Решение по дело №1252/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 534
Дата: 6 октомври 2020 г. (в сила от 11 февруари 2021 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20205220201252
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
Номер 53406.10.2020 г.Град Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПазарджикIX Наказателен състав
На 01.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
Секретар:Х. В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20205220201252 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Т. И. Г. , ЕГН: ********** с. Г., общ.Пазарджик, ул.
„Е.“, №***, против НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 387/03.08.2020 г. на
заместник-кмет Община Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложена глоба в
размер на 100 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
подробни и твърдения за нарушения на материалния и закон.
Това становище се поддържа и в с.з. от процесуалния представител на
жалбоподателя, вкл. на база на събрани гласни доказателствени средства.
Въззиваемата страна, чрез своя процесуален представител, настоява да се
потвърди НП.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Жалбоподателят и актосъставителят са съседи в с. Г., на което вторият е и кмет.
На 02,6,20г. актосъставителят и свидетел И. Б. станал рано, излязъл на двора си
и усетил силна задушлива миризма на изгорял кабел. Отишъл отсреща до гаража на
жалбоподателя, надникнал вътре и видял горяща печка тип „чудо“ и кабели до нея .
Там бил и жалбоподателя, който обяснил , че не гори кабели , а дунапрени от седалки
на автомобили. Актосъставителят му обяснил, че редица пъти преди това бил горил
кабели, по повод на което многократно го предупреждавал и затова сега следва да му
състави акт , за което го поканил да се яви в сградата на Кметството. Жалбоподателят
отказал да се яви за съставяне на акта и тъй бил съставен в негово отсъствие , но в
присъствие на свидетел - служител на Кметството М. П..
1
Актът бил съставен за това, че „на 02.06.2020г. около 07.00 часа в с. Г., в частния си
гараж, на печка, горепосоченото лице Георгиев гори кабели, с което замърсява
околната среда не за първи път, с което е нарушил /осъществил състава/ на чл.26, т.4
от Наредба за обществения ред в Община Пазарджик.“
Актът не бил предявен и нарушителят не бил поканен да получи препис от него,
а незабавно след съставянето му в него бил оформен както отказ на нарушителя да го
подпише, така и отказ да получи екземпляр.
На 03,08,020г. била издадено атакуваното НП, с което за описаното и
квалифицирано в акта нарушение и на основание чл. 84 от НОРОП е наложена глоба
в размер на 100 лева.
Основателни са критиките против процесуалната изправност на НП, а в хода на
съдебния контрол са откриха и такива по ненаведени възражения и касаещи
процесуалната годност на акта . Установи се от показанията на св. Б., че още при
разговора си с жалбоподателя в гаража му, в който видял горящата печка и кабели до
нея , го предупредил, че следва да дойде в сградата на Кметството да му състави акт.
Още на място жалбоподателят категорично отказал и поради това актът бил съставен
в хипотезата на чл. 40, ал.2, пр.И ЗАНН , в присъствието на свидетел М. П.. Същият
свидетел ( за когото не се сочи в акта на установяване на нарушението ли е или на
съставяне на акта) е и свидетел на отказа актът да бъде подписан. Отсъствието на
нарушителя е предопределило оформения законосъобразно отказ акта да бъде
подписан ( чл. 43, ал.2). Задължението за предявяване на акта е обективно възможно
за изпълнение само при съставяне на акта в присъствието на нарушителя, отсъствието
на последния с устно декларирания отказ да се яви и да подпише акта ( виж
показанията на Б.) е обусловило приложението на чл. 43, ал.2 от ЗАНН.
Нарушителят обаче не е бил уведомяван, че има право да получи препис от акта
( с оглед показанията на актосъставителя). Той е манифестирал само отказ да се яви за
съставяне и подписване, но не и такъв по отношение на последващото процесуално
действие, което е самостоятелно и независимо - връчване на препис . В този смисъл
оформеният отказ на връчване на препис от АУАН е незаконосъобразен, защото такъв
отказ не е депозиран.
И в акта, и в НП е отразено, че изпълнителното деяние, с което е прието, че се
осъществява състава на възприетото административно нарушение, е „ не за първи
път“, като остава съвсем неясно това твърдение за повторност ли е или за друго
обстоятелство. Освен, че тази нередовност касае, тя е задълбочена при описанието на
нарушението в НП, което е идентично с това на акта , но съдържа допълнение „
нарушението е за първи път“ . С това отразяване възникналото от описанието в акта (
и приповторено в НП) недоумение се задълбочава и става нерешимо досежно
изразената воля на наказващия орган. Посочената като виновно нарушена норма не
съдържа състав за повторност, но посочената санкционна ( чл. 84) предвижда такава и
за нарушение, извършено за първи път и за повторно и липсва уточнение по кое
предложение на нормата е наложено административното наказание.
2
Обсъдените констатации обуславят процесуална незаконосъобразност на акта
и НП и са самостоятелно основание за отмяна на последното.
Констатира се и такива относно материално-правната незаконосъобразност,
които ще се обсъдят, независимо от горния извод, достатъчен за решението за отмяна.
Както правилно се настоява от процесуалния представител на жалбоподателя , липсва
доказателство, че са горени кабели, като е възприето в административно-
наказателното обвинение. Актосъставителят е възприел какво има до печката, но не и
в нея, а на въпроса му към жалбоподателя последният отрекъл да гори кабели и
признал , че гори дунапрени. При това непосредствено твърдение и при липсата на
навременна проверка какъв е бил материалът за горене, както и при липсата на данни
дали от дунапрен - от седалки от стари автомобили може да се предизвика същия дим
и мирис ( седалките имат в повечето случаи частично кожено покритие и гумени
уплътнения) - не може да се твърди категорично, че са били изгаряни тъкмо кабели , а
не други гумени изделия. Както става ясно и от обсъждането в последното изречение
всички обстоятелства, които са установи на място създават само едно предположение,
което съвсем не е единствено възможното, за да изключи всички останали, които
могат да предизвикат възприетия резултат ( а и той е въпрос на субективно
възприятие - мирисът от произведения в процеса на горене дим ).
В процесната ситуация и доколкото се твърди, че се гори гумената изолация на
кабела, за да се изолира и предаде медта , е било необходимо и обективно възможно
да се види какво точно гори , тъй като в печката следва да е останала медта ( а и
неизгорелият кабел също би се видял). Това, което е видял и субективно възприел
актосъставителят съвсем не е достатъчно за да се обоснове несъмнен извод за
възприетото нарушение.
Що се отнася до възприетото във връзка с него - че се замърсява околната среда
- за да се вмени е била задължителна експертна оценка на въздействието на този
процес, но пък това не е елемент от състава на приписаното нарушение.
Съвсем непроверимо е НП относно волята на наказващия орган за налагане на
конкретната по размер глоба. В посочената санкционна норма на чл. 84 ( освен, че не
става ясно за повторно или първо нарушение) няма предвиден минимум на глобата ,
като такъв не е предвиден и в целия раздел V
Административно-наказателна отговорност“. Дори и предвид субсидиарното
приложение на ЗАНН ( чл. 93 от HOP, неприложимостта за процесния случай на
общите административно -наказателно норми чл. 30-32 ЗАНН, както и на други,
установяващи минимум на предвидено наказание глоба, не става ясно каква е
била волята на определяне конкретно наложения размер глоба 100 лева
минимален ли е, завишен ли е и т.н. Това изцяло осуетява контрола върху
санкционната част на обжалвания акт.
Последният обаче е незаконосъобразен по развитите горе съображения, поради
което следва да се отмени и в лоза на жалбоподателя да се присъдят сторените от него
за адвокат по делото разноски - 100 лева ( а искането на въззиваемата страна в този
аспект, л.22, е неоснователно.)
3
На основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 387/03.08.2020 г. на
заместник-кмет на Община Пазарджик, с което на Т. И. Г. , ЕГН: ********** с. Г.,
общ.Пазарджик, ул. „Е.“№***, е наложена глоба в размер на 100 лева.

ОСЪЖДА Община Пазарджик, представлявана от кмета Тодор Попов, да
заплати на Т. И. Г. , ЕГН: ****** с. Г., общ.Пазарджик сума в размер на 100( сто)
лева.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пазарджик в 14-
дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4