Решение по дело №596/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. И. Г. от гр. Враца, чрез пълномощника адв. Г. З. от АК гр. Враца, против Решение № 93/29.10.2024г., постановено по АНД № 102/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян. По изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт се иска отмяната му, както и отмяна на Наказателно постановление № 24-0359-000072/15.03.2024г. на Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч.

В съдебно заседание касационният жалбоподател Н. И. Г., редовно призован, не се явява. Не се явява и упълномощеният от него процесуален представител – адв. Г. З. от АК гр. Враца.

Ответникът по делото Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Светла Иванова изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че следва да бъде оставено в сила решението на Районен съд гр. Троян като правилно и законосъобразно.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, прецени събраните по делото доказателства, съобрази наведените от жалбоподателя касационни основания и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл. 220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Производството пред Районен съд гр. Троян е образувано по жалба на Н. И. Г., чрез адв. Г. З., против Наказателно постановление № 24-0359-000072/15.03.2024г. на Началник сектор в РУ гр. Троян при ОДМВР гр. Ловеч, с което на Г. на основание чл. 174, ал. 3, предл. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено от него нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. На основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР са отнети 15 контролни точки.

Административнонаказателната отговорност на Н. И. Г. е била ангажирана за това, че на 03.03.2024г. в 05:23 часа, в гр. Троян, [улица], с посока на движение от с. Бели Осъм към центъра на града, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № [рег. номер], собственост на М. С. Д. от гр. Враца, като водачът отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер 7510 с фабричен номер ARDN 0029. Издаден е бил талон за медицинско изследване с бланков номер 105187 с прикрепени към него 7 броя стикери за сигурност и валидност на изследването с номер [рег. номер], връчен на водача на 03.03.2024г. в 07:05 часа, но Н. И. Г. е отказал на даде кръв за химичен анализ. В наказателното постановление е отразено, че Н. И. Г. виновно е извършил нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП – отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му. Посочено е в наказателното постановление, че същото е издадено въз основа на АУАН серия GA № 530528 от 03.03.2024г., съставен от М. Д. Б. – командир на отделение при РУ гр. Троян към ОДМВР гр. Ловеч.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал по предвидения процесуален ред относимите към спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка, доказваща безспорно административното нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Изпълнил е задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустими от закона доказателства извършеното административно нарушение и обстоятелствата, при които е извършено. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е съставен от териториално и материално компетентно лице. Наред с това е приел, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на АУАН е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Изложени са подробни мотиви за доказаност на извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, обсъдени са събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и възраженията на процесуалният представител на жалбоподателя. Първоинстанционният съд е приел, че в обжалваното наказателно постановление е посочена нарушената материалноправна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано правилно. С оглед на това е направил извод, че не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство.

В хода на съдебното следствие са разпитани служителите на РУ гр. Троян, съответно актосъставителят М. Д. Б., свидетелят по акта и очевидец на нарушението Т. М. Г., свидетелят, удостоверил отказа на нарушителя да подпише АУАН – Б. М. К. и А. К. К., също посетил мястото на нарушението и присъствал на извършената проверка. Съдът е изискал от ЦСМП гр. Ловеч и цялата медицинска документация относно процедурата на вземане на биологични проби за анализ от жалбоподателя. В обжалваното решение, първоинстанционният съд е обсъдил събраните гласни доказателства с приетите писмени такива, като е изложил мотиви и относно направените възражения от процесуалния представител на жалбоподателя адв. З..

Настоящият касационен състав намира Решение № 93/29.10.2024г., постановено по АНД № 102/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян, предмет на касационен контрол, за правилно, обосновано и законосъобразно.

Обсъдени са събраните по делото доказателства, като районният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя е доказано по несъмнен начин. Първоинстанционният съд е кредитирал с доверие показанията на разпитаните свидетели, от чиито показания категорично се установява, че Н. И. Г. е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол, както с техническото средство, така и след като се е явил във ФСМП гр. Троян е отказал да му бъде взета кръв за химичен анализ, а е изявил желания да даде само урина. По този начин Г. е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

В касационната жалба се прави възражение, че противозаконният отказ да бъде взета урина, води до несъставомерност на извършеното от субективна страна. Настоящият касационен състав намира това възражение за неоснователно. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при медицинското изследване се вземат проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, като съгласно ал. 2 на същия член при изследване за концентрация на алкохол в кръвта се вземат две проби кръв в предназначени за целта вакуумни епруветки, всяка от които с обем не по-малък от 4 мл. В следващите разпоредби от Наредбата е разписана процедурата по изследване на взетите проби. Съгласно чл. 15, ал. 7 от Наредбата отказът на лицето да бъде изследвано се отразява от медицинския специалист по чл. 12, ал. 1 в амбулаторния журнал на лечебното заведение и в протокола по чл. 14, ал. 2, като се удостоверява с подписа на изследваното лице. Именно това е сторил и д-р Х. К., който не е дал възможност на жалбоподателя да даде само проба урина за изследване, като е описал това в съставеният от него Протокол по чл. 14, ал. 2, приложен на л. 73-74 от делото. С отказът на жалбоподателя Н. И. Г. да му бъде извършена проверка с техническо средство и да предостави кръвна проба за изследване за установяване употребата на алкохол, същият е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, за което е санкциониран.

Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението, че жалбодателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, както и че правилно Н. И. Г. е бил санкциониран с налагане на фиксираните по вид, размер и срок административни наказания глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Настоящият касационен състав намира направените изводи от първоинстанционният съд за липса на съществени нарушения на процесуалните правила и за доказаност на административното нарушение за правилни и съответни на събраните по делото доказателства. Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към спорното право. Извел е мотивирани правни изводи, които се възприемат от касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.

При преценка на законосъобразността на наказателното постановление, настоящият състав намира решението на Районен съд гр. Троян за постановено при правилно прилагане на относимите разпоредби на Закона за движение по пътищата. В административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения, водещи до самостоятелна отмяна само на това основание, и довели до ограничаване правото на защита на нарушителя. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят целените правни последици. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка подробно и мотивирано е изведен правния извод за законосъобразност на наказателното постановление по отношение ангажиране отговорността на водача. Фактическите констатации и правните изводи за доказаност на нарушението и извършителя, формирани от районния съд в тази връзка, се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното повтаряне. На извършеното нарушението е дадена правилна правна квалификация. Правилно е посочен и нормативният акт – Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. на МВР, на основание на която наредба са отнети 15 контролни точки.

Извършеното от жалбоподателя нарушение не може да бъде квалифицирано като маловажно по смисъла на чл. 28 във вр. §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, предвид разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП, което е посочено и от първоинстанционният съд.

С оглед изложеното настоящият касационен състав, при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното Решение № 93/29.10.2024г., постановено по АНД № 102/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян е валидно, обосновано, допустимо, постановено в съответствие с материалния закон.

Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл. 348 от НПК, които да водят до неговата отмяна и то следва да бъде оставено в сила, като правилно.

С оглед изложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 93/29.10.2024г., постановено по АНД № 102/2024г. по описа на Районен съд гр. Троян.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.