РЕШЕНИЕ
№
193
гр.
Враца, 29.06.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 11.06.2020 г. /единадесети юни две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря Даниела Монова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 185 по описа на съда за 2020г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК,
във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на
вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на С.Т.Т. ***,
против Заповед № 369з-551/23.03.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР –
Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание „***“ и прекратено
служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
В жалбата са изложени твърдения, че процесната
заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на административно
производствените правила, неправилно приложение на материалния закон и в
несъответствие с целта на закона. Посочено е, че дисциплинарното производство
не е започнало с издаването на нарочна заповед, не е назначена дисциплинарно
разследваща комисия, която да събере доказателствата и да запознае
дисциплинарноразследваното лице с тях, както и не е изготвена обобщена справка
и становище, които да са връчени по съответния ред на жалбоподателя.
В съдебно заседание, чрез процесуалния
си представител * Л.В. *** поддържа жалбата, с искане да се отмени оспорената
заповед като незаконосъобразна. Излагат се съображения за това. Претендира
присъждане на направените по делото разноски, съгласно приложен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът - Директор на ОДМВР –
Враца, чрез пълномощника си ** Д.П. в съдебно заседание оспорва жалбата, като
неоснователна и излага мотиви за законосъобразността на издадената заповед с
искане жалбата да бъде отхвърлена.
По делото са събрани и приложени писмени
доказателства. Представено е заверено копие от образуваната пред
административния орган дисциплинарна преписка.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на
оспорената заповед е започнало във връзка с предложение рег. №
5735р-11639/30.12.2019 г. по описа на ***, съдържащо предварителни данни за извършено
нарушение на служебната дисциплина от държавен служител в ОДМВР – ***, по смисъла
на чл.194, ал.2, т.4 във вр. с чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР – деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата, за което се предвижда дисциплинарно наказание „***“. Въз основа на предложението на същия ден със
Заповед рег. № 369з-2363/30.12.2019г. на Директора на ОДМВР – Враца е
образувано дисциплинарно производство по чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР срещу ** С.Т. – ** в ***, към ОДМВР – ***.
С цитираната заповед дисциплинарноразследваното лице временно е отстранено от
длъжност, определен е персонален състав на дисциплинарно разследващ орган,
състоящ се от председател и трима членове, посочени са задачите и е указан
срок, в който комисията следва да изготви становище относно наличието на основание
за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя – 31.01.2020 г.
Жалбоподателят е запознат със
заповедта на 31.12.2019 г., което е видно от отбелязването върху нея и
положения от него подпис.
Поради възникнала обективна
невъзможност проверката да приключи в определения срок, по предложение на
разследващата комисия с рег. № 369р-2008/28.01.2020 г., на основание чл. 207,
ал. 1, т. 2, чл. 206, ал. 4, пр. 1 ЗМВР и чл.46 от Инструкция № 8121з-470 от 27
април 2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни
нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на
информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР,
срокът на проверката е удължен, като със Заповед № 369з-179/29.01.2020 г. е
определен до 03.03.2020 г. С тази
заповед жалбоподателя се е запознал на 31.01.2020 г., видно от отбелязването
върху нея.
Комисията е извършила възложената
проверка като е обективирала констатациите и заключенията си от нея в подписана
от членовете й справка рег. №369р-3568/20.02.2020г., както и в Становище рег. №
369р-4120/28.02. 2020 г. В хронологичен ред са посочени всички факти и
обстоятелства, които са установени, както и действията, които са предприети по
изясняване на случая. Посочено е, че на 24 срещу 25.12.2019 г., на единен
европейски номер за спешни повиквания 112 в 01 часа 39 минути и 09 секунди е получен
сигнал от М.Х.Г., за това, че в *** е възникнал скандал между нея и живеещия с
нея на семейни начала ** С.Т.Т. – ** в ***. Установено е, че жалбоподателят Т.
в явно нетрезво състояние нападнал физически и вербално Г.. Извадил от
гардероба кобур с намиращо се в него ** и без да го насочва срещу нея заявил: „***”,
което Г. приела за пряка заплаха за живота й, поради което го издърпала от
ръцете му и успяла да избяга от апартамента. Пристигналите на място полицейски
служители от РУ-Враца установили, че се касае за възникнал скандал, прераснал в
побой и съставили протоколи за предупреждение на двамата по чл.144, ал.1 НК.
Служителите на РУ- Враца закарали С.Т. ***, където имал апартамент, за което
докладвали на служител от „Оперативна дежурна част“.
На 25.12.2019г. в 02 ч.52 мин. и 38
сек. и в 02 ч. 56 мин. и 06 сек. Г. отново се обажда
на тел.112 и съобщава, че приятеля й пак я заплашва с думите: „***” и отново
отишъл до дома й. Докато пристигнат служителите от РУ-Враца, С.Т., облечен в **
и в явно нетрезво състояние се върнал отново, успял да влезе в апартамента, от
който имал ключове и нанесъл побой на М.Г., изразяващ се в удряне с юмруци,
ритане по всички части на тялото и счупване на ваза в главата й. Увредил
имущество в апартамента, собственост на Г., а така също и имущество на блока
(табло за съобщения). В резултат на нанесения побой М.Х.Г. е освидетелствана от
съдебен лекар, с приложена съдебна медицинска експертиза на живо лице.
Със заповед рег. № 1795зз-525/25.12.2019
г. по описа на РУ – Враца, Т. е задържан за срок от 24 часа. Образувано е
досъдебно производство (ДП) № 116/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел
(ОСлО) - Враца при ОП – Враца с оглед извършено престъпление по чл.144, ал.3 НК. С постановление на РП - Враца С.Т. е
задържан за срок до 72 часа, а с Определение на РС – Враца от 28.12.2019 г. на
оспорващия е наложена мярка за неотклонение „**“.
В хода на проверката са снети 12 бр. обяснения
и сведения, приложени към преписката, в това число от жалбоподателя. Приложени
са и копия на материали от образуваното следствено дело № 116/2019 г. по описа
на ОСлО към ОП – Враца, протокол от прослушване на CD, изпратено от Дирекция „Национална
система 112“, СМЕ, експертно-техническа справка на сектор БНТЛ при ОДМВР –
Враца, докладни записки от служители на РУ – Враца, протоколи за полицейско
предупреждение, копия от средства за масова осведомяване, в които са отразени
извършените деяния, бюлетини на ОДМВР – Враца и др.
След обстоен анализ на събраните в
хода на проверката доказателства, комисията е направила извод за извършено
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР от страна на
жалбоподателя, за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „***“.
В обобщена справка рег. № 369р-3568/20.02.2020г. и в Становище рег. №
369р-4120/28.02.2020 г. е предложено на Т. да бъде наложено именно такова
наказание.
Жалбоподателят е запознат с
резултатите от проверката, обективирани в обобщената справка на 21.02.2020 г.,
видно от собственоръчно изписани дата имена и подпис върху същата, като заявил,
че ще даде допълнителни обяснения в указания срок.
На същата дата на Т. е предоставена
възможност с Покана рег. № 369р-3571/20.02.2020 г., в 24 часов срок да даде допълнителни
обяснения или възражения относно посочените в справката фактическа обстановка,
правна квалификация на деянието и предложеното наказание, както и да представи
доказателства за твърденията си. Поканата съдържа указания, че ако в посочения
в нея срок не бъдат представени допълнителни обяснения или възражения, това ще
се счита за отказ по зависещи от служителя причини.
Жалбоподателят е депозирал писмени
обяснения с рег. № 369р-3622 от 21.02.2020 г., в които посочва, че не е
извършил деянията, за които е обвинен, по никакъв начин не е уронил престижа на
службата и изцяло поддържа дадените на 08.01.2020 г. обяснения по случая.
С Протокол рег. № 369р-36916/24.02.2020
г. е установено, че до 11:30 часа на 24.02.2020 г. в деловодството на ОДМВР –
Враца не е постъпвало допълнително писмено обяснение от Т., освен вече даденото
на 21.02.2020г.
Със Справката и Становището на разследващата
комисия, както и с обяснението на Т.,*** се е запознал на 28.02.2020 г., видно
от резолюциите върху тях.
Приемайки установените от ДРО
дисциплинарни нарушения за напълно доказани, както и че същите са станали
достояние освен на служители на МВР и на други правоохранителни органи, а чрез
медийното отразяване и на обществеността, Директорът на ОДМВР – Враца е установил
деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в
МВР, уронващи престижа на службата. На основание чл. 194, ал. 2, т. 4 и чл.
197, ал. 1, т. 6, във връзка с чл. 203, ал.1, т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226,
ал. 1, т.8, при спазване процедурата по чл.206 и в срока по чл.195, ал.2 ЗМВР е
издал оспорената в настоящото производство Заповед № 369з-551/23.03.2020г., с
която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта
– 24.03.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
адресат на оспорения административен акт, в законоустановения 14-дневен
преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно изричната разпоредба на
чл.168, ал.1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства, да провери законосъобразността на оспорения акт на всички
основания по чл.146 АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът обявява
нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
С оспорения в настоящото производство
акт е наложено дисциплинарно наказание на служител от МВР. За да е
законосъобразен същият, на първо място следва да е издаден от компетентен
орган, в предвидените в ЗМВР срокове и при спазена дисциплинарна процедура,
уредена в ЗМВР и издадената на основание чл. 215а ЗМВР Инструкция № 8121з-470 от 27 април
2015г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения
и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация
за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи, издадена от Министерството на вътрешните работи, обн. ДВ. бр.34
от 12 май 2015 г.
Настоящият съдебен състав счита, че
оспорената заповед е издадена от оправомощен от разпоредбата на чл.204, т. 3 ЗМВР ръководител на структура по чл. 37, ал. 1, т. 2 ЗМВР, какъвто е издателят
ѝ, който съгласно този текст има право да налага наказания от вида на
процесното, квалифицирано като такова по чл.203, ал.1, т.13 ЗМВР. Заповедта
отговаря на императивните изисквания на чл.210, ал.1 ЗМВР за форма и
съдържание, като съдържа всички изискуеми от посочената разпоредба реквизити,
изложени са фактически и правни основания за издаването й, и е подписана от
нейния издател. С оглед на това съдът приема, че заповедта е издадена от
компетентен орган и при спазване на изискването за форма и съдържание на административния
акт и не са налице нарушения, представляващи отменителни основания по смисъла
на чл.146, т. 1 и т. 2 АПК.
В хода на дисциплинарното производство
не се констатираха нарушения на процедурата, уредена в ЗМВР и в Инструкция
№8121з-470 от 27 април 2015г. Доколкото констатираното нарушение е прието за
такова по чл. 200, ал. 1, т. 13 ЗМВР, в
съответствие с разпоредбата на чл. 207,
ал. 1, т. 2 ЗМВР дисциплинарното производство законосъобразно е започнало с
издаване на изрична заповед. Налице са били данни за извършено тежко нарушение на
служебната дисциплина, съдържащи се в Предложение №5735р-11639/30.12.2019г. по
описа на ***, поради което за установяване и доказване на нарушението и
извършителя му на основание чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР, Директорът на ОДМВР –
Враца със Заповед № 369з-2363/30.12.2019 г. е образувал дисциплинарно
производство. От представените доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят
е запознат с тази заповед и му е разяснено правото да участва в производството
самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочен от него служител,
поради което не са били нарушени правата му.
След обстоен анализ на материалите от
извършената проверка и след преценка на събраните доказателства,
дисциплинарно-наказващият орган е установил извършеното от жалбоподателя
дисциплинарно нарушение, описано в обобщена справка рег. № 369р-3568/20.02.2020
г., Становище рег. № 369р-4120/28.02.2020 г. и възпроизведено в заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание. Жалбоподателят е запознат срещу подпис със
съдържанието на Справката, при което е имал възможност да разбере в пълнота
извършеното дисциплинарно нарушение. При издаването на оспорената заповед ДНО е
спазил разпоредбата на чл.206, ал.1 ЗМВР, като с Покана рег. №
369р-3571/20.02.2020г., е дал възможност на жалбоподателя да представи
допълнителни обяснения или възражения по случая, от което право оспорващият се
е възползвал, видно от депозираните писмени обяснения с рег. №369р-3622 от
21.02.2020г. Следователно неоснователни
са възраженията му за нарушено право на защита и непредоставена възможност да
участва в дисциплинарното производство. Непредставянето на допълнителни писмени
обяснения, видно от Протокол № 369р-3691/24.02.2020г., е по зависещи от
държавния служител причини, а не поради непредоставена възможност за това от
страна на ДНО.
Настоящият съдебен състав намира, че
дисциплинарното производство е проведено в рамките на законоустановения срок,
съгласно чл.195, ал. 1 ЗМВР, която норма постановява, че дисциплинарното
наказание се налага не по-късно до два месеца от откриване на нарушението и не
по-късно от една година от извършването му. От своя страна, разпоредбата на
чл.196, ал.1 ЗМВР постановява, че дисциплинарното нарушение се смята за
открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е
установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а разпоредбата
на чл.196, ал. 2 от закона определя, че дисциплинарното нарушение е установено,
когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния
дисциплинарно наказващ орган. В случая, материалите от дисциплинарното
производство са станали известни на ответника на 28.02.2020 г., видно от
резолюцията върху справката и становището на ДРО. Следователно издадената на 23.03.2020г.
заповед е в съответствие с изискването за срочност на проведеното дисциплинарно
производство.
Предвид изложеното настоящият съдебен
състав намира, че при издаването на оспорената заповед не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи
наличие на отменително основание по чл.146, т.3 АПК.
Относно материалната законосъобразност
на оспорения акт, съдът приема, че заповедта е издадена в съответствие с приложимите
материалноправни разпоредби на ЗМВР. Посочената в заповедта фактическа
обстановка напълно се потвърждава от събраните в хода на дисциплинарното
производство доказателства. Противно на наведените в жалбата възражения, няма
пречка обобщената справка да бъде изготвена, като се ползват и доказателства,
събрани в друго производство, стига това да е станало по законоустановения ред
и да обосновават по категоричен и безспорен начин извършване на дисциплинарно
нарушение от страна на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ЗМВР за разкриване на обективната истина могат
да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а ал. 4 дори
вменява задължение за наказващия орган, да събере и оцени всички доказателства,
включително събраните при одити или други проверки, което включва и процесуални
действия, осъществени в образуваното ДП № 116/2019 г. по описа на ОСлО – Враца към ОП – Враца. Обстоятелството,
че към момента на издаване на оспорената заповед, по отношение на жалбоподателя
няма влязла в сила осъдителна присъда по възбуденото наказателно преследване с
образуваното ДП, е изцяло ирелевантно към настоящия спор и наведените в жалбата
доводи в тази насока са неоснователни.
В разпоредбата на чл.203, ал.1 ЗМВР
изчерпателно са изброени хипотезите, при които се налага дисциплинарно
наказание „***“, като в т.13 са посочени именно деяния, несъвместими с етичните
правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на
службата. Тези правила са детайлизирани в Етичния кодекс за поведение на
държавните служители в МВР, утвърден с МЗ № 8121з-348/25.07.2014 г., с която
наказания служител е запознат на 21.08.2014 г., видно от представения по делото
Протокол рег. № 7773/20.08.2014 г. /л.141/.
Несъмнено описаното в обстоятелствената
част на заповедта поведение на жалбоподателя, представлява нарушаване на
етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, нарушаващо и общоприетите
норми и представлява дисциплинарно нарушение по чл.194, ал.2, т.4 ЗМВР. Упражненото
вербално и физическо насилие над Г., безспорно доказано от приобщените към
преписката доказателства - протокол от
прослушване на CD,
изпратено от Дирекция „Национална система 112“, СМЕ, експертно-техническа
справка на сектор БНТЛ при ОДМВР – Враца, докладни записки от служители на РУ –
Враца, протокол за полицейско предупреждение, с чиято разпоредителна част Т. не
се е съобразил, свидетелски показания съдържащи се в протоколи за разпит на
свидетел, сведения на полицейски служители, копия от средства за масова
осведомяване, в които са отразени извършените деяния, бюлетини на ОДМВР –
Враца. Факта, че е съзнавал характера на действията си и възможните последици
от тях, както и обстоятелството, че поведението му е станало достояние и на
други, външни за системата лица, правилно е квалифицирано от АНО като тежко
нарушение на служебната дисциплина, за което в чл. 203, ал. 1, т.13 ЗМВР е
предвидено дисциплинарно наказание „***“. Това е така, защото с оглед задачите
и дейността на МВР, законодателят е разширил дисциплинарната отговорност на
държавните служители в МВР и изисква определено поведение от тях не само във
връзка с изпълнение на служебни задължения, а и в обществения живот, в работно
и в извънработно време и извън местоработата. Следователно, дисциплинарна
отговорност се ангажира и в случаите на действия, с които са допуснати
правонарушения по други действащи в държавата закони, извън ЗМВР или са морално
укорими, дори когато деянието не е свързано с изпълнение на служебни
задължения. Така отговорността на държавните служители в МВР е различна от
дисциплинарната отговорност по Кодекс на труда или по Закона за държавния
служител, като нарушенията на Етичния кодекс представляват нарушение на
служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо
от това дали е налице основание и за наказателна или административнонаказателна
отговорност. В този смисъл са мотивите на Тълкувателно постановление №
3/07.06.2007 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело №
4/2007г. според което: „Неспазването на служебната етика, незачитането на
установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на
общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за
цялостната полицейска дейност”. В цитираното Тълкувателно постановление е
направено тълкуване, че: „достатъчно е поведението да е от такова естество, че
реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на
обществото в полицейската институция. Не е необходимо деянието да е извършено
на публично място. Но е задължително действията да са станали или да е възможно
да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху
авторитета на Министерството на вътрешните работи.” В конкретния казус действията
на Т. са станали известни на редица служители от системата на МВР, органите на
следствието, прокуратурата и съда, както и на широк кръг от граждани, чрез
медийното отразяване на случая, поради което правилно са определени от АНО като
морално укорими и уронващи престижа на службата. Извършените
от служителя действия са в противоречие с правилата от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители в МВР, които задължават държавния служител да
пази доброто име на институцията, да съблюдава законността на действията, които
предприема, да насърчава към спазването на закона, като дава личен пример с
поведението си и да зачита правото на живот на всеки човек, като използва
физическа сила, помощни средства или оръжие само в предвидените от закона
случаи. Обстоятелството, че извършеното от жалбоподателя става достояние на
граждани (публикации в медиите), съдебната система (образувано
ДП №116/2019 год.),
системата на МВР (задържане за 24 часа и информационен
бюлетин на МВР), води до уронване престижа на институцията,
която представлява и е основание действията на жалбоподателя да се квалифицират
като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т.
4 и чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал.1, т. 13 ЗМВР, обосноваващо
налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Независимо от развоя на
възбуденото наказателно преследване с цитираното следствено дело, поведението и действията на жалбоподателят
не могат да имат друга различна оценка от тази, дадена от АНО, като несъвместими
с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи
престижа на службата.
С оглед на изложеното, съдът намира
възраженията в жалбата и в съдебно заседание за неоснователни. Основното
възражението на жалбоподателя, че не е извършил действията, за които е наказан,
съдът приема, като защитна теза, но същото и не кореспондира с
доказателствата по делото.
Дисциплинарнонаказващият орган е
извършил всички процесуални действия за установяване и доказване на
дисциплинарното нарушение на жалбоподателя и на същия е предоставена възможност
да участва в дисциплинарното производство, съгласно правата си по приложимия
закон, а процесуалното поведение на Т. е
в резултат на негов личен осъзнат избор.
Предвид изложеното, оспорената заповед
е издадена от компетентен орган в законоустановената форма при спазване на
процесуалния и материалния закон и съответства на целта на закона, поради което
не са налице основания за отмяната
й.
При този изход на делото, съдът
намира, че на оспорващият не следва да се присъждат разноски, както и на ответника, тъй като
същият не претендира за такива.
Водим от горното и на основание
чл.172, ал. 2 АПК, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Т.Т.
***, против Заповед № 369з-551/23.03.2020 г., издадена от Директора на ОДМВР –
Враца, с която му е наложено дисциплинарно наказание „***“ и е прекратено
служебното му правоотношение в МВР, считано от датата на връчване на заповедта.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, чрез Административен
съд Враца в 14-дневен срок от съобщението му на страните.
АДМ. СЪДИЯ: