О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 10.06.2020 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти наказателен състав, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 2124 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С
постановление на Бургаска районна прокуратура от 13.05.2020г. на основание чл.
243, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено
наказателното производство по ДП № ЗМ-323/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор
№ 3368/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 209,
ал.1 НК.
Срещу
постановлението е постъпила жалба от Д.В.М., чрез повереника
й – адв. С. К.-БАК. В жалбата се посочва, че постановлението е
незаконосъобразно и не се споделят доводите за липса на престъпление от общ
характер. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на
БРП за продължаване на разследването.
Съдът,
след като се запозна с депозираната жалба, намира че същата е НЕДОПУСТИМА и
като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото
да се прекрати поради следните съображения.
По силата на чл. 243, ал.4 от НПК
право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас, с
което се прекратява наказателното производство се упражнява от правоимащите
лица в седемдневен срок от получаване на
преписа. В случая М. безспорно е активно процесуално легитимирана да атакува
пред съда прекратителния прокурорски акт, доколкото
тя е посочена като пострадалата от престъплението, предмет на разследването, но
това й право може валидно да се упражни само в рамките на предвидения в закона
срок. По своята същност срокът по чл. 234, ал. 4 НПК е преклузивен
и с изтичането му се погасява правото на обжалване от страна на пострадалия.
Видно от материалите по делото – два броя известия за доставяне (л. 127 – 128
от Том 2 на ДП), постановлението за прекратяване е било надлежно връчено на
пострадалата и на нейния повереник на 26.05.2020 г. (вторник, присъствен ден).
При това положение седемдневният срок, изчислен по правилото на чл. 183, ал. 3 НПК, изтича на 02.06.2020г.
(вторник, присъствен ден). Процесната жалба е депозирана
на 08.06.2020г., видно както от
печата на същата, така и от отбелязването от самия автор в долния десен ъгъл на
края на жалбата. При това положение настоящият състав намира, че жалбата е
просрочена, а от там се явява и недопустима и като такава следва да се остави
без разглеждане.
Тук е мястото да се посочи, че в
конкретния случай не може да намери приложение специалната уредба предвидена в Закон за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020
г. и за преодоляване на последиците. Това е така, защото за да могат да се
удължат с един месец сроковете, които са свързани с упражняване на права на
частноправни субекти, основното изискване е тези срокове да изтичат по време
на извънредното положение. В конкретния случай срокът за обжалване е започнал
да тече и е изтекъл след приключване на извънредното положение ( изтекло на 14.05.2020г.),
поради което и разпоредбата на чл. 4 от Закона се явява неприложима.
Неприложима е и разпоредбата на чл. 3 от същия закон, предвиждаща, че за
времето на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по
съдебните дела, доколкото от една страна тази разпоредба е приложима само за
съдебни дела, а не за досъдебната фаза, а от друга - срокът за обжалване е
започнал да тече на 26.05.2020г. – т.е. 12 дни след прекратяване на
извънредното положение.
Поради всичко горепосочено
настоящият състав счита, че жалбата е подадена извън законовия срок и като
такава се явява недопустима и не може да се разгледа по същество.
Следва да се посочи обаче, че
липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 243, ал.4-5
от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол”
не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по реда на чл.243, ал.10 от НПК или чл.200 и сл. от НПК, а именно чрез
обжалване пред по-горестоящата прокуратура / вж. Решение № 508/26.11.2012г по
н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването
на производството, от което жалбоподателката счита, че е претърпяла вреди, не е
безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за
защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с
жалбата съдебен контрол.
Така
мотивиран, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима
жалба от Д.В.М., чрез пълномощник – адв. С. К.-БАК, срещу постановление на
Бургаска районна прокуратура от 13.05.2020г. на основание чл. 243, ал.1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното
производство по ДП № ЗМ-323/2018г. по описа на ОДМВР-Бургас, пор № 3368/2018г.
по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НЧД 2124/2020г. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок
от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от
определението да се връчи на БРП, на Д.В.М., и на пълномощника й – адв. С. К. –
БАК, на посочените по делото адреси.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: