Р Е Ш Е Н И Е
№262077/25.6.2021г.
Гр.Варна,25.06.2021
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание проведено на двадесет
и осми май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при
секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА, като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 6033 по описа на ВРС за 2020
год. за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на искова молба с вх.№ 35418/9.6.2020 г.,уточнена с уточнителна
молба с вх.№ 38794/19.6.2020 г., надлежно вписана в АВ СВ Варна.Ищците по делото: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.С.,
ЕГН **********, А.Л.С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес: ***, чрез адв. Е.Д. от ВАК със съдебен адрес ***,
*са сезирали ВРС с положителен
установителен иск за собственост с
правно основание чл.124,ал.1 ГПК.
Искът е предявен против ответниците Й.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес: *** и М.Г.Б., ЕГН *********,
с адрес: ***.
Обективираното
искане съгласно чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК е да бъде постановено Решение по
силата на което в отношенията между страните да бъде прието за установено, че
ищците са собственици при квоти : 4/6 ид. ч. за М.А.С. ЕГН ********, 1/6 ид. ч. за Р.Л.С., ЕГН **********
и 1/6 ид. ч. за А.Л.С., ЕГН **********
от апартамент № * съставляващ
самостоятелен обект в сграда,с идентификатор
№ * по действащата кадастрална карта на гр.Варна, находящ се в гр. Варна, район „*“, *, целият с площ по
ценообразуване на сградата от 59,11
кв.м.,състоящ се от: предверие, дневна,стая ,кухня , баня –тоалет, лоджия,
ведно с изба № *
с площ от 2,87 кв.м., ведно с 2,1291 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор *, при граници на жилището по кадастрална карта : имоти с
идентификатори – на същия етаж: № *.*и № *.*, под обекта: № *, над обекта № *.*.
(корекция в
исковата молба и искането досежно две от границите на имота е допусната от съда
преди изслушване на СТЕ, т . к. е констатирана грешка
- л. 218 гръб ) и
при граници на жилището по съдебно решение № 161 от 18.1.2016г.по гр.д.№
3803/2000 г. на ВРС, 39-ти състав,
влязло в сила на 18.03.2018г.,стълбище, апартамент „*“, *, ул. „*“, апартамент „“, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК. Цената на
иска е равна на данъчната оценка, като актуалната данъчна оценка възлиза на
общо 45 987,20 лв.Дължимата се държавна такса по предявените искове е
равна на 4 % върху ¼ от цената на иска –т.е. 4 % върху 11 496,8 е
равна на 459,87 лв.
Исковата
си молба и искането до съда ищците основават на следните твърдени факти и
обстоятелства:
Ответникът Й.Б. като ЕТ „Й.Б.“ рег.по
ф.д. №2208/1992 на ВОС сключил с всички собственици на парцел *,*,*в кв. *, по
плана на 16-ти м.р. на гр. Варна, *
Договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за извършване на ново
строителство, обективиран в нотариален акт № *, том *, дело *г. По силата на този договор, твърдят
ищците, че ЕТ придобил 534/742 кв.м. идеални части от парцела и с този
нотариален акт страните си разпределили и обектите в бъдещата сграда.
Сочи се, че на 20.1.1995 г. същите
страни сключили и Договор за групов
строеж, по силата на който ЕТ се задължил отново да построи жилищната сграда, при
посочено в договора разпределение на жилищата , при изрично посочени жилища,
които ще получат собствениците на парцел а всички останали в сградата щели да
бъдат получени от ЕТ“ Й.Б.“. На 26.1.1995 г. било издадено Разрешение за
строеж № 2 на Гл.архитект на Община Варна за строителството на същата
сграда в посочения парцел, като РС било издадено в полза на Й.Б. ООД „*“.
Ищцата
М.С. по време на брака си с покойния си съпруг Л. С. /поч. на 21.10.2011 г./
закупили жилище, описано в договора от 6.2.1995 г. на първи етаж, състоящо се от спалня, хол, кухня,
баня - тоалет с площ от 63,08 кв.м., ведно със съответните ид.ч. от ОЧС за
сумата от 599 260 лв.
Договорът сключен с отв. Й.Б. се твърди,
че действал като по договора представляващ бил „* *“ ООД
/дружеството в чиято полза било издадено РС/. В разписка от 27.10.1997 г., отразена на гърба на сключения договор
06.02.1995 год. било отразено изричното
изявление на отв. Й.Б., че * ООД е подизпълнител на ЕТ Й.Б., като отв. Б. признал изрично, че към 27.10.1997
получил от ищцата изцяло продажната цена на апартамента –АПАРТАМЕНТ № *, вход 1* с РЗП 67,34 кв.м.по ценообразуване а
по договор 63,08 кв.м. Твърди се от ищците, че към датата на разписката
сградата била в груб строеж
с различна степен на изпълнение на довършителните работи. Тези твърдени факти и
обстоятелства, подчертават ищците, че не били оспорвани от ответниците по
воденото между производство по иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Към
момента, сочат ищците, че владеният от тях ап. № Б -2 на първи етаж представляващ СОС с идентификатор * по КККР на гр. Варна, с
адм.адрес гр.Варна, р-н *, *,
целият с площ от 59,11 кв.м., ведно с изба № * с площ от 2,87 кв.м., ведно с 2,1291
% ид.ч. от ОЧС и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор *, при граници на жилището по кадастрална карта : имоти с
идентификатори – на същия етаж: № *.*и № *.*, под обекта: № *, над обекта № *.*.
(корекция в исковата
молба и искането досежно две от границите на имота е допусната от съда преди
изслушване на СТЕ, т.к.е констатирана грешка / л. 218
гръб ) .
Твърди се в исковата молба, че от
27 октомври 1997 г. владението върху гореописаното жилище се осъществява от М.С.
като до 21 октомври 2011 г. владението било осъществявано от същата по време
на брака й с Л.С.– нейн съпруг и баща на другите две ищци, починал на
21.10.2011. Ищцата М.С. и съпругът Л. С.установили владение върху
апартамента и упражнявали същото със съзнанието, че това жилище е тяхна
собственост, демонстрирайки това спрямо всички,при което още на 27.10.2007 г. придобили
собствеността върху този имот по силата на оригинерното основание – давностно
владение. Като собственици на имота М.С. и Л.С.били извършили и
довършителни работи в жилището и направили същото годно да обитаване,влагайки
значителни средства. След смъртта на Л. С.на 21.10.2011 г. владението на
имота било продължено от ищцата М. С. и децата – другите две ищци , като същите
събирали и наемите от отдаването на имота под наем.
Твърди се още, че едноличният търговец
прекратил дейността си и бил заличен от търговския регистър , което било видно от удостоверение
на ВОС от 18.1.2006 г. * * ООД, представлявана от отв.Й.Б. също била
прекратила дейността си считано от 1.1.2012 г. , като и ЕТ и ООД –то
били регистрирани на търговски адрес в *, т.е. адрес който съвпадал с адреса
на ответницата, бивша съпруга на Й.Б. /по данни на другите етажни собственици/.
На
следващо място в исковата молба се сочи, че ищците водили дело да обявяване на
предварителния йм договор за окончателен по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, като било
образувано гр.д. № 427/2006 по описа на ВРС 26-ти състав. По цитираното дело съдът оставил без
уважение искането на ищците за приемане за съвместно разглеждане на
установителен иск на ищците за собственост, основан на твърдения за давностно
владение срещу настоящите ответници. Производството
по гр.д. № 427/2006 било спряно до приключване на делбеното дело заведено под
номер 3803/2000 на ВРС 39-ти състав.
С
Решение № 5*/9.12.2019 г. по гр.д. № 427/2006 г.искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД бил
отхвърлен поради това, че * * ООД не било установено да е собственик на
процесния апартамент, т.к. от една страна търговецът бил заличен поради непререгистриране а от друга страна с
Решение № 161 от 18.1.2016 г.,
влязло в з.с. на 18.3.2018 г. и вписано в АВ /№ 28, т. IV, д.№ 1249/9.5.2018/
съдът извършил разпределение на основание чл. 292 ГПК на обектите в
жилищната сграда, включваща
два входа – Блок *
и Блок * находящи се в гр. Варна, ул. * № *, * и 24* построена в УПИ *, *, *в кв.* на * м.р.по плана на гр. Варна, като
съдът подставил в ОБЩ ДЯЛ на Й.Б. и М.Б.
процесния апартамент № *
в бл. *, състоящ се от: предверие, дневна,
стая, кухня, баня –тоалет, лоджия, със застроена площ посочена в таблица за
ценообразуване 59,11 кв.м.; при граници: стълбище, апартамент *, двор, ул. *, ап. * Решението за делба било
постановено при участието на трети лица помагачи – ищцата по настоящия
иск М.С. и наследодателя Л. С..
Сочи се още, че срещу двамата
ответници по настоящия иск били водени и се водели множество други съдебни дела.
Всички изложени в исковата молба факти и обстоятелството, изграждането и
делбата на жилищната сграда, въвеждането на сградата в експлоатация, твърдят
ищците че са признати от двамата ответници по редицата висящи срещу тях дела,
вкл. и по гр.д.№ 19670/2019 г. по описа на ВРС 14 –ти състав /водено от други ищци със същото искане, но с
предмет ап. Б – 8 на 3 – ти етаж в бл. 2/. Такова признание ответниците
били направили и по гр.д.№ 18217/2019 г. по описа на ВРС, 40-ти състав, както и
по гр.д.№ 75/2020 г. по описа на ВОС, водени за други обекти в същата сграда.
На последно място ищците в исковата си
молба са посочили, че съгласно Удостоверение № 3/25.07.2019 г. на Гл.арх.
на Р-н *, община Варна, за приложимост на §6 ПЗР на Наредба № 2/31.07.2003 г.
строежът бил заварен по см. на § 21 от ЗР на ЗУТ, не бил приет по
установения ред и не подлежал на регистрация. Сградата се ползвала от
собствениците на СОС, като процесния апартамент, заявяват ищците, и към
настоящия момент се владеел и ползвал от тях, като апартамента ищците считат за
своя собственост при квоти 4/6 идеални части за М.С. и по 1/4 ид.ч. за втората
и третата ищци Р. С.и А. С..
Ответниците отказвали на ищците да се
снабдят с надлежни документи за собственост на процесния апартамент по
извънсъдебен ред,като по неофициална информация на ищците ответниците вече били
бивши съпрузи. Във
връзка с горните твърдения ищците са обосновали правния си интерес от водене на
установителния иск за собственост, като са посочили още, че за обезпечаване на
настоящия иск е допусната от съда обезпечителна мярка с Определение от 27-ми
май 2020 г. по гр.д. № 5177/2020г.по описа на ВРС - възбрана върху процесния
апартамент.
В подкрепа на твърденията си ищците са
направили доказателствени искания.
В
уточнителна молба от 19.6.2020 г. /л. 73-74/ ищците в т. 1 са пояснили правния
си интерес от водене на иска, като са пояснили, че ответниците
оспорват правата на собственост на ищците – заявяват лични претенции за собственост, участват в
дело за делба, не желаят да прехвърлят правото на собственост на ищците и
че за ищците липсва друг ред за защитят правото си на собственост спрямо
ответниците.
Уточнено
е в същата молба, че придобивното основание, на което се позовават
ищците е изложено в обстоятелствената част на исковата молба:
Наследодателят С.придобил в съсобственост, в режим на СИО, преди да почине
имота а в условията на евентуалност – бил само владелец до датата на смъртта
си, така както ищците са посочили в исковата молба.
Придобивните
основания посочени от
ищците в уточнителната молба са както следва: 1.За първата ищца – давностно
владение на ½ ид.ч.
по време на брака й с наследодателя /до датата на прекратяване на СИО със
смъртта на съпруга й/ а след смъртта на
съпруга на първата ищцата - наследствено
правоприемство за 1/6 ид.ч. от придобитата в съсобственост ½
ид.ч. от наследодателя приживе /осъществено от наследодателя давностно владение
за период по –голям от 10 години/. 2. За
останалите ищци – по 1/6 ид.ч. придобити
по наследство от наследодателя.
В условията на евентуалност/ ако се приеме, че
наследодателят на ищците и първата ищца не са придобили в съсобственост имота
към датата на смъртта на съпруга/: Придобивното основание на което се позовават
и трите ищци е давностно владение
4/6 ид.ч. за първата ищца М.С. от които 3/6 ид.ч. до датата на смъртта на
наследодателя а след неговата смърт – давностно владение на 4/6 ид.ч., като към
своето владение на ½ ид.ч. ищцата М. С.присъединява и 1/6 ид.ч. от владението
на наследодателя си. За останалите две
ищци – давностно владение на
по 1/6 ид.ч. за всяка от тях, към които
тези две ищци присъединяват владението
на тези части от наследодателя си.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците Й.Б. и М.Б., чрез адв.Сн.Л. са депозирали
следното становище по предявената против тях искова молба /л. 134 и сл. от
делото/:
1. Ответниците намират предявения иск
против тях за допустим, но неоснователен,като изрично оспорват иска по
основание.
2. Ответниците оспорват всички
обстоятелства посочени в исковата молба - осъществявано владение, периода на
владението, началния период на същото и че е било явно, трайно и несмущавано.
Възразява се срещу твърдението наведено в исковата молба, че ответниците
признали обстоятелства по гр.д. № 427/2006 г.на ВРС.
3. Наведени са следните възражения против иска и посочени обстоятелствата
на които се основават:
Възразява се на първо място да е
изтекла придобивна давност
в полза на ищците, поради прекъсване и спиране за периода от завеждане
на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД по гр.д. № 427/2006 на ВРС /образувано на
24.1.2006 г./ до влизане в сила на Решението по делото през м. 12.2019 г.,
съгл.- чл.116, б. „б“ ЗЗД. От прекъсването на давността започнала да тече нова
давност по см. на чл. 117 ЗЗД и към момента не била изтекла.
Възразява се, че давността е
прекъсната и спряла да тече поради участието на ищците в делбеното дело /гр.д.
№ 3803/2000 на ВРС/ поради участието на ищците в това производство като
ТРЕТИ ЛИЦА ПОМАГАЧИ /конституирани на 10.5.2006 г. от ВОС/,
производството по което делбено дело приключило с влязло в законна сила
Решение на 22 март 2018 г.
Ответниците са възразили относно
приобщаване на част от писмените доказателства представени от ищците /л. 134/ и
направили искания по делото да се приобщят като писмени доказателства
представените от ответниците заверени за вярност с оригинала копия на книжа.
В
срока по чл. 131 ГПК ответниците са депозирали и НАСРЕЩЕН ИСК. /л. 117/.
Насрещния иск е уточнен с писмена молба от 26.10.2020 г. /л. 125/, молба от
27.11.2020 г./л. 130/. С Определение № 264289/7.12.2020 г. /л. 141/ съдът е
приел, че са налице предпоставките на чл. 211 ГПК за приемане за съвместно разглеждане
на насрещния иск и то с петитумите, такива каквито са заявени и уточнени в с
писмената молба от 26.10.2020 г. с вх.№ 275974.
С оглед горното е приет за съвместно
разглеждане по гражданско дело № 6033/2020 г. по описа на РС Варна, ХLІІ-ри
състав предявения НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл.59 ЗЗД от ищците по насрещния иск Й.Б.Б., ЕГН **********, с адрес *** и М.Г.Б., ЕГН *********, с адрес ***,
представлявани от адвокат Сн. Л. от ВАК, със съдебен адрес ***, */против ответниците по насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л. С., ЕГН **********,
А.Л. С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес ***, при следните искания по см. на чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК:
1.
Да бъдат осъдени ответниците по насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********,
Р.Л. С., ЕГН **********, А.Л. С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца по насрещния иск Й.Б.Б., ЕГН **********, с
адрес ***, в условията на разделност:
СУМАТА от общо 1017.42 лева /сума за държавна такса по гр.д.№ 3803/2000г. ВРС/ -
при квоти 4/6 за М.А.С. - 678.28 лв., 1/6 за Р.Л. С.- 169.57лв. и 1/6 за А.Л. С.-
169.57лв. / и СУМАТА от общо 570 лева
за платени данъци за процесния имот
за 2018-2020г. при квоти 380 лв. за М. С.и по 95,00 лева за Р. С.и А. С., суми с които ответниците неоснователно са се
обогатили, като са спестили заплащане на държавна такса по делото за делба и
данъци за процесния имот (недвижим имот
находящ се в *,
с идентификатор №*,целият с площ от 59.11 кв.м. за2018г, 2019г. и 2020 г.)
за три години след декларирането на
имота , като обогатяването на ищците е чрез неплащането на държавните такси
по делбеното дело № 3803/200 г. по описа на ВРС и годишен данък за притежаване на недвижим имот за три години за
периода 2018г.- 2020г.,
на основание чл. 59 ЗЗД.
2. Да бъдат осъдени ответниците по
насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.
С., ЕГН **********, А.Л. С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата по насрещния иск М.Г.Б., ЕГН ********* с адрес ***,
в условията на разделност: СУМАТА от общо 1017.42 лева /сума за държавна такса по гр.д.№ 3803/2000г. ВРС/ -
при квоти 4/6 за М.А.С. - 678.28 лв., 1/6 за Р.Л. С.- 169.57лв. и 1/6 за А.Л. С.-
169.57лв. / и СУМАТА от общо 570 лева
за платени данъци за процесния имот(недвижим
имот находящ се в *,
с идентификатор №*, целият с площ от 59.11 кв.м. за2018г, 2019г. и 2020 г.) за 2018-2020г. при квоти 380 лв. за М.С. и по
95,00 лева за Р. С.и А. С., суми с които
ответниците неоснователно са се обогатили, като са спестили заплащане на
държавна такса по делото за делба и данъци за процесния имот за три години след декларирането на имота,
като обогатяването на ищците е чрез неплащането на държавните такси по
делбеното дело № 3803/200 г. по описа на ВРС и годишен данък за притежаване на недвижим имот за три години за
периода 2018г.- 2020г., на основание чл. 59 ЗЗД.
Насрещния
иск е предявен в условията на евентуалност спрямо иска с правно основание
чл.124 ГПК , видно от уточненията направени от Б.–
т.е. ако съдът уважи установителния иск за собственост да присъди в полза на Б.сумите
посочени в диспозитивите на исковете по чл.59 ЗЗД. Релевираните фактически
твърдения от Б.в насрещния иск по същество се свеждат само до едно – че с
исковите суми ищците са се обогатили , като в петитумите на исковете е посечен
размера на всяка една претенция и обстоятелствата свързани с нея .
В
подкрепа на насрещния си иск Б.са направили искания за приобщаване на писмени
доказателства.
В
СРОКА по чл. 131 ГПК ответниците по насрещния иск и ищци по делото, чрез
адвокат Д. са изразили писмено становище обективирано в писмен отговор с рег. №
289063/14.12.2020 г. 1.На първо място ответниците по насрещния иск считат предявените насрещни
искове за НЕДОПУСТИМИ.Цитирайки нормата на чл. 211 ГПК, ответниците сочат, че Предявените насрещни искове не
отговарят на условията по чл. 211, ал. 1 ГПК за тяхното съединяване за
разглеждане в настоящото производство.Възразява се конкретно, че предявените
насрещни искове нямат връзка с предявения иск за собственост, и не
може да стане прихващане с основания иск. Поради гореизложеното, молят
ответниците по НИ ВРС, да прекрати производството по отношение на
предявените насрещни искове. 2. В случай, че съдът приеме, че насрещните
искове са допустими, ответниците считат предявените насрещни искове за
НЕОСНОВАТЕЛНИ - както по основание, така и по размер, и ги оспорват изцяло. Ищците
по насрещните искове претендирали от ответниците по тези искове присъждане на
суми за „част от съдебни разноски“, за които разноски насрещните ищци
били осъдени да платят на съда с влязло в сила съдебно решение по
делбено гр.д. № 3803/2000 г. на ВРС, както и за платени от насрещните ищци
данъци на община Варна за процесния имот за 2018, 2019 и 2020 г.
Нито една от претендираните суми с насрещните искове според отв. М.С., Р. Семеджиев и А. С.НЕ СЕ ДЪЛЖАЛА от тях. Липсвало
каквото и да било основание насрещните ответници да дължат ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА
НАСРЕЩНИТЕ ИЩЦИ НА ПЛАТЕНИ ОТ ТЯХ СУМИ на СЪДА и на ОБЩИНА ВАРНА - платените
държавни такси са задължение на самите насрещни ищци към съда, а вторите
- техни задължения към Община Варна. Това не били задължения на
насрещните ответници, които насрещните ищци да са платили заради тях. Липсвало
и законово основание тези задължения на насрещните ищци да бъдат прехвърляни в
тежест на насрещните ответници.Липсвали и доказателства насрещните ищци да
са платили претендираните от тях суми от името и за сметка на насрещните
ответници, както и липсвали доказателства за заплащане на точно този размер на
съответните претендирани суми.
Конкретните оспорвания направени от
ответниците по насрещния иск са следните:I. Относно претенцията за
възстановяване на платени съдебни разноски, с които насрещните ответници „се
били облагодетелствали за сметка на насрещните ищци“:На първо място М. С., Р. С.и
А. С. се спират на въпроса за отговорността за разноски като сочат, че при решаване на въпроса за кого възниква
задължението да заплати разноските в съдебното производство съдът се ръководи
от правилата на чл. 78 ГПК - каква част от иска е уважена; дал ли е повод
ответникът с поведението си за завеждане на иска и признал ли е искът,
прекратено ли е делото или е завършило с решение. Разноските в делбените
производства също поясняват ищците, че са подчинени на правилата на ГПК. Цитирайки
и професор Ж.Сталев, обобщават ответниците по насрещния иск, че задължението за
разноски възниквала от сложен фактически състав, който се състои от следните
елементи: първо, неоснователно предизвикан правен спор; второ, разноски,
причинени при водене на дело по повод на този спор; трето, съдебно решение, което
потвърждава правното твърдение на претендиращия за разноски и отхвърля правното
твърдение на отговарящия за разноски.По делбено гр.д. № 3803/2000 г. на ВРС,
конкретизират ответниците съдът извършил делба на жилищна сграда. В това дело
насрещните ищци претендирали права на собственост върху редица обекти, вкл.
претендирали собственост и върху процесния имот по настоящото дело. С влязло в
сила съдебно решение, и по правилата на ГПК и Тарифата за държавните такси,
съдът осъдил насрещните ищци за заплатят на съда държавни такси по делото
съобразно полученият от тях дял при делбата на сградата. Съдът не бил осъдил
насрещните ответниците да плащат разноски по това дело. Поради това и платените
от насрещните ищци държавни такси на съда, били платени в изпълнение на влязло
в сила съдебно решение и ищците по насрещния иск платили свои задължения, а не
такива на насрещните ответници. Отделно от това, насрещните ищци знаели
за придобитото право на собственост от сем.С.и за процесния апартамент, и
въпреки това не били заявили тези права в процеса, и поради това те получили
със съдебното решение при делбата собственост за процесния апартамент. Ако
насрещните ищци не били искали да бъдат обсъждани да заплащат такси на съда за
този апартамент, то било възможно те да заявят по делбеното дело и да признаят
правата на сем. С.и на собственост върху този апартамент, респ. да поискат
конституирането ми като ответници-собственици на този имот, или да насочат
обратен иск към тях. Като не сторили това, насрещните ищци сами се поставили в
положение да дължат на съда такси за разглеждането на делбата, респ. да платят
същите. И това плащане,не било направено заради настоящите насрещни ответници,
поради което и последните не дължали на никакво основание възстановяване на
платени от насрещните ищци по делбеното дело съдебни разноски - нито било
налице обогатяване и обедняване.
II. Относно претенцията за
възстановяване на платени данъци:По
идентичен начин ответниците по насрещния иск сочат, че стои въпросът и за
платените от насрещните ищци суми за данъци. Ищците по насрещния иск, лично
декларирали процесния апартамент в Община Варна, като подали декларация за
собственост по чл.14 ЗМДТ. При това, от представените от самите ищци писмени
доказателства към насрещния иск се установявало, че декларацията била подадена
със закъснение след законоустановения срок от съдебното решение за възлагане на
имота по делбата, поради което и на насрещните ищци била наложена глоба за
неспазване на срока за деклариране. Ако насрещните ищци били признали правата
на насрещните ответници, то те не трябвало да подават декларация по чл. 14 ЗМДТ
и да заявяват пред община Варна собственост на това жилище.Ако се били
съгласили по доброволен начин /по нотариален ред/ да прехвърлят собствеността
върху този апартамент на насрещните ответници, то също нямало да се налага да плащат
данъци на община Варна за него през посочените години.Плащането на данъци не
било извършено от името и за сметка на насрещните ответници, поради което и
последните не дължали възстановяването на претендираните суми. Отделно от
горното, напълно неоснователно считат ответниците по насрещния иск твърдението
на насрещните ищци, че насрещният иск бил предявен в условията на евентуалност
- ако съдът уважи искът по чл. 124, ал. 1 от ГПК и признае процесното жилище за
собственост на ответниците към предходна на завеждането на делото дата.
Такова искане на ищците по основния иск се възразява в отговора на насрещния
иск, че няма. В петитума на предявения иск с правно основание чл. 124 ГПК
се искало признаване на праното на собственост към настоящия момент а не към
минал такъв, поради което и ответниците по насрещния иск, възразяват че липсва
посочено от ищците по насрещния иск – евентуалност на иска по чл. 59 ЗЗД спрямо
иска по чл. 124 ГПК.
Ответниците по насрещния иск са
оспорили и твърдението, че насрещният ищец Й.Б. бил канил насрещните ответници
да му заплатят тези суми и на това основание. Дори и да знаят за
делбата, и независимо от участието на едната от насрещните ответници като трето
лице в делбения процес, насрещните ответници нямали задължения да плащат
държавните такси, определени от съда в делбеното дело в тежест на насрещните
ищци.
Оспорва се и наличието на правен
интерес от завеждането на насрещните искове - липсвало каквото и да било
основание да се приеме, че насрещните ответници: „са се обогатили като са
спестили заплащане на държавна такса по делото за делба и данъци за процесния
имот за три години след декларирането на имота...“В случай, че ВРС не прекрати
производството по насрещните искове като недопустими, ответниците молят
насрещните искове да бъдат оставени без уважение, както и да се присъдят в
полза на ответниците по насрещните искове сторените съдебно деловодни
разноски.Изразено е и становище по доказателствата.
Допълнително по делото е депозирана
писмена молба в която С.и изрязват писмено становище по постъпилия отговор на
ответниците по предявения иск и възраженията йм: С.и считат за напълно неоснователни,
необосновани и незаконосъобразни направените възражения от двамата ответници
чрез пълномощника йм адв. С. Л. срещу предявения иск за собственост, като
основанията,които навеждат затова са следните: 1. по отношение възражението
за липса на изтекла придобивна давност в полза на ищците предвид твърдяното
от ответниците „...прекъсване и спиране в периода от завеждане на иска по
чл.19, ал.3 от ЗЗД гр.д. №427/2006г. ВРС състав /образуван 24.01.2006 г./ до
влизане в сила на решението по делото месец декември 2019 г. съобразно
чл.116б."б" от ГПК. От прекъсването на давността започва да тече нова
давност - чл. 117 от ЗЗД, и към настоящия момент не е изтекла...“ВЪЗРАЖЕНИЕТО
С.и намират за неоснователно, като сочат, че искът по чл.19,ал.3 ЗЗД - гр.д.
№427/2006г. ВРС състав бил отхвърлен срещу настоящите ответници. С исковата
молба ищците представили доказателства, от които било видно, че това дело било
образувано по предявен иск срещу „* „*“ ООД, като предвид установеното от съда
заличаване на този търговец, както и липсата на негова собственост за имота по
предварителния договор, искът за обявяването му за окончателен бил
отхвърлен.Самите ответници представили сега с отговора си писмено доказателство
- самата искова молба по гр.д. №427/2006г. ВРС, която подкрепяла казаното по-горе,
че искът е заведен срещу търговец, страна по предварителния договор.В хода на
това дело допълнително били конституирани като ответници и настоящите
ответници, но било установено от съда, че същите не са страна по предварителния
договор от 06.02.1995 г. и за тях не било възникнало задължение за сключване на
окончателен договор, независимо, че съгласно решение № 161 от 18.01.2016 г. по
гр.д. № 3809/2000 г. по описа на ВРС, собственици на имота били именно Й.Б.Б. и
М.Г.Б.. Искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД по гр.д. № 427/2006 г. на ВРС бил
ОТХВЪРЛЕН, поради което и придобивната давност за настоящите ищци не се
считала за прекъсната - съгласно разпоредбите на чл.84 ЗС относно придобивната давност се прилагали и разпоредбите
на чл.116 ЗЗД, касаещи прекъсване на
давността. Според чл. 116, б.“б“ ЗЗД течението на давностния срок се
прекъсвало с предявяване на иск или възражение. Давността не се считала
прекъсната ако искът или възражението бъдат отхвърлени.С иска по чл.19,
ал.З ЗЗД ищецът не би могъл сам за прекъсне придобивната си давност, на
която се позовавал в настоящото производство. Освен това, в приключилото с
горепосоченото влязло в сила решение по гр.д. № 427/2006 г. на ВРС не бил
заявен насрещен иск от настоящите ответници, което би могло да прекъсне
давността, която течала в полза на позовалата се сега страна. Следователно, с
предявяването на иск по чл.19, ал.3 ЗЗД не било налице прекъсване на
придобивната давност, нито същото могло да доведе до спирането й докато е траел
този съдебен процес.2.По отношение възражението на ответниците, че :„...Давността
е прекъсната и спира да тече поради участието на ищците в делбеното
производство - гр.д. № 3803/2000 г.. Същите са конституирани като трети
лица помагачи на 10.05.2006 г. от ВОС. Производството по делото е
приключило с влязло в сила решение на 22.03.2018 г....“ – и това възражение
на ответниците С.и намират за неоснователно. Както посочили и по-горе,
според чл.116, б.“б“ ЗЗД течението на давностния срок се прекъсвало с
предявяване на иск или възражение. Спрямо настоящите ищци не бил ПРЕДЯВЯВАН НИТО
ИСК, НИТО ВЪЗРАЖЕНИЕ в делбеното производство по гр.д. № 3803/2000 г.,
поради което и нямало прекъсване или спиране на давността.Отделно от това, две
от ищците по настоящото дело - Р.Л.С. и А.Л.С. изобщо не били участници в
делбеното по гр.д. № 3803/2000 г., а участието на М.А.С. било само като трето лице-помагач и това ПО
НИКАКЪВ НАЧИН НЕ ВОДЕЛО ДО ПРЕКЪСВАНЕ И СПИРАНЕ по чл.116, б.“б“ ЗЗД на
ДАВНОСТТА за придобиване от нея по давностно владение на части от процесния по
настоящото дело имот - спрямо нея по гр.д. № 3803/2000 г. нямало нито
предявен иск, нито подадено възражение, които да прекъснат давността.
Поради гореизложеното, единственото основание за оспорване на ответниците -
за прекъсване и спиране на придобивната давност, не било налице. Предвид
липсата на каквито и да било други основания за оспорване на иска от
ответниците, както и с оглед на представените доказателства, ищците
придобили собствеността на процесния имот по силата на осъществяваното от тях давностно владение. С оглед изложеното С.и
молят съда да остави без уважение,
възраженията на ответниците и да уважи предявения иск за собственост, както и
да присъди на ищците направените разноски за защита по този иск.
Изразено
е още веднъж становище по доказателствата.Молят С.и ВРС да приеме ЗА БЕЗСПОРНИ И НЕНУЖДАЕЩИ СЕ
ОТ ДОКАЗВАНЕ всички останали факти и обстоятелства, изложени в исковата
молба.С.и сочат още, че липсвали твърдения на ответниците за положителни
факти относно осъществяване на владение върху процесния имот от други лица,
различни от ищците, и липсвало и оспорване на този факт от ответниците. Поради
това, молят ВРС да приеме за безспорен и ненуждаещ се от доказване факта на
ОСЪЩЕСТВЯВАНОТО ОТ ИЩЦИТЕ ВЛАДЕНИЕ върху процесния имот в посочения период. Дали
срокът за придобивна давност се считал прекъснат или спрял, дали е изтекъл този
срок към датата на предявяване на иска по настоящото дело – това сочат С.и,че
са правни въпроси, който подлежат на изследване извън факта на осъществяваното
от ищците владение. За придобиване правото на собственост върху недвижим имот
на основание давностно владение поясняват още ищците,че било необходимо осъществяване
на фактическата власт върху имота с намерение за своене на имота, като
владението следвало да бъде постоянно, непрекъснато, спокойно и явно. Съгласно чл.84
ЗС във връзка с член 116 ЗЗД, давностният срок се прекъсвал само с
определени, изрично посочени от закона действия, като едно от тях е предявяване
на иск за спорния имот от собственика-чл.116.б."б" ЗЗД, което да
доведе до смущаване на владението върху имота, като искът следвало да е бил
предявен за установяване на собствеността или ревандикиране на същия имот. Прекъсването
на давността в тази хипотеза, както било прието със задължителната практика на
ВКС /решение по гр.д.№681/2012г. по описа на BKC, решение по гр.д.№1744/2009г.
по описа на ВКС,двете по описа на Първо г.о. ГК/, винаги се свързвало с
действия на носителя на спорното материално право, насочено срещу лицето, което
би могло да се позове на погасителна или придобивна давност, а не обратното.
Това било така, защото ищецът не можел сам да прекъсне собствената си
придобивна давност, а тази давност можело да бъде прекъсната с насрещен иск на
собственика /в този см. ищците се позовават и на Решение №116/24.11.2014 по
дело №2592/2014 на ВКС, ГК.,Второ г.о./. Според ищците, в настоящото дело
ответниците нито твърдели, нито доказвали такива свои действия спрямо ищците,
които се позовавали на придобивната давност за процесния имот.Ако владението на
ищците се оспорело от ответниците: по отношение доказването на осъществяваното
от ищците давностно владение върху процесния имот и своенето на имота, молят
ищците съдът, да уважи искането йм по т. 21 и да допуснете до разпит трима
свидетели.
В
проведеното по делото на дата 28.05.2021 г. открито съдебно заседание, ищците
представлявани от адвокат Е.Д. желаят съда да уважи предявените искове, да
отхвърли насрещните като неоснователни и недоказани и да присъди в полза на
ищците С.и сторените до делото съдебно-деловодни разноски и по двата иска.
В
същото открито съдебно заседание ответниците, представлявани от адв. Л. моли
съда да отхвърли предявения иск за собственост, а в случай че бъде уважен , да
уважи насрещния иск за заплащане на
исковите суми, като основателни и доказани. Ответниците от своя страна също са
обективирали искане за присъждане на сторените по делото съдебно – деловодни
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените
по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На
първо място следва да бъде посочено, че страните в настоящото производство не
спорят относно един от основните правно релевантни факти а именно упражняване
на фактическа власт върху процесния имот от ищците . С протоколно
определение постановено в първото открито съдебно заседание на основание чл.
146, ал.1, т. 4 ГПК съдът е обявил , че е безспорно и не се нуждае от
доказване факта ,че ищците са държатели на процесния имот, считано от датата на
предварителния договор на който се позовават , приложен с исковата молба
-т.е.06.02.1995 г./ л.21 от делото / .
Спори
се по делото дали ищците са собственици на процесния имот, респ.държанието на
имота превърнало ли се е във владение и изтекла ли е в полза на ищците
придобивна давност.
От
фактическа страна, на база ангажираните писмени доказателства от страните съдът
приема за установено и доказано по несъмнен начин следното :
Ищците
по делото М.А.С., Р.Л.С. и А.Л. С.са доказали твърдения от тях факт, че имат
качество наследници по закон на общият йм праводател- Л. П.С., ЕГН **********.
Този факт е виден от приложеното на л. 23 – ти по делото заверено за вярност с
оригинала копие на удостоверение за наследници на Л.С.. От вписаното в
посоченото удостоверение за наследници се доказва факта, че наследството на
праводателя на ищците е открито на дата
21.10.2011 г. в гр. Варна, съгласно чл.1 ЗН . Призовани към наследяване са
преживялата съпруга М.С. и наследниците от първи ред – низходящите деца Р.С. и А.С..
Съгласно разпоредбите на чл. 5 – 9 от ЗН квотите на наследниците по закон на С.се
определят по следния начин : съпругата получава ½ ид.ч. от имуществото
което е било СИО, прекратена със смъртта на съпруга, а останалата ½
ид.ч. се поделя поравно между съпругата и двете деца – т.е. съпругата има квота
от наследството на С.от общо 4/6 ид. ч., а всяко от двете деца по 1/6 ид.ч. Именно
това са твърденията на ищците досежно факта на откриване на наследството на
общия йм праводател и квотите , поради което и ВРС приема за напълно доказани
тези твърдения.
Ответниците
по делото Й.Б.Б. и М.Г.Б. е доказано, че са бивши съпрузи. Този факт е виден от
приобщените на листи 76, 77 справки НБДН , отразяващи вписването на Решение за
развод 29 / 5.7.2000 г. по отношение и на двамата ответника и втори развод за
ответника съгл. Решение за развод от 20.11.2017г.
Липсва
спор между страните, че са били водени и други дела, като този факт е виден от
всички представени по делото преписи от Решения, определения, обезпечителна
заповед .
От
приложения на лист 54 – ти * препис на Решение № 5*/09.12.2019 г.на РС Варна
,ХХIV –ти състав, постановено по гр.д. № 427/2006
г. се установява, че ищците по настоящото дело са били предявили пред РС Варна
иск с правно основание чл. 19,ал.3 ЗЗД против * * ООД ,рег. по ф.д.
№ 6027/94 , Й.Б.Б., и М.Г.Б., с
искане за бъде обявен за окончателен сключения
предварителен договор от 06.02.1995 г. между М.А.С. и * * ООД за покупко
– продажба на недвижим имот СОС с идентификатор * по КККР на гр.Варна, представляващ жилище
– апартамент , с адрес * , с площ от
59,11кв. м., състоящ се от предверие, дневна , стая, кухня , баня – тоалет ,
лоджия, при граници на обекта : на същия етаж *.*,*,*, под обекта :* и над
обекта *.* , ведно с прилежащите му 2,1291 % идеални части от ОЧС и изба № * с площ от 2,87 кв.м. ,като обектът се
намира в поземлен имот с идентификатор *. С цитираното Решение ВРС е отхвърлил предявения иск с
правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД ,приемайки че ищцата М. А.С. е
изправна страна по договора,
доколкото е заплатилa всички уговорени по предварителния
договор суми, съгласно разписката на гърба на договора.Въпреки горното, от мотивите на ВРС е
видно, че не е било установено към момента на постановяване на Решение № 5*
/09.12.2019 г. ответникът „* *“ ООД да е собственик на процесния имот.
ВРС е констатирал, че същият е заличен поради непререгистриране търговец,
а съгласно решение № 161 от 18.01.2016г. по гр.д. № 3803/2000г. по описа на
ВРС собственици на имота са Й.Б.Б. и М.Г.Б.. Отделно от горното ВРС е
отчел и факта, че изначално страна по делбата на цялата сграда по гр.д. №
3803/2000г. по описа на ВРС не е било „* *“ ООД, като в производството по
чл.19,ал.3 ЗЗД не са били са ангажирани доказателства ответникът „* *“ ООД да е
или да е бил някога собственик на части от новостроящата се сграда, част от
която е обекта на процесния предварителен договор.От друга страна, ВРС е отчел,
че ответниците Й.Б. и М.Б. не са страни по предварителния договор от
06.02.1995г., предвид което за същите не е възникнало задължението за сключване
на окончателен такъв. Въпреки ,че в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД с влязло
в законна сила Решение е бил отхвърлен иска на ищците, от мотивите на ВРС се
установява, че ВРС е приел , че съгласно представения по делото представения договор, сключен на 06.02.1995г. между „* *“ ООД в
качеството на инвеститор и М.А.С. в качеството на купувач е сключен договор за
закупуване на жилище в новострояща се сграда. Съгласно чл.1 от
договора инвеститорът се задължава да продаде на купувача жилище в
новострояща се сграда в в * на първи жилищен етаж, състоящо се от спалня, хол, кухня, баня и тоалет, с площ от 63.08 кв.м. – незавършен, за сумата от 599260 лева. Съгласно
чл.3 инвеститорът се е задължил да завърши строителството на сградата в
срок до 31.06.1996г. . Купувачът се е задължил да заплати цента , като е
уговорено в чл.4, че 50 % се заплащат при подписване на договора , 25 % - след
изтичане на 6 месеца от сключването, 20 % - след изтичане на 12 месеца от
сключването и 5 % плюс ДДС при получаване на ключовете след приемане на
сградата с Акт 16. Съгласно чл.8 инвеститорът се задължава да изготви
всички необходими документи за нотариално прехвърляне на собствеността след
приемане на сградата с Акт 16.На гърба
на предварителния договор е констатирал РС Варна в производството по
чл.19,ал.3 ЗЗД, че е обективирано изявление
от 27.10.1997г. на Й.Б. като представител на „* *“ ООД в качеството на подизпълнител на ЕТ „Й. Б.“, съгласно
което към същата дата купувачът по
договора от 06.02.1995г. М.А.С. е заплатила цената за апартамент * от вх.* с
РЗП 67,34 кв.м. (по ценообразуване), а по договор 63,08 кв.м. и с последното
плащане се предава владението на имота в незавършен вид съгласно договора.Отделно от горното ВРС в производството по
чл. 19, ал.3 ЗЗД е установил , че с Решение № 161 от 18.01.2016г. по гр.д. №
3803/2000г. по описа на ВРС е поставен в ОБЩ ДЯЛ на Й.Б.Б. и М.Г.Б. апартамент *, на първи
жилищен етаж, в блок *, състоящ се от: предверие, дневна, стая, кухня,
баня-тоалет, лоджия, със застроена площ
по таблицата за ценообразуване - 59,11 кв.м., при граници: стълбище,
апартамент „*“, двор, ул. „*“, апартамент „*“, ведно с прилежащите му изба №
* със застроена площ 2.87 кв.м., както и 2.1291% идеални части от общите части
на сградата.
Фактът на валидно сключен предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот, който отговаря на изискванията на
чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЗД,
между М.А.С. и „* *“ ООД (
сключен е в писмена форма и съдържа съществените условия на окончателния
договор – страни, обект на разпоредителната сделка и цена), е приет за установен още в производството
по гр.д. № 427/ 2006 г., както и че обектът на процесния
предварителен договор към момента на произнасяне на ВРС по гр.д. № 427/ 2006 по описа на ВРС е представлявал
самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КК и КР на гр. Варна,
представляващ жилище, апартамент, с адрес гр. Варна, ул. „* състоящ се от
предверие, дневна, стая, кухня, баня-тоалет, лоджия.
Предмет на настоящия положителен
установителен иск е именно същия недвижим имот за който не е бил уважен иска по
чл.19 , ал.3 ЗЗД / л. 54,* / . Цитираните
по-горе мотиви на ВРС по гр.д.№ 427/2006 г. напълно кореспондират и с
приложеното на лист 21 – ви заверено за вярност с оригнала копие на
предварителен договор от дата 6.2.1995 г. ,като отразеното и на първа и на втора
страница от договора и на гърба вече е било
анализирано от ВРС по гр.д. № 427 / 2006 г.
Настоящият съдебен състав приема за
установено по несъмнен начин наличието на валиден предварителен договор за
покупко продажба на недвижим имот от дата
6.2.1995 г. , валидно плащане от дата 27.10.97 г./ л.22 -гръб/ и
изправност на М.А. в качеството й на страна по предварителния договор, като до
този извод стига както на база прочита на самия предварителен договор и
разписката инкорпорирана на гърба ,така и от прочита на мотивите на влязлото в
законна сила Решение на ВРС в производството по чл.19, ал.3 ЗЗД. Факт е ,че
предварителния договор не е бил обявен за окончателен от ВРС, но това не
означава че М.А. по време на брака си не е заплатила цената по предварителния
договор или че е била неизправна страна а точно обратното : заличаването на
продавача – юридическо лице от ТР и възлагането в общ дял на Б.по делбеното
дело на имота предмет на предварителния договор е довело до отхвърляне на иска
за обявяване на предварителния договор за окончателен.
Отделно от горното, от фактическа
страна, настоящият съдебен състав приема за безспорно установено и доказано
воденето на делбено дело от 2000 г. и приключването на същото във втора фаза по
извършване на делбата през 2018 г., като в производството по чл. 34 ЗС един
измежду всички обекти допуснати до делба и предмет на възлагане е именно
процесния апартамент * .
На база приложените на листи 40 – 53
заврени за вярност с оригинала препис на Решение № 161 /18.1.2016 постановено
от ВРС ХХХIX – ти
състав по гр. дело № 3803/2000 г. и
заверения за вярност с оригинала препис на Решение № 442/21.04.2008 г. по описа на ВОС ,
постановено по в.гр.д.№ 375/2004 г. , се налага извода, че е приключило производство
с правно основание чл. 34 ЗС, в което са участвали ответниците по делото, а
ищцата М.А. и покойния й съпруг Л. С., както и лицата С. Н. Х., С. Х. Х.като приобретатели
по сключени с Б.предварителни договори на самостоятелно обособени обекти
процесната сграда са встъпили в качество на ТЛП на страната на отв. Б.. Видно от л. 29 –ти от делото, от
преписа на Решението на ВОС се установява, че с определение от 18.09.2006
г.и 27.09.2006 г. на осн. чл.174 ГПК пред въззивната инстанция са били
конституирани като ТЛП на страната на Б.встъпилите М.А.С., Л. П.С.С.
Н. Х. и С. Х. Х./.По същество възивната инстанция не е споделила изводите на РС
Варна като е приела, че първоинстанционното решение следва да бъде отменено и
да бъде постановено ново.
В относимата към настоящия казус част
от делбеното дело, в първа фаза на делбата,(лист 33 – ти гръб ) е видно, че е отменено Решението на РС Варна
от 2.6.2003 г. постановено по гр.д. №
3803/2000 г., поправено по реда на чл.192 , ал.2 ГПК с Решение от
30.07.2003 г. , по същото дело , като е постановено по същество друго решение. Видно от л. 34,гръб ВОС е допуснал да
се извърши делба на следните обекти, изградени в жилищната сграда с РЗП 3305.41
, включваща два входа / две жилищни тела
- бл.* и бл. * , находяща се в гр.* и * построена в УПИ * , *,*, в кв. * , * микрорайон по плана на град Варна : Относимата част на въззивното
решение е видна от л 35--ти
, като е била допусната делба на блок * с всички изброени СОС
на партерен, първи , втори,трети , четвърти,пети жилищни етаж и шести етаж кота
15,85 ,сред които Апартамент * / */ на
първи жилищен етаж състоящ се от предверие,стая, кухня, баня , тоалет,
балкон при граници : стълбище, ап. *, улица *, ап. *, със застроена площ по
таблицата за ценообразуване 48,23 кв.м. ведно с прилежащите на обекта избени
помещения и съответните на всеки обект идеални части от ОЧС и дворното
място между съделителите и при квоти: 534/742 ид.ч. в режим на СИО за
Й.Б. и М.Г.Б. 46,22/742 ид.ч. за С.Д.И., 11.*/742 ид.ч. за Р. К. М.
, 11.*/742 ид.ч. за Д. К. М., 27.731/742 идлч. За Г. П. Д., 13.965./742
ИД.Ч. за Ц.Г. Ж., 13.865/742 д.ч. за Д.Г.
А., 4.622/742 ид.ч. за Р. П. П., 4.622/742 ид.ч. за Г. П.И., 4.622/742 ид.ч. за
П. П. П., 28,886/ 742 ид.ч. за В. И. Х.,23.109 /742 ид.ч. в режим на СИО за Я.И.
С.и И. Д. С., 5,777/742 ид.ч. за Я.И. С.и 11,*5/742 ид.ч. за И. Й.Д. , като
изключва от делбата на тези обекти С. К. С., В.А.С., А. Т. К., В. Б. К. , Г. К.
Д., А. И. А., Л. П. А., В. П. С., Г. Н. С., А. К. Д.и П. И. К..
Видно от л. 39 -ти гръб, Решението по
допускане на делбата е постановено при участието на ТЛП-М.А.С. Л. П.С., С. Н.
Х. и С. Х. Х..
Спор няма , че делбата е приключила с
Решение № 161/18.1.2016 г. постановено от ВРС ХХХIX – ти състав, като препис от цитираното
решение по извършване на делбата е приобщен на листи от 40 до 53 -ти по
настоящото дело.
Видно от л. 47 – ми ВРС е разпределил
на основание чл. 292 ГПК отменен съобразно заключението по СТЕ от 7.12.2015 г. и приложенията към него на
в.л. М.А.допуснатите до делба недвижими
имоти - самостоятелни обекти
изградени в жилищната сграда с обща РЗП
3305.41кв.м , включваща два входа / две жилищни тела – Блок * и Блок * /
находяща се в * , построена в УПИ *,*,*в кв. * , * микрорайон в гр.Варна ,
между съделителите, като е поставен в ОБЩ ДЯЛ на Й.Б.Б. ЕГН ********** и М.Г.Б.
,ЕГН ******** по приложение I – 9 описаните в точка от 1 до 16 самостоятелни
обекти, сред които и имотът, предмет на настоящия иск , вписан в т.2 - апартамент
* на първи жилищен етаж , в блок *,състоящ се от : предверие, дневна ,стая, кухня , баня
– тоалет , лоджия ,със застроенна площ
по таблицата за ценообразуване – 59,11 кв.м., при граници : стълбище,
апартамент * , двор , ул. „ * „ , апартамент * , ведно с прилежащите му изба № * със застроена площ от 2,87 кв.м.
, както и 2,1291 % ид.ч.от общите части на сградата. Със същото Решение
делбения съд се е произнесъл и по
предявените от някой от съделитете претенции по сметки, както и по
въпроса за отговорността за разноските .
За пълното изясняване на фактическата
страна по спора по делото е допусната, изготвена и приобщена по надлежния ред
необходимата съдебно – техническа експертиза, възложена на в.л.инж.Р.П. .От
заключението на в.л. П. /л. 207 -208/ е видно, че вещото лице се е спряло на
описанието на процесния имот по искова молба, констатирайки две грешни граници,
отчитайки че по скицата на лист 9 – ти по действащата КККР на гр. Варна обектът представлява СОС с
идентификатор *, обл. Варна, община Варна, район * , п.к. 9000, * ,вид
собственост частна, тип жилище,
апартамент, брой нива едно , площ по документ 59,11 кв.м , 2,1291 % от ОЧС и изба №
* с площ от 2,87 кв.м , със Заповед за одобрение на КККР № РД – 18 –
64/16.05.2008 г. на ИД на АГКК и Заповед
за изменение на КККР № 18 – 5870
-/5.6.2019 г. на Началник СГКК , при граници :
на същия етаж : *, *.*, под обекта : *, над обекта : *.
Вещото лице е констатирало, че с
договора от 06.02.1995 год., М.А.С. ,че е закупила жилище в новострояща се
сграда в гр. Варна, ул. „ * „ * , на първи жилищен етаж , състоящо се от
спалня, хол, кухня ,, баня и тоалет с площ от 63,08 кв. м. незавършен ,при
граници :…
От извършения оглед на място, вещото
лице Р.П. е констатирало , че ищците владеят жилище – апартамент , находящ се в
* ,при граници : стълбище, апартамент „*,“ ул. „*“, ап. „*“, съответстващо на
СОС * , обл.Варна, община Варна, р-н *, п.к. 9000 , * , вид собственост –
частна , тип жилище , апартамент, брой нива едно, площ под документ № 49,11 кв.м , 2,1291 % от ОЧС и изба № * , с
площ от 2,87 кв.м. със Заповед за одобрение на КККР № РДД -18 – 64 / 16.5.2008
г. на ИД на АГКК и заповед за изменение
на КККР № 15 – 5870 от 5.6.2019 г. на
Началник СГКК Варна, при граници :на същия етаж *.**.* под обекта * , над
обекта : *.*. Заключението на вещото лице е, че поради това, че в
предварителния договор от 6.2.1995 г. жилището е без описани граници с площ от
63,08 кв.м. , не може еднозначно да бъде даден отговор на въпроса дали
описаното в договора жилище е това, което ищците претендират с исковата молба,
респ. нанесеното в КККР с идентификатор *.
От разпита на вещото лице
проведен в последното открито съдебно
заседание и отразеното в протокола от
о.с.з на л. 219 става ясно, че в ценообразуването има три малки апартамента,
като притесненията на в.л. П. са ,че в предварителния договор жилището е без
посочени граници, но е налице идентичност по адрес, номер на сграда, по вход и
брой етажи и помещения.
Така депозираното по делото заключение
на в.л. П. по СТЕ е приобщено по делото
, без да е оспорено от страните .
В последното по делото о.с.з. са събрани гласни доказателства - разпитани
в качество на свидетели водените от ищците лица О. А. И.и К. Б. Д.и двамата без
родство и / или дела със страните .
Допуснатите в полза на ответниците
гласни доказателства са заличени, поради оттегляне на искането .
Установено е по делото на база
показанията на свидетелката О. И./ л. 219 гръб – л. 221/, че свидетелката живее
на същата улица и номер на който се намира процесния апартамент * .
Свидетелката обяснява , че входа е един и че живее на четвъртия етаж, а
апартамента на първия етаж в този вход бил на М.. Свидетелката И.твърди, че
познава наемателите, тези които били преди това, а когато тя самата сключвала
договор 1995 -та година блокът бил построен до третия етаж. Тези, които били на
първия и втория етаж, вече си правили ремонтите, така че когато И.ходела да
гледа до къде е стигнал строежа била мяркала тези хора – 95 , 96 -та година.От
разпита на св.И. става ясно още, че тя се е нанесла 1999 г. т.к. детето й
трябвало да тръгне първи клас и тогава на първия етаж всичко било направено.На
един етаж имало три апартамента, пояснява свидетелката, като не отрича, че не
може да каже кой е номера на апартамента на М. ,но конкретизира, че апартамента
е на първия етаж точно срещу стълбите , на един ред били всички апартаменти на
етаж – 2 срещуположни и 2 един до друг , на буквата „ П „ . Срещу стълбите в
дясно бил друг апартамент, а точно срещу стълбите бил на М. апартамента .
Св. И.сочи още, че била мяркала мъжа
на М., но основно с нея, като жена контактувала, много често се срещали преди
когато имали проблеми с кабели /трябвало да се положи кабел, който бил
времянка, да се търсят хора за прокопаване/ .Това нещо ,обяснява свидетелката,
че те сами си го довършвали и често правели събрания, събирали пари . М. в
началото, твърди св. И., че ходела с мъжа си на тези събрания, после
свидетелката взела да не вижда съпруга на М., основно М. ходела там, а в
последно време идвали и наемателите. М., твърди същата свидетелка, че ходела на
събрания като собственик, участвала в плащането на тези допълнителни ремонти
,които правели а от 2002 – 2003 г. почнала да дава апартамента под наем.
Предходните наематели работели на същото място където работела и свидетелката,
в хотел „*„ на „* „ във Варна и от там се познали. Същите си купили място в с.*,
построили си къщичка и затова се изместили а новите наематели били сигурно от
четири -пет години в апартамента на М..
На конкретно поставени въпроси св. И.е
уточнила,че от 1995 -1996 г. до сега други хора освен М. или наемателите не
били ходили на събрания или да претендират за този апартамент. Строителят Й.Б.
,сочи свидетелката И., не бил ходил да претендира че собственик на апартамента
на М. , свидетелката не го била виждала, не познавала жена му , познавала само
него и неговия съдружник ,който се казвал също Д., но починал .После, пояснява
свидетелката, че тя контактувала само с Б. до момента в който разбрала ,че се
водят дела и понеже свидетелката не била страна по делото , Б. й обяснил, че нищо не можел да направи в
момента защо имал запор на всякакви действия .Той самият твърди св. О. И.не бил
претендирал за този апартамент на М.. Свидетелката никога не била виждала Й.Б.
там, даже когато се строял блока не бил ходил. По отношение на самия строеж на
блока, за свидетелката блока се построил бързичко началото на строежа било около 1993 -4 г., но
самата тя сключила договор 1995 г. и
понеже чакала , чакала Й.Б. да го довърши, но той не го довършил , а пък И.нямало
къде да живее и детето й трябвало да ходи на училище затова 1995 г-се нанесла и
направили ремонт. От останалата част на показанията на св.И.се установява, че
самата тя имала договор от 1995 г. с Б. , имала
документ че платила на 100%
дължимите суми ,била чувала от останалите собственици за този блок че
злополучно бил построен вместо с 3 с 2 входа
че Б. не живеел в този блок, нямал апартамент там , но имал претенции
към собствениците да му върнат 2 апартамента , да ги продаде и така да довърши
блока.
Вторият воден от ищците свидетел К. Г.обяснява пред съда ,че живее под
наем в гр*.Св .Г.сочи ,че не е
собственик а наемател на М.С., която познавал от 2011 г. , т.к. от тогова бил
наемател . Същият свидетел е заявил пред съда,че е виждал мъжа на М. преди да почине ,казвал се Л..Собственик на
апартамента повтаря свидетеля, че е М.
като дори имал договор от 2011 г. помежду йм. По време на разпита си
свидетелят Г.е предявил на адв.Д.
носения договор за наем от
14.09.2011 г. сключен между М.С. и К. Г.за процесния имот / л.221 от делото / ,
като съдът е извършил оглед на документа / л.221 – гръб /. От останалата част
на показанията на св. Г.се установява и описаното по - горе и от първата
свидетелка относно местонахождението на апартамента, затова че имотът е на М.
,че Й.Б. не бил виждан на събрания , че
никой не е предявявал претенции за апартамента на М.. Отделно от горното
свидетелят е пояснил,че партидата за тока
на апартамента била на М., но на водата на Й.Б. а Б. нямал имот в този
вход. И не на последно място свидетелят е заявил, че познава и Р. – детето на М.
, т. к. ходила с майка си в апартамента .
Освен цитираните по-горе гласни и
писмени доказателства по делото бе допусната по искане на ответниците ССчЕ,
заличена поради оттегляне на искането.
Следва да бъде отчетено още че на лист
14 -16 е приложено заверено за вярност с оригинала копие на нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за извършване на ново
строителство № *, т. * , дело * г. от * г. по силата на който 13 физически лица
от една страна и ЕТ Й.Б. са постигнали съгласието физическите лица да
прехвърлят на ЕТ 534/742 кв.м. ид. ч. от следния свой недвижим имот ДВОРНО
МЯСТО находящо се в гр. Варна, с площ от 742 кв. м, представляващо парцел *,*,и *по плана на 16 -ти м.р. на град Варна,
при граници на цели парцел – парцели с номера *, *, *, *, * и от две страни улиците * и * срещу
задължението на ЕТ Й.Б. да изгради съгласно одобрен КЗСП ЖИЛИЩНА СГРАДА със
собствени на ЕТ средства, материали , строителна техника и в съответствие с
одобрени проекти при условията на договра . Със същия договор страните са разпределили бъдещи обекти на жилищната
сграда, като е посочено,че ЕТ Й.Б. ще получи всички останали обекти в сградата
съгласно одобрен проект .
Относимо към спора е приложеното на
л.19 Разрешение за строеж № 2 / 26.1.1995 г. издадено на Й.Б. – ООД * за
жилищна сграда кота корниз към улица * = 11,58 = 58,53 , вкл. и приобщеното на
л.26 копие на удостоверение на ВОС относно прекратяването на дейноста на ЕТ Й.Б.
от 18.1.2006 г. и заличаването на търговеца ., както и на л.27
удостоверение на ВОС от което е видно, че * * ООД е с прекратена деййност считано от 1.1.2012 г. със
съдружници Й. Д. У. и Й.Б.Б..
Останалите писмени доказателства
приложени на л. 119 – 124 съдът би следвало да анализира в съвкупност и
поотделно с оглед основателността или не на насрещните искове .
На последно място от писмените
доказателства е относимо към премета на спора приложеното на л. 139 – 1140
заверено копие на Определение № 153 от
22.3.2018 г. на ВКС , Второ г.о. , ГК постановено по гр.д. № 3890/2017 г. с което не е допуснато до
касиране Решени № 666/ 2.5.2017 г. по в.гр.д. №
82/ 2017г. на ОС Варна по касационната жалба на Д.Г. Ц., респ. решението
по извършване на делбата се установява от печата върху определението че е
влязло в законна сила на 22.03.2018 г. / л. 140 гръб / .
Приобщените по делото
преписи от искова молба по чл.19 ЗЗД, определение за допускане на обезпечение
на бъдещ предявим от ищците иск, обезпечителна заповед са относими към настоящия
спор с оглед доказване на твърденията на ищците, че от датата на която М. С. е
била сключила предварителния договор за покупко-продажба на процесния имот и до
сега самата тя,както и децата й са
считали имота като свой и са манифестирали това пред трети лица .
Предвид така установеното
от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Предявеният от ищците положителен установителен
вещен иск против ответниците съдът е намерил и намира за процесуално допустим .
Въпреки, че ответниците не са възразили против допустимостта на иска, ВРС
намира за необходимо преди да изведе извода си за основателност или не на
предявения иск да се спре върху въпроса за допустимостта на избраната форма на
искова защита . Избраната от трите ищци форма на искова защита, при наведените
фактически твърдения в исковата и уточнителни молби в действителност се оказва
единствената с която могат да защитят правото си на собственост .Доказано е по
делото ,че само ищцата М. С.единствена от трите ищци е имала качество ТЛП /
заедно със съпруга си Л.С./в делбеното дело , започнало 2000 г. и приключило с
влязло в законна сила Решение на 22.03.2018 г .
Съгласно Второ преработено и допълнено издание
на приложния коментар на ГПК / ИК Труд и
Право 2017 г./ в отношенията между подпомаганата и подпомагащата страна, според
чл. 223 , ал.2 ГПК важи задължителната сила на мотивите. Допустимостта на
предявения иск е обусловена и от това ,че правата на трето лице, което не е
главна страна в процеса, могат да бъдат защитени в друг самостоятелен процес по
предявен от или срещу него иск – т.5 от ТР № 1 /2001 г . на ОСГК на ВКС и т. 9 б. „а“ от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС . Ето защо за ВРС се налага извода, че исковото производство е допустимо.
Анализът на събраните по делото и писмени
и гласни доказателства и заключението на вещото лице Р. П. по приетата и
неспорена от станите СТЕ ,мотивира ВРС да приеме , че искът на ищците не само е
допустим , но и основателен и доказан напълно.
Безспорно ВРС намира за доказано твърдението на
ищците,че на 6.2.1995 г. М.С.,по време на брака й с Л.С., е сключила предварителен
договор за покупко – продажба на недвижимия имот вписан в договора, като
договора е бил подписан с инвеститор * * ООД, представлявана от Й.Б., а на дата
27.10.1997 г. Й.Б., като представител на инвеститора ръкописно е съставил на
гърба на договора разписка за платена по договора от 6.2.1995 г. напълно цена
от М. С. за ап . * / с посочен в разписката адрес ,а и граници / като на М.С. й
е било предадено владението на обекта в незавършен вид, съгласно договора .С
плащането на продажната цена и въвеждане във владение семейство М. и Л. С.и са
придобили правото на собственост върху процесния имот, но не са могли да обявят
договора за окончателен, т. к. в
производството по чл.19,ал.3 ЗЗД е било установено, че инвеститора е заличен
търговец а физическите лица – тогава съпрузи Б.са получили същия имот по
разпределение в делбеното дело . Като приобретатели на ап. *. и Л. С.и с
встъпили и участвали в делбеното дело , но срещу тях не са били предявени
никакви претенции от страна на Б..
ВРС намира, че считано от датата на сключване на
предварителния договор или най -късно с плащането на продажната цена ,сторено
напълно на 27.10.1997 г. М. и Л. С.и са станали надлежни носители на вещното
право на собственост върху процесния апартамент .Считано дори от 27.10.1997 г.
за М. и Л.С.и е изтекла придобивната давност, давност на която ищците с
позовават в исковата си молба. Фактът ,че считано от датата на предварителния
договор ищците са в държание на имот впрочем е и безспорен, отделен за такъв с
нарочно определение . Ответниците са оспорили възможността ищците да придобият
имота на оригинерно основание, възразявайки че давността не е изтекла поради
прекъсване и спиране и твърдейки че ищците са само държатели на имота.
Възраженията на ответниците по делото
обаче не се подкрепят нито от писмените нито от гласните доказателства. Ответниците са имали процесуалната възможност да
ангажират гласни доказателства, но сами са се отказали от същата.
В обобщение, при наличие на писмени доказателства
датиращи от 1995 година насам свидетелстващи затова, че М. С. по време на брака
си с Л. С.е била изправната страна по предварителния договор за покупко –
продажба, че е платила изцяло продажната цена, че е била въведена във владение
на имота на 27.10.1997 г., че е встъпила в делбеното дело образувано 2000 г.
като ТЛП заедно със съпруга си а и други приобрататели на страната на отв.сем. Б.,
че е било водено от С.и производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, обезпечително
производство за обезпечение на бъдещ предявим иск, за настоящия състав се
налага единствения извод че ищцата С. по време на брака си с Л. С. е придобила в
СИО правото на собственост върху ап. * . Предприемането на цитираните по -горе
процесуални действия би прекъснало и или спяло давностния срок за придобиване
на имота за всеки трети на спора но не и за самите сем . С.и . ВРС счита, че 5
год. давностен срок е започнал да тече на 6.2.1995 г.за сем.С.и и изтекъл на
6.2.2000 г. , съгл. чл.79 ЗС ,поради което е и доказано твърдението на ищцата
че по време на брака си е придобила по давност процесния имот в СИО със съпруга
си. Видно от л. 23 – ти Л. С.е починал на дата 21.10.2011 г. като бездяловата
СИО е прекратена.Съгласно правилата на чл. 1 , чл. 5 – 9 ЗН призованите към
наследяване правоприемници на Л.С.са вписаните в удостоверението за наследници
три лица – преживявала съпруга и децата Р. и А. С.и. Както бе посочено и по
-горе с прекратяването на СИО и по правилата на наследственото правоприемство
ищцата М.С.е носител на вещното право на собственост върху ап . Б -2 с квота равна на сбора от общо 4/6 ид.ч./
½ от прекратена СИО и 1/6 по наследство / а децата на С.и са носители на
по 1/6 ид.ч. от наследството на праводателя си и техен баща .Така обема на
права за ищците в дроби става равен на сбора от 4/ 6 ид.ч.за преживялата
съпруга плюс по 1/6 ид.ч. за всека от останалите две ищци а основанията за
придобиване на имота за преживялата съпруга са давност и наследствено
правоприемство а за низходящите на Л.С.наследствено
правоприемство.
Дори и в условията на евентуалност да бъде прието че
ищците са били недобросъвестни , то за всички тях е изтекъл и срокът от
10години за придобиване по давност на имота, започнал да тече още през
далечната 1995 година.
В обобщение на посочените по -горе и твърдени от
ищците основания ВРС приема че искът йм е напълно основателен и доказан .В
подкрепа на този правен извод е и кредитираното напълно заключение на вещото
лице по СТЕ , гласните доказателства допуснати и събрани в полза на ищците и
липсата на ангажирани от отвениците доказателства които да разколебаят горния
извод.
При основателност и доказаност на
установителния иск за собственост на ищците явяващи се към 1995 г.
приобрататели на процесния имот, станали владелци на имота , съдът дължи
произнасяне и по насрещните искове на ответниците против ищците.
Насрещните искове, с петитумите заявени по-горе ВРС
е приел, че са допустими не база доказателствата към НИ а на база твърденията
на ответниците - ищци по насрещните
искове. Основните твърдения на Б.в качество на ищци по насрещните искове са ,че
са сторили разноски за плащане на държавни такси в делбеното дело и данъци за
имота ,като по този начин Б.обеднели а ищците се обогатили .Позовавайки се на
нормата на чл.59 ЗЗД ответниците Б.не са ангажирали доказателства в подкрепа на
основателността и доказаността на исковете. Допуснатите в полза на ответниците
доказателства като ССчЕ и гласни доказателства са заличени от съда, съобразно
волята на Б.като по този начин последните сами са се поставили в състояние да
не могат да докажат кога и какво точно са платили .Отделен е въпроса че плащане
на държавни такси и данъци изначално обуславя неоснователност на исковете, т.к.
плащанията са към съда или общината и правоотношението с което се свързват само
по себе си не може да доведе до обогатяване на ищците. Ето защо ВРС отхвърля
изцяло като неоснователни и недоказани насрещните искове .
При този изход на спора и съгласно нормата на чл.
78,ал.1 ГПК съдът дължи произнасяне по въпроса за отговорността за разноските.
Основателността на иска по чл.124 ГПК, неоснователността на насрещните искове
водят до присъждане в полза на ищците и възлагане в тежест на ответниците на
сторените от трите ищци разноски . Ищците М. С., Р. С. и А. С. претендират
разноски съгласно списъка по чл.80 ГПК приложен на л. 209 и оспорен от
ответниците, чрез адв. Сн. Л. като прекомерен в частта за адвокатския хонорар.
Сборът от всички разноски които претендират ищците е равен на 3 794,70 лв., като включва платените държавни
такси, депозити и адвокатско възнаграждение от 2000 лева по предявения иск по
чл.124 ГПК и 600 лв. по насрещния иск. Тези адвокатски възнаграждение ВРС
приема ,че не са прекомерни т.к. цената на иска е почти 50 000 лева а
платения брой хонорар от трите ищци е 2000 лв. Логично и оправдано е ищците да
претендират разноски и по предявените срещу тях насрещни искове, като платеният
от трите ищци хонорар общо 600 лева или два пъти минималния за исковете с
най-нисък материален интерес. ВРС приема за доказано плащането в брой от трите
ищци на договорения хонорар от 2000 и
600 лв., на база приложените на л.200, 201 договори, а и счита че този хонорар
е не само съобразен с минималните размери по Наредба 1/ 2004 г. в последната й
редакция , но и с характера и вида на защитата ,фактическата и правна сложност и броя на съединените
искове .Ето защо ВРС присъжда в пълен размер сторените от ищците разноските
,така както точно са изброени в списъка по чл. 80 ГПК и реално извършени .
Мотивиран от така
изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните : ищците М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.С.,
ЕГН **********, А.Л.С., ЕГН **********,
трите с постоянен адрес: *** (
чрез адв. Е.Д. от ВАК със съдебен
адрес ***, *) и
ответниците Й.Б.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и М.Г.Б., ЕГН *********,
с адрес: ***,ЧЕ ИЩЦИТЕ СА СОБСТВЕНИЦИ
при квоти : 4/6 ид. ч. за М.А.С., ЕГН ********, 1/6 ид. ч. за Р.Л.С., ЕГН **********
и 1/6 ид. ч. за А.Л.С., ЕГН **********
от АПАРТАМЕНТ № *
съставляващ самостоятелен обект в сграда, с идентификатор № * по действащата кадастрална карта на
гр.Варна, находящ се в гр. Варна, район
„*“, *, целият с площ по ценообразуване на сградата от 59,11 кв. м. ,състоящ се от: предверие, дневна,стая ,кухня , баня
–тоалет, лоджия, ведно с изба № * с
площ от 2,87 кв.м., ведно с 2,1291 % ид. ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж върху дворното място, съставляващо ПИ с
идентификатор *, при граници на жилището по кадастрална карта :
имоти с идентификатори – на същия етаж: № *.*и № *.*, под обекта: № *, над обекта
№ *.*. (корекция
в исковата молба и искането досежно две от границите на имота е допусната от
съда преди изслушване на СТЕ, т . к. е констатирана
грешка - л. 218 гръб ) и
при граници на жилището по съдебно решение № 161 от 18.1.2016г.по гр.д.№
3803/2000 г. на ВРС, 39-ти състав,
влязло в сила на 18.03.2018г.,стълбище, апартамент „*“, двор, ул. „*“,
апартамент „*“, на основание чл. 124,
ал. 1 ГПК.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО приетите за разглеждане по гражданско
дело № 6033/2020 г. по описа на РС Варна, ХLІІ-ри състав НАСРЕЩЕНИ ИСКОВЕ
с правно основание чл.59 ЗЗД
от ищците по насрещния иск Й.Б.Б.,
ЕГН **********, с адрес *** и М.Г.Б.,
ЕГН *********, с адрес ***, представлявани от адвокат Сн. Л. от ВАК, със
съдебен адрес ***, * против ответниците по насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л. С., ЕГН **********, А.Л. С., ЕГН **********,
трите с постоянен адрес ***, при
следните искания
1.Да бъдат осъдени ответниците по насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л. С., ЕГН **********,
А.Л. С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТЯТ на ищеца по насрещния иск Й.Б.Б., ЕГН **********, с адрес ***, в условията на разделност: СУМАТА от общо 1017.42 лева /сума за държавна такса по гр.д.№ 3803/2000г. ВРС/ -
при квоти 4/6 за М.А.С. - 678.28 лв., 1/6 за Р.Л. С.- 169.57лв. и 1/6 за А.Л. С.-
169.57лв. / и СУМАТА от общо 570 лева
за платени данъци за процесния имот
за 2018-2020г. при квоти 380 лв. за М. С.и по 95,00 лева за Р. С.и А. С., суми с които ответниците неоснователно са се
обогатили, като са спестили заплащане на държавна такса по делото за делба и
данъци за процесния имот (недвижим имот
находящ се в *, с идентификатор №*,целият с площ от 59.11 кв.м. за2018г, 2019г.
и 2020 г.) за три години след
декларирането на имота , като обогатяването на ищците е чрез неплащането на
държавните такси по делбеното дело № 3803/200 г. по описа на ВРС и годишен данък за притежаване на
недвижим имот за три години за периода 2018г.-
2020г., на основание чл. 59 ЗЗД
и
2. Да бъдат осъдени ответниците по
насрещния иск: М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.
С., ЕГН **********, А.Л. С., ЕГН **********, трите с постоянен адрес ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на ищцата по насрещния иск М.Г.Б., ЕГН ********* с адрес ***,
в условията на разделност: СУМАТА от общо 1017.42 лева /сума за държавна такса по гр.д.№ 3803/2000г. ВРС/ -
при квоти 4/6 за М.А.С. - 678.28 лв., 1/6 за Р.Л. С.- 169.57лв. и 1/6 за А.Л. С.-
169.57лв. / и СУМАТА от общо 570 лева
за платени данъци за процесния имот(недвижим
имот находящ се в *, с идентификатор №*, целият с площ от 59.11 кв.м. за2018г,
2019г. и 2020 г.) за 2018-2020г.
при квоти 380 лв. за М.С. и по 95,00 лева за Р. С.и А. С., суми с които ответниците неоснователно са се обогатили, като са
спестили заплащане на държавна такса по делото за делба и данъци за процесния
имот за три години след декларирането на
имота, като обогатяването на ищците е чрез неплащането на държавните такси
по делбеното дело № 3803/200 г. по описа на ВРС и годишен данък за притежаване на недвижим имот за три години за
периода 2018г.- 2020г., на основание чл. 59 ЗЗД,, ПОРАДИ
НЕОСНОВАТЕЛНОСТ И НЕДОКАЗАНОСТ НА НАСРЕЩНИТЕ ИСКОВЕ .
ОСЪЖДА Й.Б.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и М.Г.Б., ЕГН *********, с адрес: *** ДА
ЗАПЛАТЯТ на М.А.С., ЕГН ********, Р.Л.С., ЕГН **********, А.Л.С., ЕГН **********,
трите с постоянен адрес: *** СУМАТА от ОБЩО 3 794,70
лева (три хиляди седемстотин
деветдесет и четири лева и седемдесет стотинки ) - представляващи сторените от ищцовата страна съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК .
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в ДВУСЕДМИЧЕН срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните по делото чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: