Р Е Ш Е Н И Е
№….........../…………………..2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 12-ти състав,
в открито съдебно заседание, проведено на 15.05.2020 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Никола Дойчев
при участието на секретаря Станислава Стоянова,
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 21039
по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава
тринадесета от ГПК.
Образувано е след като с Решение
№ 1152/16.12.2019 г. по в.т.д. № 1402/2019 г. на ВОС е обезсилено Решение №
2651/14.06.2019 г. по гр.д. № 10853/2018 г. на ВРС и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на ВРС за произнасяне по предявените от „К. А.– **“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, стопански двор срещу „И.А.“
ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, обективно кумулативно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми,
след изменение на размера им по реда на чл. 214 от ГПК, както следва:
1. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
2, вр. с чл. 82, предл. 2
от ЗЗД за сумата от 6730.60 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена и нереализирана
стойност на биопродукция-царевица за стопанската
2014/2015 г. и 2015/2016 г. (3503.20 лева за 2014/2015 г. и 3227.40 лева за
2015/2016 г.), които са пряка последица от неизпълнение на договорното
задължение на ответника по чл. 4.2 от договор за наем от 19.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4 на Нотариус Е*Ш*а,
рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт №
53, за осигуряване на спокойното и безпрепятствено земеползване
на Имот № 023022, представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в
местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне
на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски
път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019.
2. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
2, вр. с чл. 82, предл. 1
от ЗЗД сумата от 311.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от направени разходи през
стопанската 2014/2015 г., свързани с агротехнически мероприятия (оран,
култивиране, дискуване, сеитба и окопаване) по обработка на Имот № 023022, представляващ
нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък",
по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : №
023021, 023026, полски път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019,
както следва: оран, дискуване, сеитба, окопавания,
които са пряка последица от неизпълнение на договорното задължение на ответника
по чл. 4.2 от договор за наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на
подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4 на Нотариус Е* Ш*, рег.№ 128 на НК,
вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт № 53, за
осигуряване на спокойното и безпрепятствено земеползване
на Имот № 023022, представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в
местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне
на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски
път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019.
3. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.
2, вр. с чл. 82, предл. 2
от ЗЗД за сумата от 748.52 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучени субсидии за
стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г., от които: 363.64 лева за кампания 2015
г. и 384.88 лева субсидия за кампания 2016 г., които са пряка последица от
неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл. 4.2 от договор за
наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35,
том 4 на Нотариус Е* Ш*, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт № 53, за осигуряване на спокойното и
безпрепятствено земеползване на Имот № 023022,
представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски път на кметство,
№ 023023, изоставена нива, № 024019.
Ищецът твърди, че за стопанските
2014/2015 г. и 2015/2016 г. е бил лишен от ответника от спокойното и
безпрепятствено земеползване на Имот № 023022,
представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски път на кметство,
№ 023023, изоставена нива, № 024019, ведно със законната лихва върху сумата от
6730.60 лева от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Заявява, че за процесната 2014/2015 г. е реализирал разходи, свързани
подготовката, обработката и засяването на имота с биопродукт-царевица, но
поради неправомерното му лишаване от ползването на имота от ответника не могъл
да прибере реколтата от биоцаревица за стопанската
2014/2015 г. В тази връзка се претендират разходите, свързани с предварителните
обработки на земята.
Навежда твърдения, също така, че
ищецът е претърпял загуби, поради това, че не е успял да реализира продукцията
от биоцаревица на пазара за стопанската 2014/2015 г.
Посочва също така, че ако е ползвал процесния имот и
през следващата стопанска година 2015/2016 г. е щял да засее отново имота с биоцаревица, от която щял да реализира допълнителен приход,
което обаче не се случило. В тази връзка се посочва, че ищецът е претърпял
вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от нереализирацията
на пазара на горецитирания биопродукт, поради което
се претендира обезщетение в тази насока.
Отделно от горното се посочва, че
не е получил и субсидия за 2015 и 2016 г., която иначе щял да получи, ако беше
ползвал имота. Претендира доказателства.
Ответникът е депозирал писмен
отговор извън срока по чл. 131 ГПК.
Оспорва изцяло предявените искови
претенции. Искането е за отхвърляне на претенциите. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание
ищецът чрез своите процесуални представители поддържат предявените искове. Молят
за уважаването им. Претендират разноски. Ответникът поддържа писмения отговор.
Оспорва исковете. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът намира следното:
На първо място, по делото няма
спор, че ищецът е регистриран земеделски производител за извършване на дейност по
производство на първични зърнени фуражи –пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица
за зърно, както и допълнителни дейности, свързани с транспорт, складиране и
третите на първичните продукти.
В качеството му на наемател, ищецът
е сключил договор за наем от 19.06.2012 г. с И* Х* (л.47), в качеството й на
наемодател, по силата на който е наемодателят е предоставил на наемателя за
временно и възмездно ползване земеделска земя, находяща
се в землището на с. Изворово, Община Антоново – Имот №023022, представляващ нива с площ от 5.868дка, седма
категория, находящ се в местността „Бостанлък" по плана за земеразделяне на с. Изворово,
община Антоново, при граници -имоти № № 023021, 023026, 023023 и 024019. Договорът е бил сключен за срок от 8 години и
е влязъл в сила в деня на подписването му – чл. 2, ал. 1 от договора. Същият е
бил вписан в Служба по вписванията гр. Омуртаг на 27.06.2012 г., както и
регистриран в ОСЗ-Антоново на 18.07.2012 г., което се установява от положените
върху договора щемпели.
По делото няма спор, че наемодателят
е предал имота на наемателя за ползване, с което е изпълнил задължението си по
чл. 4, ал. 1 от договора. В ал. 2 на ал. 4 е уговорено изрично задължение за
наемодателя да осигурява спокойното и безпрепятствено ползване на имота. Земята
е била обработвана от ищеца, което се установява от регистъра на извършените
мероприятия, заверен от контролиращия орган „К*“ ЕООД, предоставените анкетни
карти за стопанската 2013/2014 и 2014/2015 г. вкл. от разпита на свидетеля С* А*.
Имотът е бил включен в комасация до стопанската
2013/2014 г., като през следващата стопанска 2014/2015 г. е бил обработван в
реални граници и е бил предвиден за засяване с пролетник
- биоцаревица.
На 04.10.2013 г. наемодателят е
продал процесния поземлен имот на ответното дружество
(л.8). При прехвърляне на недвижимия имот договорът за наем е останал в сила
спрямо ответника, тъй като е бил вписан в имотния регистър – арг. от чл. 237, ал. 1 от ЗЗД. В този смисъл, със
закупуването на процесния имот следва да се приеме,
че ответникът е встъпил в наемното правоотношение на мястото на наемодателя, респ.
е станал носител на всички права и задължения, които е имал праводателят
му, в т.ч. и на задължението, уговорено в чл. 4, ал. 2 от Договора да осигурява
спокойното и безпрепятствено ползване на имота. Този извод на съда почива и на съдебната
практика, обективирана в Решение № 151 от 10.11.2009
г. на ВКС по т. д. № 811/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Е* В*.
Горното заключение на съда следва
пряко от влязлото в сила правоустановително решение по
в.т.д. № 982/2016г. по описа на ВОС, с което със сила на пресъдено
нещо е прието между страните, че между тях съществува наемно правоотношение по
договор за наем от 19.06.2012 г. – арг. от чл. 298,
ал. 1 от ГПК. В тази връзка няма спор между страните, че по молба на ответника
от 15.04.2015 г. (л.477) незаконосъобразно е вписано заличаване на договора за
наем от 19.06.2012 г. от Служба по вписванията – гр. Омуртаг, което вписване е
бил отменено на 26.10.2016 г. с горецитираното
решение на окръжната съдебна инстанция.
От горното следва да се приеме,
че ищецът е бил фактически и правно лишен от ползването на процесния
имот считано от 15.04.2015 г. (датата на заличаването на договора от Службата
по вписванията-гр. Омуртаг) до началото на стопанската 2017/2018 г., тоест до 01.10.2017 г., с оглед
обстоятелството, че след заличаване на договора за наем от СВ-Омуртаг и
ОСЗ-Антоново, ищецът не е имал фактическата и правната възможност да продължи
да обработва тези земи, респ. да ги заяви за обработка по реда на чл. 70, ал .
1 от ППЗСПЗЗ, във вр. с чл. 37б, ал. 3 от ЗСПЗЗ за
стопанската 2015/2016 г., още повече че по делото се установява, че същите земи
са били преотдадени под наем от ответника на трето
дружество – „Л*“ ЕООД, чиито договор за наем е вписан в СВ-Омуртаг на следващия
ден 16.04.2015 г. След влизането в сила на решението на ВОС на 26.10.2016 г.
ищецът не е могъл да заяви по реда на чл. 70, ал. 1 от ППЗСППЗ, вр. с чл. 37 б, ал. 3 от ЗСПЗЗ процесния
имот за ползване за стопанската 2016/2017г. (от 01.10.2016 г. до 30.09.2017
г.), тъй като сроковете за заявяване за ползване за стопанската 2016/2017г. са
изтекли на 31.07.2016 г – арг. от чл. 70, ал. 2 от
ППЗСПЗЗ. Ето защо, ищецът е имал законовата възможност да обработва имота едва през
стопанската 2017/2018 г.
От показанията на св. С* А* и Г*
А*, които съдът кредитира изцяло, тъй като се подкрепят от останалия писмен доказателствен материал, както и от приетата агротехническа
експертиза – също почиваща на писмените материали, вкл. служебна бележка,
издадена от контролния орган „К* С*“ ЕООД, гр. Пловдив, се установява, че процесната земя е била биосертифицирана
и че имотът е включен на 24.02.2015 г. и изключен на 12.08.2015 г. от системата
за контрол на биологично производство, поради отнемането му от ответника. Едва
за стопанската 2017/2018 г., след възстановяване правото на ползване, ищецът е
включил отново процесния Имот № 023022 в системата за
контрол на биологично производство, като е бил деклариран за субсидия и обработван.
От разпита на свидетелите, от
представените Сертификати №№ 01/BG02/0003/15 и 01/BG02/00005/15 за
съответствие, от регистъра на селскостопанските мероприятия, свидетелско за
регистрация на земеделска и горска техника (л. 135-140), разходи за гориво (л.
122-125), както и от приетата съдебно-агротехническа експертиза, вещото лице,
по която е извършило проверка в счетоводството на ищеца, съдът приема за доказано,
че ищцовото дружество е обработвало със собствена земеделска
техника Имот № 023022 през стопанската 2014/2015 г. за добив на биокултура – царевица. Същият е бил заявен за ползване по
реда на чл. 70 от ППЗСПЗЗ през юли 2014 г., като са били извършени следните
агротехнически мероприятия – оран през есента на 2014 г., дискуване
– два пъти през февруари и март месец 2015 г., сеитба на царевични семена –
през април 2015 г. По отношение на имота не е било извършвано торене и дискуване с азот и фосфор, без пръскане с вегетативен хербицид
и с фунгициди. Имотът е бил засят с царевица през
месец април 2015 г., но предвид фактическото и правно отстраняване на ищеца от
имота, дружеството е било лишено от възможността да обере реколтата. Последната
е била обрана от именно от ответното дружество. Ищецът е разбрал, че договорът
му за наем е заличен от службата по вписванията през май месец 2015 г.
Предвид горното съдът намира, че искът
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, предл. 1 от ЗЗД, за
заплащане на обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в претърпени загуби от направени разходи през стопанската 2014/2015 г.,
свързани с агротехнически мероприятия по обработка на Имот № 023022, е доказан
по основание. При определяне на средната пазарна цена на извършените обработки за
стопанската 2014/2015 г. на декар-площ със собствена техника, съдът възприема
изцяло приетото и неоспорено по делото заключение по изготвената
съдебно-агротехническа експертиза, а именно 53.00 лева / декар или сумата от
311.00 лева за процесния имот Имот № 023022 с площ 5.868 дка. Този размер на вредите под формата на претърпени загуби се
явяват пряка последица от договорното неизпълнение от страна на ответника да
осигури спокойното и безпрепятствено ползване на имота. Ето защо, те следва да
бъдат репарирани от ответника.
Съдът намира за установен фактът,
че ищецът е претърпял вреди и от нерализираната биопродукция царевица за стопанската 2014/2015 г. Както
вече се установи, ищецът е засял процесния имот с биоцаревица, но не е успял да обере реколтата, респективно
да я реализира на пазара, поради отстраняването му от имота. Договорното
неизпълнение на чл. 4, ал. 2 от страна на ответника е довело до преки
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи. Съдът намира, че това са
реално настъпили вреди, тъй като ищецът не е могъл да продаде реколтата и да
реализира печалба, като аргумент за това е сключеният договор с трето лице Х* К*К* (л. 32-36). Ето защо, тези вреди имат обичаен,
закономерен характер, предвид естеството на пазарна дейност на наемателя. Със
същите мотиви съдът намира и за основателен иска за репариране на пропуснатите
ползи за стопанската 2015/2016 г. От свидетелските показания на С* А*, се
установява намерението на ищеца да обработвана имота с биоцаревица
и през следващите стопански години в
изпълнение на сключения договор с Х* К* К* за
продажба на произведената биопродукция, действащ до
2020 г. Ищецът е планирал засяване на същите площи с биоземеделски
култури (царевица), като всички са сертифицирани продукти, включени в системата
за контрол на акредитиран контролен орган за сертификация на земеделски
продукти „К*с*“ ЕООД.
Експертизата дава отговор, че
средният добив (приход) за имот № 023022 за производство на биологично сертифицирана
царевица с площ 5.868 дка за стопанската 2014/2015 г. би бил 3503.20 лева, а за стопанката 2015/2016
г. – 3227.40 лева, или общо 6730.60 лева
за двете стопански години. Това е нереализирания приход, който ищецът би
получил, при точно изпълнение на чл. 4, ал. 2 от договора от страна на
ответника. Съдът кредитира заключението в
тази част, тъй като вещото лице е ползвало средните пазарни от реалното
производство на същия стопанин в други масиви през същия времеви период,
надлежно документирани като сертифицирано биопроизводство.
От тези суми обаче, следва да се
извадят извършените разходи по обработване на имота в размер 311.00 лева за
всяка стопанска година 2014/2015 г. и 2015/2016 г., тъй като културата
произвеждана от стопанина е едногодишна и без заплащане на агротехнически
мероприятия, добив изобщо не би бил възможен. Допълнително към разходите за обработката би
следвало да се добави и наемното плащане, уговорено като 3 лв/дка,
тъй като това плащане е част от изпълнението на договора от страна на наемателя.
Тази разлика несъмнено
представлява реална пропусната полза, като печалба, която наемателят би
реализирал при придобиване на добива от наетия имот. Количеството на
нереализирана продукция съдът намира за категорично установено като естествена
закономерна последица от осуетеното ползване.
Така крайният размер на
обезщетението за пропусната полза за двете стопански години за имот № 023022
възлиза на 6073.40 лева, като от общия приход от 6730.60 лева (първи вариант по
т. 7 от заключението) се извадят общите разходи за биопроизводство
622.00 лева (по 311.00 лева за всяка стопанска година-първи вариант по т. 4 от
заключението) и наемно плащане от 35.20 лева (по 17.60 лева за всяка стопанска
година – 3 лева х 5.868 дка) за двете стопански години. Искът с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, предл. 2 от ЗЗД следва
да бъде уважен за сумата от 6073.40 лева, а за разликата до 6730.60 лева –
отхвърлен.
Ищецът претендира и пропуснати
ползи в размер на неполучени субсидии за двете стопански години по Схема за
единно плащане на площ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони “. Последните
регламентират режима на подпомагане на земеделския производител чрез субсидии,
които по своята правна същност представляват финансова помощ с целеви характер
– подпомагане на фактическа дейността на производителя с компенсиране за
вложени невъзвръщаеми средства, а не просто
безвъзмезден бонус за предприятието. Подпомагането е обвързано с престирането на земеделска дейност за субсидираните имоти.
При нормално развитие на разглежданата облигационна връзка, ищецът би
обработвал процесните имоти и би реализирал разходи,
които се компенсират изцяло или отчасти с получените субсидии. Финансовата
помощ е средство производителя да намали себестойността на продукцията,
включително средство да подобри и оптимизира дейността си. Земеделската
субсидия би била неоправдано плащане, щом имотът фактически не се обработва от
ищеца. Затова и неполучаването на тези субсидии не съставляват пропусната полза
по смисъла на чл. 82 от ЗЗД, а отделно от това и не се намират в пряка
причинно-следствена връзка с договорното неизпълнение от страна на ответника. Претенцията
за присъждане на обезщетение за такива вреди в размер на 748.52 лева следва да
се отхвърли.
По разноските:
Ищецът е представил списък с разноски
в общ размер на 2965.79 лева, от които са представени доказателства за извършването
им в размер на 2925.79 лева, с изключение на д.т. за обезпечение на бъдещ иск в
размер на 40.00 лева. От сумата от 2925.67, следва да се присъдят 2397.80 лева,
съобразно уважената част от исковете.
На ответната страна се дължат
разноски, съразмерно отхвърлената част от исковете в размер на 387.96 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, ДА ЗАПЛАТИ
на „К* А*у – **“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор, следните суми:
1. сумата от 6073.40 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от неполучена и
нереализирана стойност на биопродукция-царевица за
стопанската 2014/2015 г. и 2015/2016 г., които са пряка последица от неизпълнение
на договорното задължение на ответника по чл. 4.2 от договор за наем от
19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4 на
Нотариус Е* Ш*, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под
вх.№ 1750, Акт № 53, за осигуряване на спокойното и безпрепятствено земеползване на Имот № 023022, представляващ нива с площ
от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък",
по плана за земеразделяне на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : №
023021, 023026, полски път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019.
1, на основание иск с правно
основание чл. 79, ал. 1, предл. 2, вр. с чл. 82, предл. 2 от ЗЗД,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдените 6073.40 лева до претендирания размер от
6730.60 лева.
2. сумата от 311.00 лева, представляваща обезщетение за причинени на ищеца
имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби от направени разходи през
стопанската 2014/2015 г., свързани с агротехнически мероприятия по обработка на
Имот № 023022, представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в
местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне
на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски
път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019, както следва: оран, дискуване, сеитба, окопавания, които са пряка последица от
неизпълнение на договорното задължение на ответника по чл. 4.2 от договор за
наем от 19.06.2012г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35,
том 4 на Нотариус Е* Ш*, рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по
вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт № 53, за осигуряване на спокойното и
безпрепятствено земеползване на Имот № 023022,
представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне на с.Изворово,
общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски път на кметство,
№ 023023, изоставена нива, № 024019, на основание иск с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 2, вр. с
чл. 82, предл. 1 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.А.“ ЕООД, ЕИК **,
със седалище и адрес на управление:***, против „К* А* – **“ ЕООД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление:***, стопански двор, за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 748.52 лева,
представляваща обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в пропуснати ползи от неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016
г., от които: 363.64 лева за кампания 2015 г. и 384.88 лева субсидия за
кампания 2016 г., които са пряка последица от неизпълнение на договорното
задължение на ответника по чл. 4.2 от договор за наем от 19.06.2012г., с
нотариална заверка на подписите рег.№ 5574, акт № 35, том 4 на Нотариус Е* Ш*,
рег.№ 128 на НК, вписан в Службата по вписванията-Омуртаг под вх.№ 1750, Акт №
53, за осигуряване на спокойното и безпрепятствено земеползване
на Имот № 023022, представляващ нива с площ от5.868 дка, седма категория, в
местност „Бостанлък", по плана за земеразделяне
на с.Изворово, общ.Антоново, при граници и съседи : № 023021, 023026, полски
път на кметство, № 023023, изоставена нива, № 024019, като неоснователен.
ОСЪЖДА „И.А.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „К* А* – **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор, сумата
от 2397.80, представляваща
направените в хода на производството разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА „К* А* – **“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***,
стопански двор, да заплати на „И.А.“ ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 387.96
лева, представляваща направените в хода на производството разноски, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: