Решение по дело №39/2019 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 260006
Дата: 27 август 2020 г. (в сила от 1 февруари 2021 г.)
Съдия: Рая Петкова Йончева
Дело: 20193300900039
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 16 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р   Е   Ш    Е   Н   И   Е

Разград

 
 


27.VІІІ.2020

 

 

 
Номер                                                                                                Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

 

21.VІІ.

 

2020

 
съд              

На                                                                                                    Година

в публично заседание в   състав:

Секретар:

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 

 
 Дияна Георгиева                                                Председател

2019

 

 търговско

 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

    39

 
дело номер                                              по описа на РОС за                                                                                                                                                                                           година  

съобрази следното:

                Производство по реда   чл.365 и сл. ГПК.

                  Ищцата  Б.Б.К., ЕГН**********, чрез проц. представител по пълномощие –адв..Д. ***“АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, , бул.“Джеймс Баучер“ №87 следните обективно съединени искове

          1/ Иск за дължимо й се на осн. чл.226, ал. КЗ(отм.)   във вр. с §22ПЗР на КЗ, в сила от 2016г. във вр. с чл.45  и чл.8 ЗЗД  обезщетение на  имуществени вреди – разходи,  извършени  за лечение на телесни увреждания, причинени й на 15.VІІІ.2014г. при ПТП, признато с вл. в сила присъда за престъпление по чл.343, ал. 1 б.“б“, предл.І във вр. с чл.342, ал.1 НК в размер на  21 881,28лв.

           2/ Иск  за  2 109, 25лв,     дължими в обезщетение за забава   на главницата по т.1,  считано от 3.ІХ.2018г. - дата на последно извършения за лечението й разход, до окончателното й изплащане;

           3/ Иск за дължимо й се на осн. чл.226, ал. КЗ(отм.)   във вр. с §22ПЗР на КЗ, в сила от 2016г. във вр. с чл.45  и чл.8 ЗЗД обезщетение за бъдещи разходи - полагане на ежедневни грижи от болногледачи и придружители в размер от 2 174,00 лв. на месец, считано от дата на иска  и до настъпване на обстоятелства, предпоставящи неговото изменение или погасяване, ведно със законна лихва за просрочена вноска;

               Претендират се и направените по делото разноски.

                Като факти, обосноваващи заявената в петитум защита, ищцата твърди, че на 15.VІІІ..2014г., като пътник в л.а. „ Мерцедес  с ДК № РР 3193 АК е претърпяла пътно транспортно произшествие, за което с вл. в сила на 2.ІІІ.2016 Присъда №506/5.ХІ.2015г. по НОХД №117/2015 на РРС е признато за престъпление по чл.343, ал. 1 б.“б“, предл.І във вр. с чл.342, ал.1 НК, за инкриминиране на което е ангажирана нак. отговорност на  водача на автомобила - Иван  Пламенов. В резултат на ПТП ищцата твърди, че е получила множество и изключително  тежко изразени по степен  телесни повреди-тежка мозъчна контузия; трайно затруднение в движение на двата горни и долни крайника поради настъпила квадрипареза; трайно намаление на зрението поради пареза на очния нерв ; трайно затруднение в речеви и гълтателни функции;   Твърди, че причинените й при ПТП  повреди са довели до   100% й инвалидизиране, наложили претендираните до репарирането им разходи за лечение и поддръжка на жизнените й функции. Твърди, че настъпилото в резултат на деликта  състояние    я поставя изцяло  в зависимост от чужда помощ и налага непрекъснатото й, ежедневно и 24-часово обгрижване от болногледач.

          С депозиран  в  срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор, ответникът оспорва предявените искове като недопустими  по съображения за предявяването им при неспазване на особените, визирани  в   чл.380КЗ и чл.498, ал.3 КЗ  изисквания на закона   за  сезиране на застрахователя с претенцията и изтичането  на предвидения тримесечен рекламационен срок. Счита пряко предявеният иск за периодично дължими в обезщетение разходи за болногледач   за недопустим поради разрешаването му със сила на пресъдено нещо с постановеното и влязло в сила Решение  по грд №1730/2015г. на СГС.  Твърди недопустимост на иска поради неопределяне на срока за дължимите в обезщетение  бъдещи разходи;

            Оспорва исковете по основание и размер, както обстоятелствата и фактите,  въведени  в основание на същите. Позовано на постановеното и влязло в сила решение по  №1730/2015г. на СГС, претендира съобразяване на установените   със сила на пресъдено нещо 25% съпричиняване на търпените и претендирани  от ищцата вреди.

              В срок за отговор и на осн.чл.131, ал.2, т.5 ГПК въвежда следните възражения:

                -за погасяване на исковете по давност към 15.VІІІ.2019г. по см. на чл.378, ал.2 КЗ. Като по отношение на исковете  за  лихви и разходи за болногледач, позовано на периодичният им характер, твърди погасяването им по давност поради изтичане на кратката три годишна давност;

                 -оспорва относимост на претендираните в обезщетение разходи за лечение с преживяното от ищцата увреждане и реално провежданото й в тази връзка лечение. В тази връзка твърди недоказана причинно-следствена  връзка между претендираните по иска разходи за  лечение и получените при ПТП  телесни повреди;

                - оспорва доказано наличие   на разходи за болногледач и твърди недължимост на такива, поради покриването им с определената на ищцата чужда помощ;

               - оспорва дължимостта на разходите за лечение поради покриването им от НЗОК и/или Социалните фондове;

                  Не оспорва: обстоятелството, че пътният инцидент, в резултат на който се твърдят причинени процесните вреди, е настъпил на 15.VІІІ.2014г. – при действие на чл.226 КЗ(отм.); Признава наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ към дата на твърдения от ищцата деликт, както и факта на  влязлата в сила  присъда по НОХД№117/2015 на РРС, с постановяване на която  за процесното ПТП е ангажирана нак. отговорност на водача на застрахования при него автомобил;  наличието на влязлото в сила решение по  №1730/2015г. на СГС, установяващо със сила на пресъдено нещо предпоставките за ангажиране на отговорността му по чл.226 КЗ(отм) за  причинените на ищцата увреждания от деликт, както и  25% съпричиняване на търпените, и претендирани  от ищцата вреди.  

              В пледоария по същество и с депозирани в срок писмени бележи, чрез процесуалния си представител по пълномощие ответникът поддържа въведените  в срок за отговор възражения и оспорвания по допустимост, и основателност на предявените срещу него искове. Претендира направените по делото разноски и в с. з. на 21.VІІ.20120 г. прави възражение за прекомерност на  претендираните до заплащане разноски за адвокатско възнаграждение на представляващия  ищцата процесуален представител. 

               Като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, съдът приема за установено следното:

           С наведените в молбата  обстоятелства, на които в петитум ищцата  позовава   защитата си, съдът намира,   че се касае за производство по чл.22 КЗ(отм.). Чрез предявяване на пряк иск,   ищцата  търси правата си срещу ответника въз основа на специален закон - Кодекс за застраховането, позовавайки се изрично  на   качеството си на потребител   на    застрахователни услуги, по см. на    § 1 от ДР на КЗ .

             Правопораждащите спорното материално право юридически факти са настъпили по време на действието на КЗ от 2005 г.(отм.), поради което трябва да бъдат подведени под правната норма на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), която не урежда допълнителни нормативни изисквания относно пораждането и надлежното упражняване на процесуалното право на иск,   уредени като такива едва с правната норма на чл. 498, ал.3 от КЗ, в сила от  1.І.2016 г. Разпоредбата на чл. 226 КЗ(отм.), която урежда отговорността на застрахователя пред увреденото лице, изключва възможността застрахователят  да възрази  на увреденото лице срещу допустимостта на прекия иск поради това, че не бил уведомен по реда на чл.224 КЗ(отм.) за застрахователната й претенция.  По тези си мотиви, съдът намира за неоснователно, позованото на чл. 380 и чл.498 от КЗ  възражение  за недопустимост на иска. Доколкото действащата към дата на деликта нормативна уредба, предпоставя изискуемостта на вземанията с отправено до застрахователя уведомление, то съобразяването му се следва при произнасяне по същество на   претендираното на  осн.чл.86 ЗЗД  обезщетение за забава.  

            Като доказателство е приложена в цялост преписка по  НОХД №117/2015 по опис на РРС, приключило  с постановена и влязла в сила на  2.ІІІ.2016г. Присъда №506/5.ХІ.2015г. С  която,   Иван  Пламенов Коцев   е признат за виновен  в това,  че на 15.VІІІ.2014г., управлявайки л.а. „ Мерцедес  с ДК № РР 3193 АК  в нарушение на визираните в чл.20, ал.1 ЗДвП правила за безопасност на движението, по непредпазливост е причинил на пътуващата в автомобила Б. К. тежка телесна повреда, за което и на осн.чл.343, ал. 1 б.“б“, предл.І във вр. с чл.342, ал.1 НК е бил осъден ефективно на две години лишаване от свобода и лишен от право да управлява МПС за срок от пет години. С оглед приложението на чл. 300 ГПК  за настоящия, разглеждащ гражданските последици от деянието  съд  е задължително  постановеното от наказателния съд  относно съставомерните по см. на чл.4 ЗЗД елементи  на  деликтната отговорност- виновно и противоправно деяние, причинени  в резултат на  същото телесни, тежко изразени по степен  и сътавомерни по см. на чл.128 НК увреждания на  ищцата, които последната е предявила до обезщетяването им като неимуществена вреда в образуваното на производство пред СГС грд №1720/2015г.

           С отговора си ответникът е признал твърдяното с и. м. застрахователно правоотношение по застрахователна полица № 02114000534883 за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите  за л.а. „Мерцедес“  с ДК № РР 3193 АК, валидна от 7.ІІ.2014 до 7.ІІ.2015г,  поради което горното обстоятелство е обявено по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК с определението на съда по чл. 374 от ГПК за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване.            

                  По делото не се спори, че с постановеното по гр.д.1730/2015  на СГС  Решение №6338/27.VІІ.2016г. , отменено частично  в отхвълителна част с постановеното и влязло в сила Решение № 85/11.ІV.2017 по вгрд №5979/2016 на САС,  ответното дружество е било осъдено да заплати в  полза на ищцата 750 000 лв. в обезщетение за претърпените в резултат на процесното ПТП неимуществени вреди. Обезщетението е присъдено ведно със законна лихва, считано от дата на деликта-15.VІІІ.2014 до окончателното му изплащане. При определяне размера на претендираните до обезщетяването им неимуществени вреди,  сезираните с този иск съдилища са приели, че на   25% същите са съпричинени от ищцата. В тази си част  приетото в  мотиви  се отнася до факти, формиращи  сила на пресъдено нещо по въпроса за съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала и в този смисъл, задължаващи съда в настоящото производство със съобразяването им при решаване на спора между същите страни относно основанието и размера на вредите, твърдени като последица от същия юридически факт, но  от  имуществен характер.   

                  Тук, в отговор на въведеното от ответника възражение за недопустимост на настоящия иск, поради разрешаването му в друго производство с влязъл в сила съдебен акт, следва да се посочи, че същото е неоснователно. Това е така, защото   между предмета  на разрешения с влязъл в сила съдебен акт спор и въведения такъв в настоящото производство липсва идентитет.  Действително,  в решенията си съдилищата са коментирали  нуждата на ищцата от   постоянен   придружител и свързаните с лечението й разходи за медикаменти, санитарни пособия и възстановителни процедури(масажи, рехабилитации и пр.),   но доколкото да  обосноват  необратимостта, интензитета и степента на подлежащите на обезщетение болки и страдания.  С цитираните съдебни актове съдилищата не са се произнесли  по същество за дължимите в тази връзка разходи-сторени и бъдещи,  и то по начин, задължаващ настоящия съд с преценка за допустимост на иска в хипотеза на чл.29 ГПК.  Зачитането на силата на присъдено нещо предпоставя пълно тъждество, както на страните, така и в предмета на спора. Само в този случай страните изгубват правото си на иск относно правото, предмет на силата на присъдено нещо, и разрешеният спор не може да бъде пререшаван.

                  В обобщение на изложеното до тук, съдът  приема иска за претендираните до обезщетяването им имуществени вреди за допустимо предявен при гарантиран към  дата на съставомерно причинилия ги деликт застрахователен  лимит  в минимум на 1 000 000,00лв. –§27ПЗРКЗ(в сила от 1. І.2010 г.) по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", от които за претърпените неимуществени вреди на ищцата са съдебно присъдени 750 000,00лв. при  установено 25% съпричиняване на вредоносния резултат.

                Съгл. чл. 267, ал. КЗ(отм.), застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" покрива отговорността  на застрахования и за вреди от    имуществен характер, намиращи се в причинна връзка с  виновно причиненото  при ПТП  телесно увреждане. В съответствие с вменената й в тази връзка доказателствена тежест ищцата  изиска от съда събиране на   доказателства с назначаване на СМ и СИ експертизи.

 

        По делото е назначена СМЕ   с участието на вещи лица – специалист  по неврохирургия, ортопед   и специалист по съдебна медицина.  В заключение, въз основа на приложената като доказателство медицинска документация и след преглед на ищцата, назначената комплексна СМЕ(вж.л.377 и сл.,т.ІІ)  констатира, че в резултат на причинената й  при ПТП на 15.VІІІ.2014 тежка мозъчна травма  ищцата е получила трайно и необратимо увреждане, диагностицирано като  тежка  посттравматична  енцефалопатия, изразяваща  се в тежък спастичен квадрипаретичен синдром с контрактури за горни и долни крайници, и невъзможност да самостоятелно придвижване, периодични Джаксънови гърчове на десен горен и долен крайник, двойно виждане като последица от стволова контузия, пареза на булбарна група черепномозъчни  нерви в степен, засягаща гълтателните  и говорни функции на пострадалата. 

                   Относимо на приложените  като доказателства решения на ТЕЛК, СМЕ констатира, че вследствие на преживяната тежка черепно –мозъчна травма ищцата е с пълна  загуба на работоспособност. С цитираните ТЕЛК решения същата е инвалидизирана на 100% с придружител.  Тя е лежащо болна, без каквато и да е възможност за самостоятелно обгрижване. Не може да се обръща сама в леглото, не може да се изправя и да променя положението на тялото си сама. Не може да обръща езика си, да дъвче и преглъща самостоятелно, да говори и да задържа физиологичните си нужди. Чува, разбира и е способна на комуникация-писмено и зрително.  Прогнозата за възстановяването на ищцата е песимистична – същата  е напълно неподвижна, преместването й  в пространството става изцяло и единствени с чужда помощ, и инвалидна количка. С решение на ТЕЛК е констатирано наличието на 100 % липса на трудоспособност с нужда от чужда помощ.

            Това й  здравословно състояние не   позволява  на пострадалата самостоятелност при обслужване   на ежедневните й потребности на елементарно и физиологично ниво, поставя я в пълна зависимост от  чужда помощ за поддръжка на личната  й хигиена и интимен тоалет, при обличане, хранене, комуникация, придвижване.  За физическото й оцеляване, за   съществуването и функционирането й като човешко  същество е необходимо по няколко  пъти на ден тялото й да бъде обръщано и да се променя позицията му, за да не се получат декубитални усложнения; храненето й е процес, изискващ  не просто подаването на храна и течности, а и чужда помощ при  преместването й в устата;  тя е лишена от способността да се движи, което изисква чужда помощ при преместването й в пространството- поставяне в инвалидна количка и инвалиден стол, придвижване с инвалидна количка;  интензитета и продължителността на характерните за състоянието й спазми в долни и горни крайници предпоставя  нуждата от постоянното присъствие на болногледач; опасността от давене и задушаване в съня й  изисква контрол и постоянно присъствие на човек; Ищцата е със запазен интелект и необходимостта й от общуване, комуникация, информираност и поддържане на интересите й към литература, кино, музика изисква чужда помощ за задоволяването им.   

            Според СМЕ не са налице основания  да се приеме, че състоянието на ищцата  ще се подобри или поне не до степен, която да изключи нуждата от 24 часови грижи, полагани от болногледачи.

              Разпитана като свидетел,   в показанията си г-жа Р.К. депозира факти от ежедневието на дъщеря си. Твърди, че след ПТП животът на Б. не е нормален. Тя е лежащо болна и  не е в състояние да се обслужва сама. Стоенето в седнало положение е ограничено в рамките на 2 до три часа дневно; не може да се движи и изправя, да движи крайниците си; Не може да бъде оставяна сама и без контрол, тъй като по два-три пъти дневно получавала спазми в крайниците; в съня си ищцата получавала давене   и поради опасността да се задуши, свидетелката спяла с нея, за да проследява състоянията й;  ищцата не може да се храни сама; преглъща, но поради спастичния език не може  сама да  премества   храна в устата, което налагало подпомагането на тези, иначе рефлексни движения от нейната майка; ищцата не може да поддържа сама личната си хигиена, неглижирането на която би довело до усложнения във физическото й състояние; В резултат на залежаването получава декубитални рани в седалищната област, което налага обработка със съответната медицинска козметика; не може да задържа физиологичните с нужди, поради което  целодневно е на памперс и ползва мед. чаршафи; чува, вижда, но не може да говори; за да се стигне до отговор на зададен й въпрос,  майката изброява азбуката и така стигат до формирането на думи и изрази; Тялото и носи видими белези от заболяването - изкривявания  в китките на ръцете и в глезените на краката,  изкривяване на очите.  Ежедневно, по два часа на ден провежда рехабилитации-гимнастики, раздвижване на всеки крайник, масажи;  периодично, с продължителност от 10-15 дни провежда процедури с барокамера; посещавана е редовно от логопед за раздвижване на езика; Рехабилитациите повежда по лекарско предписание като само за седем процедури годишно, разходите се поемат от здравната каса. Съобщава  за регистриран от една година насам напредък, изразяващ се в придобита от дъщеря й способност да пие течности със сламка; Твърди, че състоянието на детето й изисква ежедневно 24-часа присъствие, грижа, наблюдение и контрол, които полагала основно тя. В годините придобила опит и умения,    обучила се и в извършване  на някои от рехабилитационните процедури.  Б. живее   в изолация,  излизанията й са ограничени  и възможни  само с инвалидна количка. Поради това че закупената такава с предоставените й от АСП средства(вж. в приложение на и.м. ф.№407/5.І.2015г.) се оказала голяма и неудобна, свидетелката твърди, че понастоящем Б. ползва  закупена на собствени разноски такава(вж.ф.№2417/30.VІІ.2018г.). В тази си част показанията на свидетелката  не кореспондират с установеното от назначената и коментирана по долу СИЕ, поради което не се кредитират от съда. В останалата си част, като относими към писмените доказателства и приетото   в заключение на СМЕ относно необходимите за здравето на ищцата   разходи и 24 часова грижа от болногледач, показанията на свидетелката се кредитират от съда.

             В отговор на поставената им задача, експертите установяват, че удостоверените в писмените доказателства разходи са свързани с диагностицираното й  увреждане  и са сторени за жизненоважни, поддържащи функционирането й манипулации(водни процедури, балнеолечение, рехабилитации, масажи, физиотерапии, работа с логопед, кинезитерапии) ; помощни средства(инвалидни колички и инвалиден тоалетен стол) санитарни пособия и материали, (памперси, чаршафи, антидекубитални дюшек и възглавница),медикаменти  и козметика. В обема на удостоверените с фактурите разходи са включени и такива за  множество,  проведени от ищцата процедури чрез барокамера. По отношение на тези процедури не се твърди и не се доказва провеждането им по лекарско назначение.   На поставените им в тази връзка въпроси, вещите лица се обединиха около становището, че тези процедури не вредят, но предвид необратимостта в състоянието на ищцата, същите не са необходими и провеждането им не води до промяна. По скоро от психологична гледна точка провеждането им е успокоение за  близките й, че полагат усилия и че правят всичко за което са  чули, за да й помогнат и  облекчат  състоянието й.   Категорични са, че здравето на ищцата към днешна дата е изцяло зависимо от ежедневната и непрекъсната поддръжка на тялото, респ. неговото функциониране    с    масаж   рехабилитация. Факт, обуславящ необходимостта на  извършените за тях разходи и  причинната им  връзка с настъпилите от деликта телесни повреди.

             Заключението на СМЕ не бе  оспорено от страните и като компетентно,  изчерпателно и обективно бе прието от съда.

           От заключението по назначената съдебно-икономическа експертиза( вж. на л.487-502, т.ІІ)  , неоспорено от страните и прието от съда като изчерпателно и обективно, се установява следното: Понастоящем ищцата е пенсионирана по болест и получава месечна пенсия в размер на 159,00лв., добавка в размер на  99,56лв. за чужда помощ  по чл. 103 от КСО, допълнителни добавки в размер на 10,00лв. месечно. и  добавка от 206,91лв.  по  чл. 70 от ЗХУ в размер на 57% от линията на бедността .   От началото на 2020г.  за    личен асистент на ищцата с  възнаграждение в размер на 610,00лв. е назначена  св. Р. К.- нейна майка и единствен жив родител.               

               Доколкото в страната не съществува единна тарифа за услуги, извършвани от болногледач – ежедневна грижа в храненето; даване на лекарства по график; къпане; смяна на бельо; смяна на памперси; цялостен и частичен тоалет – измиване на зъби, тоалет на гениталии, рязане на нокти; помощ при извършване на физиологичните нужди; разходки, четене на книги и вестници; диалог и грижа за психическия комфорт, заплащането им е по договаряне, като средната цена е в порядъка на 2,54-3,50лв. на час;  Обслужването на пациент в състоянието на Б.  изисква допълнително да се провеждат рехабилитационни процедури /ежедневно лечебна гимнастика  мануални масажи периодично водолечение. По делото е представена епикриза   с препоръки за провеждане на рехабилитация в домашни условия.

                 В съответствие със  СМЕ, в заключение СИЕ приема, че доколкото необходимите за ищцата  грижи от болногледач са дължими 24 часа в денонощие и  седем дни в седмицата, вкл. събота, неделя и в обявените празнични дни, то  за полагането им, при спазване законовите изисквания за работно време и почивки,  са необходими минимум трима асистенти(болногледачи, придружители. Възнаграждението общо за трима болногледачи на месец вещото лице определя в размер на 2 174,40лв. Във вариант, приспадайки от тази сума получаваните от ищцата  доп. добавки по КСО   и ЗХУ, вещото лице установява размер на разход, покриващ  разликата от дължимото за болногледачи възнаграждение в размер на 1 857,93лв.

                 Въз основа на приложените по делото фактури и фискални бонове, СИЕ експертиза установява, че за претендирания по иска период - от дата на деликта до м.ІХ.2018г., за лечение, процедури, помощни средства и санитарни материали да ищцата са извършени  разходи в общ размер на 21 933,59лв. В този размер е включена и сумата от  4 717,00лв., за която вещото лице установява, че  ищцата е получила от АСП като целева помощ за закупените,  съгл. приложени като доказателство фактури № 407/5.І.2015, №408/5.І.2015, №539/6.І.2015 и №417/30.VІІ.2018г. помощни средства- антидекубитални дюшек и възглавници, инвалидни колички и приспособления към тях ( масичка, комбиниран стол за тоалет и баня).  Само за процедури с барокамера    ищцата е извършила разход в размер на 10 040,00лв.

                Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка  от правна страна  съдът приема за доказани по основание и двата, предявени  в условия на обективно съединяване иска за обезщетяване на претърпени и бъдещо търпими от ищцата имуществени вреди в установена причинна връзка с   телесните повреди, които е получила в резултат на  признато за престъпление и деликт   ПТП.

                Влезлите в сила съдебни актове на наказателния и гражданския съд, които бяха посочени подробно по- горе в настоящото решение, установяват, че при условията на задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" ответникът носи риска да покрие деликтната отговорност на водача на  л.а. „ Мерцедес  с ДК № РР 3193 АК при съобразяване на приетото на 25% съпричиняване от страна на ищцата.    Прилагането на  установения със сила на пресъдено нещо по иск за неимуществени вреди процент на съпричиняване е дължимо в настоящото производство  за  всеки един иск за имуществени вреди, произтичащ от същото събитие.

           Деликтната отговорност по принцип включва задължението да се плати обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.   Въпросът за дължимото на ищцата обезщетение за претърпени неимуществени вреди по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" е  разрешен със сила на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван.  Застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" се е задължил да покрие отговорността на застрахования за причинените от него вреди на трети лица - както за имуществените така и за неимуществените, като отговорността му е лимитирана  до размера на   на определената в договора застрахователна сума,   която не може да е по-малка от определените в разпоредбата на § 27, ал. 2 от ПЗРКЗ минимални такива.   В тази връзка, размерът на съдебно присъденото и платено за неимуществените вреди  обезщетение в размер на 750 000,00лв. има значение само с оглед лимитираната отговорност на застрахователя, но в конкретния случай не са налице данни за достигане, респ. за превишаване на този лимит. 

              Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Обезщетението може да обхваща и всички бъдещи вреди, доколкото е сигурно, че такива действително ще настъпят.

          Както е прието в т.4 от Постановление № 4 от 30.10.1975 г. по гр. д. № 5/1975 г. на Пленума на ВС, на пострадалия от непозволено увреждане е дължимо заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на необходимото възнаграждение за болногледач, когато той се нуждае от такъв. 

                Анализът на събраните доказателства установява, че в резултат на получените при ПТП телесни повреди, обективното състояние на ищцата е трайно   увредено,   двигателните й  функции са необратимо  нарушени до степен на   трайна и пълна 100% инвалидизация. Това  й здравословно състояние не   позволява изобщо самостоятелност в обслужване на ежедневните й нужди  и изисква  постоянното присъствие на болногледач, който да осигурява съществуването й.  Не са налице основания да се приеме, че състоянието на ищцата  ще се подобри или поне не до степен, която да изключи нуждата от 24 часови грижи, полагани от болногледачи. Необходимостта произтича от непрекъснатия характер на грижите и от спецификата на дейностите, в които те следва да се изразяват: приготвяне на храна, хигиенни нужди, постоянна, поддържаща съществуванието и жизнените й функции терапия-масажи, рехабилитационни процедури . Необходимостта от осигуряване на болногледачески грижи в случая е обективно обусловена и се намира в пряка причинно- следствена връзка с противоправното поведение на причинителя на процесното пътно - транспортно произшествие.

        По тези си мотиви съдът приема за доказани по основание предявените от ищцата искове за обезщетяване на претърпени и бъдещо  търпими имуществени вреди.

            Относно направеното възражение за изтекла погасителна давност на претендираните  вземания, съдът счита  същото за неоснователно. Съгласно чл. 197 от КЗ (отм.)  погасителната давност относно правата по застраховка "гражданска отговорност" се погасяват след изтичане на 5 годишен срок от датата на настъпване на събитието. В конкретния случай ПТП е настъпило на 15.VІІІ.2014г., а исковата молба е подадена на 15.VІІІ.2019 г., тоест преди изтичане на определения в чл.197 КЗ(отм.) срок.

            Досежно размера на исковите претенции, съобрази следното:

            Искът за репариране на търпени имуществени вреди, изразили се в извършване на доказано необходими за лечение, процедури, помощни и санитарни пособия  разходи  в периода   от дата на деликта до м.ІХ.2018г.,   съдът намира за доказан в размера на  5 382,44лв. С назначената и приета от съда СИЕ се установи, че действително извършените за този период  разходи са в размер на 21 933,59лв. От тази сума следва да се приспаднат 4 717,00лв., за които се установи, че са отпуснати на ищцата от АСП за закупуването на помощните средства (инвадилдни колички,  антидекубитални дюшеци и възглавници, инвалиден стол за тоалет и баня) .

              От  претендираните до обезщетяването им разходи следва да се приспадне и сумата от 10 040,00лв., представляваща сбор от проведените от ищцата процедури с барокамера. За която, въз основа на експертно даденото от СМЕ становище,  съдът приема, че не представлява необходим и   дължим се за състоянието на ищцата разход.    Отговорността на ответника, като функция на тази на прекия причинител, е ограничена до необходимите разходи за покриване на преките и непосредствени вреди от деликта. Разходите, които не са необходими, макар да са наложени от деликта, не подлежат на репариране по реда на чл. 45 ЗЗД. Делинквентът, респ.застрахователят на гражданската му отговорност дължи обезщетяване единствено на необходимите разходи за поправяне на вредата, а разликата в стойностите между тях и действително направените остава за сметка на сторилия ги. В противен случай последният би се обогатил неоснователно.

                 Сумата от 7 176,59лв., получена след приспадане на приетите от съда разходи от реално сторените такива, следва да бъде  намалена с 1 794,15лв., съответстващи на приетото 25% съпричиняване от страна на ищцата. В резултат, тази искова претенция съдът приема за доказана до посочения по горе размер от  5 382,44лв. За разликата над тази сума до   предявения му размер от 21 881,28лв. искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

              По силата на чл. 268, т. 10, във връзка с чл. 223, ал. 2 от КЗ, застрахователят отговаря и за лихвите по обезщетението, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В случая това е налице тъй като се касае до отговорност за обезщетение от непозволено увреждане, при която увреждащият съгласно чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, дължи обезщетение за забавено плащане от момента на самия деликт. Застрахователят обаче дължи лихви върху обезщетението не от момента на самия деликт, а от момента на уведомлението по чл. 224, ал. 1 от КЗ.   По делото няма спор, че ищцата не е предявила претенцията си по реда на  чл. 271 КЗ (отм.), към който препраща чл. 282, ал. 5 КЗ (отм.) преди завеждане на иска по настоящото дело. Поради това, за начална дата, от която се дължи обезщетение за забава върху присъденото обезщетение за  имуществени вреди   следва да се приеме датата на депозиране на исковата молба - 16.VІІІ.2019г.

          Предвид изложеното, предявеният на осн.чл.86 ЗЗД иск за дължимо в размер на 2 109,25лв. обезщетение за забава на претендираните до обезщетяването им имуществени вреди, следва да се отхвърли като недоказан по основание и размер.

          Съгласно Решение № 197/2.ІІ.2015   по т. д. № 869/2012 г.,   ІІ т.о.на ВКС:   "При призната на пострадалия от ПТП 100% загубена работоспособност с потребност от чужда помощ   и установено от съдебномедицинска експертиза трайно състояние на негодност за професионален труд и за собствено самообслужване, което ще продължи до края на живота на пострадалото лице, бъдещите разходи за придружител непосредствено засягат имуществената сфера на пострадалото лице и съставляват негова имуществена вреда, представляват бъдещо сигурно намаляване на имуществото му, загуба поради заплащане на възнаграждение на придружител, с оглед необходимостта от ежедневна чужда помощ пожизнено".

 

      Установи се в настоящето производство, че в резултат на процесното ПТП ищцата   е  получила увреждания на телесното здраве, които са довели до инвалидизирането й със 100% трудова неработоспособност с чужда помощ. Това състояние на пострадалата е необратимо и ще продължи до края на живота й, както се установи от експертното заключение на СМЕ. То безспорно е свързано и с нуждата от полагане на денонощна грижа за поддържане на живота й, каквато е осигурявана и до предявяване на разглежданата в настоящето производство искова претенция.

        Предвид изложеното съдът счита, че е сигурно настъпването в имуществената сфера на ищцата на вреди, съизмерими с разходи за възнаграждение за болногледач, като тези вреди са сигурни за периода след завеждане на исковата молба, който е неопределяем като продължителност към настоящия момент.

         За да определи размера на обезщетението, съдът възприема заключението по трима   болногледачи, колкото са нужни за полагане на денонощните грижи за ищцата при съобразяване на трудовото законодателство за работно време и отпуск, се изчислява на сума в размер на  2 174,40лв. месечно. Във всички случаи обаче от определеното възнаграждение за болногледач/асистент следва да се приспаднат месечно получаваните  99,56лв. добавки за чужда помощ по чл. 103 от КСО, за да се получи стойността на чистия разход в размер на 2074,84 лв. Тази сума следва   да бъде  намалена с 518,71 лв., съответстващи на приетото 25% съпричиняване от страна на ищцата. В резултат, тази искова претенция съдът приема за доказана до размера на 1 556,13 лв. За разликата над тази сума до   предявения му размер от 2 174,00лв. искът за бъдещо търпими вреди  следва да бъде отхвърлен като недоказан.

            По отношение на държавните такси и разноските:

            Тъй като на осн. чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК ищцата  е освободена от заплащане на такси и разноски по настоящото производство, то с оглед изхода на делото и на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати по сметка на съда държавна такса върху уважения размер на исковете от 2 456,13лв., както и изплатените   от бюджета на съда разноски в размер на 3 565,00лв.   – възнаграждения на в. л. по КСМЕ и СИЕ. Цената на исковете – в общ размер на 61 403,12 лева, бе определена като сбор от сумата от 5 382,44лв лева, предмет на първия иск и сумата от 56 020,68 лева – сборът на пожизнените месечни платежи за три години по втория иск /чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК/.

             На осн. чл.38ЗА ответникът следва да   заплати на адв. Н.Д., за безплатно оказаната на ищцата адвокатска помощ, изразяваща се в изготвяне на искова молба, отговори и писмена защита без явяване в с.з., възнаграждение в размер на  1 779,00лв., изчислено в съответствие с   чл.9 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.VІІ. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             Съразмерно на отхвърлената част от иска ищцата следва да заплати на ответната страна разноски за процесуално представителство в размер на   1431,50лв.

           Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

              ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал. КЗ(отм.)   във вр. с §22ПЗР на КЗ, в сила от 2016г. във вр. с чл.45  и чл.8 ЗЗД ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, , бул.“Джеймс Баучер“ №87  ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Б.К., ЕГН********** обезщетение за   имуществени вреди – разходи,  извършени  за лечение на телесни увреждания, причинени й на 15.VІІІ.2014г. при ПТП, признато с вл. в сила присъда за престъпление по чл.343, ал. 1 б.“б“, предл.І във вр. с чл.342, ал.1 НК  за времето от дата на деликта до 3.ІХ.2018г. в размер на   5 382,44лв.(пет хиляди три осемдесет и два лева и четиридесет и четири стотинки)  ведно със законна лихва, считано от дата на иска  до окончателното му изплащане И ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата   до   предявения му размер от 21 881,28лв.   като недоказан.  

               ОСЪЖДА на осн. чл.226, ал. КЗ(отм.)   във вр. с §22ПЗР на КЗ, в сила от 2016г. във вр. с чл.45  и чл.8 ЗЗД ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, , бул.“Джеймс Баучер“ №87  ДА ЗАПЛАЩА  НА Б.Б.К., ЕГН********** пожизнено обезщетение в размер на 1 556,13     месечно /хиляда петстотин петдесет и шест лева и тринадесет стотинки месечно/ за имуществени вреди, резултат от горното ПТП – необходими разходи за болногледач, дължимо за периода от  дата на иска  и до настъпване на обстоятелства, предпоставящи неговото изменение или погасяване, ведно със законна лихва за просрочена вноска И ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за разликата   до   предявения му размер от 2 174,00лв. месечно .   като недоказан. 

                ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на Б.Б.К., ЕГН********** ***“АД, ЕИК *********,  със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.София, , бул.“Джеймс Баучер“ №87  за 2 109, 25лв,     дължими й се на осн.чл.86 ЗЗД в обезщетение   за забава   на главница за  разноски за лечение за времето от       3.ІХ.2018г. - дата на последно извършения за лечението й разход до дата на иска;

           ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК   ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК *********,  да заплати по сметка на Разградски окръжен съд  държавна такса в размер на  2 456,13лв., както и изплатените   от бюджета на съда разноски в размер на 3 565,00лв.   

               ОСЪЖДА на осн. чл. 38ЗА  ЗД“БУЛ ИНС“АД, ЕИК ********* да заплати на  адв. Н.Н.Д. от ШАК, с адрес ***, офис ІV възнаграждение в размер на  1 779,00лв., за безплатно оказаната на ищцата адвокатска помощ, изразяваща се в изготвяне на искова молба, отговори и писмена защита без явяване в с.з., изчислено в съответствие с   чл.9 във вр. с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/9.VІІ. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

             ОСЪЖДА на осн. чл. 78  ГПК  Б.Б.К., ЕГН********** ***“АД, ЕИК *********  1 431,50лв. разноски, съразмерни на отхвърлената част от предявените срещу него искове.   

              Решението подлежи на обжалване пред Варненски  апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                                 СЪДИЯ:      

 

              

 

 

 

 

ДГ