Производствотое по реда на чл.63 ал.1 предл.ІІ-ро ЗАНН във вр. с чл.33- .40 от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от Орхан Исмаил Ибрахим в качеството му на управител на “Родопастрой” ООД – гр.Момчилград, чрез адв.Янев, против Решение № 14/15.02.2006 г., постановено по НАХД № 861/2005г. по описа на РС – Кърджали. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, както и че същото е необосновано. Мотивите на съда, че изграждането на покрива на обекта не представлявало усилена сезонна работа, на каквото основание били издадените заповеди, били неправилни и необосновани. Изводите не се подкрепяли от събраните по делото доказателства, от които се установявало, че в дружеството е полаган извънреден труд за довършване на започната работа, която не може да бъде довършена през редовното работно време, предвид опасността от повреждане на материали. Т.е. налице била хипотезата на чл.144, т.5 от КТ. Ако бил приложен правилно материалния закон, първоинстанционният съд следвало да приеме за установено, че нямало извършено административно нарушение и не следвало да се ангажира административно наказателната отговорност на жалбодателя. Това било така, защото законът допускал по изключение полагането на извънреден труд, за което била издадена съответната заповед, работниците били запознати с нейното съдържание и били съгласни да работят доброволно в съботния ден. Обстоятелството, че било неправилно посочено правното основание за полагане на извънредния труд не правело заповедта незаконосъобразна , още по-малко на това основание можело да се направи обоснован извод, че било извършено административно нарушение и то виновно от страна на жалбодателя. Моли да бъде отменено обжалваното решение на първоинстанционният съд и вместо него да се постанови ново решение по съществото на спора, с което да бъде отменено наказателно постановление № 09/000382 от 08.09.2005 год. на Дирекция “ОИТ” - Кърджали. В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалният си представител адв.Янев изразява становище, че поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови докязателства.. Ответникът по жалбата – Дирекция „ОИТ” гр.Кърджали, чрез ю.к. Милев счита, че не са налице сочените отменителни основания. Решението на първоинстанционния съд било правилно, обосновано и постановено съобразно материалния закон, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът при Окръжна прокуратура Кърджали – изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да остави в сила решението на Районния съд като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, като прецени допустимостта и наведените в жалбата касационни основания, съгласно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Кърджалийският районен съд, с обжалваното решение № 14/15.02.2006 год. по н.а.х. дело № 861/2005 год. е потвърдил Наказателно постановление № 090000000382/08.09.2005 год. на Директора на Дирекция “ОИТ” - Кърджали, с което на Орхан Исмаил Ибрахим от гр.Момчилград, в качеството му на управител на “Родопастрой” ООД, гр.Момчилград, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лв., на основание чл.416, ал.2 от КТ във вр. с чл.414, ал.1 от КТ. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство в обект – жилищна сграда с търговски партер, находяща се в кв.”Възрожденци”, гр.Кърджали - на “Родопастрой” ООД, гр.Момчилград, било констатирано, че е допуснато полагането на извънреден труд на 02.07.2005 г. от Хълми Адем, Нуртин Мехмед и Костадин Паунов – работници в дружеството. Приложените към делото два броя заповеди №102-І/27.06.2005 г. и №105/11.07.2005 г. били издадени на основание чл.144, т.6 от КТ, който текст визирал допустимостта на извънредния труд по изключение при извършването на усилена сезонна работа. Решаващия съд е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало, че на цитираната дата полагащите извънреден труд работници на дружеството са извършвали монтажни работи по покривната конструкция на строителния обект, която според съда не би могла да се характеризира като усилена сезонна работа, поради което и посоченото от работодателя основание било неотносимо към конкретния случай и не можело да обоснове законосъобразността на положения труд от цитираните работници. Описаното представлявало нарушение на чл.143, ал.2 във вр. с чл.144 от КТ допуснато от жалбодателя, настоящ касатор, поради което последният следвало да понесе визираното в чл.414, ал.1 от КТ административно наказание. Наказателното постановление се явявало законосъобразно, съдържало всички необходими реквизити съгласно чл.57 от ЗАНН и наложеното наказание било в минималния предвиден от законодателя размер, съответстващ на вида и характера на извършеното нарушение, поради което е потвърдил наказателното постановление. Този извод на съда е неправилен и не се споделя от настоящата инстанция, като достигайки до него първоинстанционният съд е допуснал соченото в касационната жалба нарушение на материалния закон. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. Административнонаказващия орган е приел в НП, че жалбодателят Орхан Ибрахим, в качеството му на управител на “Родопастрой” ООД – гр.Момчилград е допуснал полагането на извънреден труд от работници в дружеството на 02.07.2005 г., което обстоятелство било видно от представената и проверена книга за ежедневен инструктаж и Заповеди № 102-І/27.06.2005 г. и № 105/11.07.2005 г. на управителя на дружеството, с което бил нарушен чл.143, ал.2 във вр. с чл.144 от КТ. Първоинстанционният съд, както бе посочено по–горе в решението, е приел, че описаното представлява административно нарушение водещо до ангажиране на административнонаказателната отговорност на сочения нарушител. Касационната инстанция намира, че описаното нарушение не представлява такова по чл.143, ал.2 във вр. с чл.144 от КТ. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от КТ установява изрична забрана на извънредния труд, а в чл.144, т.1-6 от КТ изчерпателно са изброени случаите, в които е допустимо превишаване на границите на установеното по трудовото правоотношение работно време – допустимост по изключение на извънреден труд. Изложеното установява, че законодателят е предвидил отклонение от общото правило за забрана на извънредния труд. След като по делото е установено, че извънредния труд е допустим по изключение и констатирания положен такъв от работници на “Родопастрой”ООД, гр.Момчилград е въз основа на цитираните в АУАН и НП Заповеди издадени на основание именно чл.144 от КТ, с които Заповеди работниците са били запознати и са били длъжни да изпълнят, то описаното не представлява нарушение по чл.143, ал.2 във вр. с чл.144 от КТ. За да е осъществен състава на нарушение по цитираните текстове, то следва да е положен извънреден труд без да е бил налице някой от изчерпателно изброените случаи допускащ полагането му по изключение. Подобно нарушение обаче не е описано нито в АУАН, нито в НП. В този смисъл е недопустимо да се предполага и обсъжда обстоятелството дали положения извънреден труд е бил такъв по смисъла на чл.144, т.6 от КТ, както е посочено в цитираните по-горе Заповеди издадени от жалбодателя и какъвто анализ и съответно извод е направил решаващия съд. Съдебният контрол се ограничава до това дали административнонаказателното производство е започнало и е протекло законосъобразно; НП съдържа ли задължителните реквизити визирани в чл.57 от ЗАНН; описаното деяние осъществявали състава на посоченото нарушение и дали е доказано; законосъобразно ли е определена административната санкция и дали сочения нарушител е този, който следва да понесе административнонаказателната отговорност. Съдебните инстанции нямат правомощието да установяват нарушение различно от описаното в АУАН и НП, т.е. нарушения, които не са били вменявани на жалбодателя по съответния ред посочен в ЗАНН. Или след като описаното в акта и НП деяние не е нарушение т.е. не е съставомерно деяние, то и соченият за нарушител не следва да бъде административнонаказателно отговорен. Районният съд като е достигнал до друг извод е постановил неправилно решение – допуснал е грешка при прилагане на правила от юридически характер – на съвкупността от материално-правните норми. Изложеното е достатъчно основание да бъде отменено обжалваното решение и потвърденото с него НП и не е необходимо да се обсъжда и релевираното касационно основание – неправилност на решението, поради необоснованост. Предвид изложеното следва обжалваното решение на Районния съд като неправилно, поради нарушение на материалния закон да бъде отменено, а като последица от направената по-горе констатация, че описаното нарушение е несъставомерно следва и НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъбразно. Ето защо и на основание чл.40, ал.1 от ЗВАС, във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА Решение № 14/15.02.2006 г., постановено по н.а.х. дело № 861/2005 г. на Кърджалийския районен съд, вместо което постановява: ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 09/**********/08.09.2005 г. на Директора на Дирекция “Областна инспекция по труда” – гр.Кърджали, с което на Орхан Исмаил Ибрахим от гр.Момчилград, ул.”Гюмюрджинска” №45, с ЕГН ********** в качеството му на управител на “Родопастрой”ООД, гр.Момчилград, е наложено административно наказание “глоба” в размер на 300 лева на основание чл.416, ал.2 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ за нарушение по чл.143, ал.2 във вр. с чл.144 от КТ. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |