№ 6482
гр. София, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-19 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
при участието на секретаря Маргарита Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Гражданско дело №
20241100100892 по описа за 2024 година
Предявен иск с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за сумата от
931 108 лв.
В исковата молба на Община С. се твърди, че с решение 576/01.08.2022
г. на Министерски съвет бил одобрен списък инвестиционни проекти на
общините по приоритети и направления/обекти за целево финансиране, в
който били включени два обекта на Община С.. Твърди се, че за тях и
съобразно цитираното решение на МС било предвидено финансиране на 100%
в размер на 2 954 385 лв.
Изложени са твърдения, че до публикуването на списъка с одобрени
проекти се стигнало след изпратено уведомление до всички общини, че могат
да подадат документи за финансиране на основен ремонт на общински
пътища, съгласно приложена бланка към уведомлението. Твърди се, че
съгласно уведомлението се разбирало, че проектната готовност касае
изработване на проект, издадено разрешение за строеж, избран изпълнител
след процедура по ЗОП. Твърди се, че на 22.02.2022 г. ищецът подал бланка за
участие като са изложени твърдения, че никъде не били поставени други
критерии за финансиране, касаещи невъзможността да бъдат финансирани
1
общини, които са сключили договори с изпълнителите или СМР по
договорите да е започнало.
Изложени са твърдения, че началото на строителството, касаещо обект
„Реконструкция и рехабилитация на част от общински път PAZ1128/I-8,
Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – С./ - Ковачево –
Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“ е започнало на
26.04.2022 г. с протокол за откриване на строителна площадка.
Твърди се, че впоследствие и след смяна на редовното правителство на
РБ със служебно такова, МС излязъл с ново решение № 711/30.09.2023 г., с
което било отменено предходното и бил одобрен нов списък с обекти за
финансиране. В новия списък за община С. фигурирал само един обект
/посочения по-горе/ като било прието, че през 2022 г. ще се финансира 50% от
одобрените проекти, а останалите 50% с бюджета за 2023 г.
Твърди се, че на 04.10.2022 г. по електронна поща, ищецът получил
искане в спешен порядък да бъде предоставена информация за предоставяне
на информация относно банкова сметка и имена на главния счетоводител за
превеждане на одобрените средства, което било сторено от ищеца. Твърди се,
че в изпълнение на взетото решение, че всички кметове на общини с одобрени
проекти за финансиране били поканени за подписване на споразумения с
МРРБ, които били подписани „на конвейр“ и без да бъдат изпратени
предварително за запознаване с тяхното съдържание, а в деня на подписването
не била дадена възможност за питания и разяснения.
Твърди се, че междувременно приключили СМР по реконструкция на
пътния участък, одобрен за финансиране като бил съставен Протокол образец
15 от 30.09.2022 г.
На 26.10.2022 г. било сключено споразумението между ищеца и МРРБ
като на 31.10.2022 г. постъпила сумата в размер на 465 554 лв., първият транш
по споразумението респ. на 09.12.2022 г. МРРБ изплатила и остатъка от
одобрения размер на финансирането в размер на още 465 554 лв.
Твърди се, че на 13.02.2023 г. при ищеца постъпило писмо от МРРБ, с
което се твърдяло, че е идентифицирано предварително изпълнение на
дейностите, предмет на сключеното споразумения преди неговото фактическо
подписване, поради което и на основание чл. 4 ал.2 четвърто тире от същото,
финансирането на всички дейности за реализация на обекта се счита
2
недопустимо респ. споразумението следва да се счита прекратено на
основание чл. 13 т.3 от същото като в писмото се съдържала покана ищецът да
върне на МРРБ изплатените средства в размер на 931 108 лв.
В исковата молба се съдържат твърдения, че горецитираните клаузи от
споразумението са нищожни с оглед противоречие със закона като се визира
разпоредбата на чл. 4 ал.1 от АПК респ. правилата на морала като не
съществува причина за връщане на предоставеното финансиране.
При тези фактически твърдения ищецът е обосновал правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да признае за установено по отношение на
ответниците, че не дължи връщане на сума в размер на 931 108 лв.,
представляваща предоставено целево финансиране, съгласно решение
711/30.09.2023 г. на МС. Претендират се разноски.
Ответникът Държавата чрез МРРБ, редовно уведомен, оспорва
ищцовата претенция в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в
който са развити съображения, досежно неподведомственост на спора пред
общия граждански съд респ. неоснователността на заявения иск. Претендират
се съдебни разноски.
Ответникът Държавата чрез МФ, редовно уведомен, оспорва ищцовата
претенция в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК, в който са
развити съображения, досежно неподведомственост на спора пред общия
граждански съд респ. неоснователността на заявения иск. Претендират се
съдебни разноски.
Искът се поддържа в открито съдебно заседание от адв. И. и адв. Б..
Възраженията на ответника Държавата чрез МРРБ се поддържат в
открито съдебно заседание от юрк. С..
Възраженията на ответника Държавата чрез МФ се поддържат в открито
съдебно заседание от юрк. К..
Страните са представили и писмени бележки в срока, предоставен от
състава на съда.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съобразно приетият
доклад по делото, прие за установено следното от фактическа и правна
страна:
3
Въпросът за подведомствеността на настоящия спор, с оглед наведените
възражения в писмените отговори на ответниците, пред общите граждански
съдилища е решен предвид постановеното определение 2/22.01.2024 г. по дело
40/23 г. на Смесен петчленен състав на ВКС и ВАС. Въпреки, че споделя
възраженията, заявени от ответниците, за настоящия съдебен състав
горецитираното определение съставлява задължителен съдебен акт, който
същият следва да съобрази.
Видно от данните по делото, с решение 711/30.09.2022 г. /посочено в
исковата молба от 2023 г./ на Министерски съвет на Република България е
одобрен списъка на инвестиционни проекти на общините по приоритети и
направления /обекти за целево финансиране, съгласно приложение към
решението.
Не е част от предмета на спора, а това се установява и от приложеното
приложение към решението, че Община С. е одобрена за финансиране по
отношение на проект „Реконструкция и рехабилитация на част от общински
път PAZ1128/I-8, Лозен-Пазарджик –граница на община /Пазарджик – С./ -
Ковачево – Злокучене от км 0+690 до 4+260 и от км 6+050 до км 6+850“/т. 73
от приложението/.
Страните не са формирали спор и относно факта, че по повод взетото
решение на МС и във връзка с неговото изпълнение между ищецът и МРРБ е
сключено споразумение РД-02-30/26.10.22 г., съгласно което на Община С. е
предоставено частично финансиране общо за сумата от 931 108 лв., което е
целево с оглед горецитирания обект. В чл. 1 ал.2 от споразумението, страните
са уговорили финансиране на два равни транша, първият в срок от 10 дни от
сключване на споразумението, а вторият през месец декември 2022 г.
Фактът на извършено финансиране при условията и сроковете по
споразумението е безспорен, а и същият се установява от приложените по
делото преводни нареждания.
Видно от текста на чл. 4 ал.1 от споразумението, страните са уговорили
случаите на допустимо и целево финансиране, а в ал. 2 на същия член са
посочени случаите, които се третират като недопустимо финансиране.
Съобразно чл. 4 ал.2, четвърто тире от споразумението, за недопустимо се
счита финансирането по отношение на дейности, посочени в чл. 1 от
споразумението, и други дейности, които заедно и/или поотделно са
4
изпълнени преди датата на сключване на настоящото споразумение.
Съобразно чл. 13 ал.1 от споразумението, същото се прекратява, както
следва т.1 с неговото изпълнение, т.2 по взаимно съгласие, изразено в писмена
форма, т.3 с едностранно писмено волеизявление от страна на МРРБ, в случай
на неизпълнение на задължение на общината или открити нередности при
изпълнение на дейностите по споразумението като в този случай общината
дължи възстановяване на всички изплатени суми до момента на установяване
на неизпълнението .
Страните не са формирали спор, че сключеното споразумение между
ищеца и първия ответник е прекратено едностранно от МРРБ на основание чл.
13 т.3 от същото.
При така установената фактическа обстановка, ищецът е мотивирал
правен интерес от иска с твърдения, че липсват основания за възстановяване
на сумата, предоставена като целево финансиране за рехабилитация на
посочения по-горе общински път.
Първото възражение на ищеца касае липсата на правомощия на
министъра на МРРБ да доурежда отношения, които вече били уредени с
решението на МС като поставя допълнителни изисквания и ограничения. С
оглед ангажираните от страните доказателства и при съществуващата
нормативна уредба, настоящият съдебен състав не може да сподели тези
възражения на ищеца. Съобразно чл. 87 от Закона за държавния бюджет за
2022 г., условията, редът и критериите за предоставяне на допълнителни
трансфери от централния бюджет по бюджетите на общините за капиталови
разходи и разходи за текущи ремонти на обекти на техническата и социалната
инфраструктура се определят с акт на Министерския съвет по предложение на
министъра на регионалното развитие и благоустройството и на министъра на
финансите, поради което процесното решение 711/30.09.2022 г. на МС е
постановено в изпълнение на това законово разпореждане. Видно от т. 4
изпълнението му е възложено и на министъра на РРБ, което изпълнение
включва сключване на споразумение с кметовете на общини с одобрени
проекти за финансиране, доколкото и съобразно чл. 11 ал.3 изр. последно от
Закона за публичните финанси министърът е първостепенен разпоредител с
бюджетни средства. Бюджетните средства са публични финанси по смисъла на
чл. 3 от ЗПФ и като такива следва да се управляват въз основа на критериите,
5
зададени в чл. 20 от ЗПФ и включващи законосъобразно изпълнение т.е. при
спазване на приложимото законодателство, на вътрешните актове и на
договорите /т.9 на разпоредбата/. При изпълнение на това задължение и с
оглед делегираното му правомощие по сключване на споразумението,
министъра на РРБ е осъществил контрол по законосъобразното изпълнение на
акта на МС. Видно от съдържанието на решението на МС, финансирането на
общините, предприето с това решение е целево и същото касае финансиране
на инвестиционни проекти. Съобразно дефинитивната норма на §3 т.1 от
Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти, инвестиционният проект е проект, който е предназначен за
строителство на обекти. Обхватът на същия е посочен в чл. 3 от тази наредба и
по естеството си касае необходим набор от документи и проектно-сметна
документация, необходима за фактическото изграждане на строителни обекти.
Обстоятелството, че целевото финансиране касае обекти с изготвени
инвестиционни проекти е лесно установимо с оглед текста на бланката, въз
основа на която е осъществена процедурата по кандидатстване за целево
финансиране и същата касае „информация за проектната готовност“. При тези
данни по делото, текстът на чл. 4 от споразумението се явява гаранция за
законосъобразно изпълнение на решението на МС с оглед предприетото
целево финансиране на обекти. Поради което и следващото възражение за
нарушение на чл. 4 ал.1 от АПК, заявено от ищеца, настоящият съдебен състав
не може да сподели.
Следващото възражение на ищеца касае липсата на проведена процедура
по кандидатстване при определени условия и критерии. Това възражение се
опровергава още от текста на бланката, коментирана по-горе, с която е
иницииран процеса по кандидатстване за целевото финансиране респ. наборът
от данни, които е следвало да предостави общината – кандидат относно
етапите на завършеност на инвестиционните проекти, което само по себе си
предполага липса на започнало фактическо изпълнение. Опровергава се и от
съдържанието на писмо от 06.04.2022 г. на зам. министъра на РРБ /стр. 56 в
делото/ , отправено до кмета на Община С. с подробни разяснения за
необходимата документация и условия по повод кандидатстване за целевото
финансиране.
Настоящият съдебен състав не споделя и възражението, касаещо
нищожност на разпоредбите на чл. 4 ал.2 от споразумението, определяща
6
недопустимите разходи за финансиране като противоречащо на закона и
добрите нрави. Както беше посочено по-горе в настоящото решение тази
норма се явява гаранция за законосъобразно изразходване на публични
финанси, предприето с оглед целево финансиране на инвестиционни проекти
на строителство и рехабилитация на обекти. Поради което, наведеното
възражение е неоснователно, а и с него ищецът се домогва да санира
последиците от собственото си виновно поведение. Същият в три
последователни писма от 20.04.22 г. /стр. 58 в делото/, от 02.06.2022 г. /стр. 92
в делото/ и от 11.08.2022 г. /стр. 108 в делото/, предхождащи решението на
МС, в отговор на запитване от МРРБ, е посочил, че не е предприел
реализиране на инвестиционните си намерения по отношение на проекта, с
който е кандидатствал за финансиране, поради което е и бил включен в
списъка за одобрени обекти. Доколкото това трикратно декларирано
обстоятелство противоречи на обективните данни по делото с оглед
представения по делото констативен акт за установяване годност за приемане
на строежа, образец акт 15, съставен на 30.09.2022 г., от който е видно, че
строителната площадка за обекта е открита на 26.04.2022 г. т.е. фактическото
строителство по обекта е започнало пет месеца преди решението на МС респ.
на датата, на която е постановено решението същото е и реализирано.
При тези данни по делото, настоящият съдебен състав намира, че
основание чл. 4 ал.2 тире четвърто от сключеното споразумение между ищеца
и МРРБ, доколкото е установена валидността на тази разпоредба, обектът на
ищеца се явява недопустимо финансиране и като такова правилно са
приложени последиците, предвидени в чл. 13 от споразумението. Наличието
на недопустимо финансиране не може да бъде извинено или валидирано с
наведените твърдения в исковата молба с обществените очаквания „ремонта
да бъде извършен веднага и бързо“, предвид данните по делото, че договорът
с изпълнителя след проведена процедура по ЗОП е сключен на 13.05.2021 г.
/стр. 153 в делото/ и в него е предвиден 90 дневен срок за изпълнение, а
фактическото изпълнение по него е предприето едва 11 месеца по-късно.
По делото не са ангажирани доказателства, установяващи подписването
на споразуменията „на конвеир“ при липса на предварителна възможност за
запознаване с текста на същите.
В открито съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца е
7
отправил изявление, че сключеното споразумение противоречи и на чл. 13 от
АПК, установяващ задължението на административните органи своевременно
огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика
при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на
закона и постигане на целите му. Само за пълнота на мотивите, доколкото
същото е заявено след настъпила преклузия, а и е неотносимо към предмета
на заявения иск следва да се има предвид, че характер на общодостъпна т.е.
публична по смисъла на чл. 13 от АПК се явява публикуваната на електронния
сайт на МРРБ заповед РД-02-14-353/14.04.2021 г. на Гл. Секретар на МРРБ, с
която са утвърдени вътрешни правила по смисъла на чл. 13 от АПК респ.
ведно със самите вътрешни правила.
При тези съображения заявените искове като неоснователни и
недоказани подлежат на отхвърляне като на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
ответниците се следва сума от по 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ОБЩИНА С., ЕИК *******, със
съдебен адрес: гр. Пловдив, ул. „******* офис 14 – адв. П. И. срещу
ДЪРЖАВАТА чрез МРРБ, БУЛСТАТ *******, седалище: гр. София, ул.
******* и ДЪРЖАВАТА чрез МФ, БУЛСТАТ *******, със седалище: гр.
София, ул. *******2 с правно основание чл. 124 ал.1 от ГПК за признаване за
установено, че не дължи сумата от 931 108 лв., представляваща предоставено
целево финансиране, съгласно решение 711/30.09.2023 г. на МС като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА ОБЩИНА С., ЕИК *******, със съдебен адрес: гр.
Пловдив, ул. „******* офис 14 – адв. П. И. да заплати на ДЪРЖАВАТА чрез
МРРБ, БУЛСТАТ *******, седалище: гр. София, ул. ******* и ДЪРЖАВАТА
чрез МФ, БУЛСТАТ *******, със седалище: гр. София, ул. *******2 на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от по 300 лв. за всеки един – съдебни
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок
8
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
9