Решение по дело №1485/2021 на Районен съд - Разград

Номер на акта: 574
Дата: 1 ноември 2021 г. (в сила от 25 ноември 2021 г.)
Съдия: Нели Генчева
Дело: 20213330101485
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 574
гр. Разград, 01.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101485 по описа за 2021 година
Производството е с правно основание чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ИВ. Й. Д., с която е предявен иск срещу Община Л. за
установяване, че ищецът е собственик на земеделски земи, представляващи поземлен имот с
идентификатор 73262.52.1 с площ 3,012 дка, м.Фуражни - нови в землището на с. Т.,
общ.Л.. Твърди, че процесния имот е придобит от ищеца по наследство и давностно
владение , като част от него е придобит от дядо му И.Й.М. през 1958 г. с договор за съдебна
делба, , а другата част – с писмен договор за покупко-продажба от 1965 г., че към момента
на придобиване това са били три дворни места, разположени в съседство, че в разписния
списък същият е вписан като техен собственик, че два от парцелите са били изключени от
урбанизираната територия на основание ПМС 216/1961 г., че при изготвяне на плана за
земеразделяне тези имоти са били нанесени на картата на възстановената собственост, че
същите продължават да съществуват в стари реални граници, че владение върху същите са
упражнявали във времето родителите на ищеца, а след това и самия той. Твърди, че имотът
не е бил одържавяван и не е бил част от ТКЗС че имотът е изключен от регулация и
понастоящем е записан като земеделски земи, които съществуват в реални граници, че
същите са записани като общински земи по чл.19 от ЗСПЗЗ като собственост на Община Л..
Ответникът Община Л. не е депозирал отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа
обстановка: Ищецът от ИВ. Й. Д. е наследник /син / на Й.И. Д., починал на ***** г. /л.19/.
Последният от своя страна е наследник на своя баща /и дядо на ищеца/ И.Й.М., починал на
1
03.04.1980 /л.17/.
Бащата на ищеца е декларирал по реда на Закона за местните данъци и такси недвижим
имот, придобит по наследство с административен адрес с.Т., ул***** с площ 1270 кв.м. в
т.ч. застроена площ 130 кв.м., като съсобствен между него и майка му Н.Х. Д.а. Последната
е починала на ***** г. /л.20/ и ищецът е неин единствен наследник. В декларацията е
посочил, че е придобил имота по наследство, както и че има нотариален акт от 31.08.1994
г. В този нотариален акт /л.12/ имотът е описан като дворно място от 1220 кв.м. ,
представляващо УПИ IV-56 в кв.22 по плана на с.Т. с построена в него жилищна сграда
състояща се от две стаи, килер, покрита тераса, и мазе с две помещения с обща застроена
площ от 60 кв.м., стопанска сграда със застроена площ от 48 кв.м. и подобрения при съседи:
Д.Г.К., М. Д. и улица, и край на регулацията. В нотариалния акт е посочено, че имотът е с
неуредени регулационни отношения. Срещу този имот в разписния лист към плана на с.Т. са
записани имената на ищеца и неговата майка /л.14/. По делото са представени и
декларациите за платените от ищеца данъци за имот
Според заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза
Кадастралният, респективно регулационен план на с. Т. (действащ и в настоящия момент) е
одобрен със заповед № 699 от 04.04.1929г. В кадастралния план от 1929г. имотът
собственост на Д. М. К. е заснет и нанесен с планоснимачен № 56, респективно в разписния
списък към плана (лист 15 от настоящото дело)същият е вписан като собственик. За имот с
планоснимачен № 56 в плана за регулация от 1929г. са образувани 3 (три) самостоятелни
парцела с №№ IV-56, VII-56 и VIII-56 в кв. № 22. Във връзка с извършена делба на
недвижими имоти по гр. дело № 497/1956г. праводателят на ищеца е станал собственик на
парцели № IV-56 и № VIII-56 от кв. № 22 съгласни Дял -I-ви описан в протокола от
12.05.1956г. (лист 10 от настоящото дело). С договор за покупко-продажба от 20.09.1965г.
(лист 11 от настоящото дело) праводателят на ищеца е придобил и парцел с № VII-56 от кв.
№ 22 по плана на с. Т.. Във връзка с изпълнението на 216-то ПМС от 08.11.1961г. парцели с
№№ VII-56 и VIII-56 от кв. 22 са били изключени от границите на населеното място.
Изключените от регулация парцели поради липса на градоустройствен статут са се
използвали и се ползват като земя за земеделски нужди. При изготвянето на плана за
земеразделяне изобразените върху плана от 1929г., но изключени от регулация парцели са
пренесени върху картата на възстановената собственост, като имоти в съществуващи стари
реални граници. Двата съседни изключени от регулация парцели с №№ VII-56 и VIII-56 от
кв. 22 са заснети и нанесени върху картата на неурбанизираната територия на с. Т. като еди
общ имот с идентификатор № 73262.52.1 видно от скица № 15-690570-26.06.2021г. (лист 8
от настоящото дело). От съвместяването на картата на неурбанизираната територия на
землище с. Т. с плана от 1929г. установих, че процесният имот с идентификатор №
73262.52.1 се припокрива напълно по местоположение и размери с територията на бившите
парцели с №№ VTI-56 и VIII- 56 от кв. 22 по плана на селото от 1929г. изключени по силата
на 216 ПМС от 1961г.
2
Според показанията на разпитаните по делото свидетели К.В. и Т.И. от много години
родителите на ищеца и самият ищец са имали имот в с.Т.. по тяхна преценка имотът е бил с
площ 4 дка. Целият имот е бил обработван от ищеца и никой друг не е претендирал за
собствеността. В този имот е имало и къща и друга част, наричана от тях ясак, но двете са
били с обща ограда. Този имот граничел с къщата на свид.верадинова, с още една къща и с
дерето.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Така подаденият иск за установяване правото на собственост на ищците по
отношение на дворно място с идентификатор 73262.52.1 с площ 3012 кв.м., м.Фуражни в
землището нас.Т., общ.Л., обл.Разград е основателен и доказан.
При заявен положителен установителен иск за собственост, ищецът следва да докаже факта
на придобиване правото на собственост по отношение на съответния имот. Ищецът твърди
и по делото се установява, че неговият наследодател, а след това и самият той упражняват
фактическата власт върху имота от преди 1990 г., Ето защо Съдът приема, че ищецът е
придобил право на собственост по отношение на този имот по давностно владение – чрез
необезпокоявано и явно 10-годишно упражняване на фактическа власт на основание чл.79
от ЗС. Той е демонстрирал владение по смисъла на чл.68 от ЗС по отношение на всички,
като е прибавил към него и това на наследодателите си на осн. чл.82 от ЗС и не е имало кой
да оспорва същото.
Съгласно ЗСПЗЗ и трайната практика на ВКС не всички земеделски земи подлежат на
възстановяване по реда на този закон, а само тези, които са кооперирани или отнети
фактически или юридически от собствениците им, тъй като целта на закона е да се върне
едно предходно фактическо и/или правно положение. В случаите, когато имотът не е
коопериран по силата на членствено правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман
фактически, запазил е статута си на частна собственост и е владян в реални граници, той не
подлежи на възстановяване по ЗСПЗЗ. За него се прилагат общите разпоредби на ЗС
включително разпоредбата на чл.79 от ЗС. Давността остава допустим способ за
придобиването на земеделски земи, които не са реално отнети от собствениците им.
Не се твърди имотът да е заявяван от ищеца или негов наследодател за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ. Настоящият имот обаче се установи, че не е кооперирана земеделска земя,
отнета от собствениците / имотът продължава да се обработва от семейството на ищеца и от
самия ищец към настоящия момент/, поради което е неприложима процедурата за
възстановяване по ЗСПЗЗ. На следващо място, обстоятелството, че имотът е изключен от
регулация не означава автоматично, че се касае за земя по чл.19 от ЗСПЗЗ - в този смисъл
практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК– Р-е- №395/22.10.2012г. гр.д. №144/2012г. І г.о.,
р-е №249/07.07.2011г. на ВКС по гр.д. №621/2010г. І г.о., р-е №12/13.07.2011г. по гр.д.
№3594/2008г. ІV г.о., р-е №488/19.12.2011г. по гр. д. №1403/2010г. І г.о. Напротив, имотът е
владян от наследодателите на ищеца, липсват доказателства същият да е бил внасян в ТКЗС,
3
да е отчуждаван, поради което не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, респ.
липсват основания да се приеме, че се касае за имот по чл.19 от ЗСПЗЗ. При това положение
имотът не би следвало да влиза във фонд Резултативен по чл.19 ал.1 от ЗСПЗЗ, съответно не
става общинска собственост, в този смисъл и практика по чл.290 от ГПК – р-е
№310/10.12.2012г. на ВКС гр.д. №243/2012г. Іг.о. Освен това се установи, че спорният имот
е изключен от регулация с МПС от 1961 г., но липсват твърдения, респ. и доказателства за
това същият да е бил коопериран, респ. включен в блок на ТКЗС. Следователно този имот и
след 1961 г. е бил част от гражданския оборот и по отношение на него придобивната давност
е била един от възможните способи за придобиване на право на собственост и в
съответствие с т.2 от тълкувателно решение №4/2012 г. по т.д.№4/2012 г. на ОСГК на ВКС
ищецът е станал негов собственик, упражнявайки фактическата власт вече повече от 15
години с намерение за своене на имота /със съзнанието, че го има по наследство/ . Ето защо
Съдът намира, че ищецът доказа придобивното си основание и след като имотът не е бил
одържавяван и не е бил внесен в ТКЗС, , искът е основателен и доказан.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Л., с административен адрес
ул."Васил Левски", №6, че ИВ. Й. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***** е
собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, с идентификатор № 73262.52.1 (седемдесет и три
хиляди двеста шестдесет и две, точка, петдесет и две, точка, едно), в землището на село Т.,
община Л., обл. Разград, в местност „Фуражни", с площ от 3,012 дка (три декара и
дванадесет кв.м.), с предназначение на територията - земеделска, с начин на трайно
ползване - НИВА, категория III (трета), при съседи: ПИ № 73262.52.2; № 7 3262.51.102; №
73262.888.9901.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4