№ 201
гр. С., 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., IX СЪСТАВ, в публично заседание на първи
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Кючуков
при участието на секретаря НИКИФОР Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от Пламен Д. Кючуков Административно
наказателно дело № 20252230200015 по описа за 2025 година
Производството е с правно основание чл. 58д и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на А. Е. П., ЕГН **********, подадена чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, против НП № 24-0804-
007344 от 30.08.2024г., издадено от началник група в ОД на МВР- С., сектор
“Пътна полиция“ С., с което на основание чл. 175, ал.3, пр. 1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 200 лева за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. На основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни
точки.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се
явява.Представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата. В хода на устните прения защитникът излага
съображения относно нередовното връчване на НП, неприложимост на
хипотезата на чл. 58,ал. 2 от ЗАНН. Пледира наказателното постановление да
бъде отменено като незаконосъобразно.
Административнонаказващият орган, редовно призован, в съдебно
заседание не изпраща процесуален представител и не изразява становище по
жалбата.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 18.07.2024г. на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №
1251807 за това, че на 18.07.2024г. в 07.40 ч. в гр.С., бул. Банско шосе, в посока
центъра на града до Сектор „Пътна полиция“ С., управлявал лек автомобил
1
марка „....“, с регистрационен номер ........, собственост на Е. Я.а А., ЕГН:
**********, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
03.06.2025г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП(непререгистриран в
срок).Констатираното нарушение било квалифицирано по чл. 140, ал. 1 от
ЗДВП. АУАН бил подписан от актосъставителя Г. и свидетеля Я.. На датата на
съставянето му актът бил предявен на нарушителя, който след като се
запознал със съдържанието отразил, че няма възражения.
Такива не постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН .
Материалите по преписката били изпратени в районна прокуратура С.
по данни за престъпление по 345, ал.2 от НК.Започната е проверка която е
завършила с постановление на РП С. за отказ да се образува наказателно
производство.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение и предвид постановлението на РП С.,
административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно
постановление в който възпроизвел обстоятелствата, съдържащи се в АУАН.
Въз основа на така описаното приел, че е жалбоподателя извършил
следното нарушение:
„управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“, с което
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от ЗДВП. Поради това на осн. чл.175, ал.3,
пр. 1 от ЗДвП му наложил административно наказание "глоба" в размер на 200
лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, а на основание
Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са му отнели общо 10 контролни
точки. В НП било посочено, че на основание чл.189з от ЗДвП за нарушенията
по ЗДвП не се прилагат чл. 28 и чл. 58г от ЗАНН предвид високата обществена
опасност на деянието и неговият негативен отзвук сред останалите участници
в движението.
Видно от приложената по делото докладна записка рег. № 455р-
11578/16.09.2024г. от пол.инспектор Т., НП е връчено на 16.09.2024г. по
реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като за връчването по този ред е направено
съответното отбелязване върху наказателното постановление по смисъла на
цитираната разпоредба.
На 07.01.2025г. пред РС-С. е депозирана жалба против НП, в която е
посочено, че за него е разбрал при връчването на издадена против него
Заповед № 24-0804-000505/12.12.2024г. на началник сектор към ОД на МВР-
С., с която му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
4 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от
приобщените по делото писмени доказателства, както и въз основа на
свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като
безпротиворечиви, логични, последователни и относими към предмета на
делото.
Съдът кредитира и писмените доказателства, приобщени към
2
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
По отношение допустимостта на жалбата и направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за приложение нормата на
чл.58, ал.2 ЗАНН, съдът счита, че жалбата е депозирана в срок, доколкото не
са били налице основанията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН . В тази връзка намира за
основателно възражението, като съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на
поискалия обезщетение, освен ако са налице посочените в разпоредбата
изключения. В алинея втора е посочено, че когато нарушителят или
поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му
адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. За да се
връчи НП по реда, посочен в чл. 58, ал. 2 от ЗАНН , следва да са налице
кумулативно дадените предпоставки, а именно: нарушителят да не е намерен
на посочения от него адрес и новият му адрес да не е известен. За да е налице
първата предпоставка, не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на
известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило
връзката си с него. Съгласно трайната съдебна практика, за да се докаже това
обстоятелство по несъмнен начин е необходимо връчителят да е извършил
най-малко две посещения, в различни дни и части на денонощието, да бъдат
събрани сведения, при които да е установено, че търсеното лице не може да
бъде намерено на адреса. От събраните по делото писмени доказателства се
налага извода, че не са били налице предпоставките за прилагане на чл. 58, ал.
2 от ЗАНН. По преписката липсват данни, че жалбоподателят е търсен повече
от веднъж, както и данни, от които да е видно, че е правена справка за
установяване на друг известен адрес на който да се извърши връчването на
НП. От служебно изисканите доказателства се установява, че постоянният и
настоящ адрес на жалбоподателя не е променян от датата на извършване на
нарушението до настоящия момент. Безспорно е, че представените по делото
доказателства, не установяват наличие на предпоставките на чл. 58, ал. 2
ЗАНН, поради което съдът счита, че не е налице редовно връчване на
процесното НП, респ. срокът за обжалване на същото не е започнал да тече,
следователно жалбата не е просрочена и подлежи на разглеждане. Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по
чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено от
компетентен орган, в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата
на чл. 57 от ЗАНН и на основание постановление на прокурора по реда на чл.
36, ал. 2 от ЗАНН.
Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е
3
индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и
срещу какво да се защитава. Съгл. чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.
Съгласно § 6. „По смисъла на този закон:
т.1. "Път" е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на
пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.“
т.18а. "Регистрация" е административно разрешение за превозното
средство да участва в пътното движение, включващо идентификацията на
превозното средство и издаването на табели с регистрационен номер.
Съгласно чл. 100, ал.1 от ЗДвП „Водачът на моторно превозно средство
е длъжен да носи:
1. свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория;“
Установи се от доказателствата по делото, а и не се спори, че
процесното МПС лек автомобил марка „....“, с регистрационен номер ........,
собственост на Е. Я.а А., ЕГН: **********, е управлявано от жалбоподателя
А. Е. П., като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от
03.06.2025г. по чл.143, ал.15 от ЗДвП(непререгистриран в срок) преди да бъде
спрян за проверка от актосъставителя Г. и свидетеля Я. и двамата служители в
ОД на МВР С., които установили към момента на проверката, че МПС е с
прекратена регистрация. Не се спори, че жалбоподателят е бил водач на МПС
по смисъла на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби на ЗДвП и в този
смисъл е годен субект на вмененото административно нарушение, тъй като
съгласно чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП отговорността за извършеното
нарушение се носи от водача на превозното средство. При така установената
фактическа обстановка съдът приема, че жалбоподателят е извършил
визираното в НП издадено при условията на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН нарушение
от обективна и от субективна страна.
В хода на наказателното производство са били изяснени всички факти и
обстоятелства по случая. Правната квалификация по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е
прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на
съставеното НП за визираното нарушение, като жалбоподателят е
санкциониран законосъобразно на относимо правно основание, разпоредбата
на чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а наложените административни наказания
са в предвидения минимален размер.
Безспорно е че автомобилът е управляван от правоспособен водач и
като такъв за него е съществувало задължението, преди да предприеме
управление на автомобила, да провери както техническата му изправност,
така и съответните документи за регистрацията му.
Съдът приема, че както АУАН, така и НП са съставени от компетентни
4
органи, в предписаната от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34 от
ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до
накърняване правото на защита на санкционираното лице.
Поради изложеното съдът намира, че следва да се потвърди
обжалваното НП.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление (НП) 24-0804-007344 от
30.08.2024г., издадено от началник група в ОД на МВР- С., сектор “Пътна
полиция“ С., с което на А. Е. П., ЕГН ********** от гр. ......., ул.„......, за
нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП му е наложено административно
наказание – „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, като на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г.
на МВР са отнети общо 10 контролни точки, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд-С. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
5