№ 835
гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на десети септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20215220100987 по описа за 2021 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от Д. Д. АЛ. от с. О., общ. Пазарджик, срещу
"Софалукс България" ЕООД - Пазарджик и неговия управител В. Т. ЯН. за осъждането на
ответниците солидарно да заплатят на ищеца сумата 6100 лв., представляваща обезщетение
за незаконно задържане на трудовата му книжка от ответника - негов бивш работодател.
Ищецът твърди, че след прекратяването на трудовото му правоотношение на 06.12.2019 г.
трудовата му книжка била задържана под предлог, че ще му бъде върната едва когато
заплати цената на някакъв диван, който според управителката на дружеството бил взел. На
13.10.2020 г. той отново отишъл да си получи трудовата книжка и отново му било отказано.
Тя му била върната едва на 03.11.2020 г. по пощата, след като той отправил до дружеството
нотариална покана. Претендираното обезщетение се отнася за целия период 06.12.2019 г. -
03.11.2020 г.
Ответникът е представил отговор, в който се твърди, че ищецът още при постъпването си на
работа и чак до прекратяването на трудовото си правоотношение изобщо не е представило
трудова книжка въпреки многократното изискване от страна на управителя и
счетоводството. За краткия си престой като работник в предприятието ищецът е станал
причина с безотговорното си отношение да бъдат нанесени вреди на дружеството, поради
което му е предложено прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.
Трудовата книжка не е била предоставена от него и при напускането му и това е станало
едва на 13.10.2020 г., като след нанасянето на трудовия му стаж книжката му е била
1
изпратена обратно на 29.10.2020 г. с препоръчано писмо по пощата - по изрично негово
указание. В този смисъл за задържане на трудовата книжка може да се говори само за този
период. Сочи се също, че исковата молба не съдържа твърдения за понесени вреди -
например невъзможност за започване на нова работа, за получаване на обезщетение за
безработица и т.н. Липсва и подаден от ищеца сигнал до Инспекцията по труда за
задържането на трудовата му книжка. Искът според ответника е изцяло неоснователен,
първо, поради липса на незаконно задържане за по-голямата част от периода, и второ,
поради липса на претърпени вреди в резултат от това.
Искът е с правно основание чл. 226, ал. 2 от КТ.
В открито заседание страните, представлявани от пълномощници, поддържат становищата
си. И двете страни представят писмени защити. Освен на недоказаност на предаването от
работника и задържането от работодателя на трудовата книжка за периода преди 13.10.2020
г., ответната страна се позовава на недоказаност на задължителното писмено прекратяване
на трудовия договор, което означава, че изобщо липсва прекратяване, а освен това счита, че
не е доказано наличието на вреди - според тази страна на доказване съобразно чл. 226, ал. 2
от КТ не подлежи единствено размерът на вредите, но настъпването им и причинната им
връзка със задържането на трудовата книжка се доказват на общо основание. Ищецът излага
доводи за доказаност на факта на предаване на трудовата книжка на работодателя още при
сключването на трудовия договор с показанията на доведения свидетел и останалите данни
по делото, вкл. признанието на ответника, че причина за задържането на трудовата книжка е
била парична претенция към работника, породена още преди прекратяването на трудовото
правоотношение. Излага и правни доводи за презумиране на настъпването на вредите и за
това, кога е налице незаконосъобразно задържане на трудовата книжка.
От фактическа страна по делото е спорен единствено моментът на предаване на трудовата
книжка на работодателя. Въпреки възражението на ответниците в писмената им защита за
недоказаност на прекратяването този факт не е бил оспорен от тях в писмения отговор -
напротив, там също се споменава за това прекратяване, а към исковата молба е представено
копие от вече върнатата и надлежно попълнена трудова книжка, в която работодателят сам е
нанесъл възникването и прекратяването на трудовото правоотношение. Вярно е, че
писмената форма е форма за действителност на изявлението за прекратяване на трудовото
правоотношение, но са налице достатъчно убедителни данни, от които да се заключи, че
тази форма е била спазена, а предвид текста на отговора на исковата молба това
обстоятелство не може да се смята и за наистина спорно.
Изслушан е свидетел, доведен от ищеца, който твърди, че през декември 2019 г. е закарал с
колата си ищеца до офиса на дружеството, за да си поиска той от бившия си работодател
трудовата си книжка, както и свидетелка, доведена от ответната страна, служителка на
същия работодател, която твърди, че при постъпването си на работа и поне известно време
след това ищецът не е бил представил на работодателя трудова книжка - на нея и било
2
наредено да му напомня да я донесе.
Съдът намира, че няма достатъчно основание да кредитира показанията на свидетеля М.И. в
частта за това, че неговият приятел - ищецът, след прекратяването на трудовото
правоотношение не е разполагал с трудовата си книжка, а тя се е намирала при бившия му
работодател и при посещението им в края на 2019 г. е поискал нейното връщане, но му е
било отказано. Макар да няма събрани доказателства, пряко опровергаващи неговите
твърдения, са налице отделни факти, които разколебават силно увереността в показанията
му. На първо място, съобразно чл. 348, ал. 3 от КТ трудовата книжка се съхранява от
работника. При отклонение от това общо правило обичайно страните отразяват в протокол
или друг документ съхраняването и от работодателя в отклонение от правилото. Такъв
документ в случая липсва. Разбира се, не е невъзможно работодателят по свои съображения
да не е пожелал да го състави и все пак да е решил да задържи трудовата книжка, а
работникът на свой ред да не е поставил въпроса за връщането и, например за да не се
конфронтира с работодателя. След прекратяването на трудовото правоотношение обаче за
работника вече не съществува причина да не желае конфликт с бившия работодател,
напротив, би било очаквано той да предприеме активни действия, за да му бъде върната
трудовата книжка, да постави въпроса пред бившия работодател, а в случай на отказ - да се
обърне към Инспекцията по труда за съдействие или за евентуално издаване на нова трудова
книжка, ако работодателят отрича тя да е у него. Обръщането към ИТ не е, както сочи и
ишецът, предпоставка за отговорността по чл. 226, ал. 2 от КТ, но в конкретния случай
липсата му е индиция, че трудовата книжка може би не е била задържана от работодателя
(макар че поначало възможно алтернативно обяснение е и това, работникът да не е имал
намерение и нужда да започне нова работа по трудово правоотношение в този период).
Твърди се, че през август 2020 г. ищецът е започнал работа по трудово правоотношение при
друг работодател, което не е отразено в трудовата му книжка - в нея веднага след трудовото
правоотношение с ответното дружество е вписано следващото трудово правоотношение след
това от август 2021 г., с трети работодател. Това обстоятелство се сочи от него като
потвърждение, че към лятото и есента на 2020 г. трудовата му книжка не се е намирала у
него. Доказателствата в подкрепа на това твърдение не бяха допуснати от съда поради
представянето им извън срока по чл. 146, ал. 3 от ГПК. Дори обаче да беше доказан подобен
факт, едно задържане на трудовата книжка от предходен работодател не е единственото
възможно обяснение за непредставянето и на следващия, още повече че както вече се
посочи, няма данни ищецът да е поставял въпроса за връщането на трудовата си книжка
пред ответното дружество или пред ИТ преди октомври 2020 г.
Напълно правдоподобно е едва през октомври 2020 г. ищецът да е посетил стария си
работодател, за да му бъде нанесено в трудовата книжка трудовото правоотношение с него
(или само неговото прекратяване) и едва тогава трудовата книжка да е била задържана от
работодателя. Мотивът на работодателя за задържането на свой ред несъмнено не е
законосъобразен, но от признанието на работодателя за този мотив не може да се направи
3
еднозначен извод, че задържането датира още от времето преди прекратяването на тяхното
трудово правоотношение.
И тъй като е в тежест на ищцовата страна да докаже началото на задържането, т.е.
предаването на трудовата книжка от работника на работодателя преди м. декември 2019 г.,
съдът счита това твърдение за недоказано.
Не е спорно, от друга страна, че след 13.10.2021 г. трудовата книжка се е намирала у
работодателя, който едва след поискване с нотариална покана я е изпратил по пощата до
ответника на 29.10.2020 г., а ответникът я е получил на 03.11.2020 г.
Размерът на брутното трудово възнаграждение на ответника, установен с писмени
доказателства, е бил 560 лв. месечно.
Установява се и не е спорно, че трудовите книжки на работниците в дружеството са били
предавани за оформяне на управителката В.Я. и оформяни от нея.
Съдът не споделя възражението на ответната страна за това, че чл. 226, ал. 3, изречение 2 от
КТ следва да се тълкува в смисъл, че наличието на вреди следва да се докаже специално.
Презумирането на размера на вредите логично включва и презумпция за настъпването им, в
противен случай законодателят най-малкото би го уточнил изрично. Т.е. без значение за
присъждането на обезщетение е, че работникът въпреки задържането на трудовата му
книжка е имал възможност в периода на задържането да започне работа на друго място (и
дори я е започнал). Тъй като обаче съдът прие за недоказан срока на задържането преди
13.10.2020 г., искът за сумата, съответстваща на този период, следва да се отхвърли. Искът
следва да се уважи за периода от 13.10.2020 г. до 03.11.2021 г. – до датата на получаването, а
не на изпращането на трудовата книжка. Този размер, изчислен пропорционално на 22-та
дни задържане, е равен на 399,23 лв. За тази сума отговарят солидарно дружеството и
неговият управител в качеството си на длъжностно лице, отговаряло за получаването и
оформянето на трудовите книжки. За разликата до 6100 лв. искът следва да се отхвърли, а
разноските да се разпределят съразмерно на уважената и отхвърлената част - в частта за
разноските, дължими на ищеца - поравно за двамата ответници, доколкото няма норма,
според която съдебните разноски да се дължат от тях или на тях солидарно, а в частта за
разноските, които се дължат на ответниците - само на дружеството, тъй като в договора за
правна помощ е посочено, че клиент на адвоката е то, а договорът е сключен от В.Я. като
управител.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
Осъжда ответниците "Софалукс България" ЕООД - гр. Пазарджик, ул. "Мильо войвода" 1, и
В. Т. ЯН., ЕГН **********, от гр. Пазарджик, да заплатят солидарно на ищеца Д. Д. АЛ.,
4
ЕГН **********, от с. О., общ. Пазарджик, ул. "****" 21, сумата 399,23 лв., представляваща
обезщетение за незаконно задържане на трудовата му книжка, продължило от 13.10.2020 г.
до 03.11.2020 г., заедно със законната лихва, считано от 17.03.2021 г. до изплащането на
главницата, като отхвърля иска за разликата над 399,23 лв. до 6100 лв., отнасяща се за
периода от 06.12.2019 г. до 12.10.2020 г.
Осъжда "Софалукс България" ЕООД - гр. Пазарджик и В. Т. ЯН. да заплатят на Д. Д. АЛ.
сумата общо 39,27 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Осъжда Д. Д. АЛ. да заплати на "Софалукс България" ЕООД - гр. Пазарджик сумата 280,37
лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5