РЕШЕНИЕ
гр. Бургас, 28.02.2017
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми
февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
като разгледа докладваното
от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2544/2016 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл. 247 и чл. 250, ГПК.
Разглеждането
на настоящото производство е приключило с постановяване на краен съдебен акт –
Решение № 1455/03.10.2016 год., което към настоящия момент не е влязло в
законна сила, тъй като е предмет на въззивно обжалване.
На 07.11.2016
год. по делото е депозирана молба от тримата ищци, за допълване на решението,
като съдът посочи в диспозитива дължимостта на обезщетението за забава върху всяка
от главниците, с начална дата смъртта на наследодателя на ищците – 29.08.2013
год. В условие на евентуалност ищците молят за поправка на очевидна фактическа
грешка, допусната в решението по отношение началната дата на обезщетението за
забава.
Молбата по чл.
247 и чл. 250, ГПК е уточнена с писмена молба от 02.12.2016 год.
Ответното
ООД не изразява становище по молбата на ищците.
Съдът намира
молбата за допустима – подадена от активно легитимирани лица в преклузивния
срок по чл. 250, ал. 1, изр. второ, ГПК; съдържа необходимите реквизити.
Съдът, след
запознаване с данните по делото, намира молбата за неоснователна и в двете й
части. Видно от петитума на исковата молба, началната дата на акцесорното
вземане за обезщетение за забава е датата на увреждането, настъпило за ищците –
това е смъртта на наследодателя им С. Хасан от 29.08.2013 год. Тази дата е
приета от съда като част от иска – съгл. доклада по чл. 146, ал. 1, ГПК,
направен с протоколно определение от 14.09.2016 год.; тя е посочена и в
уводната, мотивната и диспозитивната части на съдебното решение. По делото няма
данни за липса на произнасяне от съда по предявените искове, вкл. и за
отхвърлените от тях части, поради което не е налице непълнота на решението, която
да бъде отстранена по реда на чл. 250, ГПК, а това налага отхвърляне на молбата
на ищците като неоснователна.
Данните по
делото не разкриват и допусната от съда в решението очевидна фактическа грешка,
поради което направеното в условие на евентуалност искане от ищците е
неоснователно, тъй като не са налице предпоставките по чл. 247, ГПК.
Мотивиран от
изложеното, на основание чл. 250, ал. 3 и чл. 247, ГПК,
Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
молбата от 07.11.2016 год. на ищците А.А.М.,
М.С.И. и И.С.И., за допълване на Решение № 1455/03.10.2016 год. по гр. д. № 2544/2016
год. на БРС, или за допускане поправка на очевидна фактическа грешка в него, в
частите му относно началната дата на дължимото на всеки от тримата ищци обезщетение
за забава върху присъдените главници – 29.08.2013 год.
Решението
може да бъде обжалвано от страните с въззивна жалба пред БОС в 2-седмичен срок
от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: