№ 91
гр. Варна, 11.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
и прокурора Ст. Д. Анд.
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Н. Колева Наказателно
дело за възобновяване № 20223000600012 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 09:25 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор А..
Осъденото лице Н. П. Р., редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. ОГН. ИЛ. Б. от АК – Русе, редовно упълномощен.
АДВ. Б. – Моят подзащитен е наясно с датата на съдебното заседание, не
желае да се яви.
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
АДВ. Б. –Да се даде ход на делото. Нямам искания за отводи.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, поради
което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ КОЛЕВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ. Б. – Уважаеми Апелативни съдии, моля да уважите направеното
искане за възобновяване на делото. Смятам, че са налице предпоставките за
това.
Смятам, че не са осъществени съставите на двете престъпления така,
1
както подзащитният ми е бил признат за виновен и осъден.
На първо място по отношение на престъплението по чл. 270 от НК, за
което му е вменено нарушение, именно за противозаконно пречене на
органите на МВР да си изпълняват функциите. Съгласно теорията и съдебната
практика за да го има това изпълнително деяние би следвало да има започнато
правонарушение от страна на извършителя преди намесата на органите на
МВР, след тяхното идване то да е продължило и след това да прераства в
пречене на органа да си изпълни задълженията по неговото прекратяване. В
настоящия случай доказателства за това няма. Според първоинстанционния
съд и въззивната инстанция преченето се изразява в това, че на тях не им се
дава възможност да изпълнят служебните си задължения по опазване на
обществения ред. В случая не става ясно точно какви задължения би следвало
да изпълняват двамата полицейски служители, които са отишли на място.
На първо място има противоречиви доказателства в тази насока, дори в
трите хипотези да ги разгледаме събраните доказателства такова пречене
няма. Според единият от свидетелите те са отишли да съставят акт за
установяване на адм. нарушение по Общинската наредба, тоест това са
действия, от които няма започнато някакво правонарушение, което да налага
техни действия тогава. Ако той е отказал да му бъде съставен акт има си ред,
по който може да бъде съставен в негово отсъствие. Според втория свидетел–
полицейски служител те са отишли да му връчат акта. Отново няма някакво
негово правонарушение, което да е започнато, тъй като ако актът той откаже
да му бъде връчен по установения в ЗАН ред, това може да стане в негово
отсъствие, в присъствието на един свидетел.
Третото заявено това е обстоятелството, което е свързано с извършени от
тях действия по разкриване на престъпление. Според събраните
доказателства те първоначално са били сигнализирали около обяд за
извършено престъпление, което безспорно е от частен характер, тоест
причиняване на лека телесна повреда. Не е установено на тях да им е било
възложено снемането на някакви обяснения или извършването на някакви
действия в тази насока. Оттук считам, че не би следвало да бъде обсъждано
едно такова тяхно правомощие, още повече, че по делото се установява, че те
са едни патрулни полицаи. Едва ли патрулни полицаи могат да снемат
обяснения да речем по една проверка, която правят органите на МВР. Оттук
считам, че на практика няма извършени от осъдения някакви действия, с
които той да пречи на полицейски служители да си изпълняват своите
функции още повече тук бих казал, че тези доводи бяха наведени пред
въззивната инстанция, които въобще не са обсъждани в постановеното от тях
съдебно решение. Това е особено важно и нарушава правото на защита на
осъденото лице, тъй като то не знае спрямо какво да осъществява своята
защита. Оттук смятам, че така, както е формулирано обвинението и при тези
мотиви са налице две основания, като по-силното, първото това е
необходимостта от оправдаване на лицето поради допуснато нарушение на
материалния закон. Ако приемете, че мотивите на въззивната инстанция в
2
тази насока не са достатъчни за извършване от Вас на съответния контрол, то
по отношение на това престъпление смятам, че въззивното решение и
присъдата следва да бъдат отменени и делото бъде върнато за ново
разглеждане.
Как стоят нещата по отношение на второто обвинение, за което той е
признат за виновен. Това е една лека телесна повреда, която е причинена на
длъжностно лице. Как стоят нещата по отношение на тази телесна повреда: За
мен лично безспорно е установено, че осъденото лице е било на земята,
единият от служителите е бил седнал над него и се опитвал да му сложи
белезници, а другият е бил зад този служител, който е бил седнал. Какви са
доказателствата за случилото се по отношение на пострадалото лице. Според
единия от полицейските служители осъденият му е нанесъл удар с крак в
областта на ръката, от което са получени телесните повреди. Според мен
това, така, както описва този свидетел е невъзможно защото за да се получат
тези увреждания би следвало да има освен счупен нокът, да има увреждания
по самата фаланга и по месестите части на пръста – такива увреждания няма.
Вторият свидетел твърди, че тези увреждания са получени когато той се
е опитвал да приложи ключ за да обърне лицето по гръб за да му бъдат
сложени белезниците. Тук особеното е, че от тази телесна повреда, нещо
което не е обсъдено от въззивната инстанция, на практика има пресрещане на
движението на пръста срещу насрещен твърд предмет. Именно при това се е
получило това счупване на нокътя като според вещото лице разпитано в съд.
заседание /неговите твърдения по заключението въобще не са били
обсъждани от въззивната инстанция и от първоинстанционния съд/, това
става при усукване. При условие, че върху осъденото лице има седнал човек и
тези действия са извършени зад гърба на седналия човек и то при движение
на насрещно движещи се предмети при опит за поставяне на белезници при
обръщане на лицето въобще не става ясно как може да бъде изведен някакъв
умисъл – според първоинстанционния съд пряк, а според въззивната
инстанция евентуален. Аз смятам, че това са особено важни аргументи, които
би следвало да бъдат обсъдени, а в случая това не е сторено защото ако
приемем този механизъм, който за мен лично е единственият възможен
предвид липсата на увреждания на фалангата на пръста и по месестата част,
което предполага че няма удар и няма и твърда повърхност, върху която те да
са били поставени, че да бъдат получени тези увреждания, то единствената
възможност е при пресрещане. Това пресрещане според мен няма как да бъде
вменено в форма на вина и умисъл за осъденото лице било то пряк или
евентуален.
Оттук при липсата на мотиви отново смятам, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила в тази насока. Независимо от всичко
изложено аз в крайна сметка съм длъжен да пледирам за по-ниско наказание.
Ако не възприемете тези доводи, които съм изложил пред Вас за двете
престъпления като отварям една скоба, явната несправедливост на
наказанието, не съм изложил като някаква алтернатива, която Вие да
3
приемете само за облекчаване на неговото положение, просто съм бил длъжен
да го направя това с оглед на вече постановените два съдебни акта.
Смятам, че тук от въззивния съд въобще не е отчетено приложената по
делото характеристика по месторабота. Ноторно известно е, че част от
положителните характеристични данни се явява оценката на човека по
неговата месторабота. По делото е приложена такава характеристика, от
която става ясно, че той си изпълнява добре своите задължения, на следващо
място той е човек, който зачита личните достойнства, изпълнява си трудовите
задължения, добър, работлив служител, високи отзиви от ръководството на
предприятието, неконфликтен, за това освен писмени доказателства по
досъдебното производство и съдебната фаза са събрани и гласни такива и
това са показанията на свид. Чефаланов и Красимир Владимиров, които
навеждат доводи в тази насока. Тези всички обстоятелства не са били
отчетени въобще от двете съдилища, поради което Ви моля алтернативно да
уважите направеното искане така, както е посочено. Благодаря Ви.
ПРОКУРОРЪТ – Уважаеми Апелативни съдии, аз не споделям
отправените към първата и въззивна инстанция упреци в искането за
допуснати от тях процесуални нарушения от типа на съществените или на
материалния закон, които нарушения да доведат като резултат до това, че
производството да бъде възобновявано и по тази причина Ви моля да
оставите искането без уважение.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе със съдебен акт в законния срок, за
изготвянето на който страните ще бъдат уведомени писмено.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4