РЕШЕНИЕ
№ 578
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка П. Пенева
Членове:Даниела Д. Михова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова
като разгледа докладваното от Недялка П. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20222100500379 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано е по въззивна жалба на „Ен Джи Групс“ –
ЕООД гр.София – ищец в първоинстанционното производство, срещу Решение
№260891/21.06.21г., постановено по гр. дело №3719/2020 год., по описа на Районен съд
Бургас, с което са отхвърлени исковете на въззивника, за осъждане на ответника А. И.
Т. да му заплати сумата 2600 лева – по договор за наем от 01.10.2019г., от които 1980
лева – причинени щети на имота, предмет на договора за наем, сумата 650 лева –
неустойка по същия договор, за неизпълнение на задължението за изпращане на
едномесечно предизвестие за прекратяване на договора, в размер на един месечен
наем, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба, до
окончателното й изплащане.
Въззивникът излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на
постановеното решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно
решение, с което исковете да бъдат уважени. Въззивникът излага фактите, относно
сключване и изпълнение на договор за наем между страните, относно ползването на
недвижим имот – апартамент №***, находящ се в ***, както и относно прекратяване на
договора от ответника и констатираните при огледа след ползването щети, за ремонт на
които ищецът ангажирал „Еуро Дорс“ – ЕООД. Заявява, че ответницата не е заплатила
стойността на ремонтните дейности и претендира осъждането й да го стори, ведно с
неустойка.
Въззиваемият – ответник А. И. Т., чрез адв.Диев представя писмен отговор на
въззивната жалба по реда на чл.263 ГПК. В него въззиваемата страна излага
съображения за потвърждаване на решението. Счита, че ищецът не е доказал на коя
дата ответникът е напуснал имота, колко време след това е извършен оглед и са
установени щети, дали такива щети са съществували, дали в имота за този период не са
живели и други лица. Обсъжда представените от ищеца доказателства, за да обоснове
извод, че от тях не се установяват твърденията на ищеца, поради несъответствие в
индивидуализацията на имота в договора за наем и приемателния протокол, съставяне
1
на последния в отсъствие на наемателя и непосочване на имота в констативния
протокол от 05.05.20г. Излага съображения, че ищцовото дружество и дружеството, на
което е възложен ремонта са с един и същи собственик на капитала – Николай Радков
Георгиев, което предизвиква съмнения дали такъв ремонт действително е бил
извършен.
Производството е по реда на чл.258 и сл ГПК. Въззивната жалба е подадена в
срока по чл.259 ГПК, от лице, за което съществува правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение; отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК,
поради което същата е допустима.
Бургаският окръжен съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира, че първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти,
досежно възникнало между ответницата, в качеството й на наемател и ищеца, в
качеството на наемодател, наемно правоотношение, относно ползването на недвижим
имот – апартамент №***, находящ се в ***, с наемна цена от 650 лева месечно, който
договор бил прекратен от ответницата с напускане на имота в края на м.март 2020г.
Установено е, че наемодателят е съставил едностранно приемателен протокол, в който
описал налични в имота щети, за отстраняването на които ангажирал „Еуро Дорс“ –
ЕООД, на което дружество, както и на ищцовото управител и едноличен собственик на
капитала е едно и също лице – Николай Радков Георгиев. Поради това и на осн. чл.272
ГПК, въззивната инстанция препраща към мотивите на първоинстанционното решение.
Бургаският окръжен съд, при служебната проверка на обжалваното решение,
извършена на осн. чл.269 ГПК, не установи съществуването на основания за
нищожност или недопустимост на същото, поради което намира, че то е валидно и
допустимо. Като взе пред вид събраните по делото доказателства, становищата на
страните и като съобрази Закона намира, че първоинстанционното решение е правилно
и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Мотивите и в тази им част въззивната
инстанция споделя на осн. чл.272 ГПК.
В допълнение следва да се каже:
Съобразно нормата на чл.233, ал.1 ЗЗД, наемодателят дължи обезщетение за
вредите, причинени през време на ползването на вещта. Ето защо, върху ищеца тежи
задължението да докаже, че ответникът е причинил вреди. Така той следва да докаже в
какво състояние е предадена и върната вещта, както и че е върната в състояние,
различно от това, в което е предадена.
В процесния договор страните са уговорили, че предаването (чл.9, ал.2) и
връщането (чл.17) на вещта става с приемо – предавателен протокол, като този за
предаването на вещта е неразделна част от договора. В настоящия случай, на
направените от ответника възражения и искания за представяне на протокола за
предаване на имота, ищецът заявява, че такъв не е бил съставен. От представения от
ответната страна проект за протокол е видно, че част от тук претендираните от ищеца
щети са били налични към датата на предаването.
Следователно, отказът на ищеца да представи приемо – предавателен протокол,
съобразно нормата на чл.190, ал.1 вр. чл.161 ГПК следва да се отчете в негов ущърб.
Липсата на двустранно подписан приемо – предавателен протокол, удостоверяващ че
вещта е била предадена в по-добро състояние от наемодеталя, отколкото е върната от
наемателя, води до недоказаност на твърденията на наемодателя за този факт.
Тук следва да се каже: при сключването на договора за наем, наемодателят е
този, който представя в писмен вид проект на договора, който страните подписват.
Съдържанието, клаузите и уговорките в него, в т.ч. относно изискването за съставяне
на приемо – предавателен протокол са предварително изготвени от наемодателя,
поради което несъставянето, респ. – непредставянето на този протокол не може да се
тълкува в него полза и във вреда на наемателя.
Ето защо искът е неоснователен. Първоинстанционното решение, с което е
уважен, е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Макар въззиваемата страна да претендира присъждане на направените във
въззивното производство съдебно – деловодни разноски, не представя доказателства да
е сторила такива, поради което не следва да й се присъждат.
С оглед на гореизложеното Бургаският окръжен съд
2
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260891/21.06.21г., постановено по гр. дело
№3719/2020 год., по описа на Районен съд Бургас.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
осн. чл.280, ал.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3