Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 327 22.10.2021
година Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански
състав
На тридесети септември Година
две хиляди двадесет и първа
В открито заседание в следния
състав:
Председател: С. Михов
Членове:
Секретар Стойка Вълкова
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
гражданско дело номер 911
по описа за 2020 година.
Производството по делото е образувано по повод предявения иск
от В.Х.А. с ЕГН ********** ***,
чрез адв.Пламен Митков Калев, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул. „Софроний“ № 9 против
Р.А.А. с ЕГН ********** ***, чрез адв.Светозар Стоянов Арнаудов съдружник в
Адвокатско дружество „Арнаудов и Узунов“, със съдебен адрес: гр.Бургас,
ул.“Ген.Гурко“ № 7А, ет.1, офис 1А и С.Р.А. ЕГН ********** ***, чрез служебен
защитник адв.Иво Баев от АК-Бургас, със служебен адрес: гр.Бургас, ул. „Васил
Левски“ № 7, ет.4, да бъде прието за установено, че първият ответник не е
биологичен баща на детето С., което да бъде отбелязано в акта за раждане на
детето и имената му да бъдат променени на С. В. С. Към исковата молба са
приложени писмени доказателства.
В исковата молба се твърди, че страните са съпрузи от
08.05.1999 г., като имат родена дъщеря, която към момента е навършила 21 год.
възраст, т.е. пълнолетна. В.А. и Р.А. живели в гр.В. в жилище на родителите на
ищцата до началото на 2016 г., когато ищцата се преместила в П. за да се грижи
за болната си майка. Още преди това, ответникът отсъствал често от дома, тъй
като работел в Р. и П. От м.януари 2016г. двамата съпрузи не са имали никакви
физически контакти, съотв. не са имали и
интимни отношения. Към м.март 2016г., А. се запознала с друг мъж, с когото
станали интимни. В резултат на тези отношения, на 26.03.2018г. се родило детето
С., което според ищцата не е зачената от нейния съпруг Р.А.. Затова тя
уведомила ответника веднага след раждането. Детето след уважаване на исковата
молба следва да се именува С. В. (името на майката) С. (фамилията на бащата на
ищцата), а в графа „баща“ да се впише „неизвестен“.
Служебният защитник на детето С. оспори иска като
неоснователен. Евентуалното уважаване на иска противоречи на интересите на
детето, доколкото ответникът не би имал никакви задължения към С..
В предоставения срок, ответникът Р.А. е депозирал
писмено становище, в което признава изложеното в исковата молба във всичките й
части.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищцата
заяви, че поддържа иска, като моли съда да го уважи като основателен и доказан.
Ответникът Р.А. не се яви лично в съдебно заседание, а
чрез процесуалния си представител изрази становище, че всичко в исковата молба
е вярно и той не би могъл да бъде баща на детето С..
Назначеният процесуален представител на детето в
съдебно заседание заяви, че поддържа отговора на исковата молба и следва същата
да бъде отхвърлена, въпреки събраните по делото доказателства.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е допустима, като предявена пред
надлежния съд според чл.62 от СК и чл.331 и сл. от ГПК. Подадена е в сроковете
по чл.62 ал.2 от СК.
Предявеният иск е с правно основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК.
Не се спори между страните, че В.А. и Р.А. са съпрузи,
като бракът между двамата е бил сключен на 08.05.1999 г. и не е прекратен и към
настоящия момент (л.5). Детето С.Р.А. е родено на *** г. в гр.С., като баща е
вписан ответникът Р.А., както става ясно от акт за раждане № */ 01.04.2019г.***.
Според заключението на приетата по делото съдебно-медицинска
експертиза (л.290-294), вероятното зачеване на детето е станало около 06 – 08.07.2018
г., а негов баща не е Р.А..
От показанията на свидетеля С. К. – познат на
ищцата, става ясно, че я познава от 15-годишна. Живеела при баба си Д. в Б., а първият
ѝ баща бил в затвора. Познава и Р. от първото заминаване за Г. на В. още като ученичка. Двамата са се разделили през
2016 г. и не живеят заедно – В. ***, а Р. във В., занимавал се с търговия.
Представените доказателства водят до извода за
основателност на иска. От твърденията на страните и гласните доказателства се
установи, че страните не са живели заедно през последните 5 години, няма
доказателства да са били интимни. Ответникът Р.А. е научил за роденото дете от своята
съпруга и в нито един момент не е имал съмнения, че не е баща на С.. Липсват безспорни
доказателства за физически контакт между ищцата и А. след м.януари 2016 г. Свидетелят
също заяви, че В.А. не е имала интимни контакти и не се е срещала с А. през
последните години. Заключението на приетата САГЕ също сочи, че в периода на
вероятното зачеване - 06 – 08.07.2018 г., А. не би могъл да бъде баща на
роденото дете. От всичко това следва извода, че ищцата не би могла да зачене от
ответника А. роденото дете, като не се сочи кой е вероятният биологичен баща.
Възраженията на служебния защитник на малолетни С.А.
са неоснователни. Презумпцията на чл.61 ал.1 от СК действително е създадена в
интерес на малолетното дете, с цел да има и друг родител, който да осигурява
средства за прехрана и издръжка. От събраните по делото доказателства е ясно,
че такава опасност за малолетния С. не съществува. При тези обстоятелства е
редно да бъде прекъсната юридическата му връзка с ответника Р.А., след като се
установи, че същата не отговаря на действителното фактическо положение.
Предвид тези изводи, съдът приема, че ответникът Р. Г. не е
биологичен баща на детето С. и исковете следва да бъдат уважени, с
произтичащите от това законови последици. Една от тях е ответникът да не бъде
вписван в акта за раждане на детето С. като негов баща, като в графата следва
да се впише „неизвестен“. Допустими са и исканията за промяна на имената на
детето. Действително чл.15 ал.1 от ЗГР позволява записването на името на
майката като бащино име на детето, както и формирането на фамилното име от това
на бащата на ищцата – С. Доводите относно факта, че ищцата все още носи
фамилното име на съпруга си А., следва да се приемат за основателни. Или детето
следва да носи имената С. В. С.
Мотивиран от горното и на основание чл.62 ал.2 от СК и
чл.331 и сл. от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.А.А. с ЕГН **********
***, чрез адв.Светозар Стоянов Арнаудов съдружник в Адвокатско дружество
„Арнаудов и Узунов“, със съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 7А, ет.1,
офис 1А не е биологичен баща на С.Р.А. ЕГН **********
***, чрез служебен защитник адв.Иво Баев от АК-Бургас, със служебен адрес:
гр.Бургас, ул. „Васил Левски“ № 7, ет.4.
ПОСТАНОВЯВА промяна в акта за раждане на детето С.Р.А. ЕГН **********,
като същото бъде записано с имената С.
В. С., а Р.А.А. не бъде вписван като негов баща.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила, препис от решението да се изпрати
на Община Столична, район Триадица за отразяване на постановените промени.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: