№ 20549
гр. С*, 12.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20221110121824 по описа за 2022 година
Производствотo e по реда на чл.422 ГПК.
„Топлофикация С*“ ЕАД е предявило искове по чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1
ЗЗД срещу Х. Й. П. за сумата от 995,98 лева – цена за доставена топлинна енергия до имот на адрес
: гр. С*, ж.к. „Ф**“, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.22, аб. № *89, за периода м.05.2018г. – м.04.2020г., вкл.,
ведно със законната лихва от 02.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение) до окончателното плащане, за сумата от 144,33 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2018г.- 23.08.2021г., за сумата от
51,11 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение за периода м.04.2017г. – м.04.2020г.,
вкл., ведно със законната лихва от 02.09.2021г. (дата на подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение) до окончателното плащане и за сумата от 11,22 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 31.05.2017г. –
23.08.2021г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
51619/2021г. на СРС, 64 -ти състав.
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Бруната“ ООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски, определени
по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане показанията на
измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на доставената в
имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена услуга дялово
разпределение.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва иска с възражение, че е
сключила споразумение с ищеца за разсрочено плащане на задълженията, като половината сума по
споразумението била вече платена, а остатъкът от сумата била в невъзможност да заплаща поради
затруднено финансово положение и болест.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не е взело становище по
предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
По делото не се спори, и от приетия като доказателство нотариален акт за продажба на
държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имот от 05.06.1990г., се установява,
че ответницата е собственик на процесния имот, вкл. и към процесния период. Като собственик на
имота ответницата има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди, доставена в
процесния имот за процесния период - арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ. При това
страните са обвързани от облигационно правоотношение с източник договор за продажба на
топлинна енергия, която се извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното
предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през
процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на
КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, което се кредитира от съда,
се установява, че процесният имот е топлофициран и в сградата - етажна собственост, в която се
намира имотът, разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение
съгласно чл.139 ал.1 ЗЕ, което за процесния период е извършвано от третото лице - помагач.
Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се
формира от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял /съответния дял за
имота от консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период/. След отчет на
средствата за дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя
изравнителна сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното
количество топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния
отчетен период се отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно
начислените до този момент суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или
сума за възстановяване на купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Съгласно заключението на вещото лице стойността на потребеното количество
топлоенергия в имота през процесния период възлиза на сумата от 939,21 лева, формирана като
сбор между месечните задължения по прогнозна консумация за периода в размер на 745,37 лева и
сума за доплащане като резултат от изравнителните сметки за периода в размер на 193,84 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват. В открито съдебно заседание
ищецът уточнява, че за процесните задължения между страните няма сключено споразумение за
разсрочено плащане на задълженията, като такова има сключено за задължения, възникнали извън
процесния период. При това съдът приема, че между страните не е сключено споразумение за
разсрочено плащане на задълженията.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
2
За отчетния период м.05.2018г. - м.04.2019г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2019г. и за отчетния период м.05.2019г. – м.04.2020г. е издадена фактура по чл.32, ал.3 ОУ на
31.07.2020г. Срокът за плащането на задължението по тези фактури съгласно чл.33, ал.2 ОУ,
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, е 45 - дневен от изтичане на периода, за
който се отнасят. Срокът за плащане не може да започне да тече преди установяване на
задълженията, което е станало с издаване на фактурата, поради което следва да се приеме, че
предвиденият срок за плащане тече от издаване на фактурата по чл.32, ал.3 ОУ. При това през
процесния период ответницата дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
стойността на реалното доставено количество ТЕ за процесния период, което възлиза на сумата от
136,10 лева. Размерът на обезщетението за забава в размер на законната лихва е определен от съда
на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г.
От горното следва, че искът за главницата следва да се уважи до сумата от 939,21 лева,
ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато
искът се счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за
разликата до пълния предявен размер. Искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи до сумата от
136,10 лева и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение -
чл.22, ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно чл.22, ал.2 ОУ клиентът на
топлинна енергия за битови нужди е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово
разпределение. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за услугата дялово разпределение се
формира от цената за обслужване на партидата на купувача, включваща изготвяне на изравнителна
сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на уредите в
имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за заплащане на услугата дялово
разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ начина на купувача - чл.36, ал.2
ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на ищеца, който носи тежестта да
докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно цената на посочените
компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При това на основание
чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за процесния период възлиза
на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение,
доколкото клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха
представени по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати
сумата за дялово разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се
доказа клиентът на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение
преди завеждане на делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи така, както е предявен.
Искът за акцесорното вземане е неоснователен и следва да се отхвърли.
По разноските:
Ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете или от разноски в
общ размер от 375 лева (държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение,
определено от съда в размер на 100 лева предвид невисоката правна и фактическа сложност на
делото съгласно чл.25, ал.1 НЗПП, вр. чл.78, ал.8 ГПК) следва да му се присъдят разноски за
настоящото производство в размер на 351,23 лева и за заповедното производство – разноски в
размер на 70,25 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че Х. Й. П., ЕГН **********, с
3
адрес : гр. С*, ж.к. „Ф**“, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.22, дължи на “Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.С*, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание по
чл.79 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 939,21 лева – цена за доставена топлинна
енергия до имот на адрес : гр. С*, ж.к. „Ф**“, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.22, аб. № *89, за периода
м.05.2018г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 02.09.2021г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, сумата от 136,10 лева
- обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода
15.09.2018г.- 23.08.2021г. и сумата от 51,11 лева – възнаграждение за услуга дялово разпределение
за периода м.04.2017г. – м.04.2020г., вкл., ведно със законната лихва от 02.09.2021г. (дата на
подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер
от 995,98 лева, иска за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главница за цена
за доставена топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 144,33 лева и изцяло
иска за сумата от 11,22 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
възнаграждение за услуга дялово разпределение за период на забавата 31.05.2017г. – 23.08.2021г.
ОСЪЖДА Х. Й. П., ЕГН **********, с адрес : гр. С*, ж.к. „Ф**“, бл.**, вх.Б, ет.2, ап.22, да
плати на “Топлофикация С*” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С*,
ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 351,23 лева – разноски за
настоящото производство и сумата от 70,25 лева - разноски за заповедното производство.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, "Общинска банка" АД, ФЦ "Красно
село".
Решението е постановено при участието привлеченото на страната на ищеца трето лице –
помагач „Бруната“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.С*, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4