Р Е Ш Е Н И
Е № 639/3.10.2019г.
гр. Ямбол 03.10.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV-ти
граждански състав
На
01.10
2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: Марина Христова
при
секретаря Й.П.
като
разгледа докладваното от съдията Христова
гр.дело № 2873 по описа за 2019 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Т.М.К.
против “КАН Учтехспорт България” ООД, с която са предявени искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1- 4 от КТ за признаване уволнението на ищеца за
незаконно, възстановяването му на заеманата длъжност, присъждане на обезщетение
за времето през което е останал без работа в размер на по 900 лв. месечно,
както и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата му книжка.
В молбата се излага, че ищецът е работил
по ТПО при ответника на длъжност „***“. Първоначалният му трудов договор бил с
правно основание чл. 70,ал.1 от КТ, като след изтичане на срока за изпитване
станал безсрочен. На 08.07.2019 год. му било връчено предизвестие с правно
основание чл. 328,ал.1,т.5 от КТ, което той отказал да подпише. Продължил да
ходи на работа. На 29.07.2019 год. му била предоставена молба , попълнена от
друг, с която се изразявало неговото желание
за прекратяване на ТПО на основание чл. 325, ал.1,т.1 КТ. Въпреки, че
ищецът отказал да го подпише на същия ден била издадена заповед, с която ТПО
било прекратено и му бил забранен достъп до работното му място. В трудовата му
книжка било посочено същото основание. Ищецът счита уволнението за незаконно по
изложени подробни съображения.
В депозирания отговор ответникът
посочва, че признава претенциите, т.к. е установил, че е допуснал грешка при
извършеното уволнение. Предложил извънсъдебно уреждане на спора, но ищецът
отказал.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищеца
и процесуалния му представител.
Ответникът се
представлява от упълномощен адвокат, чрез когото заявява, че признава исковете.
Ямболският
районен съд, като взе предвид исковата молба, становището на ответника по нея,
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Доказателствата са писмени.
Предявени са обективно съединен искове с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т.2, т.3 и т. 4 от КТ .
Съдът намира исковете по чл. 344,ал.1, т.1-3 КТ за допустими, доколкото ищецът има правен
интерес от търсената защита.
ЯРС, като взе предвид направеното изявление на
ответника за признание на исковете, както и че в хода по същество процесуалния
представител на ищеца моли съдът да се произнесе с решение по чл. 237 от ГПК, но претендира разноските, намира че не са налице пречки за
постановяване на решение в съответствие с разпоредбата на чл. 237, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието,
като в мотивите си е достатъчно да укаже, че то се основава на признанието на
иска.
В случая са налице всички процесуални предпоставки за
постановяване на решение по реда на чл. 237, ал.1 от ГПК, тъй като в представения писмен отговор и
проведеното о.с.з. ответникът е признал исковете по основание и размер, а
ищецът е заявил искане да се постанови решение при признание на иска.Признатото
право не противоречи на закона или добрите нрави и е такова, с което страната
може да се разпорежда.
Предвид изложеното и направеното признание на иска,
съдът намира, че предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ
следва да бъдат уважени изцяло като бъде признато за незаконно уволнението на
ищеца и бъде отменена заповед № ***г., бъде възстановена ищецът на заеманата преди
уволнението длъжност „***“, бъде осъден ответникът да му заплати обезщетение за оставане без работа за
периода от уволнението до приключване на съдебното дирене пред настоящата
инстанция в размер на 1860 лв.
Искът по чл. 344,ал.1 , т.4 КТ се явява недопустим. Трайна е съдебната практика /така решение №
193/16.07.2014 год. по гр. дело № 5948/2013 год. на ВКС/, че с този иск се
оспорва само основанието за прекратяване на трудовия договор, което е вписано в
трудовата книжка. При основателност на иска, съдът в решението си предписва
вписването на точното, правилно основание за уволнение. На практика искът
по чл.344 ал.1
т.4 КТ се предявява ако работодателят допусне грешка в
заповедта за уволнение /която впоследствие отказва да поправи/ или ако двете
страни /правят опити/ да прекратят трудовото правоотношение, но спорят кое
предизвестие или основание за прекратяването е действително
настъпилото. Така и в Определение на ВКС –III ГО № 133/10.03.2010 по
ч.гр.д.№ 53/2010 е посочено, че искът по чл.344 ал.1
т.4 КТ за поправка на вписаното в трудовата книжка основание за
уволнение не е средство за защита на работника или служителя срещу незаконно
уволнение, за което е предвиден искът по чл. 344 ал.1
т.1 КТ. С такъв иск разполага работникът, когато не оспорва
прекратяването на трудовия договор, а само вписаното в трудовата книжка
основание за прекратяването му. За страната липсва правен интерес от воденето
на отделен иск за поправка на основанието за уволнение, вписано в заповедта за
уволнение, доколкото отмяната на тази заповед означава, че тя не може да породи
целените правни последици. /така в Определение на ВКС-III ГО № 983/29.10.2015 по гр.д.№
4023/2015 ; Определение на ВКС–I ГО
№ 455/8.10.2015 по ч. гр. д. № 3790/2015 ; Определение на
ВКС-I€ ГО № 105/21.07.2009 по
гр.д.№ 429/2009/. В процесния случай няма
твърдение за неточно отразено основание на иначе законосъобразно уволнение и
липсва правен интерес да се иска поправка в трудовата книжка на ищеца, след
уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т.1
КТ. Тази последица се следва по право и работодателят е длъжен да впише
в трудовата книжка, че уволнението на работника или служителя е признато за
незаконно. При отказ на работодателя териториалната ИТ извършва вписването в
трудовата книжка след представяне от работника или служителя на влязлото в сила
съдебно решение (чл. 5 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж). За
несвоевременно вписване работодателят носи имуществена отговорност, както и
административно- наказателна отговорност за нарушаване разпоредбите на
трудовото законодателство.
Предвид всичко изложено до тук, производството по този
иск следва да бъде прекратено.
По разноските:
Предвид уважаване на претенциите в полза на ищеца, на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК следва да бъдат присъдени сторените
разноски в размер на 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Тъй като ищецът е освободен от заплащането на държавна
такса, ответникът следва да бъде осъден на осн. чл.
78,ал.6 от ГПК да заплати по сметка на ЯРС следващата се държавна такса по уважените
искове в размер на общо 174, 40 лв., на осн. чл.
69,ал.1,т.1 от ГПК, вр. чл. 72,ал.2 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА
на осн. чл. 130,ал.1 от ГПК производството по
делото в частта относно предявения иск по чл. 344,ал.1,т.4 КТ.
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО уволнението и ОТМЕНЯ заповед №*** год., с която е прекратено трудовото правоотношение на Т.М.К., ЕГН **********,
на осн. чл. 325,ал.1 от КТ като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА, на основание
чл. 344, ал.
1, т. 1 КТ.
ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА, на длъжността „***“ в “КАН Учтехспорт България” ООД Т.М.К., ЕГН **********, на основание чл. 344, ал.
1, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА “КАН Учтехспорт България” ООД ,
ЕИК *** да заплати на Т.М.К., ЕГН ********** на основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ
сумата 1860 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението.
ОСЪЖДА “КАН Учтехспорт България” ООД , ЕИК *** да заплати на Т.М.К., ЕГН ********** сумата от 300
лв. - разноски за настоящата инстанция.
ОСЪЖДА “КАН Учтехспорт България” ООД , ЕИК *** да заплати по
сметка на ЯРС сумата от 174, 40 лв. – държавна такса.
Решението в прекратителната
част има характер на определение и подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му пред ЯОС, а в останалата си част подлежи на обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: