Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Враца, 22.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Враца, ІХ граждански
състав в публичното заседание на шести юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Калин Тодоров
при секретаря М. Б., като разгледа докладваното от съдия
Тодоров гр. дело № 144 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по предявен положителен установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД за
съществуване на вземане по договор за банков кредит и предявени в условията на
евентуалност осъдителни искове с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ,
вр. чл. 79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за реално изпълнение на парично задължение по
договор за банков кредит от кредитополучател.
В исковата молба ищецът „Ти Би Ай
Банк” ЕАД, гр.София твърди, че на 19.07.2016 г. е сключил Договор за
потребителски кредит № ********** с ответницата А.В.Ф., по силата на който е
предоставил на последната потребителския кредит в общ размер 3000 лв., към
който е прибавена и еднократна такса за оценка на риска в размер 404,93 лв.
Поддържа, че е превел конкретната част от средствата по кредита в размер 3000
лв. на ответницата по нейна сметка, открита в ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД, съгласно
чл. 7, т. 2.1 от процесния договор. Сочи, че с подписването на Договора за
потребителски кредит, ответницата-кредитополучател е дала изричното си
нареждане и съгласие средствата по кредита в общ размер 374,40 лв.,
представляващи застрахователни премии, които са също част от общия размер на
кредита, да бъдат преведени от ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД директно по банковата
сметка на съответния застраховател. Изтъква, че ответницата е декларирала
съгласието си еднократната такса за оценка на риска, включена в общия размер на
дълга, в размер на 404,93 лв., да бъде финансирана от ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД и
възстановена от нея с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния план по
договора. Поддържа, че уговореното между страните възнаграждение е 1786,94 лева
и се състои от договорна лихва в размер 30,48 % от остатъчния размер на
главницата по кредита. Твърди, че общото крайно задължение по Договора възлиза
на 5566,27 лв., която сума е разсрочена, съгласно погасителния план, описан в
чл. 11.2 от Договора, на 32 погасителни месечни вноски, включващи главница и
договорна лихва, от които 31 вноски по 173,95 лв. и една последна изравнителна
вноска от 173,82 лв. Изтъква, че в чл. 16, ал.2 от Договора е уредена
автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при
неплащане на три поредни месечни вноски, въпреки което ответницата е уведомена
за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита с уведомление, адресирано до
адреса й, посочен в процесното съглашение: с********** търсена е на този адрес,
но е установено, че се е преместила на друг адрес, без да изпълни договорните
разпоредби и да го уведоми за промяната в адреса си. Твърди, че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 26.05.2017 г. и след тази дата длъжницата
е загубила възможността да погасява месечно и цялото вземане на кредитора от
4342,88 лв. (3190,24 лв. главница и 1152,64 лв. договорна лихва) е станало
незабавно и предсрочно изискуемо. Изтъква, че на 19.10.2017 г. е образувал ч.
гр. д. № 4911 по описа на Районен съд - гр. Враца за
Ответницата А.В.Ф. ***, в
писмения отговор на исковата молба, оспорва предявените искове като
неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че кредитът не е станал
предсрочно изискуем, тъй като не е получила уведомление за това. Редовно
призована за участие в съдебно заседание, не се явява и не се представлява.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза, както и доказателствата по приложеното ч.гр.д. №
4911/2017г. на ВРС, намери за установено от фактическа страна, следното:
Установи се делото, че ,,Ти Би Ай
Банк” ЕАД гр.София, в качеството на кредитор, и А.В.Ф. ***, като
кредитополучател, са сключили Договор за потребителски кредит № ********** от
19.07.2016 г., по силата на който банката е поела задължение да предостави на
кредитополучателя потребителски банков кредит в размер 3 000 лева (чл.7.1). Съгласно чл. 7, т. 2.1 от процесния
договор, кредиторът се е задължил да преведе средствата по кредита по сметка на
потребителя ВG78ТВIВ93101041712101, открита в ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД в срок до
три работни дни, считано от датата на сключване на договора и кредитът се счита
усвоен от потребителя, в деня, в който кредитните средства постъпят по
посочената банкова сметка ***.
В договора за потребителски
кредит са уредени и отношенията между страните, касаещи застраховките. Съгласно
чл. 7, т. 2.2 от същия, когато потребителят е пожелал да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми,
предлагани от кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по
кредита, представляващи дължимата за конкретната застраховка, се превежда от
кредитора директно по банковата сметка на съответния застраховател, за което
потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на договора.
Видно е, от представеното към искова молба застрахователно удостоверение по
групова застрахователна полица № 81001NLB2011, че е бил сключен застрахователен
договор с начална дата на застраховката 20.07.2016г. със застрахован
кредитополучателят А.В.Ф. при застрахователна премия от 374, 40 лв., която
сума, съгласно чл.7, т.1 от договора за кредит, представлява също част от общия
размер на кредита.
Съгласно чл. 7, т. 1 от договора
в общия размер на дълга е включена и еднократната такса за оценка на риска в
размер 404,93 лв., която се дължи в деня на подписване на договора за кредит и може
да се финансира от кредитора и възстановена от потребителя с дължимите месечни
вноски съгласно погасителния план и в зависимост от изявеното му желание в
Искането - декларация за потребителски кредит. Видно от чл. 6 от Искането -
декларация, потребителят е декларирал съгласието си еднократната такса да бъде
финансирана от ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД и възстановена от него с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план по договора.
Така общият размер на кредита,
включващ отпуснатата сума, застрахователна премия и еднократната такса,
съгласно чл.7, т.1, възлиза на 3779, 33 лв. Уговореното между страните
възнаграждение е 1786,94 лева, което се състои от договорна лихва в размер на 30,48 % от остатъчния размер на
главницата по кредита (чл. 9, т. 1 и т.2 от договора). Така общата сума,
дължима от потребителя е 5566,27 лв. (чл.10 от договора). Тази сума е
разсрочена, съгласно погасителния план, описан в чл. 11.2 от договора, на 32
погасителни месечни вноски, включващи главница и договорна лихва, от които 31
вноски по 173,95 лв. и една последна изравнителна вноска в размер 173,82 лв. Крайният
срок на погасяване на кредита е 25.03.2019г. (чл.6).
В чл. 16, т.2 от Договора за
потребителски кредит е уредена автоматична предсрочна изискуемост на
непогасеното задължение на потребителя - при пълно или частично просрочие при
изплащането на три поредни месечни вноски цялото му непогасено задължение,
съгласно погасителния план към договора, става предсрочно и незабавно
изискуемо, считано от датата на падежа на последната от трите вноски (изр.1),
като не е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя уведомления, покани,
предизвестия или други (изр. 3).
Разпоредбите от чл. 25.8 до чл.
25.11 вкл. от Договора за потребителски кредит уреждат начина на осъществяване
на кореспонденцията между страните, свързана с изпълнението на договора. Същата
следва да се изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти,
посочени в договора. Доказването, че дадено писмо е изпратено до посочения
адрес, е в тежест на страната, която е изпратила писмото. Задължение на
страните по договора е при промяна на адресите за кореспонденция и контакти
съответно да уведомяват за това насрещната страна по договора.
Установи се
също, че до ответницата е съставено уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост с бар код: 9117081400456, изходящо от ищеца, за уведомяването й за
неизпълнение от нейна страна на задълженията й към банката, произтичащи от
договор за потребителски кредит № ********** и просрочие в изплащането на три
вноски, като на основание чл. 16, т.2 от Договора, цялото й непогасено
задължение към банката е станало предсрочно изискуемо, считано от 26.05.2017г.
(л.44 по делото). Видно от приложеното на л. 42 по делото известие за доставяне
R РS 1734 00FН4Х Т, писмото, съдържащо това уведомление, е изпратено до
ответницата на посочения в договора за потребителски кредит адрес: с**********
но не е получено от ответницата, видно от печата на куриерската фирма, в който
е налице отбелязване в реквизит "преместен" (л. 43).
Въз основа на подадено на 19.10.2017г.
от ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в РС-Враца е образувано ч.гр.д. № 4911/2017г. по описа на съда, по което на
20.10.2017г. съдът е издал заповед № 3358 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК срещу А.В.Ф. ***, за заплащане на сумите 3190,24 лв. главница
по Договор за потребителски кредит № ********** от 19.07.2016 г., 1152,64 лв.
договорна лихва за периода 25.03.2017 г. - 26.05.2017 г., 90,69 лв. обезщетение
за забава за периода 25.03.2017 г. - 05.10.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК -
19.10.2017г., до окончателното изплащане на задължението и за разноските в
заповедното производство. В срока по чл. 414 ГПК длъжницата А.В.Ф. е възразила
срещу издадената заповед и в предвидения в чл. 415, ал. 1 от ГПК едномесечен
срок, заявителят е предявил настоящия иск против ответницата по настоящото
дело.
За
установяване размера на погасените и дължимите по договора за потребителски
кредит суми по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото
лице Г.Л.. От заключението на експертизата, неоспорено от страните, което съда
приема изцяло като обективно, професионално и пълно, изготвено след извършена
проверка в счетоводната документация на банката, се установи, че на
19.07.2016г. по разплащателна сметка в лева с титуляр Ангелина В.Ф. с IВАN:
ВG78ТВIВ93101041712101, открита в ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД е предоставена
еднократно сума в размер 3779.33 лв. с основание ,,Усвояване на кредит с код от
Смарт Инфо: **********”, която сума е усвоена на 19.07.2016г. Вещото лице е
представило и погасителния план към договора за кредит, който установява броя и
размера на месечните анюитетни вноски, включващи главница и лихва, и падежа на
всяка от 32-те вноски - 25-то число на съответния месец, като падежа на първата
вноска е 25.08.2016г., а на последната - 25.03.2019 г. Според заключението за
периода от 19.07.2016г. до 14.05.2018г. кредитополучателят е извършил
погасявания на кредита в общ размер 1223, 39 лв., от които 1217, 70 лв. са
внесени в брой и 5.69 лв. са останали неусвоени от предоставения кредит. С тази
сума са погасени 7 вноски за главница в размер 589,09 лв. за периода от
25.08.2016г. до 25.02.2017г., договорна лихва в размер 634, 30 лв. за периода
от 25.08.2016г. до 25.03.2017г., от които 7 вноски в пълен размер за 628,34 лв.
и частично - 5,74 лв. договорна лихва от 8-ма вноска с падеж 25.03.2017г. На 16.02.2017г.
е извършено последно погасяване на кредита, като по разплащателната сметка е
внесена в брой сумата 174,00 лв., с която е погасено задължението по 7-ма
погасителна вноска с падеж 25.02.2017г. в размер на 173, 95 лв. /90,62 лв.
главница и 83,33 лв. договорна лихва/ и частично е погасено просроченото
задължение по 8-ма погасителна вноска с падеж 25.03.2017г. в размер 5,74 лв.
договорна лихва. От заключението се установява също, че размера на задължението
на ответницата към 19.10.2017г. - датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение в съда, и към момента на изготвяне на заключението е
3190, 24 лв. главница и 230, 21 лв. просрочена договорна лихва за периода от 25.03.2017г.
до 26.05.2017г. Вещото лице е констатирало, че съгласно счетоводните данни в
,,Ти Би Ай Банк” ЕАД размера на задължението към 19.10.2017г. и към момента на
изготвяне на заключението е 3190, 24 лв. главница, 230, 21 лв. договорна лихва
за периода от 25.03.2017г. до 26.05.2017г. и 922, 43 лв. обявена предсрочно
изискуема договорна лихва или общо договорна лихва от 1152, 64 лв. Размерът на
неплатеното обезщетение за забава за периода от 25.03.2017г. до 05.10.2017г. -
датата на справката на дълга, съобразно заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, е в размер 117. 54 лв. В заключението подробно и нагледно (чрез
множество таблици) е отразено движението по кредита, както и размера на
задължението по пера, като е посочено какви суми и кога са били погасени и
какви остават дължими.
При така изложената фактическа
обстановка, съдът приема следното от правната страна на спора:
По главния иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. с
чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД:
С иска по
чл. 422 от ГПК се цели установяване на съществуването на вземане, реализирано
по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от
страна на длъжника. В това производство по същество се установява дали
вземането съществува и дали е изискуемо. Искът е положително установителен и
съгласно разпределяне на доказателствената тежест при условията на пълно и
главно доказване ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му
и размера на последното. Целта на предявяването на установителен иск по чл. 422 ГПК е да се установи със сила на присъдено нещо, че ищецът има вземане срещу
ответника, като заповедта за изпълнение на паричното задължение и решението по
иска по чл. 422 ГПК съставляват двете кумулативни предпоставки за издаването на
изпълнителен лист.
Съгласно
чл. 430, ал.1 ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. Алинея втора предвижда, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
В
контекста на повдигнатият правен спор в тежест на ищеца по настоящото дело е
доказване на факта на съществуване на валидно облигационно отношение между
страните по делото, произтичащо от договор за кредит, изпълнение на поетите от него
задължения по договора, факта на осъществяване на всички предпоставки по
договора, въз основа на които е възникнало правото му да обяви кредита за
предсрочно изискуем, надлежното уведомяване на длъжника за последното и размера
на претендираното вземане по отделни пера.
С оглед оспорването от
ответницата на предявеният иск в тежест на същата е доказване на недължимост на
претендираните суми изцяло или отчасти, като установи изпълнение на
задълженията си по договора, или да докаже наличието на правопогасяващи,
правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти и обстоятелства.
Ищецът
,,Ти Би Ай Банк” ЕАД, гр. София (който носи доказателствена тежест за фактите,
пораждащи вземането) представи надлежни писмени доказателства, с които доказа по
делото, че между него и ответницата А.В.Ф. е възникнало облигационно отношение
по сключения договор за потребителски кредит от 19.07.2016г., както и че сумата
по договора е изцяло усвоена от кредитополучателя.
Спорен по делото е въпросът с предсрочната изискуемост
на вземането – дали такава е настъпила и дали е била надлежно съобщена на
длъжника.
Предсрочната
изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия
принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването
на предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост
има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на
кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й (т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).
В чл. 16, т.2 от Договора за
потребителски кредит е уредена предсрочна изискуемост на непогасеното
задължение на потребителя при пълно или частично просрочие при изплащането на
три поредни месечни вноски. С оглед установеното по делото последно плащане от кредитополучателя
по договора за потребителски кредит - на 16.02.2017г. и преустановяване на
плащането на всички следващи вноски по погасителния план до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 19.10.2017г., то е налице визираната
в чл.16, т. 2 от договора предпоставка за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита - просрочие при изплащането на три поредни месечни
вноски.
По отношение на клаузата на чл.16,
ал.2, изр. 3 от договора (че цялото непогасено задължение става незабавно
изискуемо, без да е необходимо кредиторът да изпраща на потребителя
уведомления, покани, предизвестия или други) следва да се приемат разясненията,
дадени с т.18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК - постигнатата в договора предварителна уговорка, че при
неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става
предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява
правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е
достигнало до длъжника - кредитополучател.
Следователно, в настоящия случай,
моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита се свързва с получаването
от кредитополучателя на изявлението на банката, че счита кредита за предсрочно
изискуем. Банката е отправила до кредитополучателя А.Ф. уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, което съдържа изричното й волеизявление, че цялото
непогасено задължение на длъжницата към банката е станало предсрочно изискуемо,
считано от 26.05.2017г. Същото е изпратено на посочения в договора за кредит постоянен
и настоящ адрес на кредитополучателя, но е върнато с отбелязване, че адресатът
се е преместил на друг адрес. Липсват доказателства за извършване на справка от
страна на банката за евентуална промяна на адреса на кредитополучателя,
респективно липсват твърдения за други опити за обявяването на предсрочната
изискуемост на кредита да е доведена до знанието му.
Според Решение по дело С-327/10 от
17.11.11 г., при прилагане на нормите на процесуалното право, националният съд
трябва да изследва дали са предприети всички действия за откриване на длъжника,
изисквани от принципите на дължимата грижа и добросъвестността. За надлежното
уведомяване на длъжника, съдът разглеждащ иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да направи преценка на положените усилия по откриване на длъжника в
зависимост от обстоятелствата при всеки конкретен случай /изрично - решение № 40
от 17.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 601/2014 г., I т. о., ТК/. В контекста на
настоящия спор, при липса на осъществено фактическо връчване на постоянния и
настоящ адрес на длъжника - кредитополучател и при липса на доказателства за
извършена справка за промяна на адреса, респективно направен опит същият да
бъде уведомен чрез изпращане на волеизявлението на кредитора на вписан негов друг
адрес, следва да се приеме, че кредиторът не е положил усилия за откриване на
длъжника и че уведомлението за упражняването на правото на кредитора да обяви
кредита за предсрочно изискуем не е достигнало до длъжника. Не е налице и т.
нар. "фингирано" връчване на уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост.
Не може да се приеме, че
уведомяването на длъжника за обявената от кредитора предсрочна изискуемост може
да се извърши чрез заявлението за издаване на заповед за изпълнение или чрез
връчване на издадената въз основа на него заповед за изпълнение. Заявлението за
издаване на заповед за изпълнение не представлява уведомяване на длъжника за
предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото не се връчва на длъжника и
до произнасяне от съда заповедното производство е едностранно. Връчването на
издадената заповед за изпълнение на длъжника също няма характер на уведомяване
на длъжника за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, защото заповедта
за изпълнение не изхожда от кредитора и в нея не се съдържа волеизявление в
посочения смисъл.
Исковата молба може да има
характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно
изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска предсрочната
изискуемост се обявява на длъжника. Ако относимите към настъпване и обявяване
на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то вземането не е изискуемо в
предявения размер и на предявеното основание. Уведомяването на длъжника, че
кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем, направено с връчване на препис
от исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК или по друг начин след подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение има за последица настъпване на
предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице уговорените в договора за
кредит условия за нейното настъпване. Това уведомяване не може да бъде взето
предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за спорното
право съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК, нито да обуслови основателност на
установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито може да промени с обратна сила
момента на настъпване на изискуемост на задължението, а представлява ново
основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение. В този смисъл са Решение № 77/10.05.2016 г. по дело №
3247/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о. и Решение № 114 от 7.09.2016 г. на ВКС по т.
д. № 362/2015 г., II т. о., ТК.
Следователно, съдът приема, че
поради липса на надлежно уведомяване на длъжницата А.Ф., извършено до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, за упражненото от
банката – кредитор право да обяви кредита за предсрочно изискуем, не е
настъпила предсрочна изискуемост при договорените от страните условия и
обективираното в заповедта за изпълнение парично вземане не е възникнало на
предявеното основание – предсрочна изискуемост на кредита.
В настоящия казус не може да бъде приложено разрешението, дадено в Решение
№ 139/05.11.2014 г. по дело № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I т.о., според което, в
хипотезата на т. 18 от ТР № 4/2013 г., когато предсрочната изискуемост на целия
остатък от кредита не е била надлежно обявена, изискуеми са само вземанията,
представляващи вноски по кредита и други акцесорни вземания, които са с
настъпил падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и са включени в представеното извлечение от счетоводни книги. Това е
така, тъй като, на първо място, заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № 4911/2017г.
на ВРС не е издадена на основание чл.417, т.2 от ГПК въз основа на документ или
извлечение от счетоводните книги, в който да са индивидуализирани вноските с
настъпил и ненастъпил падеж към датата на заявлението, с което е инициирано
заповедното производство, а на следващо място поради липса на разграничение между падежирани и непадежирани погасителни
вноски към тази дата както в заявлението, с което е поискано издаване на
заповед за изпълнение на цялата непогасена главница по кредита поради настъпила
предсрочна изискуемост на кредитния дълг като глобална сума и за дължимите
лихви, така и в исковата молба, в която не са въведени твърдения и не са
ангажирани доказателства за падежа и размера на конкретните просрочени от
длъжницата, с оглед клаузите на процесния договор, вноски към датата на
заявлението, и която не съдържа петитум за установяване съществуването на
вземане за изискуеми задължения. Затова съдът не дължи произнасяне относно
евентуалното съществуване и размера на редовно падежирани и непогасени
изискуеми вноски по кредита според погасителния план на договора за кредит.
Определянето от съда на размера на падежираните вноски и дължимата лихва за
тях, представлява изменение на иска и произнасяне извън петитума и заявените
обстоятелства в исковата молба. То съставлява нарушение на диспозитивното
начало в процеса. В този смисъл са и редица решения на ВКС: Решение №
205/16.02.2017 г. по т.д. № 2932/2015 г. на ВКС, ІІ т.о., Решение № 246/31 май
Недоказаността
на твърдяната предсрочна изискуемост на целия остатък от кредита преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, обосновава разбирането на
съда за недоказаност на предявения установителен иск по основание, поради което
същия следва да се отхвърли, като неоснователен.
По осъдителните искове с правно
основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 вр. с чл. 86 от ЗЗД за заплащане
на дължимите по договора за банков кредит суми за главница и договорна лихва:
Тези
искове са предявени в условията на евентуалност - в случай, че съдът не уважи
главния иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, поради не настъпила
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за банков кредит. Същият е
допустим за разглеждане в настоящото производство, тъй като т.11б от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС допуска такова съединяване с оглед действието на
разпоредбата на чл. 210, ал.1 ГПК и в това производство. Няма пречка от
процесуална гледна точка да се съединят при условията на евентуалност
предявения установителен иск по чл. 422, ал. 1 вр. с чл.415, ал.1 от ГПК с
осъдителен такъв с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1
от ЗЗД, тъй като и двата иска са от компетентността на районния съд с оглед
разпоредбата на чл. 103 ГПК.
Безспорно се доказа по делото
наличието на валидно правоотношение между ищеца и ответницата А.Ф., в
качеството й на кредитополучател, възникнало от сключването на договор за
кредит. Изпълнението на банката-кредитор на задължението по договора за кредит също
е доказано, като в тази връзка съдът е изложил аргументи по-горе. Безспорно е,
че към момента на предявяване на иска кредитополучателят не е изпълнил точно паричното
си задължение по договора за заплащане на месечните погасителни вноски по
договора за кредит. Банката-кредитор се е възползвала от правото си да търси
изпълнение на задълженията по договора за кредит от длъжника като е предявила
осъдителния иск срещу него.
Тъй
като с осъдителния иск се претендира цялата сума по договора за кредит, то
следва да се направи преценка налице ли са предпоставките за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем. Както бе изложено по-горе и съобразно приетото
в практиката на ВКС (Решение № 139/ 05.11.2014 г. по т. д. № 57/
Претенцията на ищеца е за заплащане на сумата 3190,24 лв. главница и
договорна лихва в размер 1152,64 лв. за периода 25.03.2017 г. - 25.03.2019 г. От
заключението на вещото лице по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, се
установи, че вземанията на банката при настъпила предсрочна изискуемост на
кредита са 3190, 24 лв. главница, 230, 21 лв. договорна лихва за периода от
25.03.2017г. до 26.05.2017г. и 922, 43 лв. обявена предсрочно изискуема
договорна лихва или общо договорна лихва от 1152, 64 лв. За плащането на тези
суми по делото не са представени никакви доказателства от страна на
ответницата, чиято е доказателствената тежест в процеса за установяване на този
факт.
С оглед изложеното настоящият състав приема, че
предявения осъдителен иск с правно основание чл. 430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. чл.
79, ал.1 от ЗЗД е доказан и следва да бъде уважен като основателен в
претендирания размер.
Присъждането на законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата представлява законна последица от уважаването на иска, и с
оглед направеното искане за заплащането й, същата следва да се присъди.
По
отношение на разноските:
Ищецът претендира разноските,
направени от него в заповедното и в настоящото производство. По отношение на
разноските по иска по чл. 422 от ГПК в заповедното и исковото производство,
съдът намира, че такива не следва да се присъждат, поради отхвърлянето на
установителния иск. По отношение на разноските, направени по предявените в
условията на евентуалност осъдителни искове, съдът намира, че следва да бъдат
уважени, с оглед основателността на тези искове. Затова, на основание чл.78,
ал.1 от ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца направените по настоящото
дело разноски в размер 138, 94 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение
на вещото лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено на
основание чл. 78, ал.8 ГПК, вр. с чл. 37 от Закона за правна помощ във вр. с
чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан предявеният от ,,Ти Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. ,,Димитър Хаджикоцев” № 52-54,
представлявано от изпълнителните директори Н.И.П. и Николай Г. Спасов, срещу А.В.Ф.,
ЕГН: ********** ***, п.к. 3057, ул. "9-ти септември" № 3, положителен
установителен иск по чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК вр. с чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ за признаване за установено, че съществува вземането на ,,Ти
Би Ай Банк” ЕАД за сумите 3190,24 лв. главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 19.07.2016 г., 1152,64 лв. договорна лихва за периода
25.03.2017 г. - 26.05.2017 г. и 90,69 лв. обезщетение за забава за периода
25.03.2017 г. - 05.10.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК - 19.10.2017г., до окончателното
изплащане на задължението, което вземане е предмет на Заповед за изпълнение на
парично задължение № 3358 по чл. 410 ГПК, издадена на 20.10.2017 г. по ч. гр.
д. № 4911/2017 г. на Врачански районен съд.
ОСЪЖДА А.В.Ф., ЕГН: ********** ***,
п.к. 3057, ул. "9-ти септември" № 3, по ИСКА с правно основание чл.
430, ал.1 и ал.2 от ТЗ вр. чл. 79, ал.1 вр. с чл. 86 от ЗЗД да ЗАПЛАТИ на ,,Ти
Би Ай Банк” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. ,,Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от изпълнителните
директори Н.И.П. и Николай Г. Спасов, сумите 3190,24 лв. главница по Договор за
потребителски кредит № ********** от 19.07.2016 г. и 1152,64 лв. договорна
лихва за периода 25.03.2017 г. - 25.03.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба в съда - 09.01.2018г., до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски
в размер 138, 94 лв. за държавна такса, 150 лв. за възнаграждение на вещото
лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
След влизане в сила на решението
заверен препис от същото да се приложи по ч.гр.д. № 4911/2017 г. на ВрРС.
Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца
в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: