Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………
гр.Варна,
20.07.2017г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско отделение в публично съдебно
заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Юлия Бажлекова
ЧЛЕНОВЕ:Татяна Макариева
Светлана Цанкова
При участието на секретаря Елка Иванова като разгледа
докладваното от съдия Ю. Бажлекова въззивно гр.д. № 1204 по описа за 2017г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по въззивна жалба вх. № 16195/22.03.2017г. от К.Н.Х., ЕГН **********
и Х.П.Х., ЕГН **********,***, чрез адв. Св. Н., срещу решение № 616/17.02.2017г. по гр.д. №
10600/2016г. на ХХVІ състав на ВРС, с което е определен режим на личен контакт
на въззивниците с детето Н. П.П.,
р. на 12.02.2013г., като им се дава възможност да виждат и вземат детето при
себе си, както следва: всяка трета
неделя от месеца от 10 часа до 14 часа и три дни с преспиване през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск.
Считат,
че при определяне на режима, съдът не е отчел обстоятелството, че въззивниците и детето живеят в различни населени места и необходимото
време за пътуване до дома на детето е повече от един час, като на практика е
ограничено времето през което дядото и бабата могат да общуват с детето.
Твърдят, че детето се чувства щастливо, когато е в дома на въззивниците,
в който има необходимите условия за отглеждането му и възможност за игра на
открито в двора, поради което е в интерес на детето то да ги посещава и да
контактува с тях. Излагат, че от доказателствата по делото безспорно се
установява, че между детето и неговите баба и дядо има привързаност и е налице
емоционална връзка, като липсват данни същите да вредят на детето. Иска се
отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се определи по-разширен
режим на лични контакти на въззивниците с детето.
В
срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпила насрещна въззивна
жалба срещу решението, подадена от П.М.Ц.. Оспорва се подадената от К. и Х. Х. въззивна жалба като неоснователна.
Счита, че
ищците не са доказали пред първоинстанционния съд, че
е в интерес на детето Н. да контактува с баба си и дядо си по бащина линия.
Съдът не е отчел и обстоятелството, че определения режим на лични контакти на
бащата с детето се реализира в дома на въззивниците,
като целта на инциираното производство за определяне
на режим за контакти с бабата и дядото цели разширяване на определения със съдебно
решение режим на лични контакти на втория ответник П.Х. с детето.
Оспорва
като необосновани изводите на съда, че не са налице данни за манипулиране на
детето от страна на бабата и дядото и наслагване на отрицателни емоции и
чувства към майката. Твърди, че след раздялата на родителите през 2014г. ищците
не са изявявали желание да осъществяват контакти с детето и не са се
интересували от нейното развитие и нужди. Отказът на майката да допусне
контакти е бил в периода, през който е било висящо производството по реда на
ЗЗДН и е била издадена заповед за защита срещу бащата на детето.
Иска
се от съда да бъде отменено обжалваното решение и исковите претенции
отхвърлени. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.
В
писмен отговор на насрещната жалба К. и Х. Х. са изразили становище за
неоснователност на същата. Оспорват наведените оплаквания в жалбата, като
неверни и тенденциозни. Недоказани намират всички твърдения, че не са в състояние
да се грижат за детето, че поведението
им представлява опасност за Н., както и за липсата на морални качества у тях.
В с.з. на 27.06.2017г. въззивниците,
чрез процесуалните си представители поддържат въззивните
си жалби. Представител на ДСП-Варна,
въпреки редовното призоваване не се явява, не изказва становище по жалбите.
ВОС съобрази следното:
В
исковата си молба К.Н.Х. и Х.П.Х.
излагат, че ответниците П.М.Ц. и синът им П.Х.П.
живели на съпружески начала, като от съвместното им съжителство е родено детето
Н. П.П., р. на 12.02.2013г. С влязло в сила решение
№5971/12.12.2014г. по гр.д. № 12003/2014г. по описа
на ВРС упражняването на родителските права било предоставено на майката. След
раздялата на родителите, майката на детето препятствала и отказвала контакти на
ищците с детето. Не можели да осъществяват контакт в внучка си дори по
телефона, като неуспешни били и опитите им да посетят детето в дома му.
Твърдят, че детето е щастливо при срещите си с тях и считат, че е в негов
интерес контактите по между им да продължат. Живеят в къща с голям двор, където
за детето има осигурени оптимални условия за престой и игри. Молят да им бъде
определен режим на личен контакт с детето Н., като могат да го виждат и вземат
при себе си: всяка първа и трета събота от месеца от 10.00ч. до 18.00ч.;на
рождения ден на бабата на детето – 01.03. от 16 часа до 21 часа; на рождения
ден на дядото- 05.12. от 16 часа до 21 часа; по два дни с преспиване през
Коледните и Великденските празници, както и всяка година по 10 дни с преспиване
през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.
В
писмен отговор П.М.Ц. оспорва иска като неоснователна. Твърди, че със съдебно
решение е определен разширен режим на лични контакти на бащата с детето,
въпреки ниската му възраст, като с предявения иск се цели още по-разширен режим
на лични контакти. Сочи, че режима на лични отношения на детето с баща му се
осъществява в дома на ищците, като винаги след престоя си там детето се държи
резервирано и казва, че майка му не го обича. Счита, че ищцата и бащата на
детето се опитват да настройват детето срещу майка му и да го манипулират.
Ищците и втория ответник се опитали да откупят детето с пари, за което е била
сезирана прокуратурата. Посочва също, че след раздялата на родителите ищците не
са изявявали желание за осъществяване на самостоятелен режим на контакти с
детето, не са се обаждали и не са се интересували от развитието му. Не оспорва,
че ищцата е ходила да види детето в отсъствието на майката и другото дете на
ответницата не я допуснало. Твърди, че ищецът има проблеми с алкохол, а двамата
ищци не притежават необходимия капацитет да се грижат за детето. Противопоставя
се на претендирания режим, като моли искът да се
отхвърли.
Ответникът
П.П. не изразява становище по иска.
ДСП-Варна
в писмен социален доклад изх. № 0З01-11-00-4953/07.12.2016г. сочи за установено, че детето се отглежда от
майката, като поддържа редовен контакт с бащата. По време на престоя си при
бащата то има възможност да контактува със своите баба и дядо по бащина линия,
които живеят на един адрес с бащата. Детето Н. разпознава сем. Х. като
емоционално близки хора и контактува спокойно с тях. Констатирано е нарушение
на взаимоотношенията между майката на детето
и бабата по бащина линия, като сем. Х. и майката на детето Н. -П. Ц. са консултирани, че поддържането на
нормална комуникация и добър диалог по между им е в интерес на правилното
развитие на детето. Изразено е становище, че в интерес на детето е да познава и
контактува със своите баба и дядо по бащина линия, като контактът следва да се
съобрази с ниската му възраст, свободното му време и да не се ощетява
общуването на детето с родителите му.
Съдът
приема следното от фактическа страна:
Не
се спори между страните, че родители на детето Н. П.П.,
р.12.02.2013г. са П.М.Ц. и П.Х.П.., а видно от представеното по делото
удостоверение за раждане на П.Х.П., негови родители са К.Н.Х. и Х.П.Х.,
следователно последните са баба и дядо на детето Н. по бащина линия.
Видно
от представените по делото заверени копия от решения № 5971/12.12.2014г. по гр.д. № 12003/2014г. и № 93/18.08.2014г. по
гр.д. № 9367/2014г. по описа на ВРС родителските парва по отношение на детето Н.
са предоставени за упражняване на майката П. Цонева, като на бащата П.П. е дадена възможност да вижда и взема детето всеки втори
и четвърти съботен ден от месеца от 9 часа до 18 часа, в присъствието на
майката, като след изтичане на 6 месечен срок от датата на постановяване на
решението контактите ще се осъществяват самостоятелно без присъствие на
майката; първия ден на коледните и Великденски празници от 9 до 18 часа на
всяка четна година, а всяка нечетна – втория ден от същите празници от 9 до 18
часа; всяка четна година втория ден от новогодишните празници от 9 до 18 часа,
а всяка нечетна година – втория ден от новогодишните празници от 9 до 18 часа;
на рождения ден на бащата – 9 юни от 9 до 18 часа; всяка четна година на
рождения ден на детето от 0 до 18 часа и деня след именния ден на детето – 7
февруари от 9 до 18 часа, а всяка нечетна година деня след рождения ден на
детето от 9 до 18 часа и имения ден на детето от 0 до 18 часа; всяка година по
30 дни в различни периода от годината, когато майката не е в платен годишен
отпуск, като всеки един период не надхвърля 10 дни. Спрямо П.Х.П. са наложени
мерки за защита от домашно насилие по отношение на П.Ц. и децата Н. П. и Ц. К..
Представен
е НА №24, т.4, рег.№8916, дело №578/2014г., от който е видно, че П.Х.П. е купил
от С.С.С. жилище, находящо
се в гр.Варна, ул.“Македония“ №172, вх.В, ет.2, ап.12, като продавачът си е
запазил правото на ползване върху имота.
Съгласно
извършена справка в НБД“Население“ П.П. има
регистриран постоянен адрес *** и настоящ адрес ***
По първоинстанционното дело е представено заключение на
съдебно-психологическа експертиза, която съдът кредитира като Обективно и
компетентно дадено в частите, с които е дадено експертно становище на базата на
проведеното изследване на детето, и страните по делото относно наличието на
емоционална връзка между детето и бабата и дядото по бащина линия, данни за
манипулация и създаване на отрицателно отношение към майката, данни за промяна
в психиката на детето. Съгласно заключението детето познава баба си и дядо си
по бащина линия, като е привързано към тях. Връзката между тях е претърпяла
промяна след раздялата на родителите на детето и израстването му. При срещите с
баба си детето не проявява признаци на голяма привързаност и близост, като
излъчва послушание, напрежение и страх. Вещото лице посочва, че бабата
безпрекословно подкрепя сина си , като и двамата показват способност за
упражняване на психологически натиск по отношение на своето виждане за нещата и
да отстояват исканията си. Налице са промени в психиката на детето във връзка с
напрежението в отношенията между родителите му, което напрежение се увеличава в
присъствието на родителите на бащата. Предвид преживени сцени на домашно
насилие, детето е сензитивно към подобни отношения и
напрежение, като реагира с вегетативни промени, напрежение, страх, изразени в
желание да излезе/избяга от ситуацията. Без майката детето е несигурно, като
бащата и родителите на бащата са под един знаменател в емоционалния свят на
детето. Положителните преживявания не са заличили спомена и той се актуализира
при всеки конфликт, разговор на висок глас между родителите и коментари, които
всяка страна прави за другата. Детето се поставя в двойствен възпитателен
модел. Безпрекословната подкрепа на исканията на бащата от страна на неговите
родители създава напрежения и недоразумения, от които детето се плаши и показва
признаци на стрес. В заключението е посочено, че лишаването на майката и детето
от време заедно ще ощети развитието на Н..
Съдът
не кредитира заключението относно изводите за липса на родителски капацитет на
ищците за самостоятелен контакт с детето, тъй като не са посочени конкретни
данни и обстоятелства обосноваващи този извод, освен безпрекословната подкрепа,
която оказват на сина си.
От
представения пред ВРС социален доклад се установява, че детето поддържа редовен
контакт с баща си, като по време на този
контакт има възможност да контактува с баба си и дядо си. Ищците живеят в къща
на два етажа, в което има играчки и аксесоари за Н., обзавеждането е достатъчно
за едно съвременно домакинство, с хигиена на много добро ниво. Детето
разпознава сем.Х. като емоционално близки хора и спокойно контактува с тях.
Констатирани са нарушения в отношенията между бабата и майката на детето.
Отново
пред ВРС са изслушани показанията на две групи свидетели: Я.Д. Ж., З.А. Н.,
водени от ищците и М.Р. Ц./баща на ответницата/ и И. Н. Ж., водени от
ответницата.
От
показанията на свидетелите Ж. и Н., се установява, че ищците виждат детето Н.
рядко – 1-2 пъти в месеца , за по около два часа, когато баща му го водел при
тях в с.Тополи. Бабата ходела да търси детето в дома му, но не са й отворили и
тя не могла да го види. Свидетелките заявяват, че майката е блокирла
и не отговаряла на телефонните позвънявания от страна на ищцата. Бащата на
детето не живее в с.Тополи от 1-2 години и води детето рядко в дома на ищците.
Според свидетелката Н., която е съседка на ищцата, бабата много добре се грижи
за детето, когато то й е на гости и детето е много привързано към ищците.
В
показанията си свид. Ц. и Ж. посочват, че след
раздялата на родителите през 2014г. дядото по бащина линия е идвал да търси
внучката си Н., в рамките на периода през който е имало издадена заповед за
защита от домашно насилие срещу бащата на детето. Според свидетелите майката не
му е дала да види детето, защото той е
бил в нетрезво състояние. Бабата е идвала два пъти и е искала да види
детето, но майката е отсъствала от дома и по-голямото дете Ц. е отказала да я
пусне да види Н.. В показанията си свидетелите заявяват, че след срещите с баща
с, детето разказвало, че е било на село при баба и дядо, че е спала при баба и
тя й готви манджички, че е играла на двора. След
престоя си там Н. била намръщена, недружелюбна.
Съдът,
като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата и всички събрани по делото доказателства,
приема за установено от правна страна:
Предявеният
иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 128 от СК.
С обжалваното решение на дядото и бабата по
бащина линия е определен режим на лични отношения с детето Н., р.12.02.2013г.
Настоящият
състав споделя напълно мотивите на първоинстанционния
съд, изложени в обжалваното решение за основателност на исковата претенция и на
осн. чл. 272 от ГПК препраща към тях. Намира така
определеният от съда режим на лични отношения в полза на бабата и дядото по
бащина линия за съобразен с възрастта и особеностите на детето Н..
Интересът
на детето с оглед правилното му психическо и емоционално развитие налага то да
контактува с близките си както по майчина, така и по бащина линия. Разбира се,
че интересът на детето от това не се предполага, а е предмет на преценката на
съда. За да е налице интерес от контакти на детето с баба и дядо, съдът следва
да има предвид и обсъди всички наведени от насрещната страна възражения за
наличието на такъв.
В
конкретния казус се твърди, че бабата и дядото на детето Н. нямат възпитателски
качества, не са в състояние да се грижат за малко дете, че дядото злоупотребява
с алкохол, че детето изпитва напрежение и страх, когато контактува с тях, че
сем. Х. след раздялата на родителите на детето не са се интересували от него и
целите, които преследват са други.
По
делото остават недоказани всички опасения на ответницата – майка на детето Н..
Не
се установиха по делото здравословни проблеми у Х.Х.
и К.Х. или злоупотреба с алкохол от страна на Х.Х.,
които не биха им позволили да обгрижват малко дете. В
тази връзка, съдът не цени показанията на свид. Ц., в
частта, в която той посочва, че при опитите си да види детето, дядото е бил в
нетрезво състояние, доколкото свидетелят е заинтересован предвид близката му
родствена връзка с ответницата.
Безпочвени
в тази връзка са и твърденията, че ищците нямат нужните качества и капацитет и
умения да отглеждат малко дете. Експертизата в частта, в която посочва, че
дядото и бабата нямат капацитет за самостоятелен контакт с детето е
необоснована и е в противоречие с посоченото в социалния доклад, представен по
делото и гласните доказателства, от които се установява, че детето контактува
спокойно с баба си и дядо си по бащина линия и последните полагат адекватни
грижи за детето, когато то е при тях. Не се установяват и твърденията за
настройване на детето срещу майката от страна на бабата, като съгласно
заключението на вещото лице промяната в отношенията между детето и бабата и
дядото по бащина линия се дължи на напрежението между родителите и израстването
на детето. Вещото лице не е установило данни за манипулации и настройване на
детето и вменяване на омраза към майката.
Не
се установява от събраните по делото доказателства, твърдението на ответницата,
че бащата на детето Н. живее в една къща с родителите си и режима на лични
отношения с детето се осъществява там. Следва да се има и предвид, че бащата
има право на преценка и избор как ще прекарва времето с детето и дори да го
води при бабата и дядото за повече време и в рамките на режима на личен
контакт, това не означава, че занапред ще продължи да го води там.
Следвало
е да бъдат отчетени от съда особеностите на детето, произтичащи от възрастта и
възможностите му да комуникира, включително и с непознати лица. Определеният от
ВРС режим е изцяло съобразен с това- краткотрайни срещи, без ограничения в
мястото и присъстващите лица. В тази връзка а неоснователни оплакванията в
жалбата на Х., че при определяне на режима не е отчетено, че бабата и дядото
живеят в друго населено място, тъй като при определянето на режима съдът се е
ръководил от най добрия интерес на детето, за което предвид ниската му възраст
и установените нарушения в комуникацията и емоционалната близост не е удачно детето да се откъсва от майката за
продължителни периоди от време, като по този начин се ограничава и времето,
което прекарва с нея. Независимо дали детето се чувства щастливо в дома на баба
си и дядо си в с. Тополи, не е задължително режима на лични контакти да се
осъществява там. Интереса на детето изисква срещи и общуване с неговите баба и
дядо, като е без значение мястото, където те ще се осъществяват.
В
заключение, настоящият състав на съда намира, че режим от 4 часа месечно в
полза на К. и Х. Х. и три дни през лятото,
в никакъв случай не би ограничил родителстването
и времето за лични контакти на ответниците с детето.
Според
събраните по делото доказателства, интересът на детето изисква определянето и
спазването на режим на контакти с баба и дядо, а лишаването от такива, би
довела до последици с неблагоприятен за детето характер, нещо което не бива да
се допуска. Разбира се, позволят ли си бабата и дядото застрашаващо интереса на
детето поведение, то следва да имат предвид, че постановеното решение може да
бъде изменено, като режимът на отношения на детето Н. с тях би бил преценяван
от съда отново с оглед изменените обстоятелства, като бъде стеснен, включително и преустановен.
Двете
въззивни жалби са неоснователни.
Първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
С
оглед изхода на спора, разноските следва да останат за страните, така както са
направени.
Воден
от горното, съдът:
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 616/17.02.2016г. постановено по гр.д. № 10600/2016г. на ХХVІ състав
на ВРС, с което е определен режим на личен контакт на К.Н.Х., ЕГН ********** и Х.П.Х.,
ЕГН ********** с детето Н. П.П., ЕГН **********, като
им дава възможност да виждат и вземат детето при себе си, както следва: всяка
трета неделя от месеца от 10 часа до 14 часа, както и три дни през лятото с
преспиване, когато майката не ползва платен годишен отпуск.
Решението
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2, т.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: