РЕШЕНИЕ
№ 207
гр.Бургас, 08.02.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 21 януари през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на секретаря Илияна Георгиева, в присъствието на
прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев а.д. № 2539 по описа на съда
за 2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Делото се
разглежда за втори път от касационната инстанция, след като с решение №
737/25.06.2020г. по а.д. № 130/2020г. на Административен съд Бургас, касационен
състав, е отменено решение № 978/17.05.2018г. по а.д. № 669/2017г. на АС Бургас,
първоинстанционен състав, и делото е върнато за ново разглеждане от друг
първоинстанционен съдебен състав на АС Бургас. След връщането е образувано ново
а.д. № 1242/2020г. на АС Бургас.
Касатор и
ответник по касация е В.Д.В., ЕГН:**********, със съдебен адрес *** Китанчев
53. Тази страна участва в производството лично и чрез пълномощник – адвокат Н.А.
***.
Касатор и
ответник по касация е и главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) към
Министерство на правосъдието гр.София. Тази страна участва в производството
чрез пълномощник - юрисконсулт Тодор Чанев.
Касационните
жалби са насочени срещу решение № 1342/15.10.2020г. по а.д. № 1242/2020г. на Административен
съд Бургас. С последното ГДИН е осъдена да заплати на В. 660лв., представляващи обезщетение за
причинени неимуществени вреди – условия за изтърпяване на наказанието лишаване
от свобода в нарушение на изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от
26.10.2016г. до 17.03.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума от
17.03.2017г. до окончателното и изплащане. Исковата претенция е отхвърлена за
същия период в останалата и част, а именно за горницата над 660лв. до
13 000лв.
Със
същото решение е отхвърлена изцяло претенцията на В. за заплащане на
87 000лв., представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди -
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в нарушение на
изискванията по чл.3 от ЗИНЗС, за периода от 14.01.2010г. до 02.12.2011г.
Във
връзка с претенциите на страните за разноски съдът е осъдил ГДИН да заплати на В.
такива в размер 38лв.
Ищецът В.
обжалва първоинстанционното решение в частите, с които са отхвърлени изцяло или
отчасти претенциите му за присъждане на главница и лихви, както и в частта за
разноски. Наред с касационната си жалба страната е депозирала и писмен отговор
на насрещната касационна жалба.
Ответникът
ГДИН обжалва първоинстанционното решение в частите, с които са уважени изцяло
или отчасти претенциите на ищеца за присъждане на главница и лихви, както и в
частта за разноските.
Както
пред първата инстанция, така и пред настоящата, страните спорят относно
наличието на предпоставки за извод, според който претенцията за обезщетение,
касаеща периода 2010-2011г. е погасена по давност. В тази връзка се излагат
подробни доводи, както е било сторено и при предходното разглеждане на делото.
Спори се между страните и относно условията на изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода през процесните периоди и по-точно съответствието им с
изискванията по чл.3 от ЗИНЗС. В тази връзка също се излагат подробни доводи.
Трети основен спорен въпрос е относно размера на дължимото обезщетение за
периода 26.10.2016г. до 17.03.2017г. и по-точно съответствието му с
изискванията за справедливост и тълкуването в тази насока, възприето в
практиката на ЕСПЧОС. Страните спорят и относно правилността на постановеното
от първоинстанционния съд по повод предявените насрещни претенции за присъждане
на разноски. Не се сочат нови доказателства в касационното производство.
Поддържат се претенциите за присъждане на разноски.
Участващият
в производството прокурор излага становище за частична основателност на жалбата
на ищеца, като приема за правилни доводите му, че претенцията му за периода
2010-2011г. не е погасена по давност. Иска първоинстанционното решение да бъде
отменено в посочената отхвърлителна част и оставено в сила в останалата ме
част. Не сочи нови доказателства.
Жалбите са
допустими – подадени са в срока по чл.211 от АПК от страни, за която решението
е неблагоприятно.
За да се
произнесе по основателността на касационните жалби съдът взе предвид следното.
По делото
липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Относно
правилността на съдебния акт съдът взе предвид направените от касаторите
оплаквания, както и извърши служебна проверка за съответствие на решението с материалния
закон, съобразно изискването на чл.218 от АПК, при което прие следното.
Не се
установиха допуснати съществени нарушения на процесуални правила при
провеждането на първоинстанционното съдебно производство. Неоснователни са
направените в тази връзка оплаквания за неправилна преценка на доказателствата
и липсата на обсъждане в мотивите на съществени обстоятелства.
Първоинстанционният съдебен състав обстойно е обсъдил всички събрани
доказателства и твърдения на страните, отнасящи се до обстоятелства, които са
съществени с оглед очертания предмет на делото. Оплакването, че в мотивите на
решението не са обсъдени други сочени от страната обстоятелства (като например
това, че изтърпяващият лишаване от свобода е закупувал някои лекарства със
собствени средства) е несъстоятелно, тъй като не визира допуснато съществено
процесуално нарушение. Несъгласието на страните с дадената от
първоинстанционния съдебен състав оценка на събраните доказателства, с
фактическите констатации и правната оценка на установените факти не сочи
допуснато процесуално нарушение, доколкото в мотивите на съдебния акт много
подробно са обосновани възприетите от съда по вътрешно убеждение изводи.
Фактите
по делото са правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на
събраните доказателства, поради което настоящата инстанция не намира за уместно
преповтарянето им в настоящите мотиви и на основание чл.221 ал.2 от АПК
препраща към мотивите на първоинстанционния съд в тази им част.
Правилно
е приложен и материалния закон, а направените в тази насока оплаквания на
касаторите са неоснователни. Претенцията на ищеца е предявена с правно
основание чл.284 от ЗИНЗС, съгласно чиято ал.1 държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.
В мотивите на първоинстанционното съдебно решение подробно са изложени правни
изводи за произтичащо от установените факти наличие на конкретни нарушения по
чл.3 от ЗИНЗС. Наред с това и в изпълнение на чл.284 ал.2 и 3 от ЗИНЗС съдът,
след като е изискал от ответния специализиран орган по изпълнение на
наказанията да предостави информацията, необходима за правилното установяване
на фактите по делото, е обсъдил и взел предвид кумулативното въздействие върху ищеца
на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода през
процесните периоди, продължителността, както и всички други установени
обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора, включително
и за определяне размера на дължимото обезщетение.
С
обжалвания съдебен акт правилно е разрешен и правния спор между страните,
отнасящ се до наличието на предпоставки за погасяване по давност на претенцията
за обезщетение, касаеща периода от 14.01.2010г. до 02.12.2011г. Основен спорен
въпрос между страните в тази връзка е кога и дали е започнала да тече
погасителна давност преди предявяването на иска на 17.03.2017г. Установено и
безспорно е по делото, че от 03.12.2011г. за относително продължителен период
от време затворникът В. е бил преместен от Затвора Бургас в затворническо
лечебно заведение в гр.София. За престоя си в лечебното заведение В. не е
предявил претенция за обезщетение и което е по-важно - не е релевирал
оплаквания за допуснати спрямо него нарушения по чл.3 от ЗИНЗС. Това означава,
че от 03.12.2011г. неблагоприятното въздействие върху В. е било преустановено,
при което е започнала да тече погасителна давност за вземането му за
обезщетение за посочения период. Затова касационния състав приема, че изводът
на първоинстанционния съд за изтекла обща 5-годишна давност към момента на
предявяване на иска, е съобразен със закона. Правилно е отхвърлена претенцията
по повод направеното възражение от ответника.
Предвид
тези окончателни изводи на настоящия съдебен състав жалбите се явяват
неоснователни и на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва
да се остави в сила.
При този
резултат исканията на страните за присъждане на разноски следва да се
отхвърлят. Що се отнася до първоинстанционното решение в частта относно
разноските, то е правилно, като съдът е взел предвид частичното уважаване на
предявените претенции на ищеца и е приложил нормата на чл.286 ал.3 от ЗИНЗС.
Мотивиран
от изложеното Административен съд Бургас
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1342/15.10.2020г. по а.д. № 1242/2020г.
на Административен съд Бургас.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на страните за
присъждане на разноски пред настоящата инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :