен резултат и отменения като незаконосъобразен акт, в случая електронен фиш. Аргументите за това се подкрепят и от установената фактическа обстановка, изразяваща се в това, че ответникът е издал електронен фиш срещу ищеца за извършено от него нарушение на правилата за движение по пътищата. Фишът е бил отменен като незаконосъобразен с решение на Районен съд- Перник, но преди отмяната му, ищецът е заплатил глобата в намален размер. От тази гл. т. заплащането на глобата е в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразния административен акт, тъй като ако фишът не беше издаден, то нямаше да се стигне и до заплащането на тази глоба. Всъщност чрез заплащане на глобата в намален размер, ищецът е реализирал едно свое право, което обаче не възпрепятства възможността му да оспорва законосъобразността на акта, с който му е била наложена глобата, както се е и случило в настоящият казус.

         Съдът не възприема доводите, депозирани в отговора на исковата молба, че е налице специален ред, по който могат да бъдат възстановени неоснователно платените суми. Въведените от МВР правила за връщане на недължимо внесени суми за глоби във Фонд за безопасност на движението не представляват специален ред за обезщетение на вредите, а също така и сумата по искане не подлежи на възстановяване и по правилата на чл. 128-129 от ДОПК. Същото виждане е възприето и в Решение № 1210 от 30.01.2019 година по АД № 10320/2018 година на ВАС, а също и в Определение № 4293 от 09.05.2022 година по АД № 2674/2022 година на ВАС, с който е отменено и определението, с което Административен съд-Перник е върнал иска и е прекратил производството като недопустимо.

         Въз основа на изложеното, съдът намира искована претенция за доказана по основание и по размер. Обезщетението се дължи в пълния заявен от ищеца размер, а именно 35 лева. Представената бележка за заплащане на глобата доказва превода на търсената сума, а от тук и реализирането на имуществената вреда на ищеца, чиито патримониум се засяга в отрицателно отношение с внасяне на въпросната сума. Върху размера на присъдената сума по иска се дължи и законна лихва, считано от влизане в сила на съдебния акт, с който е отменен електронния фиш-01.12.2021г. до окончателното ѝ изплащане.

         Относно разноските:

         Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на съдебни разноски в размер на 625 лева, от които 350 лева адвокатско възнаграждение, заплатено въз основа на договор за правна защита и съдействие, 10 лева, представляващи държавна такса, 250 лева адвокатско възнаграждение, заплатено във връзка със сключен договор за правна защита и съдействие пред ВАС и 15 лева държавна такса пред ВАС. Така напраното искане следва да бъде уважено, тъй като съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, когато искът бъде уважен изцяло или частично ответникът следва да бъде оскъден да заплати направените разноски по производството, а също и внесената държавна такса. Възражението за прекомерност е неоснователно, доколкото адвокатското възнаграждение

е определено в размерите на чл. 8, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от  9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.  

  Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 203 от АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. „Самоков“ №1 да заплати на „***“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ****, представлявано от  В.Б.Б., сумата от 35 /тридесет и пет/ лева, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатена „глоба“ по отменен с решение № 205 от 05.11.2021г., постановено по АНД № 1255/2021г. по описа на районен съд-Перник Електронен фиш за налагане на глоба, Серия К ****, ведно със законната лихва върху тази сума от дата 01.12.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Перник, със седалище и адрес на управление гр. Перник, ул. “Самоков“ № 1 да заплати на ***“ ЕООД, с ЕИК ****, с адрес: гр. София, ****, представлявано от  В.Б.Б. съдебни разноски в размер на 625.00 /шестстотин двадесет и пет/ лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

Съдия: /п/