№ 4461
гр. София, 01.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20221110123058 по описа за 2022 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Делото е образувано по искова молба, подадена от „Б. срещу С. Н. Б., като
предявеният с нея иск е допустим.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
С исковата молба ищецът е представил документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се
приемат като писмени доказателства.
Следва да се приложи за послужване ч. гр. д. № 32799/2020 г. по описа на СРС, 145
състав.
Други искания за събиране на доказателства страните не са направили.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените по делото писмени доказателства.
ПРИЛАГА за послужване ч.гр.д. № 32799/2020 г. по описа на СРС, 145 състав
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.04.2023 г. от
10:00 часа, за когато да се призоват страните.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба, като им разяснява, че по този
начин ще уредят по-бързо спора между тях, а при приключване на делото със спогодба
1
половината от внесената държавна такса подлежи на връщане на ищеца съгласно
разпоредбата на чл. 78, ал. 9 ГПК.
УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание могат да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на ответника, че ако не се яви в съдебно заседание, съдът може да
постанови неприсъствено решение по чл. 239 ГПК спрямо него. Неприсъственото решение
не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на страните да са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и неявяването им в съдебно
заседание и искът да е вероятно основатЕ., с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл.40, ал.1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец
в чужбина е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ; същото задължение
имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал.2
когато лицата по ал.1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото
и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1
всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 50, ал. 1 и ал. 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
На страните да се изпрати препис от настоящото опредЕ.ие /на ищеца – чрез адв. И., а
на ответника чрез съдебния адресат Е. Б. А. – гр. С..
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД на делото, както следва:
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК установитЕ. иск от „Б. срещу С. Н. Б. с искане за
признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 510 лв.,
представляваща задължение по договор №./15.01.2019 г. за наем на гробно място и анекс
към него от 15.01.2019 г., за което е издадена фактура № ./10.01.2019 г. на стойност 10 000
лв. за наем на гробно място и фактура номер ./10.01.2019 г. на стойност 510 лв. за такса
поддръжка на гробно място, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
2
молба в съда /29.04.2022 г./ до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че с ответника са сключили договор № ./15.01.2019 г. за наем на
гробно място № . кв.м., вписан в А. под акт № 54, том ., вх. peг. № ., дело № 479 от
15.01.2019 г., както и Анекс към договора. Съгласно договора и анекса към него наемателят
С. Н. Б. се задължава да заплати на наемодателя „Б. цена в размер на 10 000 лв. –
еднократно за ползване на гробното място за срок от 200 години. Наред с това съгласно
договора, чл. 5, наемателят дължал за 2019 г. такса за поддръжка за 2019 г. в размер на 510
лв. Ответникът не е изпълнил задълженията си към ищеца към датата на подаване на
установителния иск, поради което ищецът моли съда да уважи същия. Претендират се и
сторените по делото разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба.
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал.
1, предл. 1 вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД е да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно правоотношение по силата на Договор № ./15.01.2019 г. за наем на гробно
място № . кв.м. и Анекс към договора, че е изправна страна по договора, изискуемо и
ликвидно задължение на ответника в размер на 10 510 лв. за ползване на гробното място,
както и за поддръжка на същото за 2019 г.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
ОпредЕ.ието е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3