МОТИВИ към ПРИСЪДА №179/16.10.2017г.
по НОХД №822/2017г., изготвени на 17.10.2017г.
С. районна
прокуратура е внесла обвинителен акт против подсъдимия С.И.Й. за престъпление
по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК и против подсъдимата Д.Н.И.
за престъпление по чл.215, ал.1 от НК.
Пострадалият
от престъплението се явява в съдебно заседание лично. Заявява, че вредите не са
му възстановени, предявява граждански иск и желае да бъде конституиран в качеството
на частен обвинител и на граждански ищец. Съдът прецени, че искането е
основателно и гражданския иск няма да затрудни наказателния процес, прие го за
съвместно разглеждане и конституира пострадалия в качеството на частен
обвинител и в качеството на граждански ищец.
В съдебно
заседание подсъдимите признаха изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт и поискаха делото да бъде разгледано по реда на
съкратеното съдебно следствие. Съдът допусна предварително изслушване на
страните и разясни на подсъдимите правата по чл.371 от НПК, след което с
определение обяви, че ще ползва техните самопризнания без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно
заседание подс. С.Й. се признава за виновен. Разкайва се и моли съда лично и
чрез защитника си да му се определи наказание „Лишаване от свобода” в минимален
размер.
Подс. Д.И. се признава за виновна в
съдебно заседание. Разкайва се и лично и чрез служебния си защитник моли съда
да й наложи наказание „Лишаване от свобода” в минимален размер.
Представителят
на РП- С. поддържа повдигнатото на подс. Й. обвинение по чл.196, ал.1, т.2, вр.
чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК като го счита за доказано по безспорен начин.
Предлага на него да се определи наказание „Лишаване от свобода” за срок от ТРИ
години, което след като бъде редуцирано с 1/3 на основание чл.58А от НК да се
изтърпи ефективно при СТРОГ режим. Поддържа и повдигнатото обвинение по чл.215,
ал.1 от НК на подс. Д.И. като предлага на нея да се определи наказание
„Лишаване от свобода” за срок от ШЕСТ месеца, чието изпълнение да се отложи за
изпитателен срок от ТРИ години. Предлага гражданският иск да се уважи до размера
на невъзстановените вреди.
ОБСТОЯТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
От събраните по делото доказателства
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Пострадалият П.П. ***, в която не
живеел. На 26.11.2017г. той посетил имота си като на тръгване оставил всичките
врати заключени, а прозорците затворени. На 28.11.2017г. той отново посетил
имота си и установил, че входната врата на двора е отворена. Вратата на
избеното помещение също била отворена, а катинара, с който била заключена бил
изваден и счупен. От избеното помещение св. П. установил липсата на медна
пръскачка, медни тави и бакъри, няколко дамаджани пълни с ракия и други вещи,
които подробно били описани в съдебно- оценителната експертиза.
Една вечер през посочения период
между 26 и 28.11.2016г. около 23 часа подсъдимите Й. и И. се връщали от казино.
Минавайки покрай една от къщите на ул. „Генерал Столетов” в гр. С., която била
съборена подс. Й. решил да се покатери на покрива й, за да изкърти дървета,
които да използва за огрев. Подсъдимата И. останала на улицата, а той след като
се покачил на покрива видял, че зад съборената къща има друга къща която не е
осветена. Той предположил, че никой не живее в нея и решил да влезе и да открадне
нещо. Влязъл в двора на имота на св. П. и се насочил към избеното
помещение. Хванал вратата, която била
затворена с катинар, натиснал я след което я подпрял с тухли за да стои
отворена. Той успял да се промуши през отвора и влязъл в избеното помещение
светейки си със запалка. Вътре видял медни бакъри, тавички, дамаджани с
различен обем пълни с ракия, пръскачка, тежести от кантар и други метални вещи.
След като не успял да изкара дамаджаните с ракия подс. Й. взел едно желязо,
което намерил в мазето и счупил с него катинара. След като изкарал вещите той
ги изнесъл на двора и сложил част от вещите в чували които намерил. След това
отишъл да потърси подс. И., за да му помогне с пренасянето на вещите. Тя не се
съгласила, но понеже подс. Й. бил видимо пиян и настоятелен не могла да му се
противопостави. Тъй като двамата не могли да носят всички вещи подс. Й. се
обадил на вуйчо си, св. Н.Т. и съпругата му, св. И.П.. Двамата се отзовали на
обаждането и пренесли вещите предмет на инкриминираното деяние до дома на подс.
Й.. Той заявил на свидетелите Т. и П., че пренесените вещи не са крадени и да
не се притесняват. На следващия ден св. П. и подс. И. пренесли вещите до кв.
„Надежда” в гр. С. Подсъдимата И. предала металните предмети на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали. В този пункт св. И.Й. претеглил вещите,
установил че са 20 килограма
и заплатил на подс. И. сумата от 135 лева. Тези пари тя предала на подс. Й..
По делото е
изготвена съдебно- оценителна експертиза, от заключението на която е видно, че
стойността на вещите предмет на инкриминираното деяние възлиза на сумата от 944
лева.
ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
свидетелските показания на свидетелите П.П., И.П., Н.Т. и И.Й., протоколите за
доброволно предаване, разписката за
върнати вещи, както и от заключението на вещото лице по изготвената съдебно-
оценителна експертиза, взети в тяхната съвкупност и поотделно като
безпротиворечиви и относими към предмета на делото.
Съдът дава
вяра на показанията на разпитаните по делото свидетели П.П., И.П., Н.Т. и И.Й.,
тъй като същите са последователни, безпротиворечиви и се подкрепят от останалия
събран по делото доказателствен материал.
Съдът дава вяра и на обясненията на
подсъдимите, тъй като те също кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства.
Съдът
кредитира всички писмени доказателства, събрани в хода на наказателното
производство и присъединени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по изготвената съдебно- оценителна експертиза,
тъй като то не бе оспорено от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
добросъвестността и професионалната компетентност на експерта.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът направи следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си
подс. С.Й. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението „Кражба” по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК,
затова че в периода от 26.11.2016г. до 28.11.2016г. в гр. С., в условията на
опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на
имот- взломяване на входна врата на избено помещение като използвал техническо
средство- желязо извършил кражба на чужди движими вещи- 1 брой лозопръскачка
медна с 2 бр. удължители на стойност 54 лева, 1 брой гевгир с ф- 25 сантиметра, на
стойност 15 лева, 2 броя медни бакъри по 20 литра на стойност 60 лева,
2 бр. месингови тасове за механичен кантар на стойност 6,00 лева, 1 брой меден
капак от тенджера на стойност 7,00 лева, 8 броя месингови грамове за механичен
кантар на стойност 25,00 лева, медна тавичка с падащи дръжки на стойност 13,00
лева, медна тавичка с дръжки на стойност 11,00 лева, 2 броя стъклени дамаджани
с оплетка ракита по 15 литра на стойност 20 лева,
2 броя стъклени дамаджани с оплетка ракита по 18 литра на стойност 26,00
лева, 2 броя стъклени дамаджани без оплетка от 5 литра на стойност 8 лева,
1 брой дамаджана от 5 литра
с оплетка найлон на стойност 6 лева и 1 брой дамаджана от 5 литра с оплетка ракита на
стойност 5 лева, домашна гроздова ракия, отлежала 86 литра на стойност 688
лева, всичко на обща стойност 944 лева, собственост на П.Б.П. ***.
Съдът счита, че авторството на
деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Видно е, че подс. Й. е извършил деянието, за което е обвинен от РП- С., а
именно деянието „Кражба”. От показанията на разпитаните свидетели, които са
взаимно допълващи се и се подкрепят от писмените доказателства по делото, а
именно протоколите за доброволно предаване и разписката за върнати вещи се
доказва по несъмнен начин авторството на деянието. Следва да се отбележи, че и обясненията
на подсъдимия Й., дадени по време на досъдебното производство кореспондират с
всички събрани по делото доказателства.Освен това и обясненията на подс. И.
кореспондират с всички събрани по делото доказателства и както бе посочено по- горе
съдът също ги кредитира.
Подсъдимият Й. е извършил деянието с
пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и
е искал настъпването на общественоопасните му последици.
От доказателствата по делото по
несъмнен начин се установи, че правилно РП- С. е повдигнала обвинение на подс. Й.
за деяние кражба, извършено чрез разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот и използвайки техническо средство. Видно е, че той е използвал
намерено в мазето на къщата парче желязо, с което е счупил катинара, заключващ
вратата му.
От справката за съдимост на подс. Й.
е видно, че той е извършил деянието „Кражба” в условията на опасен рецидив, тъй
като с определение по ЧНД №772/2014г. С.районен съд му е определил едно общо
наказание по влезли в сила присъди по НОХД №№1953/2013г., 2069/2013г.,
1976/2013г., 1087/2013г. и 664/2013г. всички на С. районен съд, а именно най- тежкото
от тях „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години. На основание чл.24 от НК е
увеличил така определеното общо наказание с ТРИ месеца и общото и увеличено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години и ТРИ месеца е постановил
да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим в затворническо общежитие от ЗАКРИТ
тип. От справката за съдимост на подс. Й. е видно, че една от тези присъди,
включена в съвкупността е тази по НОХД №2069/2013г., с която му е наложено за
извършено през месец май 2013г. престъпление по чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195,
ал.1, т.3 и 4, предл.2 и т.5, вр. чл.26, ал.1 от НК наказание „Лишаване от
свобода” за срок от ДВЕ години, което да изтърпи при първоначален СТРОГ режим в
затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. Видно е, че се касае за осъждане за
тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по- малко от една година
и изпълнението на същото не е било отложено по чл.66 от НК. От справката за
съдимост е видно, че общото и увеличено наказание по ЧНД №772/2014г. на С.
районен съд подс. Й. е изтърпял на 15.12.2015г. От изтърпяването на това наказание до
извършването на деянието по настоящото производство не е изтекъл предвидения в
чл.30, ал.1 от НК петгодишен срок. Ето защо съдът счита, че подс. Й. е извършил
деянието „Кражба” по настоящото производство в условията на опасен рецидив,
съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 б. „а” от НК, т. е. извършил е
престъплението след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по- малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 от НК. Ето защо съдът счита, че правилно РП- С. му е
повдигнала такова обвинение.
Причини,
мотиви и условия за извършване на престъплението съдът намира в ниската правна
култура на подсъдимия Й. и в стремежа му за облагодетелстване по непозволен от
закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие искреното му разкаяние и съдействието за разкриване
на обективната истина по време на досъдебното производство.
Съдът
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства, а именно предишните
осъждания на подсъдимия Й. освен тези обуславящи опасния рецидив, както и
лошите му характеристични данни.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. Й. съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва
да определи наказанието му за извършеното престъпление по чл.196, ал.1, т.2,
вр. чл.195, ал.1, т.3 и 4 от НК при условията на чл.54, ал.1 от НК, тъй като не
са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства, нито някое от
изключително естество. Намира, че е най- подходящо това наказание да бъде
„Лишаване от свобода” в минимален размер, а именно за срок от ТРИ години.
Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца и намира, че същото ще
спомогне за постигане целите, както на генералната, така и на специалната
превенция. Тъй като делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие
съдът задължително следва да намали така определеното наказание с 1/3, а именно
с ЕДНА година. Намаленото наказание „Лишаване от свобода” за срок от ДВЕ години
подс. Й. следва да изтърпи при първоначален СТРОГ режим на основание чл.57,
ал.1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС.
С деянието си
подс. Д.И. е осъществила от обективна и субективна страна състава на
престъплението „Вещно укривателство” по чл.215, ал.1 от НК, затова че в периода
от 26.11.2016г. до 28.11.2016г. в гр. С., с цел да набави за С.И.Й. *** имотна
облага спомогнала да бъдат отчуждени чужди движими вещи: 1 брой лозопръскачка
медна с 2 бр. удължители на стойност 54 лева, 1 брой гевгир с ф- 25 сантиметра на
стойност 15 лева, 2 броя медни бакъри по 20 литра на стойност 60 лева,
2 бр. месингови тасове за механичен кантар на стойност 6,00 лева, 1 брой меден
капак от тенджера на стойност 7,00 лева, 8 броя месингови грамове за механичен
кантар на стойност 25,00 лева, медна тавичка с падащи дръжки на стойност 13,00
лева, медна тавичка с дръжки на стойност 11,00 лева, 2 броя стъклени дамаджани
с оплетка ракита по 15 литра на стойност 20 лева,
2 броя стъклени дамаджани с оплетка ракита по 18 литра на стойност 26,00
лева, 2 броя стъклени дамаджани без оплетка от 5 литра на стойност 8 лева,
1 брой дамаджана от 5 литра
с оплетка найлон на стойност 6 лева и 1 брой дамаджана от 5 литра с оплетка ракита на
стойност 5 лева, домашна гроздова ракия отлежала 86 литра на стойност 688
лева, всичко на обща стойност 944 лева, собственост на П.Б.П. ***, за които знаела,
че са придобити от С.И.Й. чрез престъпление- кражба.
Съдът счита, че авторството на
деянието се установи по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.
Видно е, че подс. И. е извършила деянието, за което е обвинена от РП- С., а
именно деянието „Вещно укривателство”. От показанията на разпитаните свидетели,
които както бе посочено по- горе са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
се подкрепят от писмените доказателства по делото, а именно протоколите за
доброволно предаване и разписката за върнати вещи се доказва по несъмнен начин
авторството на деянието. Следва да се отбележи, че и обясненията на подс. И.,
както и тези на подс. Й. дадени по време на досъдебното производство
кореспондират с всички събрани по делото доказателства.
Подсъдимата И. е извършила деянието
с пряк умисъл, тъй като е съзнавала общественоопасния му характер, предвиждала
е и е искала настъпването на неговите общественоопасни последици.
От справката за съдимост на подс. И.
е видно, че тя не е осъждана.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимата
И. и в стремежа й за облагодетелстване по непозволен от закона начин.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства, съдът прие искреното й разкаяние, чистото съдебно минало,
добрите й характеристични данни и съдействието й за разкриване на обективната
истина по време на досъдебното производство.
Съдът не
констатира отегчаващи отговорността обстоятелства.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да наложи на подс. И. съдът се съобрази с принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанията. Съдът счете, че следва
да определи наказанието й за извършеното престъпление по чл.215, ал.1 от НК при
условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността й обстоятелства. Намира, че е най- подходящо това наказание да
бъде „Лишаване от свобода” при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, а именно за срок от ШЕСТ месеца, както предлага прокурора.
Наказанието в този размер съдът счита за справедливо и отговарящо в максимална
степен на обществената опасност на деянието и дееца и същото ще спомогне за
постигане целите, както на генералната, така и на специалната превенция. Както
бе посочено по- горе подс. И. не е осъждана на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, наложеното й наказание е до три години лишаване
от свобода, а именно за срок от ШЕСТ месеца и за постигане целите на
наказанието и най- вече за поправянето й съдът счита, че не е наложително да го
изтърпи. Ето защо на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на
наказанието на подс. И., като счете, че е най- подходящо това да бъде за
минималния предвиден в закона срок от ТРИ години.
Съдът счете, че следва да бъде
уважен предявения от пострадалия П. граждански иск, тъй като безспорно се
доказа по делото, че той е предявен своевременно. Доказа се, че на 28.11.2016г.
св. П. е претърпял имуществени вреди. Установи се, че тези вреди са настъпили
вследствие противоправното поведение на подсъдимите Й. и И.. Доказа се по
безспорен начин причинно- следствената връзка между деянията на двамата
подсъдими и вредата, причинена на пострадалия. Установи се, че те с действията
си са причинили вреда на св. П. на стойност 944 лева. Видно е от заключението
на вещото лице, че вещите, предмет на инкриминираното деяние са оценени точно
на тази сума. От доказателствата по делото е видно, че на св. П. са
възстановени част от откраднатите вещи, но тези вещи са били негодни за
употреба, поради което съдът не може да приеме, че с връщането им се
възстановяват част от вредите. Ето защо съдът приема, че нищо не е възстановено
на пострадалия и сумата от 944 лева подсъдимите я дължат на пострадалия.
Предявеният граждански иск е в размер точно на тази сума от 944 лева. Ето защо
съдът счете, че следва да осъди подсъдимите С.Й. и Д.И. да заплатят на
гражданския ищец П. сумата от 944 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди от престъплението. Върху главницата съдът
присъди и претендираната от гражданския ищец законна лихва, считано от датата
на увреждането 28.11.2016г. до окончателното изплащане на сумата, тъй като при
непозволено увреждане длъжникът изпада в забава от момента на деликта, съгласно
разпоредбата на чл.84, ал.3 от ЗЗД.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подсъдимите Й. и И. да заплатят в полза на Държавата по сметка на ОД на
МВР- С. сумата от 58,19 лева, представляваща направени разноски по време на
досъдебното производство.
Съдът счете, че следва да ги осъди
да заплатят и в полза на съдебната власт по сметка на С. районен съд направените
по време на съдебното производство деловодни разноски в размер на 20 лева, а
така също и държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 50 лева.
Ръководен от
гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: