Р Е Ш
Е Н И Е
гр.Бургас,
№ 761 /
25.04.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Бургас, в
съдебно заседание на четвърти април, през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: ЛИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретар М.В., като
разгледа адм.д. № 1360 по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с
чл.46а, ал.1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ).
Жалбоподателят
М.Г.Х. (M.G.K.), роден на ***г., търсещ закрила от Афганистан, с адрес СДВНЧ –
Любимец и адрес за призоваване гр. София, ул.“Узунджовска“ №1, ет.3, БХК –
ППЗБМ, е оспорил заповед № ОЧ-184/01.06.2016г. на началник ГПУ Средец при МВР
за принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване
на чужденци при Дирекция „Миграция”.
В
жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, тъй като противоречи на
императивна материалноправна разпоредба – чл.44, ал.6 и ал.9 от ЗЧРБ.
Жалбоподателят иска да бъде прогласена нищожността на обжалвания
административен акт.
В
съдебно заседание, жалбоподателят М.Г.Х. (M.G.K.), редовно призован чрез
представител – адв.Г.А., назначен с определение от 23.01.2017г. по адм.д.№14462/2016г.
на ВАС да осъществява процесуално представителство пред съд по горната заповед
без право на възнаграждение от Националното бюро за правна помощ, не се
представлява.
Ответникът
– началник ГПУ Средец, редовно призован, не изпраща представител.
Встъпилият
на основание чл.16, ал.1, т.3 от АПК
прокурор при Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на
подадената жалба и оставяне в сила на административния акт.
ФАКТИТЕ:
От
доказателствата по делото се установява, че на 01.06.2016г. около 03,40ч. в
близост до с.Дебелт е задържана група 41 лица от мъжки пол, които се
самоопределили като граждани на Афганистан и Пакистан.
Сред
задържаните е пълнолетното лице Н.Ш. Х. (N.S.K.), роден на ***г. в гр.Ненгархар
– Афганистан, в момента на задържането без документи за самоличност. Друг от
задържаните е жалбоподателят М.Г.Х. (M.G.K.), роден на ***г., гражданин на
Афганистан, непълнолетен и непридружен от родителите си.
Със
заповед № ОЧ -158/01.06.2016г. на началник ГПУ Средец при МВР, предвид факта,
че чужденецът Н.Ш. Х. (N.S.K.) е преминал от Турция за България не през
определените за целта места и не може да удостовери влизането в страната по
законоустановения ред, е наложена ПАМ „Принудително отвеждане до границата на
Р.България“.
С
процесната заповед № ОЧ -184/01.06.2016г. началник ГПУ Средец при МВР, е
заповядал принудително настаняване в Специален дом за временно настаняване на
чужденци към Дирекция „Миграция” на чужденеца Н.Ш. Х. (N.S.K.). В същата
заповед след описание на самоличността на нейния адресат, административният
орган е посочил „същият придружава” и следват имената на две непълнолетни лица,
един от които е жалбоподателя М.Г.Х. (M.G.K.).
Жалбоподателят
твърди, че няма никаква роднинска връзка с Н.Ш. Х. (N.S.K.).
На
02.06.2016г. М.Г.Х. (M.G.K.) е настанен в СДВНЧ – Любимец на основание заповед
№ ОЧ -184/01.06.2016г. като придружаван от Н.Ш. Х. (N.S.K.).
На
16.06.2016г., след настаняването, М.Г.Х. (M.G.K.) е подал молба за закрила до
Държавна агенция за бежанците. На 23.06.2016г. М.Г.Х. (M.G.K.) е бил освободен
от СДВНЧ – Любимец и е предаден на служител на ТЦ – с.Пъстрогор при ДАБ - МС с
приемо-предавателен протокол № УРИ 10545р-5676/22.06.2016г. (л.26 от адм.д.
№14462
по описа за 2016 на ВАС). На 22.12.2016г. по адм.д. №14462 по описа за 2016 на
ВАС е постъпило писмо от директора на Териториален център – Пъстрогор, в което
се сочи, че М.Г.Х. (M.G.K.) самоволно е напуснал Транзитен център – Пъстрогор и
от 25.06.2016г. е обявен в неизвестност, като производството по предоставяне на
международна закрила е спряно.
ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Подаването
на жалба против валидността на административен акт не е ограничено със срок.
Процесната жалба е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол административен
акт.
Според
настоящия съд жалбата е подадена от лице, което не е посочено като адресат на
оспорения акт. Въпреки това, в свое определение №3122/14.03.2017г. по адм. д.
№14462/2016г. постановено по този спор, Върховният административен съд е
намерил, че след като жалбоподателят е настанен в СДВНЧ именно на основание
процесната заповед, като същият е изрично посочен в диспозитива й, макар и
непрецизна като изказ, заповедта е акт, с който на М.Г.Х. (M.G.K.) е приложена
принудителна административна мярка.
Доколкото
в проведения съдебен спор не се сочат доказателства за противното и самото лице
е било възприето и третирано и от самия административен орган като непълнолетно
по смисъла на вътрешното право на страната ни, то съдебният състав също следва
да възприема и третира жалбоподателя като непълнолетен.
Няма
доказателства за това дали на лицето е бил определен представител по чл.25,
ал.1 ЗУБ и не се индивидуализира такова лице от ответния орган, затова такъв не
е бил уведомяван и допускан до участие по делото.
Що
се касае до извършените процесуални действия от непълнолетния - подаването на
процесната молба, съдът приема, че подаването на жалбата от жалбоподателя като
непълнолетното лице - като действие извършено в негов интерес и с оглед защита
на личните му права, е потвърдено по смисъла на чл.28 ГПК, вр. чл.144 АПК от
назначеният с определение от 23.01.2017г. по адм. д. №14462/2016г. на ВАС негов
процесуален представител, поради което жалбата е годна да сезира настоящия
съдебен състав за произнасяне по същество.
По
изложените съображения съдът счита, че жалбата е допустима.
От
събраните по делото доказателства се установява, че към датата на приключване
на устните състезания по делото, процесната заповед фактически е изпълнена,
макар и за по-кратък срок от нормативно определен такъв от три месеца от датата
на издаването й. Заповедта е породила последици в срока на действието си по
отношение на жалбоподателя, което е още едно основание за допустимост съдът да
се произнесе по искането за обявяването й за нищожна.
Относно
издаването на обжалваната заповед от компетентен орган по делото бе представена
заповед № 1919/19.08.2014г. на директора на РДГП Елхово при ГД „Гранична
полиция“ на МВР, издадена на основание чл.44, ал.1 от ЗЧРБ, с която началниците
на ГПУ в териториалния обхват на Регионалната дирекция, сред които е и този на
ГПУ Средец, са оправомощени да налагат принудителни административни мерки по чл.39а,
ал.1, т.2 и т.4 ЗЧРБ и чл.44, ал.5 и ал.6 от същия закон.
Процесната
заповед е издадена на основание чл. 44, ал. 6, ал.9 и ал.10 ЗЧРБ.
Съгласно
чл.44, ал.6 ЗЧРБ в приложимата редакция след ДВ брой 14/2015г., в случаите,
когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по
чл.39а, ал.1, т.2 и 3 ЗЧРБ, е с неустановена самоличност, възпрепятства
изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал
заповедта или директорът на дирекция "Миграция", може да издаде
заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно
настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до
границата на Република България или експулсирането. В казуса по делото
ответникът е издал заповедта за налагане на принудителна административна мярка
"принудително отвеждане до границата", предвидена по чл.39, ал.1, т.2
ЗЧРБ. Следователно, на това основание и с оглед оправомощаването му със
заповедта на директора на РДГП Елхово по чл.44, ал.1 ЗЧРБ, е компетентен да
постанови принудително настаняване на чужденец, предвидено по чл.44, ал.6 ЗЧРБ.
Видно
от заповедта на директора на РДГП Елхово, издателят на обжалваната заповед не е
оправомощен да постановява принудително настаняване в СДВНЧ във всички
хипотези, предвидени в чл.44, а само по ал.5 и ал.6 от същата разпоредба. В
казуса по делото обаче е относима специалната хипотеза на настаняване на непълнолетно
лице, предвидена по чл.44, ал.9 ЗЧРБ, а не общата хипотеза
по чл.44, ал.6 ЗЧРБ.
Съгласно
чл.44, ал.9 ЗЧРБ, по изключение, при наличието на обстоятелствата по ал.6 на
придружените малолетни или непълнолетни лица се издава заповед за принудително
настаняване в специален дом със срок до три месеца. Видно от заповедта на
директора на РДГП Елхово, началниците на ГПУ при РДГП Елхово не са оправомощени
да издават заповеди по чл.44, ал.9 ЗЧРБ. Доколкото тази разпоредба установява
специфични правила за принудителното настаняване на такива лица, освен тези по
ал.6 на чл.44 ЗЧРБ, оправомощаването само по общата разпоредба не е достатъчно
за да се приеме, че е налична и специалната компетентност в полза на органа.
Поради това, макар и чл.44, ал.9 ЗЧРБ да препраща към ал.6 от същия член, тя
представлява самостоятелна хипотеза и е специална разпоредба. Компетентни да
издават заповеди на основание чл.44, ал.9 ЗЧРБ са лицата посочени в ал.1 на същия
член, сред които е и директорът на РДГП, а началникът на ГПУ не е сред тези
органи.
Компетентност
за други лица, извън посочените в чл.44, ал.1 ЗЧРБ, е допустимо да възникне
само при изрично оправомощаване, съгласно същата разпоредба. Такова
оправомощаване в процесният случай липсва.
Изложеното
обуславя извод за нищожност на процесната заповед поради липса на
оправомощаване на издателя на заповедта с правомощия по чл.44, ал.9 ЗЧРБ,
доколкото в същата са предвидени основания за принудителното настаняване на
непълнолетно лице, което е придружено, както е прието в мотивите на обжалваната
заповед.
Жалбата
е основателна и съдът следва да прогласи нищожността на обжалваната по делото
заповед, в частта й относно жалбоподателя, поради което и на основание чл. 172,
ал.2 АПК, Административен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на заповед № ОЧ-184/01.06.2016г. на началник ГПУ-Средец при МВР за
принудително настаняване на чужденец в Специален дом за временно настаняване на
чужденци при Дирекция „Миграция”, в частта й относно, М.Г.Х. (M.G.K.), роден на
***г., от Афганистан.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховен административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: