НОХД № 536/2020 г.
МОТИВИ:
Обвинението против подсъдимия Г.В.Г. *** е за престъпление по чл.144 ал.3
във вр. с ал.1 от НК, а именно за
това че на 25.03.2019г.
в гр.Пазарджик се заканил с убийство на Т.В.С. с думите: „Ще те убия!“ и това
заканване би могло да възбуди основателен страх от осъществяването му.
Повдигнато е обвинение и против Т.Г.Г. *** е за престъпление по чл.144 ал.3 във вр. с
ал.1 от НК, а именно за това че
на 25.03.2019г. в гр.Пазарджик се заканил с убийство на Т.В.С.
с думите: „Ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
от осъществяването му.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните
доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимите са
извършили престъплението, за което им е повдигнато обвинение, излагайки доводи
в подкрепа на тезата си. Пледира съдът да ги признае за виновни и да им наложи
наказание в съответствие с предвиденото в закона, като се отчетат смекчаващите
и отегчаващи вината обстоятелства.
Подсъдимите се явяват лично в съдебно заседание и със упълномощения си
защитник. Не се признават за виновни и дават обяснения. Лично и чрез защитника
си искат да бъдат оправдани, като подробни съображения в подкрепа на искането
се излагат от защитника.
С протоколно определение на съда пострадалият Т.С. бе
конституиран като частен обвинител в процеса, като чрез повереника си поддържа
обвинението против подсъдимия и пледира за осъдителна присъда и налагане на
наказание лишаване от свобода.
Районният съд, като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като спази разпоредбите
на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Постр. Т.С. и
св. Д.К. живеели на семейни начала в с. Г., обл.Пазарджик.
В съседство с тях живеели подсъдимите Г.Г. и Т.Г.-
баща и син, които са роднини на К..
През месец март 2019 г. от къщата на
семейство Г. била извършена кражба на голяма сума пари и злато. Подсъдимите Г.Г. и Т.Г. се усъмнили, че кражбата е извършена от постр. С.
и започнали да го притесняват да им върне праните и златото. Понеже той отричал
да е извършил кражбата, в която го обвинявали, подсъдимите започнали да го
заплашват, че ще го пребият. В резултат на тези заплахи постр. С. и св. К.
започнали да се страхуват от Г.. Поради тази причина С. извикал свой приятел-
св. Г.И. да гостува няколко дни в дома му. Св. И. ***, където живеел, в с.Г.и
останал няколко дни в дома на постр. С. и св. К.. Постр.
С. разказал на св. И. за извършената кражба в дома на семейство Г. и за
обвиненията срещу него и му споделил, че Г. го заплашвали. В един от тези дни
през докато св. И. бил в дома на пострадалия, той и С. били на двора. Тогава по
улицата минал подс. Т.Г. и започнал да псува по постр.
С. и да го заплашва. Св. И. посъветвал пострадалия да не му обръща внимание и
да се прибере. След два-три дни И. си тръгнал.
На 25.03.2019 г.,
рано сутринта постр. С. и св. К. ***, за да закарат автомобила си на майстор.
Към 08,30 часа те се намирали пред сервиз за автомобилни газови уредби, находящ
се на кръстовище между ул. „Болнична” и ул. „Стефан Стамболов”, зад магазин „Тарита“ в гр. Пазарджик и изчаквали майстора да дойде. Тогава
при тях с автомобил пристигнали подсъдимите Т.Г. и Г.Г.,
като с тях била и св. Г.- съответно майка и съпруга на двамата. Подс. Т. Г. спрял автомобила в близост до този на
пострадалия и слязъл от него. Приближил се към автомобила на С., който седял на
мястото на водача, а до него била св. К., пресегнал се през отворения прозорец
и взел ключа за автомобила, който бил поставен на стартера и бил на контакт,
след което за изхвърлил встрА.на земята. Постр. С. излязъл от автомобила и тогава подс. Т. Г. се нахвърлил върху него и започнал да му крещи
да му връща откраднатите пари и накити, след което го заплашил с думите „Ще те
убия!“. През това време от автомобила на Г. излезли подс.
Г.Г. и св. В.Г.. Подс. Г. Г.
също се приближил към С. и започнал да му крещи да връща откраднатото и също го
заплашил с думите „Ще те убия!“ И двамата подсъдими били настроени да се
саморазправят физически с постр. С., като непрекъснато го псували и му крещели,
че ще го убият. Уплашен постр. С. побягнал. Подсъдимите го последвали, като подс. Г.Г. застигнал С. и му
нанесъл удар с юмрук в главата. В този момент, за да помогне на С., от
автомобила им, излязла св. К.. Тя се опитала да потърси помощ, като извадила
телефона си, но Г. и го издърпала от ръцете, ударила един шамар и хвърлила
телефона на земята. Пострадалият успял да се отскубне от подсъдимите и избягал
встрани. Г. се отказали да го следват, качили се в колата и си тръгнали.
Уплашени от случилото
се, постр. С. и св. К. отишли в полицията и подали сигнал за станалото. След
като се прибрали, постр. С. започнал да изпитва страх за живота си, бил
напрегнат и неспокоен, не можел да спи. Поради тази причина той и св. К., след
около седмица напуснали дома си и се преместили да живеят в гр.Т. при свои
приятели, за да не се срещат с подсъдимите. Впоследствие се преместили на
квартира в гр. Т., където живеят и понастоящем.
Въз основа на
подадената жалба полицията била извършена проверка, данните от които станали
основание за образуване на настоящето производство.
От заключението на
изготвената по време на разследването комплексна психиатрична и психологична
експертиза, което съдът цени като обосновано и компетентно, се установява, че пострадалият
страда от разстройство в адаптацията с тревожност. Вещите лица са констатирали
у постр. С. психофизиологични симптоми, верифициращи наличие на изживяване на
основателен страх след отправената закана. Видно от заключението заплахите са
възприети като реална опасност и това е довело до коренна промяна в начина на
живот на пострадалия като психологичните и физиологичните симптоми на страха у
пострадалия са разгънати в пълен обем.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе изцяло въз основа на
показанията на пострадалия Т.С. и на свидетелите Д.К., Г.И., И.К., А.К., Д.П., частично от показанията на свидетелите В.Г.,
Г.Г., частично от обясненията на подсъдимите, както и
писмените доказателства, приети по делото и заключението на
психиатрично-психологична експертиза.
В показанията си постр. Т.С. бе категоричен, че на
процесната дата и място, подс. Т.Г. е подс. Г.Г. са пристигнали при
сервиза, пред който той и св. К. са чакали майстора, като и двамата са се
нахвърлили върху него с обиди, опитали се да го нападнат и са го заплашили с
убийство с думите „Ще те убия!“, като всеки един от подсъдимите му е изрекъл
тези думи. Сочи също, че уплашен е побягнал, но е бил застигнат от подс. Г. Г. който му нанесъл удар в главата. Сочи че още
при пристигането им и двамата подсъдими са били агресивни, като Т.Г. е извадил
ключа от стартера на автомобила и го е захвърлил на земята. Обяснява също така,
че и предните дни е бил заплашван от подсъдимите със саморазправа и че поводът
за това е бил отправените към него обвинения, че той е извършил кражбата на
парите и златните накити от дома на Г.. Постр. С.
заяви още, че е бил много уплашен от случилото се, станал напрегнат и
неспокоен, не можел да спи. Започнал да се страхува за живота си и затова с
жена му решили да се изнесат от дома им и избягали при свои приятели в гр. Т.,
а впоследствие си наели квартира в гр. Т..
Съдът изцяло дава в. на показанията на пострадалия Т.С.,
т.к. ги намери за обективни и добросъвестни. Действително той е пострадал от
едно тежко престъпно посегателство против личността, каквото е престъплението
закана с убийство и като такъв би могъл да се възприема като заинтересован от
изхода на делото. Съдът обаче отчете, че преди инцидента той не е имал никакъв
личен мотив да уличава необосновано извършителите, приписвайки на подсъдимите
поведение или деяние, което обективно те да не са извършили. Няма и причина той
да им отмъщава за нещо. Вярно е, че те са го обвинявали в извършване на
кражбата от дома им, но следва да се отчете, че до момента на инцидента
пострадалият е бил непрекъснато нападат словесно от подсъдимите и са му
отправяни закани, за което се събраха безспорно доказателства, като и самите
подсъдими не отричат, че няколкократно са се разправяли със С. и са го
обвинявали, че той е извършил кражбата, като са настоявали да им върне
отнетото. Дори дома на пострадалия е бил претърсван от полицейските служители
именно заради техните съмнения. Но до този момент, въпреки всички тези
неудобства и нападки от Г., постр. С. не се е оплакал в полицията. В деня на
инцидента обаче, поведението на подсъдимите е ескалирало. Очевидно те са
последвали и проследили постр. С. и с. К., рано сутринта, когато те са излезли
от дома си, самият подс. Т.Г. признава, че е ги е
видял, тъй като къщата му имала големи прозорци и са отишли при пострадалия,
докато е чакал пред сервиза, с конкретна цел- да се саморазправят с него.
Заканите им вече са били не само, че ще го пребият, но и че ще го лишат от
живот. Освен това и двамата са проявили физическа агресия, и тези им действия и
предхождащото им поведение, са породи основателен страх у постр. С., че той наистина
може да бъде лишен от живот от подсъдимите, затова и веднага след случая е
подал жалба в полицията. Казано с други думи, единствено действията на
подсъдимите са довели до сезиране на полицията от страна на пострадалия. Затова
и дадените от него показания са не от стремеж да ги уличава в нещо, което те не
са извършели, а съобщаване на обективни факти.
Показанията на св. С. напълно кореспондират с тези на
св. К.. Тя е очевидец на случилото се и заяви в показанията си, че подсъдимите
са се появили при техния автомобил изненадващо и след като подс.
Т. Г. е издърпал ключа от автомобила е започнал да обижда пострадалия, да иска
от него да върне парите и накитите, като му се заканил, че ще го убие.
Категорична е, че след като е излязъл от автомобила постаралия, двамата
подсъдими са „налитали“ да го бият, като подс. Г. Г.
също му се заканил с думите „Ще те убия“. Изплашен пострадалият побягнал,
когато бил застигнат от Г. Г., който го ударил с юмрук в главата. Потвърждава и
това, че св. В.Г. й е взела телефона и я ударила с шамар, защото се опитала да
помогне на С.. Вярно е, че свидетелката се намира в близки отношения с
пострадалия, тъй като съжителства с него и принципно би имала интерес да
свидетелства в негова полза, но съдът отчете че показанията й са напълно
еднопосочни с тези на пострадалия, както и с показанията на свидетелите И. и К.относно
отправените обвинения от Г., извършеното претърсване в дома им, страха който са
изпитвали, след случая и напускането на дома.
Макар и косвени доказателства за авторството на
деянието в лицето на двамата подсъдими, се явяват показанията на свидетелите И.,
И.К. и А.К., в които пресъздават разказа на постр. С.
и св. К. за станалото. Св. К. заяви, че когато са се прибрали от сервиза постр.
С. и дъщеря му са били много изплашени и заявили, че било по-добре да напуснат
дома иначе щели да утрепят пострадалия. В този смисъл са и показанията на св. К.,
която заяви, че дори тя посъветвала дъщеря си и зет си да заминат, за да не го
утрепят.
От особена важност е да се посочи също, че свидетелите
К., К., К. и П. са и преки
очевидци на състоянието на пострадалия, защото първите трима веднага след
инцидента, а и в следващите дни са добили непосредствени впечатления за
състоянието на постр. С., виждайки психическото му състояние след случилото се,
като го описват в своите показания. Св. П. пък сочи, че месеци след инцидента,
когато ги е извикал да дадат обяснения пострадалия и К. са били още притеснени
и уплашени от случващото се. Факт е, че те не са дали обяснения в кметството в
с. Г., а са отишли в полицейската приемна в с. Х.и то заедно с адвоката на
пострадалия.
Вярно е че свидетелите К. и К.се намират в близки
отношения с пострадалия- първата както се посочи съжителства с него, а другите
двама са негови тъст и тъща, като по този начин са пряко заинтересовА.от
изхода на делото, но предвид обстоятелството, че техните показания са
еднопосочни и последователни, кореспондират помежду си и не противоречат и на
останалите обективни доказателства- показанията на св. И., макар и частично с
показанията на св. П. и с писмените доказателства и експертното заключение, а
от друга страна, не бяха оборени от нито едно от останалите доказателства по
делото, то съдът няма основание да не кредитира техните показания. Освен това
за съда не остана съмнение, че тези две свидетелки бяха обективни в показанията
си, тъй като заявиха само това което са чули и възприели.
Всичко изложено до тук бе достатъчно за настоящия съдебен състав да си
изясни гореописаната фактическа обстановка и да формира извод за авторството на
престъпленията в лицето на подс. Т.Г. и подс. Г.Г. и за тяхната
виновност.
В обясненията си двамата подсъдими отричат да са се
заканвали с убийство на постр. С.. Те лансират версията, че съвсем случайно са
минали и забелязали автомобила на пострадалия, докато са отивали да вършат
друга работа в гр. Пазарджик, и решили за пореден път да поискат от него да им
върне отнетото според тях от С.. Признават, че са го псували и обиждали и че са
си искали парите и накитите, като подс Т. Г. признава
че е взел ключа от автомобила на пострадалия, за да не избяга, а подс. Г. Г. признава, че го е ударил, но категорично
отричат да му са се заканвали с думите „Ще те убия!“ Тези им обяснения се
подкрепят от показанията на св. В.Г., присъствала на случилото се и от
показанията на св. Г.Г.. Въпреки това обаче съдът не
им даде в., не само защото поради близкородствени отношения на подсъдимите с
тези две свидетелки, внася съмнения в тяхната достоверност, но и поради това,
че те дори си противоречат. Така например подсъдимите посочиха, че са отишли в
града, за да търсят адвоката им по работа, а св. В. Г.- за да пазаруват. Св. Г.
Г. заяви, че от съпруга и свекъра си разбрала, че С. хвърлял буци по тях и
бягал, а според В. Г.- С. Хвърлял камъни по мъжа и сина й, което не се съобщи
дори от двамата подсъдими. Разминавания между показанията на подсъдимите и св.
В. Г. има и досежно обстоятелството какво се е случило с ключа от автомобила на
С. и телефона на К.. Следва да се посочи и това, че обясненията на подсъдимите
и показанията на свидетелките Г. се обориха и от гореанализираните гласни
доказателства.
Не на последно място, обстоятелството че подс. Т. Г. не отрича че е видял сутринта пострадалия и К.
да напускат дома си, което означава, че той умишлено ги е следял, фактът, че
скоро след като пострадалият е спрял пред сервиза, подсъдимите са се появили,
като Т.Г. е спрял автомобила си така, че да препречи пътя на автомобила на
пострадалия. Обстоятелството че е издърпал ключа от стартера с цел „да не
избяга“ (както сам сочи в обясненията си), агресивното поведение на двамата
подсъдими- физическо и словесно спрямо пострадалия, свидетелства за техните
действителни намерения- да пресрещнат пострадалия и да се саморазправят с него,
да му навредят физически, но и да го сплашат като му се заканят с убийство.
Освен това няма никаква логика, след като многократно преди това подсъдимите са
предупреждавали пострадалия да им върне отнетото според тях от него и той е
отричал да е извършил кражбата, те съвсем случайно да са забелязали автомобила
му и отново са отишли да го поискат вещите си.
Поради всичко това съдът не даде в. на обясненията на
подсъдимите Т.Г. и Г.Г., като ги прие за тяхна
защитна позиция с цел омаловажаване на действията им и избягване на
наказателната отговорност.
При така установената фактическа обстановка безспорно се установи, че подс. Т.Г. и подс. Г.Г. са осъществили от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.144 ал.3 във вр.
с чл.144 ал.1 от НК, като на инкриминираната дата и място, в независимо
извършителство, са се заканили с убийство на Т.С. с думите: „Ще те убия!“ и
това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му.
Подсъдимите са имали представи за всички обективни елементи на състава на
престъплението и са искали настъпването на общественоопасните последици на
деянието си, т.е. действали са с пряк умисъл. Те са съзнавали, че отправяйки
към постр. Т.С. думите „Ще те убия“, отправят закана с убийство по отношение на
същия. Съзнавали са, че тази закана може да предизвика страх у пострадалия за
осъществяването й и на практика подсъдимите са целели точно това- искали са да
изплашат Т.С., за да го принудят да им върне откраднатото, според тях от него и
да напусне дома си, като до известна степен са постигнали своята цел, тъй като С.
е напуснал своя дом.
Авторството на деянието се доказа по един несъмнен начин от съвкупния
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертното
заключение.
Безспорно доказА.са и останалите обстоятелства за
времето, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимите Т.Г. и Г.Г. са извършители, т.е. участници в самото изпълнение на престъплението,
осъществено от тях. Същите при реализирането на своите прояви са осъзнавали, че
отправят закана с убийство към пострадалия и че тази закана е от такова
естество, че да може да възбуди основателен страх у пострадалия за
осъществяването й, още повече, че за съставомерността на престъплението по
чл.144 ал.3 от НК не е необходимо заплашеният реално да е изпитал страх.
Установи се още, че заканителните думи по своето съдържание, вид, начин на
отправяне, както и с оглед обстановката, в която са отправени, не само са били
от естество, че да възбудят основателен страх за осъществяването им, а в
конкретния случай те дори са възбудили такъв, видно от показанията на
пострадалия и свидетелите К., К.и И..
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимите, съдът взе предвид разпоредбите на чл.36 от НК- относно целите на
наказанието и на чл.54 и следващите от НК- за неговата индивидуализация.
За да определи вида и размера на наказанието съдът отчете високата степен
на обществена опасност на деянието, което е в раздел V-ти на глава ІІ от НК-
„Престъпления против личността”.
Всяко едно от конкретните деяния извършени от подсъдимите, също е със
завишена степен на обществена опасност, тъй като е осъществено от тях в
присъствието на други лица, с проявена и физическа агресия и арогантно
поведение от подсъдимите, на обществено място, през деня.
И двамата подсъдими са личности с ниска степен на обществена опасност- не са
осъждани, по местоживеене се ползват с добро име, трудово ангажирА.и
настоящето деяние е инцидентна проява в живота им.
Подбудите за извършване на престъплението се коренят в незачитането на
установения в страната правов ред, неприкосновеността на личността и в
желанието за саморазправа, което е една рефлексия от психологическия профил на
двамата подсъдими и убеждението им, че извършител на кражбата е пострадалия.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства и за двамата
подсъдими съдът отчете чистото им съдебно минало, добрите характеристични
данни, трудовата ангажираност, а за подс. Г.Г. и напредналата му възраст. Като отегчаващи обстоятелства
и за двамата подсъдими съдът прецени естеството на заканите им, по конкретно
факта, че освен вербално те са били придружени и с активни настъпателни
действия към пострадалия, а подс. Г. Г. му е причинил
и телесно нараняване, както и дързостта и мисълта за безнаказаност, с които са
действали, в присъствието на други лица през деня на обществено място, както и
липсата на критичност по отношение на поведението им, а по отношение на подс. Т.Г. и това че са налице данни за предходни
криминалистически регистрации.
Като отчете наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, съобразно относителната им тежест,
съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
по отношение и на двамата подсъдими, при наличието на които и най-лекото,
предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно тежко. С оглед на това
съдът приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.2 бук. „б” от НК като определи наказание „Пробация“ и за двамата
подсъдими, определяйки им двете задължителни пробационни мерки за контрол и
въздействие- „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ при честота на явяване
и подписване два пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, като и двете мерки за подс. Г.Г. за срок от една година, а за подс.
Т.Г. за срок от една година и шест месеца. Така определените по вид и размер
наказания на подсъдимите, съдът намери за справедливи и обосновани, като са от
естество да изпълнят предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дейците, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Предвид
осъдителната присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимите Т.Г. и Г.Г. бяха осъдени да заплатят
по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски в размер на по
313 лв. за всеки един от тях, за извършената на ДП експертиза, а в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд- Пазарджик
съдебно-деловодни разноски в размер на по 77.65 лв. за всеки един от тях, за
заплатени разходи на св. И. и възнаграждение за явяване и изслушване на вещите
лица.
По изложените съображения, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: