Решение по дело №142/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на М. К. Х. от гр. Габрово против Решение №48/22.04.2025г. на Директор ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250007-023-0001027/09.04.2025г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново. С жалбата и допълнение към нея се излагат съображения, че постановлението е неправилно и необосновано, както и решението, с което същото е потвърдено. Според жалбоподателя постановление било издадено при липса на мотиви, които да доказват предпоставките на чл. 121, ал. 1 от ДОПК, а изложените такива били бланкетни. Постановлението не съдържало анализ на имущественото състояние на лицето, нито данни за неговото специфично поведение, които да обосновават реален, а не хипотетичен риск за събираемостта. Не били налице материално правните предпоставки за прилагане на чл. 18 от ДОПК. Липсвал ревизионен акт срещу жалбоподателя по чл. 19 от ДОПК.

Иска се отмяна на решението, като незаконосъобразно и отмяна на обезпечителните мерки. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Представя се писмена защита.

Ответникът по делото – Директор на ТД на НАП В. Търново, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, претендира присъждане на разноски, аргументира законосъобразност на оспореното решение.

След като съобрази становищата на страните, събраните по делото доказателства и след служебна проверка за законосъобразността на обжалвания административен акт и на основание § 2 от ДР на ДОПК, във вр. с чл. 168 от АПК, настоящият състав на съда приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което е процесуално допустима.

Със заповед за възлагане на ревизия №Р-04000725000225-020-001/14.01.2025г. на ТД на НАП В. Търново е възложено извършването на ревизия на М. К. Х. от гр. Габрово [ЕГН], обхващаща задължения по ДДС.

По преписката е налице мотивирано искане за предварително обезпечаване на задължения от инспектор по приходите №Р-04000725000225-039-001/08.04.2025г. в което е посочено, че се очаква установяване на задължения в размер на 704197, 49 лева представляващи главница за ДДС 512800, 88 лева и 191396, 61 лв. лихва /към 04.04.2025г./. Посочени са и други обстоятелства, които са свързани с възможността лицето да не плати допълнително установените задължения, а именно предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „СТИМ-БГ“ЕООД с ЕИК***********. М. К. Х. с [ЕГН] е едноличен собственик и представляващ „СТИМ-БГ“ЕООД за периода от 25.11.2020г. до 25.09.2024г.

Във връзка с извършване на ревизията и евентуално установяване на задължения на осн. чл. 121, ал. 1 от ДОПК е издадено ПНПОМ№С250007-023-0001027/09.04.2025г., с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, БАНКА ДСК АД, ЦКБ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 704 197, 49 лева. Наложен е и запор върху 5 броя подробно описани МПС.

При проверка за съответствие с материалноправните разпоредби, съдът съобрази следното:

Съгласно чл. 195, ал. 1 от ДОПК на обезпечение подлежат установените и изискуеми публични вземания. Обезпечение се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено (чл. 195, ал. 2 от ДОПК). Обезпечението се налага с постановление на публичния изпълнител: 1) по искане на органа, издал акта за установяване на публичното вземане; 2) когато не е наложено обезпечение или наложеното обезпечение не е достатъчно, след получаване на изпълнителното основание (чл. 195, ал. 3, т. 1-2 от ДОПК). Според чл. 195, ал. 7 от ДОПК обезпеченията трябва да съответстват на вземанията на държавата или общините, установени или установяеми по реда на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

В чл. 202, ал. 1 от ДОПК е посочен редът за налагане на запор върху вземания на длъжника от банки, който се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Подлежат на запор всички видове банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление от длъжника.

От събраните по делото доказателства се установява, че процесната обезпечителна мярка е наложена в предвидената от закона писмена форма. Процесното постановление е издадено, съгласно чл. 200 от ДОПК, от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново, съгласно чл. 8, ал. 1, т. 3 от ДОПК и съгласно правомощията на този орган, определени в чл. 12, ал. 4, т. 1 и чл. 167, ал. 1 от ДОПК. Оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 197, ал. 1 от ДОПК – Директор на ТД на НАП-В. Търново. Не са налице основания за нищожност на оспорения административен акт.

Съгласно чл. 195, ал. 1-3 от ДОПК подлежат на обезпечение установените и изискуеми публични вземания. Публични са държавните и общински вземания, посочени в разпоредбата на чл. 162, ал. 2 от ДОПК. Обезпечението им се извършва, когато без него ще бъде невъзможно или ще се затрудни събирането на публичното задължение, включително когато е разсрочено или отсрочено.

Като мотиви в постановлението е посочено изрично, че се касае за обезпечаване на задължения по ревизионна производство, като в мотивираното искане за предварително обезпечаване на задължения №Р-04000725000225-039-001/08.04.2025г. е посочено, че се очаква установяване на задължения в размер на 704197, 49 лева представляващи главница за ДДС 512800, 88 лева и 191396, 61 лв. лихва /към 04.04.2025г./. Посочени са и други обстоятелства, които са свързани с възможността лицето да не плати допълнително установените задължения, а именно предпоставки за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения на „СТИМ-БГ“ЕООД с ЕИК**********. М. К. Х. с [ЕГН] е едноличен собственик и представляващ „СТИМ-БГ“ЕООД за периода от 25.11.2020г. до 25.09.2024г.

Запорът се налага в частта на наличните и постъпващи суми по банковите сметки в ТБ ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА АД, БАНКА ДСК АД, ЦКБ АД и ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД за сумата от 704 197, 49 лева. Наложен е и запор върху 5 броя подробно описани МПС.

Публичният изпълнител при ТД на НАП В. Търново, е съобразил, че събирането на вземането е затруднено или би могло да се затрудни след приключване на ревизионното производство.

Възраженията в жалбата, че не са посочени и изяснени тези факти от страна на публични изпълнител, съдът намира за неоснователни. В този смисъл са налични материалните предпоставки, посочени в разпоредбата на чл. 195, ал. 2 от ДОПК, която поставя като изисквания за допускане на обезпечението - наличието на обстоятелства, свързани с невъзможност или затруднение за събирането на публичното задължение. В случая се касае за предполагаем размер на задълженията, който следва да бъде изяснен в хода на провеждащото се ревизионно производство, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 195, ал. 7, респ. чл. 198, ал. 2 от ДОПК. Евентуалното установяване на задължения в очаквания размер е обстоятелство, което обуславя наличието на обезпечителна нужда, още повече, че наложените в хода на ревизията предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 от ДОПК са привременни и с определен срок на действие предвид разпоредбата на чл. 121, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ДОПК, т.е. наложеното обезпечение е обусловено от висящото ревизионно производство.

Преценката за затрудненото събиране на задълженията на длъжника в конкретния казус е направена на база установения размер на задълженията му. След извършването на тази преценка въз основа на установените факти, с оглед необходимостта от предприемане на действия с цел обезпечаване на вземането, публичният изпълнител обосновано и законосъобразно е пристъпил към постановяване на процесната обезпечителна мярка, чрез налагане на запор върху постъпващи суми по сметки в посочените банки, както и запор на 5 бр. МПС. По отношение на не се спори, че има публични задължения, които са установени по основание и размер със съответните актове в хода на ревизионното производство. При определяне на обезпечителните мерки следва да се отчитат както обезпечителната нужда, така и интересите на длъжника, като не се допуска прекомерно явното и съществено обременяване на длъжника.

Следва изрично да се отбележи, че с обжалваното постановление са наложени предварителни обезпечителни мерки и посоченият размер на евентуални задължения от 512 800.88 лв. главница и лихва в размер на 191 396.61 лв. е предполагаем. Това води до извода, че са неоснователни и твърденията в жалбата, че липсата на ревизионен акт по чл. 19 от ДОПКи липсата на установено задължение или отговорност за задължения на „Стим БГ“ ЕООД обуславят връзка с обжалваното постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки. Както бе посочено по-горе размера на задълженията е предполагаем, а изрично в Заповед за възлагане на ревизия № Р- 04000725000225-020-001/ 14.01.2025 г. е посочено, че ревизията е възложена на М. Х. за установяване отговорността му за задължения на „Стим БГ“ ЕООД. По делото са представени доказателства, че РА№Р- 22221523004690-091-001/04.07.2024г-., издаден на „СТИМ-БГ“ЕООД с ИЕК201646524 е надлежно връчен по електронен път на 04.07.2024г. и няма данни същия да обжалван, т.е влязъл е в законна сила.

Запорът върху банковите сметки на жалбоподателя, в частта на наличните и постъпващи суми по тези сметки в полза на длъжника, е допустима и подходяща обезпечителна мярка. По същността си парите са със смесена правна природа, като специфични движими вещи, които са платежно средство. Те могат да бъдат обект на обезпечение, ако са индивидуализирани чрез местоположението и лицето, в което се съхраняват, доколкото самите изпълнителни способи целят да трансформират останалите вещи или вземания в пари за нуждите на изпълнителния процес, които нужди се предохраняват именно с обезпечителния. Налагането на процесната обезпечителна мярка би допринесла за гарантиране на публичното вземане, предвид характера и размера на установените задължения, за да не бъде осуетен или застрашен интересът на фиска. По този начин се гарантира, че държавата ще може да събере установеното публично задължение с лихвите до окончателното му погасяване.

Предвид така изложеното съдът намира за неоснователни, изложените в жалбата твърдения за допуснато от ответния орган противоречие с материалния закон при налагането на процесната обезпечителната мярка.

Във връзка с възраженията, че в оспореното Постановление и потвърдителното Решение на директор на ТД на НАП В. Търново липсват мотиви, настоящия съдебен състав на АдС Габрово намира, че същите са неоснователни. Налице са подробни изложени съображения които се споделят напълно от съдебния състав и кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съгласно чл. 199 от ДОПК, за задълженото лице съществува възможност да иска от публичния изпълнител и от съда заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. В конкретния случай няма данни да е правено искане за заменяне на наложеното обезпечение пред публичния изпълнител. От друга страна, обезпечителната мярка – запор е наложена върху конкретно определени по размер парични средства, собственост, на М. Х., за които безспорно е установено, че се намират в банкови сметки на жалбоподателя. В случай, че по същите са налични, респ. постъпят суми в по-голям от посочения в оспорваното постановление размер, няма пречка жалбоподателят да оперира с тях. По този начин обезпечителната мярка не обременява прекомерно интересите на жалбоподателя, каквито доводи се излагат от негова страна.

По изложените съображения, съдът намира оспореното решение, с което е потвърдено постановление изх. № С250007-023-0001027/09.04.2025г. на публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново за правилно и законосъобразно, а жалбата за неоснователна.

При този изход на спора, предвид своевременно направеното от ответника искане за присъждане на разноски, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, съобразено с вида на производството по чл. 197, ал. 2-4 от ДОПК, което е особено производство, и за него не е приложима разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. В тази връзка, дължимото възнаграждение за юрисконсулт се определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

С оглед на гореизложеното Административен съд Габрово,

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. К. Х. от гр. Габрово против Решение №48/22.04.2025г. на Директор ТД на НАП В. Търново, с което е оставена без уважение жалба и е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С250007-023-0001027/09.04.2025г., издадено от публичен изпълнител в ТД на НАП В. Търново.

ОСЪЖДА М. К. Х. от гр. Габрово [ЕГН] да заплати на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - град В. Търново разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

На основание чл. 197, ал. 4 от ДОПК, решението е окончателно и не подлежи на обжалване.