ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№415
гр.Варна,24.06.2019 г.
Апелативен съд град Варна, гражданско
отделение, на 24юни
2019 г., в закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕН СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова
ч.гр.д. № 317 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл.274, ал.1 ГПК и е образувано по частна жалба на Н.К.Н. против
определение от 28.05.2019 г., постановено в открито съдебно заседание по
в.гр.д.№ 158/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд, с което на осн. чл.
229, ал.1, т.4 ГПК е спряно производството по делото до приключване на
производството по Административно дело №
10251 по описа за 2018 г. на Административен съд – София – град, с влязъл в
сила съдебен акт.
Жалбоподателят е навел
оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт по съображения за противоречието
му със закона, като е молил за отмяната му и за връщане на делото на окръжния
съд за продължаване на производството по него.
„Електроразпределение
Север“ АД, чрез юрисконсулт Р.Г., е
подал писмен отговор, с който е оспорил жалбата, като по съображение за
правилността на обжалваното определение е молил за потвърждаването му и за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Частната жалба е
депозирана в преклузивния срок по чл. 275, ал.1 ГПК, от надлежна страна срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, редовна е и допустима, а разгледана по
същество – тя е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата
на чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК, съдът спира производството, когато в същия или в
друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното
решаване на спора. В настоящия казус, тези предпоставки не са налице.
Спряното от окръжния
съд производство е въззивно, образувано по въззивна жалба на
„Електроразпределение Север“ АД против решение № 173/21.02.2019 г. по гр.д. №
1088/2018 г. на ШРС, с което дружеството е осъдено да заплати, на осн. чл.49
вр. чл.45, ал.1 ЗЗД, на Н.К.Н. сумата от 4 807 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи
от неправомерното лишаване на ищеца от право на ползване върху собствения му
недвижим имот, находящ се в с.Мадара, обл. Шумен, поради липса на доставяна
електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на задълженията на дружеството
за присъединяване на имота към електрическата мрежа, за периода от 04.02.2017
г. до 17.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 17.04.2018
г. до окончателното изплащане на сумата. Пред районния съд, с исковата си молба
от 17.04.2018 г., ищецът е навел твърдения, че е собственик на имот в с.Мадара,
който бил присъединен към електроразпределителната мрежа до 1997 г. В края на
2015 г. депозирал заявление до „Електроразпределение Север“ АД за проучване на
условията за присъединяване на имота към мрежата. Последвало предложение за
поставяне на средството за техническа измерване (СТИ) в най-близкия трафопост,
но поради отдалечеността му, ищецът не се съгласил. На 08.01.2016 г. той отново
депозирал заявление и на 22.02.2016 г. получил становище № Ш16-1228/19.02.2016
г., в което фактически му бил отказан достъп до услугата „достъп до
електроразпределителната мрежа“. Настоявал е, че с бездействието си ответното
дружество нарушава свое задължение да пренася електрическа енергия до границата
на собственост между електрическите съоръжения на клиента и
електроразпределителната мрежа. Претендирал е за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди за периода от 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г.
Преди завеждане на делото пред районния съд, ищецът
е подал жалба вх.№ Е-13-45-15/23.02.2016 г. пред Комисията за енергийно и водно
регулиране срещу „Електроразпределение Север“ АД с оплаквания, че становище №
Ш16-1228/19.02.2016 г. представлява отказ, поради явно несъответствие с
изискванията на нормативната уредба и е настоявал СТИ да бъде монтирано на
границата на имота. На 05.02.2018 г. е подал нова жалба, в която е настоявал за
монтиране на електромерното табло на границата на имота. Междувременно
„Електроразпределение Север“ АД е коригирало становището си с нови условия за
присъединяване на обекта и възможност за
монтиране на електромерното табло на границата на имота. Коригираното становище
№ Ш16-1228/19.02.2016 г. е връчено на Н. на 02.05.2018 г. и от този момент то е
в сила. Срещу коригираното становище за условията за присъединяване на обект на
клиент към електроразпределителната мрежа, Н. е подал нова жалба в КЕВР от
30.05.2018 г. с възражения относно вписания в същото статут на обекта и
предназначението на електрическата енергия за производствени дейности.
С решение № Ж-630/30.08.2018
г. по реда на чл. 143, ал.3 от Наредба №3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на
дейностите в енергетиката, КЕВР се е произнесла с решение по жалбите на Н. и
като ги е приела за неоснователни е прекратила административното производство,
образувано по жалба вх.№ Е-13-45-15/23.02.2016 г.
По жалба на Н. срещу
решението на КЕВР е било образувано и адм. дело № 10251/2018 г. по описа на
Административен съд - София, което дело окръжният съд е приел за преюдициално
по отношение на в.гр.д. № 158/2019 г. по описа на Шуменския окръжен съд -
спряно на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК с обжалваното определение.
Решението на КЕВР е индивидуален
административен акт съгласно чл. 13, ал.3 ЗЕ и е издаден от комисията с оглед
правомощията й по чл. 22, ал.1, т.2 ЗЕ и по реда на чл.142 и сл. от Наредба №3
от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката. Съгласно чл. 147,
ал.1 и ал.2 от наредбата, когато в резултат на проверката по жалбата и
събраните в хода на административното производство доказателства комисията
установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката, а
когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното
производство доказателства комисията установи, че жалбата е основателна, тя с
решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнение
им. Решенията на комисията се обжалват по реда на АПК, като в настоящия случай
по жалбата срещу решението на КЕВР е образувано административното производство
по адм. дело № 10251/2018 г. по описа на Административен съд – София с предмет
законосъобразността на оспорения акт на КЕВР. С евентуално постановеното по
това дело решение, жалбата срещу решението на комисията може да бъде отхвърлена
или да бъде отменено решението на комисията и административната преписка да бъде върната за ново произнасяне
при спазване на указанията в мотивите на решението по тълкуването и прилагането
на закона. С решението по административното дело не би се разрешил, по
задължителен начин за съда разглеждащ иска по чл.49 от ЗЗД, въпроса дали е
налице противоправно поведение на „Електроразпределение Север“ АД, изразяващо
се в липса на доставяна електрическа енергия, в резултат на неизпълнение на
задълженията му за присъединяване на имота на ищеца към електрическата мрежа в
рамките на процесния период от 04.02.2017 г. до 17.04.2018 г. Освен това, твърдяното
по делото от ищеца Н., като отказ от присъединяване към електрическата мрежа
становище на „Електроразпределение Север“ АД № Ш16-1228/19.02.2016 г. за
условията за присъединяване на обект на клиент към електроразпределителната
мрежа, е било коригирано след процесния период и с него (действащо от
02.05.2018 г.) е било удовлетворено искането му за осигуряване на възможност за
поставяне на СТИ на границата на имота. Доколкото исканата промяна е била
постигната от Н. в хода на разглеждане на жалбата му от КЕВР, то и с оглед
правомощията на комисията с решението си да дава задължителни указания и да
определя подходящ срок за изпълнение им, евентуалното й произнасяне с решение (при
уважаване на жалбата) би било във връзка само с оплакванията срещу коригираното
становище от 2018 г., което не касае процесния период. Мотивите на КЕВР относно
законосъобразността или незаконосъобразността на действията на дружеството по
становището от 2016 г. нямат обвързваща сила. Затова и с оглед изложеното, административното
дело няма характер на преюдициално такова по отношение на спора по чл. 49 от ЗЗД и не са налице условията по чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК за спиране на делото.
В този смисъл окръжният
съд е процедирал неправилно, спирайки на осн. чл. 229, ал.1, т.4 от ГПК производството
по делото до приключване на производството по административно дело № 10251 по описа за 2018 г. на
Административен съд – София – град, поради което и обжалваното определение за
спиране следва да бъде отменено, а делото – върнато на окръжния съд за
продължаване на производството по него.
Водим
от изложеното, Апелативен съд -Варна
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 28.05.2019 г.,
постановено в открито съдебно заседание по в.гр.д.№ 158/2019 г. по описа на
Шуменския окръжен съд, с което на осн. чл. 229, ал.1, т.4 ГПК е спряно
производството по делото до приключване на производството по Административно
дело № 10251 по описа за 2018 г. на
Административен съд – София – град с влязъл в сила съдебен акт и ВРЪЩА делото на Шуменския окръжен съд
за продължаване на производството по него.
Определението не
може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: