№ 211
гр. Търговище , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христина И. Сярова
при участието на секретаря Женя Л. Иванова
като разгледа докладваното от Христина И. Сярова Гражданско дело №
20203530101610 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „Кредит Инс“АД гр.София, против А. С.
А. от с.Н., общ.Търговище, с правно основание чл.422 от ГПК за
съществуване и дължимост общо на сумата от 3958.64лв., представляваща
неизплатени задължения по Договор за кредит Екстра № 90130/02.08.2019г.,
за които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 674/02.10.2020г. по
ч.гр.д.№ 1323 по описа за 2020г. на РСТ. В молбата се твърди, че о тветникът
А. С. А. е кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на
дружеството, на адрес www.creditins.bg. като е предоставил личните си данни
чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване,одобрена от
управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания
за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената
заявка и предоставените от А. С. А. данни, техен служител се е свързал с него
на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи от тях
при условията на дружеството, кредит в размер на 2000лв. След обработване
на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника е
изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на
договора за кредит от разстояние. Същият е потвърдил, с избиране на
1
изпратения му от „КРЕДИТ ИНС” АД линк за потвърждение, сключването на
Договор за потребителски кредит„Екстра”№ 90130/02.08.2019г.и желаната
сума му е била преведена чрез системата е-рау и получена от същия/същата
на каса на партньорски офис на „Надпей” АД, срещу представена от А. С. А.
лична карта.
Съгласно формата за кандидатстване А. С. А. е имал възможност да
избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на
задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което
КРЕДИТОДАТЕЛЯ има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване
е избрала опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от
„КРЕДИТ ИНС” АД с което на основание т.4 от договора сключен между
страните, се е задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде
начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.
„КРЕДИТ ИНС” има сключен Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити 25.10.2014г. с „ВИКНЕЛ КОРП” ООД per. номер
****/23.10.2014г., съгласно който „ВИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на
ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се задължава да гарантира вземанията на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени
Договори за потребителски кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази опция е
била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на
заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1
ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка
на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ап.З е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО
ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен
ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на
длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е
2
запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е
потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело
задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на
потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението - 3728.00 лв. е платимо ведно с главницата на
дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 02.09.2019,
02.10.2019, 02.12.2019, 02.01.2020, 02.02.2020, 02.03.2020, 02.04.2020,
02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.
Релевират доводи, че към дата 14.10.2020г. Кредитополучателят не е
погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили
съответно на 02.09.2019, 02.10.2019, 02.11.2019, 02.12.2019, 02.01.2020,
02.03.2020, 02.04.2020, 02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.
Служители на дружеството неколкократно са осъществили връзка с
длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения
от заявката електронен адрес, изпращани са смс-и и са осъществени
телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните
дати, но А. С. А. не е осъществила никакво плащане или индикация, че желае
да направи такова на дължимата към дружеството сума.
Съгласно чл.86 ЗЗД А.С. Апиев дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД
обезщетение за забава в размер на законната лихва по просрочени
задължения, която до датата на подаване на заявлението възлиза на 230.64лв.
Ищецът на 19.10.2020г. е подал на основание чл.410 от ГПК Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение. PC Търговище е образувал ч.гр.дело
1323/2020г. и по същото дело е издал заповед за изпълнение, срещу която е
подадено Възражение от страна на ответника в законоустановения срок.
ОБЩАТА СТОЙНОСТ НА НЕПОГАСЕНИЯ ПАРИЧЕН ДЪЛГ НА
ДЛЪЖНИКА А. С. А., ЕГН**********, към датата на депозиране на
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е в размер на: 3958.64/три
хиляди деветстотин петдесет и осем лева и шестдесет и четири стотинки/, от
които 2000.00 лв/две хиляди лева и нула стотинки/ главница на основание
3
сключен Договор за потребителски кредит„Екстра” №90130/02.08.2019г., 288
лв. / двеста осемдесет и осем лева/ договорна лихва за периода 02.09.2019г. -
02.08.2020 г., 1440лв./ хиляда четиристотин и четиридесет лева/ договорна
такса „Гарант” за периода периода 02.09.2019г. - 02.08.2020 г. и 230.64
лв/двеста и тридесет лева и шестдесет и четири стотинки/ законна лихва за
забава за периода 03.09.2019г.- 14.10.2020г.
Моли съда, да постанови решение, с което да установи със сила на
присъдено нещо и да признаете за установено, че ОТВЕТНИКА А.С.А., ЕГН
**********, дължи на „КРЕДИТ ИНС” АД следните суми 2000.00 лв.
главница на основание сключен Договор за потребителски кредит Екстра
№90130/02.08.2019г.; 288лв. договорна лихва за периода 02.09.2019г. -
02.08.2020 г.; 1440лв договорна такса „Гарант” за периода 02.09.2019г. -
02.08.2020 г.; 230.64 лв. /двеста и тридесет лева и шестдесет и четири
стотинки/ законна лихва за забава за периода 03.09.2019г. - 14.10.2020г., за
които вземания в полза на ищеца е издадена Заповед № 674/02.10.2020г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д.№ 1323/2020г.
на РСТ, ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от
момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до
окончателното заплащане на главницата.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за сумите.
Претендират разноски в настоящото и заповедното производства. В
съдебно заседание не се явяват и не изпращат представител.
В срока за отговор на ответника е постъпил такъв. Признава иска за
главница и договорни лихви. Оспорва претенцията за такса „Гарант“. В
съдебно заседание процесуалният представител поддържа отговора.
Претендира разноски.
Съдът, след преценка на представените и допълнително събрани по
делото доказателства с оглед разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. №1323/2020г. по описа на РСТ, на
основание чл.410 ГПК в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение
4
№674/20.10.2020г. срещу ответницата с която е разпоредено същият да
заплати на „Кредит Инс“ АД исковите суми, ведно със законната лихва,
считано от 19.04.2020 год. до окончателното плащане на главницата, на осн.
чл.410, ал.1, т.1 от ГПК, както и направените в производството разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който е подал възражение по чл.414 от
ГПК. Искът, по който е образуван настоящият процес, е предявен в
едномесечния срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същият е допустим и подлежи на
разглеждане по същество.
С исковата молба са представени заявка за кредит, Договор за кредит
Екстра № 90130/02.08.2019г. и общи условия към него, Договор за
предоставяне на гаранция по потребителски кредит от 25.10.2014г., съгласно
който „ВИКНЕЛ КОРП“ ООД в качеството на ДРУЖЕСТВО ГАРАНТ се
задължава да гарантира вземанията на КРЕДИТОДАТЕЛЯ по отпуснати
потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между КРЕДИТОДАТЕЛЯ и КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛИТЕ, ако тази
опция е била избрана от съответния КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛ при подаване на
заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1
ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски
кредити, КРЕДИТОДАТЕЛЯТ се задължава да събира от името и за сметка
на ДРУЖЕСТВОТО ГАРАНТ сумата, представляваща таксата „гарант” от
КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ. В чл.1 ап.3 е предвидено, че ДРУЖЕСТВОТО
ГАРАНТ се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във
връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на
КРЕДИТОДАТЕЛЯ, само след като последният е положил усилия и грижа на
добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен
ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.
Съгласно условията на сключения Договор, „КРЕДИТ ИНС”, е поело
задължение да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ заем, под формата на
потребителски кредит, а КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ е поел задължение да
върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението - 3728.00 лв. е платимо ведно с главницата на
дванадесет равни месечни вноски със следните падежи: 02.09.2019,
02.10.2019, 02.12.2019, 02.01.2020, 02.02.2020, 02.03.2020, 02.04.2020,
02.05.2020, 02.06.2020, 02.07.2020, 02.08.2020.
5
Ищецът не оспорва представените писмени доказателства, нито факта,
че е получил сумата по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи: За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422 от ГПК в тежест на ищеца е да
докаже дължимостта на претендираната сума,в това число главница,
договорна лихва и такса „гарант“. В разглеждания случай ищцовата страна е
била длъжна да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на учредено по нейна инициатива заповедно производство по реда
на чл. 410 от ГПК и издадена в нейна полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и
депозиране на настоящата искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и
по размер, длъжник и падеж; настъпилата изискуемост на претендираната
сума.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички
наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни за себе си правни
последици, в това число и да установи точното във времево и количествено
отношение изпълнение на задължението си за плащане процесната сума.
По делото е прието за безспорно установено, че между страните е
сключен процесния договор за предоставяне на кредит от разстояние. Спрямо
същият приложение намират съответно разпоредбите на Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние, както и на Закона за защита
на потребителите /ЗЗП/. Няма спор с оглед качеството на заемателя, че е
налице договор с потребител по смисъла на пар. 13 от ДР от ЗЗП, т.к.същият
се явява потребител и по смисъла на чл. 7, ал. 2 ЗПФУР. Съгласно чл. 9, ал. 1
ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който
кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
6
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до
настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на
договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му
сключване. Тази недействителност също е по особена по вид с оглед на
последиците й, визирани в чл. 23 ЗПК, а именно че когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, отговорността на
заемателя не отпада изцяло.
При така наведеното възражение за нищожност на части от процесния
договор за кредит, съдът е длъжен да обсъди, дали са спазени императивно
посочените законови изисквания.В разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочват взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения начин.
Видно от представения по делото Договор същият съдържа посочените
в чл.11, ал.1, т. 10 от ЗПК данни. Ето защо, съдът намира, че е спазено
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Независимо от горното, клаузите от процесния договор относно ГЛП и
ГПР съдът намира за нищожни и на основание чл.21 от ЗПК и чл.143 от ЗЗП.
Както се посочи, съгласно чл.11 ал.1 т.9 и 10 от ЗПК, задължителен реквизит
от всеки договор за потребителски кредит е ГПР и ГЛП. По процесния
договор ГПР е в размер на 49.7 %, а ГЛП е в размер на 36 %. В тази връзка
съдебната практика трайно приема, че противоречаща на добрите нрави е
уговорка предвиждаща възнаградителна лихва надвишаваща трикратния
размер на законната лихва /реш. №906/30.12.04 г. по гр. д. №1106/03 г. ; реш.
№ 1270/09.01.09 г. по гр. д. № 5093/07 г.; реш. 378/18.05.06 г. по гр. д. №
315/05 г. Следователно при преценка съответствието на спорната договорна
клауза с добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между
уговорения с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва.
Размерът на последната е общоизвестен - към основния лихвен процент на
БНБ се прибавят десет пункта. Така при сключване на договора размерът на
законната лихва е 10%. Следователно реално договорената с процесния
7
договор възнаградителна лихва в размер на 36% е с близо четири пъти по-
висок от размера на законната лихва. С оглед на изложеното, съдът намира,
че уговорката противоречи на добрите нрави и е нищожна.
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е ангажирал
доказателства, от които да се установи, че уговорките по договора за
потребителски кредит са постигнати в момента на сключване на договора и
че ответникът е имал възможност да влияе върху съдържанието им, поради
което съдът намира, че постигнатите по договора уговорки не са
индивидуално уговорени - изготвени са предварително, представянето им на
заемателя от страна на заемодателя е формално, заемателят като потребител
не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.
Следва да бъде споделено възражението на ответника за
неоснователност и на претендирата такса „Гарант”.Същата се претендира въз
основа на сключен между „КРЕДИТ ИНС" ООД и „БИКНЕЛ КОРП" ООД
Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити 25.10.2014г.,
по силата на който който „БИКНЕЛ КОРП" ООД в качеството на дружество
гарант се задължава да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати
потребителски кредити, съгласно сключени Договори за потребителски
кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била
избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за
отпускане на кредит и същата е била одобрена.Съгласно чл.1 ал.2,
пр.последно от сключения Договор за предоставяне на гаранция по
потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за
сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант" от
кредитополучателя. В чл.1 ал.3 е предвидено, че дружеството гарант се
задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с
договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само
след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е
събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/
години от датата на предсрочната им изискуемост.
Видно е, че страни по сключения договор за предоставяне на гаранция
са „КРЕДИТ ИНС" ООД и „БИКНЕЛ КОРП" ООД, но не и
кредитополучателя, така че за него не е възникнало задължение към
8
„БИКНЕЛ КОРП" ООД. Задължението за заплащане на възнаграждение на
гаранта е за кредитодателя „КРЕДИТ ИНС" ООД. От представената заявка за
отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочил, че желае банкова
гаранция, а в предоставения по делото договор е посочено, че
кредитополучателят е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант
за гарантиране връщане на вноските му по кредита, за което се е съгласил да
заплати в полза на кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните
му вноски, съгласно погасителния план. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 2
от ЗПФУР, доколкото информацията за договорните задължения, която е
предоставена на ответника-потребител преди сключването на договора, не
съответства на задълженията по оформения впоследствие договор - във
формуляра за заявка е посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо
това в договора е вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант,
като от доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие
дружество не е банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното
от потребителя желание за обвързване с конкретна договорна клауза и
отразеното в договора.
На следващо място при тези обстоятелства за това дружество
заплащането на такса „гарант” е разход по кредита, който няма пречка да се
възложи в тежест на кредитополучателя, но следва да бъде включен в ГПР по
сключения договор за кредит. С оглед изложеното, като се вземе предвид, че
ГПР по Договора без в разходите да бъде включена таксата „гарант” е
49.70%, то с включването на тази такса ГПР значително ще надхвърли 5
кратния размер на законната лихва, който към м. ноември 2018г. е в размер на
10 %.По изложените по- горе съображения Договор за потребителски кредит
„Екстра"с цитирания номер, следва да се счита за нищожен, като на осн. чл.
23 от ЗПК, ответника дължи връщане единствено на чистата стойност на
кредита в размер на 2000 лева.
Освен заобикалянето на императивни правила на закона, уговорената
такса излиза и извън пределите на нравствената допустимост, тъй като
създава условия за неоснователно обогатяване на кредитодателя и значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя и не
съответства на изискването за добросъвестност, справедливост и
еквивалентност на престациите.
9
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни.
От страна на ищеца са представени доказателства за направени
разноски в размер на 668.43лв. включващи 158.43лв. довнесена държавна
такса и 510лв. реално изплатено адвокатско възнаграждение. Съразмерно
уважените искове им се дължат разноски в размер на 377лв. на осн. чл.78, ал.1
от ГПК
Съразмерно отхвърлените искове на ответника се дължат разноски от
175лв. на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
След прихващане на двете задължения до размерът на по-малкото и на
осн. чл.103 от ЗЗД, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по
компенсация в размер на 202лв.
В заповедното производство са направени разноски 449.17лева,
включващи 79.17лв.– държавна такса и 370 лева адвокатско възнаграждение,
като съобразно уважената част от претенциите ще се присъдят разноски в
размер на 253.10 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. С. А. с ЕГН-
********** от с.Н., общ.Търговище, ул.Б. № **** СЪЩЕСТВУВАНЕ НА
ВЗЕМАНЕ на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК: ********* със седалище и адрес
на управление: гр.София, Бул.”Ц. Б. III” № *****, за следните суми: сумата
от 2000.00 лв. главница на основание сключен Договор за потребителски
кредит Екстра №90130/02.08.2019г., както и сумата от 230.64лв. законна
лихва за периода 03.09.2019г. - 14.10.2020г., ведно със законната лихва върху
претендираната главница от датата на подаване на заявлението по чл.410
ГПК-19.10.2020г. до нейното окончателно изплащане, за които вземания в
полза на ищеца е издадена Заповед №674/20.10.2020г. по ч.гр.д.№1323/2020г.
на РСТ.
10
ОТХВЪРЛЯ иска на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК: ********* със
седалище и адрес на управление: гр.София, Бул.”Ц. Б. III” № ***** против А.
С. А. с ЕГН-********** от с.Н., общ.Търговище, ул.Б. № **** за сумата от
288лв. договорна лихва за периода от 02.09.2019г. до 02.08.2020г., както и за
сумата от 1440лв. договорна такса „Гарант”, начислена за периода от
12.11.2018г. до 11.03.2019г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА А. С. А. с ЕГН-********** от с.Н., общ.Търговище, ул.Б. №
****, да ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТ ИНС” ООД, ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, Бул.”Ц. Б. III” № *****, сумата от 253.10лв.
разноски по ч.гр.д. № 1323/2020г. по описа на PC – Търговище, съразмерно с
уважената част от исковете, както и сумата от 202лв. разноски в настоящото
производство по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Търговищки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните
на осн.чл.259, ал.1 ГПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
11