Решение по дело №15720/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2214
Дата: 14 февруари 2023 г.
Съдия: Калина Кръстева Филипова
Дело: 20221110115720
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2214
гр. София, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА КР. Ф.А
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА КР. Ф.А Гражданско дело №
20221110115720 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба, уточнена с молба от
20.07.2022 г., депозирана от Ф. Б. Ф. ЕГН **********, с предявени субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл.30 ал.3 ЗС да бъде осъден
ответникът „......“ ООД ЕИК ............ да заплати на ищеца сумата от 143,13 лева
обезщетение за стопанската 2018/2019 г. и сумата от 171,76 лева обезщетение за
стопанската 2019/2020 г., съставляващо реализираната от този ответник полза от 1/20
съсобствена част от ПИ с идентификатор .......... находящи се в с............... съразмерна на
дела на ищеца от съсобствеността върху тази част от общата вещ, ведно със законната
лихва до плащането, както и да заплати на основание чл.86 ал.1 ЗЗД сумата в размер на
47,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 143,13 лв. за
периода от 07.12.2018 г. до 24.03.2022 г. и сумата в размер на 39,19 лева,
представляваща обезщетение за забава върху главницата от 171,76 лв. за периода от
21.10.2019 г. до 24.03.2022 г. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
Ищецът сочи, че бил придобил по силата на наследствено правоприемство от
......... 1/20 ид. ч. от земеделски земи, находящи се в с. ............... сред които и: поземлен
имот с идентификатор № ............. с площ от 7301 кв. м., представляващ нива; поземлен
имот с идентификатор № .........., с площ от 46 777 кв. м., представляващ нива; поземлен
имот с идентификатор № ............. с площ от 3181 кв. м., представляващ лозе. Излага, че
ответникът е собственик на 1/5 ид. ч. от описаните имоти по силата на Договор за
продажба на наследствени права от 15.12.2014 г., сключен между ............“, Нотариален
акт за покупко-продажба от 05.12.2014 г., сключен между ............, и Договор за
1
продажба на търговско предприятие от 03.10.2016 г., сключен между ЕТ „......... – ...... –
............ и ответното дружество. Посочва, че на 22.11.2017 г. ответникът е сключил
Договор за наем с „............., със срок пет стопански години, считано от 01.10.2018 г. до
01.10.2023 г., при наемна цена по 50 лв. на декар, дължима авансово в срок до 01
октомври на всяка стопанска година. Твърди, че на 07.12.2018 г. той е получил по
банков път сумата от 3701,10 лв. за стопанската 2018/2019 година, от която счита, че
му се дължи съобразно квотата му в съсобствеността сумата от 143,13 лв. Твърди, че на
21.10.2018 г. ответното дружество е получило по банков път сумата от 4809,12 лв. за
стопанската 2019/2020 година, от която счита, че му се дължи съобразно квотата в
съсобствеността сумата от 171,76 лв. Излага, че сумите му се дължат, защото е
съсобственик на имотите, лишен е от ползването им, а ответникът е реализирал доходи
от тях. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. В становище от 11.11.2022 г., докладвано в проведеното на 16.11.2022 г.
открито съдебно заседание е посочено, че не се оспорва качеството качеството на
ищеца като съсобственик на процесните имоти, но оспорва основателността на
исковете и представените от страна на ищеца писмени доказателства – фактури, като
поддържа, че същите не удостоверяват в изпълнение на кой договор са наредените
суми. Поддържа се, че същите не съвпадат по размер с уговорената арендна цена по
цитирания от ищеца договор от 22.11.2017 г. Моли за отхвърляне на исковете.
Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл.30 ал.3 ЗС:
За основателност на предявения иск в доказателствената тежест на ищеца е да
докаже, че процесните имоти са съсобствени между него и ответника при посочените
квоти, че ответникът е реализирал ползи от тях, като ги е отдавал под наем през
исковия период по процесния договор за наем, както и техният размер.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже възраженията си, както и
плащане.
На основание чл. 146 ал.1 т.3 и т.4 ГПК с проекта за доклад по делото, обявен за
окончателен в проведеното на 16.11.2022 г. открито съдебно заседание без възражения,
е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на
съсобственост между тях при квоти 1/20 ид. ч. за ищеца и 1/5 ид. ч. за ответника върху
земеделски земи, находящи се в с. ............... представляващи: поземлен имот с
идентификатор № ............. с площ от 7 301 кв. м., представляващ нива; поземлен имот с
идентификатор № .........., с площ от 46 777 кв. м., представляващ нива; поземлен имот с
2
идентификатор № ............. с площ от 3 181 кв. м., представляващ лозе, както и
сключването на 22.11.2017 г. на Договор за наем на земеделски земи между ответника
и „............. относно процесните имоти.
Между страните не се спори и от представените по делото доказателства се
установява, че с Договор за наем на земеделски земи от 22.11.2017 г., сключен между
ответника „......“ ООД и „............., с нотариална заверка на подписите, вписан в СВ – гр.
............... с вх. рег. № 8164/23.11.2017 г., акт № 88, том 16, ответникът е предоставил на
„............. за временно и възмездно ползване собствената си земеделска земя с обща
площ 57.252 дка, включваща изцяло процесните три недвижими имота, заедно с
трайните вложения върху нея, срещу годишно наемно плащане в общ размер на
2 862,60 лв. /по 50 лв. на декар/, дължимо авансово по сметка на наемодателя с IBAN
................ в срок до 01.10. на всяка стопанска година. Срокът на договора е 5 стопански
години, считано от 01.10.2018 г. до 01.10.2023 г.
Представено е от ищеца преводно нареждане от 07.12.2018 г. и фактура №
............... г., от които се установява, че по посочената в договора от 22.11.2017 г.
банкова сметка на ответника /IBAN ................/ „............. е превело сума в размер на
3701,10 лв. по фактура № 123/29.11.2018 г. за рента за стопанската 2018/2019 г. В
посочената фактура е вписано, че е издадена за наем на земеделска земя в землището
на с.Септемврийци за стопанската 2018/2019 г. в общ размер на 3529,40 лв. за 70.588
дка при единична цена 50 лв. и за наем на земеделска земя в землището на с. Бъзовец за
стопанската 2018/2019 г. в общ размер на 171,70 лв. за 3.434 дка при единична цена 50
лв. Ищецът е представил по делото и преводното нареждане от 21.10.2019 г. и фактура
№ ........ г. по банкова сметка с IBAN ........... видно от които третото неучастващо по
делото лице „............. е превело на ответното дружество сума в размер на 4 809,12 лв.
по фактура № 153/10.10.2019 г., издадена за наем на земеделска земя за 2019/2020 г. за
80.152 дка при единична цена 60 лв.
По делото е представено от ищеца потвърждение от „............., че сумите,
изплатени с представените по делото преводни нареждания, касаят процесните имоти
за стопанските 2018/2019 г. и 2019/2020 г.
Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на
общата вещ съразмерно с частта си. В случая по делото е безспорно, че процесните
имоти са съсобствени между ищеца и ответника, както са безспорни и квотите в
съсобствеността – 1/20 ид. ч. от всеки процесен имот за ищеца и 1/5 ид. ч. – за
ответника.
Спорно е обстоятелството дали ответникът е реализирал доходи от ползването на
процесната земеделска земя през исковия период. За да е налице вземане по чл. 30, ал.
3 ЗС следва да се установи на първо място дали ползващият съсобственик е реализирал
доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия
3
съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен.
За доказване на твърдението, че ответникът е получавал наем за процесните
земеделски земи за исковия период, ищецът е представил по делото две преводни
нареждания, от които се установява плащане от „............. на „......“ ООД на парични
суми за наем на земеделски земи и фактурите, въз основа на които са извършени
плащанията. Същите обаче се явяват недостатъчни за формиране на извод за пълно и
главно доказване на това твърдение, доколкото е налице разлика между общата площ
на процесните три недвижими имота /57.252 дка/ и вписаната във фактурите площ на
имотите, за които се отнасят съответните наемни плащания /70.588 дка и 80.152 дка/;
както и разликата в уговорената за процесните имоти наемна цена за исковия период
/по 2862,60 лв. годишно/, за чието изменение няма твърдения и доказателства страните
по договора от 22.11.2017 г. да са постигнали съгласие, и платените с посочените
документи наемни суми за земеделски земи в землището на с. Септемврийци /3 529,40
лв. и 4 809,12 лв./. Конкретно за сумата от 4 809,12 лв., платена на ответника от
„............. на 21.10.2019 г., в представената по делото фактура като основание за
плащане е посочено „наем на земеделска земя за 2019/2020 г.“, от което не се
установява по никакъв начин дали извършеното плащане касае конкретните
недвижими имоти в землището на с.Септемврийци или различни от тях земеделски
земи. В тази връзка съдът съобрази, че процесното платежно нареждане касае платено
задължение на „............. към „......“ ООД по фактура № 153/10.10.2019 г., която е за
наем на земеделска земя с обща площ от 80.152 дка, при единична цена от 60 лв., а
плащането е извършено по банкова сметка на ответника, различна от посочената в
договора от 22.11.2017 г. На фона на горното съдът приема, че по делото не са налице
събрани доказателства, позволяващи формирането на логичен и обоснован извод, че
ответното дружество е получавало наем за процесните земеделски земи за исковия
период. Горният извод на съда не се разколебава и от представеното от ищеца
потвърждение от 21.06.2022 г. от „............., доколкото същото представлява частен
свидетелстващ документ, който не носи подписа на ответника по делото и няма
материална доказателствена сила, като отделно от горното, същото не кореспондира с
другите събрани по делото доказателства.
По иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
С оглед изложеното и предвид изводите, до които съдът достигна за
неоснователност на главния иск, следва да бъде отхвърлен и съединеният с него
акцесорен иск за установяване дължимостта на лихви за забава върху главните
вземания на ищеца, изтекли от датата на забавата по всяко от тях, доколкото
акцесорния характер на вземането за лихва следва съдбата на главното задължение и
неоснователността на претенцията за същото, води до неоснователност на
съответстващото му акцесорно вземане за лихва.
4
По разноските:
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал. 3
вр. ал.8 ГПК за ответника се поражда право на претендирани и доказани разноски в
общ размер от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Ф. Б. Ф. ЕГН **********, със съдебен адрес
гр................, ул.“............... Об.......... срещу „......“ ООД, ЕИК ............, със седалище и
адрес на управление: гр............... искове с правно основание чл. 30, ал. 3 ЗС да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата от 143,13 лева, представляваща
обезщетение за стопанската 2018/2019 г. и сумата от 171,76 лева, представляваща
обезщетение за стопанската 2019/2020 г., съставляващо реализираната от „......“ ООД
полза от ПИ с идентификатор № ............. № .........., № ............. находящи се в с...............
съразмерна на дела на Ф. Б. Ф. от съсобствеността, ведно със законната лихва от
предявяването на иска до плащането, както и с правно основание основание чл.86 ал.1
ЗЗД за сумата в размер на 47,83 лева, представляваща обезщетение за забава върху
главницата от 143,13 лв. за периода от 07.12.2018 г. до 24.03.2022 г. и сумата в размер
на 39,19 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата от 171,76 лв. за
периода от 21.10.2019 г. до 24.03.2022 г. като неоснователни.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5