РЕШЕНИЕ
№ 1040
Хасково, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд -
Хасково - VIII състав, в съдебно
заседание на
двадесети февруари две хиляди и двадесет и четвърта година
в състав:
|
Съдия: |
БИЛЯНА
ИКОНОМОВА |
При секретар ИВЕЛИНА ВЪЖАРСКА като разгледа докладваното от
съдия БИЛЯНА ИКОНОМОВА административно дело
№ 20237260701380 / 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 13, ал. 6 от Закона за социално подпомагане /ЗСП/.
Образувано е по жалба на Н. К. Д. от [населено
място] срещу Заповед № ЗСП/Д-Х/4674/О/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Хасково.
Изложени са съображения, че със заповедта било отказано получаване
на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023 г. -
2024 г. в противоречие със материалния закон и целта му. В действителност
жалбоподателят притежавал земеделска земя, но в съсобственост, което
ограничавало възможността да се разпорежда с нея и да допълни доходите си като
възможност за самоиздръжка. Рентата била доход от недвижимо имущество и не
можело да се разглежда като вземане по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 3 Правилника
за прилагане на ЗСП /ППЗСП/. В 6-месечния период преди подаване на заявлението
жалбоподателят не е имал доходи от недвижимо имущество, а само пенсия. Отделно,
сумата от рентата била за цяла година и на месечна база доходът се увеличавал
със 76 лева, което означавало, че до юни 2023 г. доходът бил в размер на 472,95
лева под линията на бедност, а след юли 2023 г. – 520,58 лева, т.е. надхвърлял
се доходът със сумата от 16,58 лева, която била незначителна с оглед ниския
размер на пенсията, здравословното състояние на жалбоподателя, както и
равнището на цените на електроенергия, хранителни продукти и лекарства.
Допълнително се сочи, че жалбоподателят живее сам и е с трайно намалена
работоспособност. Моли заповедта да бъде отменена.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Н. К. Д., редовно
уведомен, се явява лично и моли да бъде уважена жалбата, а заповедта -
отменена. От получаването на рента не можела да се обуслови извод, че
жалбоподателят е забогатял.
Ответникът Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител моли жалбата
да бъде отхвърлена като неоснователна.
Въз основа на изложеното от страните и събраните по делото писмени
доказателства Административен съд – Хасково установи от фактическа
страна следното:
На 25.08.2023 г. Н. К. Д. е подала до Директора
на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково заявление – декларация за
отпускане на целева помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон
2023 г. - 2024 г., в което е посочено, че заявителят притежава идеални части от
недвижими имоти и земеделска земя. Представена е също служебна бележка от
28.08.2023 г., че към тази дата лицето е получило рента за стопанската 2022 г.
– 2023 г. в размер на 915,00 лева.
Със Заповед № ЗСП/Д-Х/4674/19.09.2023 г. Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Хасково е отказал на Н. К. Д. целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023 г. - 2024 г. с
мотив, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, а същата
притежава недвижима собственост, която може да допълни доходите й.
С Решение 26-РД06-0038/12.10.2023 г. Директорът на Регионална
дирекция за социално подпомагане Хасково е отменил цитираната по-горе заповед и
е върнал преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково
за ново произнасяне.
Със Заповед № ЗСП/Д-Х/4674/О/20.10.2023 г. Директорът на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Хасково е отказал на Н. К. Д. целева
помощ за отопление с електроенергия за отоплителен сезон 2023 г. - 2024 г. с
мотив, че не са изчерпани всички възможности за самоиздръжка, а същата
притежава недвижима собственост /земеделска земя, отдадена под наем/, която
може да допълни доходите й. Посочено е също, че на основание чл. 10, ал. 1, т.
3 от ППЗСП г-жа Д. имала вземания, т.е. рента в размер на
915,00 лева, която е по-висока от линията на бедност 504,00 лева за
календарната 2023 г.
Заповед № ЗСП/Д-Х/4674/О/20.10.2023 г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“ – Хасково е потвърдена с Решение 26-РД06-0066/19.12.2023
г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Хасково,
постановено в изпълнение на Определение по адм. дело № 1192/2023 г. по описа на
Административен съд - Хасково.
Решението е връчено на адресата му на 20.12.2023 г.
При така установената фактическа обстановка Административен
съд – Хасково формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима – подадена е в срок от лице с
правен интерес срещу акт /чл. 13, ал. 6 ЗСП, чл. 98, ал. 2, изр. Второ АПК и по
аргумент от чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 АПК/, който го засяга неблагоприятно и
подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган
/по аргумент от чл. 13, ал. 2 и ал. 3 ЗСП, чл. 4, ал. 4 от Наредба № РД-07-5 от
16 май 2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление -
Наредбата/, в установената писмена форма /чл. 13, ал. 3 ЗСП, чл. 59, ал. 2 АПК/, при липсата на процесуални нарушения, от категорията на съществените /чл.
27, ал. 1 – ал. 3, ал. 8 и ал. 9 ППЗСП/, поради което не са налице основание за
прогласяване на нищожността й по смисъла на чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с
чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната й по смисъла на чл. 168, ал. 1 във
връзка с чл. 146, т. 2 – т. 3 АПК.
Спорно е издадена ли е заповедта в съответствие с материалния
закон и неговата цел.
Съгласно чл. 11, ал. 1 ЗСП „социалните помощи са средства в пари
и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните
жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на
подпомаганите лица и семейства“.
Съгласно чл. 11, ал. 2 ЗСП „социални помощи се получават от лица,
след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от
лицата по чл. 140 от Семейния кодекс“.
Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 ЗСП „социалните помощи са: месечни;
целеви; еднократни“, като се отпускат след преценка на: 1 доходите на лицето
или семейството; 2. имущественото състояние; 3. семейното положение; 4.
здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. включването на децата в
системата на предучилищното и училищното образование в случаите, когато същите
подлежат на задължително предучилищно или училищно образование; 7. възрастта;
8. други констатирани обстоятелства. В конкретния случай Н. К. Д. е
подала заявление за отпускане на целева помощ за отопление за отоплителен сезон
2023 г. – 2024 г., като в изготвения социален доклад са преценени всички
обстоятелства по чл. 12, ал. 2 ЗСП.
Съгласно чл. 12, ал. 3 ЗСП социалните помощи се определят на база
размера на линията на бедност за съответната година, определена с постановление
на Министерския съвет. С чл. 1 от ПМС № 286 от 21.09.2022 г. е определен от 1
януари 2023 г. размер на линията на бедност за страната 504 лв.
Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата „право на целева помощ за
отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на заявлението-декларация е по-нисък или равен
от диференцирания доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от
ППЗСП“. Съгласно чл. 2, ал. 4 от Наредбата „диференцираният доход за отопление
се определя от основата за подпомагане, чийто месечен размер е 30 процента от
линията на бедност за съответната година, коригирана със съответния процент за
групата, към която принадлежи лицето“. В случая е определен диференциран доход
за отопление в размер на 279,72 лева /чл. 2, ал. 4, т. 1 от Наредбата/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата законодателят е въвел
като изискване за възникване правото на целева помощ за отопление не само
средномесечният доход за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на
заявлението-декларация да е по-нисък или равен от диференцирания доход за
отопление, но и лицата и семействата да отговарят на условията по чл. 10 ППЗСП.
За възникване на правото на целева помощ за отопление следва да са изпълнени
кумулативно тези две изисквания, като отсъствието на което и да е от тях е
основание за отказ да бъде отпусната целева помощ за отопление. В този смисъл
органът изследва изпълнени ли са тези изисквания по отношение на заявителя и
постановява акта си в условията на обвързана компетентност, без да има
възможност да извършва преценка за всеки конкретен случай, мотивирайки избора
си защо прилага едно или друго решение, съответно – да третира сходните случаи
по различен начин.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ППЗСП месечната помощ се отпуска, ако
лицата или семействата отговарят и на следните допълнителни условия, сред които
в т. 3 - да нямат вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество, влогове,
дялови участия и ценни книжа, чиято обща стойност за отделното лице или за
всеки един от членовете на семейството да надхвърля линията на бедност за
съответната година, с изключение на боновете или акциите от масовата
приватизация. Законодателят въвежда като допълнително условие за отпускане на
целева помощ за отопление едно от условията, на които следва да отговаря
заявител за отпускане на месечна помощ. Законодателят е предвидил минимален
праг на доходите, които се получават от имуществото по чл. 10, ал. 1, т. 3
ППЗСП. Ако лицето има вземания, доходи от движимо или недвижимо имущество,
влогове, дялови участия и ценни книжа, то тяхната обща стойност не следва да
надхвърля линията на бедност за съответната година. Тази стойност обаче не
следва да бъде разделена по месеци, така че да се определи дали сумата, с която
разполага лицето за издръжка за месец, надхвърля линията на бедност за
съответната година. Напротив – общата стойност на получените вземания, доходи и
други, дори и само на едно от тях, ако само едно от тях е настъпило като факт,
се съпоставя с определения с ПМС № 286 от 21.09.2022 г. размер на линията на
бедност за 2023 г. Изискването по чл. 10, ал. 1, т. 3 ППЗСП е императивно въведено
и наличието му /когато общата стойност на вземанията, доходите от недвижими
имущества надвишава линията на бедност за съответната година/ представлява
отрицателна материалноправна предпоставка от категорията на абсолютните за
предоставянето на исканата помощ, т. е. препятства се възникването на
субективното право на целева помощ за отопление.
В случая не е спорно, че Н. К. Д. притежава
недвижимо имущество, вкл. и земеделска земя, която отдава под наем и за което е
получила рента за стопанската 2022 г. – 2023 г. в размер на 915 лева. Тази
сума, представляваща вземане по силата на сключен със заявителя договор за
обработване на земеделската земя, но и доход по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9, б.
„д“ ДР ППЗСП от недвижимо имущество, каквото безспорно представлява тази
земеделска земя, като общата стойност надхвърля линията на бедност за 2023 г. –
504 лева. Следователно, Н. К. Д. не отговаря на условието по
чл. 10, ал. 1, т. 3 ППЗСП за отпускане на целева помощ за отопление.
Ирелевантно е дали тази рента е достатъчна да покрие основните
жизнени потребности на жалбоподателя /§ 1, т. 1 ДР ЗСП във връзка с чл. 2, ал.
3 ЗСП/, тъй като не съдът или административният орган е въвел условие сумата й
да бъде съпоставена с линията на бедност за 2023 г. Отделно от това, рентата е
изплатена на Д. след подаване на заявлението за подпомагане,
т.е. в един бъдещ период, преди отоплителния сезон 2023 г. – 2024 г. /§ 2 ДР от
Наредбата - от 1 ноември до 31 март/, за който се иска подпомагане, и не е
включена при определяне на средномесечния доход за предходните 6 месеца преди
месеца на подаване на заявлението-декларация съгласно чл. 2, ал. 1 от
Наредбата, като следва да се допълни, че релевантен е фактът на получаване на
дохода, а не - периодът, за който се отнася.
Ирелевантно е обстоятелството, че в предходни години
жалбоподателят е получавал помощта. Съдът извършва преценка дали оспорената
заповед е издадена в съответствие с действащия по време, място и лица
материален закон съгласно чл. 142, ал. 1 АПК. Дали с този закон се уреждат
справедливо регулираните от него обществени отношения е въпрос, на който не се
дължи отговор в настоящото производство, вкл. и по отношение издаден ли е актът
в съответствие с целта на закона /чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗСП/. Законодателят е
въвел условията, на които следва да отговарят лицата, за да получат целева
помощ за отопление, и отсъствието на някое от тези условия не може да се санира
от съда, приемайки, че условието е несправедливо въведено /чл. 6, ал. 1 АПК/. В
този смисъл, дори и жалбоподателят да е неблагоприятно засегнат от това, че му
се отказва помощ за отопление, това засягане на правата и законните му интереси
не е в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава,
нито му се причиняват вреди, явно несъизмерими с преследваната цел /чл. 6, ал.
2 и ал. 5 АПК/.
Не е налице основание за отмяната на заповедта по смисъла на чл.
168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 4 – т. 5 АПК.
Извод: оспорената заповед е
издадена законосъобразно, поради което и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
Така мотивиран, Административен съд – Хасково
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. К. Д. от
[населено място] срещу Заповед № ЗСП/Д-Х/4674/О/20.10.2023 г. на Директора на
Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението да се
изпрати на страните.
|
Съдия: |
|