№ 260
гр. Шумен, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело №
20233600100179 по описа за 2023 година
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от Д. Б. Х., ЕГН
********** от гр. Шумен, ул. „===” №8, ап.45, със съдебен адрес – гр. Разград, ул. „====“
№10, ет.1, оф.8 против ЗК „Лев инс” АД, ЕИК-*********, гр. София, бул. „....е” №67А, като
претенция за изплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
ПТП. Ищеца сочи, че на 11.03.2020 г. около 12:00 часа в гр. Шумен на бул. „===“ претърпял
ПТП като пътник в таксиметров л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”, рег. №.... собственост
и управляван от П.Г.В. Автомобилът имал валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” при ответника по полица №BG/22/.... с период на действие от 08.10.2019
г. д 07.10.2020 г. Сочи, че след осъществен курс с таксито, след като заплатила услугата и
слязла от автомобила, като при затваряне на вратата било защипано якето, с което била
облечена. Таксито потеглило, а тя била повлечена и паднала на земята. Била влачена от
таксито по този начин около пет метра, преди последното да спре. Изпитала силна болка в
рамото на лявата ръка. Шофьорът спрял и я питал, какво е станало и дали й има нещо. Тя не
отговорила, след което шофьора си тръгнал. Била подпомогната от приятелки и с автобус
отишла до болницата. Там било установено, че ищцата имала фрактура на раменната кост на
лявата ръка в областта на главата (на костта) и хирургическата шийка на костта. На
следващия ден - 12.03.2020 г. била направена операция за закрито наместване на фактурата,
без вътрешна фиксация, хумерус и поставяне на мека имобилизация. След операцията
ищцата била изписана от болницата за домашно лечение. На 22.04.2020 г. в МБАЛ - Шумен
била свалена направената й имобилизация. След това започнала процедури по
рехабилитация и физиотерапия. Независимо от предписаните рехабилитационни процедури
болките продължили и движението на лявата ръка било ограничено. Допълнително през
февруари 2021 г. посетила гр. Русе, където й били направени още 6 кинезитерапевтични
1
процедури. Въпреки това болките продължавали и към момента. Претърпяната телесна
увреда довела до трайно затруднение в движението на ръката. Претърпяното станало
причина за психологически дискомфорт у ищцата. Последната не можела да спи
пълноценно, имала кошмари, често се будела. Страхувала се, че можела да изгуби живота си
или да се инвалидизира. Изпитвала чувство на тревога и била депресирана. Вследствие на
травмите не можела да се грижи сама за себе си и да извършва елементарни дейности в
ежедневието си. Тъй като това състояние продължило дълго време решила да търси
психиатрична помощ. Лекар психиатър и изписал медикаменти, включително и лексотан.
Било и казано, че имала реакция на тежък стрес и разстройство в адаптацията, като щяло да
мине дълго време преди да се възстанови. Твърди, че към момента не се била възстановила и
понякога сънувала сцена от катастрофата. Във връзка с катастрофата било образувано ДП
№....2020 г. по описа на РУ МВР Шумен. Наказателното производство приключило с
Решение №300, постановено по АНД №....2021 г. на ШРС, влязло в законна сила на
31.12.2021 г. Сочи, че предвид това са установени вината на водача и причинно-
следствената връзка на деянието и вредоносния резултат. Сочи, че за да я представлява
адвокат на досъдебното производство заплатила сумата от 300 лв. Сочи, че за лекарства
била заплатила 243.02 лв., а за допълнителните кинезитерапевтични процедури 180 лв.
Предвид това намира, че е претърпяла имуществени щети от деянието в размер на 732.02 лв.
Сочи, че е претърпяла и неимуществени вреди, които в обстоятелствената част не сочи като
размер, но в диспозитива се претендират 40 000 лв. Сочи, че е предявила застрахователна
претенция към застрахователя, заведена по щета №0000-1000-03-21-7193 от 29.03.2021 г.
Сочи, че не е получила обезщетение. Моли ответника да бъде осъден да заплати сумата от
40 000 лв. като неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на предявяване на
застрахователната претенция - 29.03.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от
732.02 лв. - представляващи имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на застрахователната претенция до окончателното заплащане на дължимите
суми. Моли да й бъдат присъдени и сторените в производството съдебно и деловодни
разноски.
От страна на ответника ЗК „Лев инс” е депозиран отговор на исковата молба по реда
на чл.131 от ГПК. В него се изразява становище, че претенцията е допустима, а разгледана
по същество е основателна, но в прекомерен размер. Не оспорва твърдения механизъм на
ПТП, както и вината на водача П.В. установено с посоченото по-горе решение. Не оспорва и
признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите”, по описаната в ИМ полица. Твърди, че оспорва размера
на иска, както и обстоятелството, че водача носи цялата вина за настъпване на ПТП. Сочи,
че пострадалата с поведението си е допринесла за настъпване на посочените в ИМ телесни
увреждания. Оспорва обстоятелството, че пострадалата изпитва болки от травмата и към
момента, както и че и е трябвал толкова дълъг възстановителен период, както сочи - над две
години. Оспорва твърдението, че ищцата е претърпяла силен емоционален стрес,
разстройство в адаптацията и реакция на тежък стрес. Оспорва твърденията, че ищцата не е
можела да се грижи сама за себе си в периода на възстановяване. Оспорва сумата от 234.02
2
лв., която се твърди като разход за лекарства, като намира, че тези лекарства не с във връзка
с лечението на ищцата от получените при ПТП увреждания. Оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди като прекомерно, като сочи, че
размерът му е завишен и не съответства на критерия заложен в чл.52 от ЗЗД. Намира, че
искът за неимуществени вреди следва да бъде уважен до размер от 20 000 лв., а в останалата
част следва да бъде отхвърлен. Моли на ответника да бъдат присъдени сторените разноски,
съобразно с отхвърлената част на иска. Прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
Така предявените претенции са е процесуално допустими.
Разгледани по същество същите са частично основателни.
Предвид заявеното в исковата молба съдът намира, че е сезиран с обективно
съединени искове за заплащане на суми като обезщетение за претърпени имуществени и
неимуществени вреди, предявими от пострадал против застраховател по застраховка
„гражданска отговорност” и свързаните с тях искове за мораторна лихва. Посочените
искове, предявени срещу застрахователя са придружени от акцесорни искове за мораторна
лихва. В подобно производство всяка от страните носи доказателствената тежест да
установи благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищцата следва да установи
наличието на вреди, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на
причинителят на щетата, както и обстоятелството, че причинителя е имал сключена
застраховка „гражданска отговорност” при ответника-застраховател. Следва да бъдат
установени претърпените от ищцата болки и страдания, техният интензитет и
продължителност. Ответникът не оспорва основанието на исковете, но оспорва техните
размери. Признава, че причинилото ПТП МПС – има застраховка „Гражданска отговорност”
при ответника, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като безспорно
установено между страните. Ответника не оспорва вината на водача причинил ПТП,
причинно следствената връзка между ПТП и настъпилите вреди, видът и характерът на тези
вреди. В изложението му присъства твърдение, че искът за неимуществени вреди е
основателен до размер от 20 000 лв., което следва да се приеме като признание на иска в
тази част, а по отношение на претенцията за имуществени вреди сочи, че е напълно
неоснователна, поради обстоятелството, че направените разходи, за които ищцата е
ангажирала доказателства, не са в пряка причинна връзка с увредата. В доказателствена
тежест на ищцата е да установи описаните правно-релевантни обстоятелства – настъпването
на ПТП, причинната връзка с телесните повреди, настъпването на претърпените
неимуществени вреди – техните характеристики и интензивност. Ответникът твърди
наличие на съпричиняване на вредоносния резултат поради поведението на ищцата, но не
сочи нито едно доказателство в тази насока.
Предвид обстоятелството, че за деянието има съдебен акт, който се приравнява на
влязла в сила присъда съдът намира, че приложение в случая има чл.300 от ГПК, като за
ищцата отпада необходимостта да установи вината на водача, противоправността на
поведението на последния, както и причинната връзка между деянието и настъпилите щети.
3
Т.е. по силата на процесуална норма съдът е задължен да приеме, че присъдата установява
извършването на деянието, респективно причинно-следствената връзка между причиненото
ПТП и настъпилите телесни увреди, като в тази насока не са необходими доказателства.
Като безспорно между страните и доказано в производството следва да се приеме
обстоятелството, че процесният марка „Шевролет”, модел „Авео”, рег. №..... е бил
застрахован при ответника по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ по
полица №BG/22/.... с период на действие от 08.10.2019 г. до 07.10.2020 г.
С оглед изложеното в настоящото производство се установява, че на 11.03.2020 г.
около 12:00 часа в гр. Шумен на бул. „===“ ищцата в качеството си на пътник в
таксиметров л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”, рег. №.... собственост и управляван от
П.Г.В. след осъществен курс с таксито, след като заплатила услугата и слязла от автомобила,
при затваряне на вратата било защипано якето, с което била облечена. Таксито потеглило, а
тя била повлечена и паднала на земята. Била влачена от таксито по този начин около пет
метра, преди последното да спре. Вследствие на падането и удара в земната повърхност
изпитала силна болка в рамото на лявата ръка. В МБАЛ Шумен, непосредствено след
инцидента било установено, че ищцата имала фрактура на раменната кост на лявата ръка в
областта на главата (на костта) и хирургическата шийка на костта, което довело до
затруднение в движението на левия горен крайник за период по-голям от един месец. Тези
обстоятелства са установени в Решение №300/15.12.2021 г., постановено по АНД №....2021
г. по описа на ШРС, постановено в съответствие с нормата на чл.378, ал.4 от НПК, във вр. с
чл.78а от НК. Предвид това са налице последствията на чл.300 от ГПК – „Влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца.“, като в конкретният случай отпада
необходимостта съдът да излага собствени мотиви относно това настъпило ли е ПТП,
вината на водача и установяването на неговата противоправност.
Медицинската документация налична по делото установява, че вследствие ПТП
ищцата претърпяла и следните телесни увреди: фрактура на раменната кост на лявата ръка в
областта на главата (на костта) и хирургическата шийка на костта. На следващия ден след
инцидента - 12.03.2020 г. била направена операция за закрито наместване на фактурата, без
вътрешна фиксация, хумерус и поставяне на мека имобилизация. След операцията ищцата
била изписана от болницата за домашно лечение. На 22.04.2020 г. в МБАЛ - Шумен била
свалена направената й имобилизация. След това в процеса на оздравяване били извършени
процедури по рехабилитация и физиотерапия. Тези обстоятелства се установяват, както от
наличните в производството доказателства от медицински характер, така и от
обстоятелствената част на приетата в производството СМЕ. В последната е посочено, че
при подобна травма – счупване на раменната кост в областта на хирургичната шийка,
нормалната продължителност на оздравителния процес е в рамките на три до четири месеца.
Посочено е обаче, че при възрастни пациенти, какъвто е конкретния случай, страдащи от
хронични заболявания на опорно двигателния апарат, оздравителния процес може да се
4
удължи до пет – шест месеца след травмата. В съдебно заседание експертът по въпроси на
страните настоява, че оздравяването на пострадалата ищца следва да се приеме, че е
продължило пет-шест месеца, като отдава тази по-голяма продължителност на напредналата
й възраст и наличните при нея хронични заболявания. Сочи, че това е на база типичното за
подобни случаи и пациенти, като няма съответно съставяна в този период медицинска
документация, която да сочи екзактно, че оздравителния процес е продължил точно толкова.
Въпреки това сочи, че на база типичните случаи с подобни характеристики приема, че на
ищцата са й трябвали пет – шест месеца, за да се възстанови. Сочи, че към момента на
прегледа (който е отдалечен повече от три години от инцидента) функцията на левия горен
крайник на пострадалата е възстановена. Това поддържа и в съдебно заседание. Намира, че е
налице ограничение в движението на лявата (пострадалата) раменна става, но сочи, че то е
сравнимо с това на дясната раменна става, като твърди, че тези ограничения (и в двете
стави) се дължат на възрастта на пострадалата и нямат общо с инцидента. Сочи, че от
травмата е настъпило пълно възстановяване, доколкото такова е възможно. Намира, че
пострадлата е изпитвала значителни болки за период, през който е била с поставена
обездвижваща превръзка – около 30-35 дни. В рамките на оздравителния период болките са
отслабвали с напредване на оздравителния процес. Според споделеното от пострадалата при
прегледа, експерта сочи за болки в лявата раменна става при движение, разпространяващо
се към шията и лявата предмишница.
Наличието на болки за период от шест месеца се потвърждава и от показанията на
разпитаните двама свидетели в съдебно заседание на 12.09.2023 г. – П.Г.Д. позната на
пострадалата и Р.Х.Р. – син на пострадалата. И двамата сочат, че пострадалата се оплаквала
и от болки в кръста, като свидетелят Р. сочи, че за такива майка му е споделила две-три
седмици след инцидента, което той отдава на падането й на земята. Последния сочи, че тя е
казвала и че я боли ченето.
Приетата в производството съдебно-психологическа експертиза осветлява
обстоятелства от психологическия и емоционалния мир на пострадалата, свързани с
преживяното от нея след настъпилото ПТП. Разкрити са данни за псиихологически
дискомфорт и страдания на пострадалата вследствие на ПТП, които са свързани с изпитвани
от нея болки и страх от ПТП, които са се задълбочили и предвид напредналата й възраст и
сравнително изолирания й начин на живот. Посочено е, че психичното състояние на ищцата
е лабилно, с преобладаващо дистимни емоции (мъка, тъга) и по-рядко такива от
дисфоричния спектър (яд, гняв). Преобладават чувства за безсилие и безпомощност, водещи
до отчаяние, страхове и притеснения. Посочено е, че в психоемоционален план
подекспертната има доминиращо чувство на тъга и потиснатост, усамотяване, изолация,
тревожност или нервно напрежение, страхове, притеснение, отпадане на интерес към
социалната среда, проблеми със съня, усещане за влошаване на качеството на живот и
трудност при ежедневните дейности, оттегляне и изолиране от социалната среда, усещане за
безсилие, безпомощност и безперспективност. Психолога поддържа становище за наличие
на диагноза „Умерено тежък депресивен епизод“. Прогнозата за възстановяването й е
5
неблагоприятна с оглед общото физическо и здравословно състояние, социалния статус,
възрастта, семейното положение, липсата на ежедневна трудова и/или социална заетост.
Състоянието й би могло да бъде медикаментозно подобрено. В съдебно заседание експертът
сочи, че удачно би било лечение с антидепресанти, но последните биха могли да бъдат
изписани от лекар-психиатър. Сочи, че според проверената от нея при изготвяне на
експертизата медицинска документация, налична при РЗОК – Шумен, установявала, че е
проведен преглед от психиатър около месец след произшествието, като е поставена диагноза
„разстройство в адаптацията“. Намира, че тази диагноза е стандартна за състояние до месец
след преживян стрес. Т.е. към онзи момент не е имало основание да се определи диагноза
„умерено тежък депресивен епизод“. Въпреки това намира, че след този преглед е настъпило
влошаване на състоянието на ищцата и сочи, че то може да се задълбочи, ако не бъдат
предприети мерки. Намира, че е удачно да има институционална грижа, определяне на
социален асистент, а ако проблемите на пострадалата се задълбочат и личен. И в съдебна
зала сочи, че е адекватно на състоянието на пострадалата и лечение с антидепресанти.
Разпитаните свидетели П.Г.Д. позната на пострадалата и Р.Х.Р. – син на пострадалата
свидетелстват в подкрепа на изложеното от експертизите – твърдят, че пострадалата е имала
силни страхови изживявания, чувство за безперспективност, страх да излиза и да има
социален живот. Твърдят, че последната е имала продължили около шест месеца болки и
неприятни усещания от причинените телесни повреди. Сочи се, че психологическото
състояние на ищцата се влошавало и от това, че времето на домашен престой на
пострадалата съвпаднало с наложената изолация във връзка с Ковид-19 епидемията.
Свидетелят Р. сочи, че три месеца след инцидента той живял с пострадалата, въпреки, че
има местожителство в друг град, за да й помага при възстановяването й. Твърди, че за този
период ищцата имала нужда от чужда помощ и не можела да се справи сама и с дребни
домакински задачи, включитлено да се облича, да обслужва тоалета си и т.н. Свидетелства
за необходимостта от рехабилитационни процедури и това, че те в действителност са били
реално извършени.
По делото са депозирани и множестви копия на касови бонове, установяващи
направени разходи за медикаменти на л.73, 74 и 75 по делото на обща стойност от 243.02 лв.
Представена е фактура №001/09.02.2021 г., издадена на ищцата от „Кинезитех“ ЕООД,
придружена от касов бон от 09.02.2021 г., която установява извършването на 6 бр.
кинезитерапевтични услуги на обща стойност от 180 лв. (л.76 по делото. Представен е и
Договор за правна защита и съдействие, по което ищцата Д. Х. е клиент, а адвокат К.К.К.. е
осъществилия защитата, изразяваща се в съдействие по Досъдебно производство №....2020 г.
по описа на РУ на МВР Шумен, който установява заплащане на сумата от 300 лв. в полза на
посочения адвокат от ищцата (л.77 от делото).
Исковата молба е придружена и от писмена застрахователна претенция предявена от
ищцата към ответника, която носи входящ №4161/29.03.2021 г. на застрахователя.
С оглед на така приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
6
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ с договора за застраховка "Гражданска
отговорност", застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на застрахователя се
осъществява чрез заплащане обезщетение на увреденото лице за претърпените от него вреди,
които могат да са имуществени и неимуществени и са пряк и непосредствен резултат от
увреждането. С чл. 432, ал. 1 от КЗ е уредена възможността пострадалото лице, спрямо
който застрахованият е отговорен, да предяви пряк иск срещу застрахователя по застраховка
ГО. Отговорността на застрахователя е обусловена и тъждествена по обем с отговорността
на деликвента. Предпоставка пред отговорността на застрахователят по чл. 432, ал. 1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка ГО между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител - застрахован, спрямо увредения за обезщетение на причинените вреди. В
подобно производство всяка от страните носи доказателствена тежест да установи
благоприятните за нея факти и обстоятелства. Ищеца следва да установи наличието на
вреда, причинна връзка между настъпилите щети и поведението на причинителят на щетата,
както и обстоятелството, че причинителят е имал сключена застраховка ГО при ответника-
застраховател. Както бе посочено по-горе в настоящия казус е налице, постановено съдебно
Решение №300/15.12.2021 г., постановено по АНД №....2021 г. по описа на ШРС, което се
приравнява на влязла в сила присъда по отношение на водачът на процесния лек автомобил.
Предвид това и с оглед презумпцията на чл.300 от ГПК в настоящото производство е
установено извършването на деянието, причинно-следствената връзка с настъпилите щети,
както и вината на дееца. Тъй като в настоящият случай се претендират неимуществени
вреди следва да бъдат установени претърпените от ищеца болки и страдания, техния
интензитет и продължителност. Ответникът изцяло оспорва основанието и размера на
обезщетението. Не оспорва, че причинилото ПТП МПС има застраховка „Гражданска
отговорност” при него, като това обстоятелство следва да бъде определено от съда като
безспорно между страните.
В рамките на производството се установяват и твърдените неимуществени вреди в
пряка и непосредствена връзка с последствията от процесното ПТП. Съдът възприема
твърденията на вещите лица по СМЕ. Налице са данни за едно значимо и интензивно
страдание на ищцата вследствие на претърпените травми, като същото може да се опише
като значително в рамките на първия месец след ПТП и затихващо в рамките на периода за
пълно възстановяване на пострадалата – продължила, с оглед нейните здравословни
проблеми и възраст около пет-шест месеца. За този период може също така да се приеме, че
ищцата е имала проблеми с нормалното си социално функциониране, доколкото травмата е
предизвикала за нея един значителен период от около шест месеца, през който пострадалата
не е можела да се обслужва сама и е изпитвала болки и неудобства в своето ежедневие.
Може обосновано да се приеме (и предвид данните от СПЕ), че лицето изпитва страхови и
7
депресивни изживявания свързани с констатираната депресивна реакция. Недвусмислено е
посочено от експерта, че без лечение и евентуална външна помощ – от социални асистенти
прогнозите за пълното психологическо възстановяване на ищцата не са благоприятни,
поради липсата на пълноценно социално функциониране, както и задълбочаващите се с
времето страхови изживявания.
В рамките на производството не се установяват обстоятелства за съпричиняване на
вредоносния резултат от ищцата, както това се твърди от ответника. Не само това не беше
предприето доказване в тази насока, тъй като от доказатествата не са установява никакво
виновно поведение от страна на пострадалата.
Предвид изложеното съдът приема, че исковете за имуществени и неимуществени
вреди са доказани в своето основание, като следва да се разгледа по-детайлно размерът на
тези претентции.
По отношение на претендираният размер на неимуществените вреди съдът взе
предвид следното: Неимуществени вреди по смисъла на чл.52 от ЗЗД се присъждат по
справедливост. В настоящото производство са налице данни за значителни физически болки
и страдания на ищеца към момента на произшествието до около месец след това. Същите
обаче, предвид данните за възстановяване на пострадалия от травмите на ПТП следва да са
намалели и затихнали, като най-голяма продължителност са имали болките вследствие на
счупените ребра, които следва да са отминали за максимум три месеца и половина.
В рамките на производството се установява, че застрахователят е бил сезиран с
искане за заплащане на щетите с писмо отправено до застрахователя и входирано в неговото
деловодство на 29.03.2021 г. и (л.7 по делото).
Предвид гореизложеното съдът намира, че неимуществените вреди за ищцата следва
да бъдат репарирани с обезщетение в размер на 40 000 лв. Ето ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищцата цялата претендирана сума от 40 000 лв. по претенцията за
неимуществени вреди.
По отношение на претенцията за имуществени вреди, съдът намира, че последната е
частично доказана:
1).Доколкото и вещото лице по СМЕ посочи, че на ищцата са били необходими
рехабилитационни процдури, както и това бе потвърдено от свидетеля Р.Х.Р., то съдът
приема, че направените разходи в размер на 180 лв. за извършени 6 броя рехабилитационни
процедури са направени във връзка със здравословните проблеми на ищцата след
настъпване на ПТП.
2).Претенцията за заплащане на сумата от 300 лв. като възнаграждение за адвокат по
досъдебното производство съдът също намира за основателна. Въпреки, че наказателното
производство не е протекло по общия ред, а като АНД, в което по смисъла на чл.376, ал.3 и
ал.4 от НПК не се допуска конституирането на граждански ищец и частен обвинител,
пострадалата е можела да участва в досъдебното производство в качеството й на свидетел, а
според нормата на чл.122, ал.2 от НПК „Свидетелят има право да се консултира с адвокат,
8
ако смята, че с отговора на поставения въпрос се засягат правата му по чл. 121. При
направено искане разследващият орган или съдът осигуряват тази възможност.“ Ето защо
на ищцата се следва и тази сума.
3).Съдът намира за недоказана претенцията за заплащане на разноски направени от
ищцата за медикаменти, установени чрез приложени по делото фискални бонове. От страна
на ответника в изложението по същество бе направено възражение, че някои от
медикаментите не могат да бъдат обвързани с лечение на проблеми предизвикани от
процесната травма. Изрично бе посочен медикамента „Сметка“, който следва да се приема
при разхлабен стомах. Действително по отношение на закупените медикаменти по
представените фискални бонове няма нито едно доказателство, което да ги свърза с нуждата
за лечение на ищцата в следствие на инцидента. Това установяване е можело да стане лесно
с отправяне на подобна задача към експерта по СМЕ, който е следвало да отговори на
въпрос дали посочените в приетите като доказателства фискални бонове медикаменти са
използвани за лечение на увредите на пострадалата, предизвикани от ПТП.
Предвид изложеното следва да бъде уважена предявената претенция за имуществени
вреди до размер от 480 лв., а в останалата й част за сумата от 243.02 лв. – т.е. до пълния
предявен размер от 723.02 лв. същата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана.
Следва да се уважи и искането за присъждане на мораторни лихви от момента
настъпващ 15 работни дни след писменото уведомяване на застрахователя, както това
изисква чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. Налице са данни, че застрахователят е уведомен за
настъпване на произшествието и е претендирано обезщетение от него на 29.03.2021 г., като
моментът, от който се дължи мораторната лихва е 20.04.2021 г., предвид обстоятелсвото, че
15-дневния срок предвиден по закон, изтича на 19.04.2021 г., ето защо следва да се приеме,
че застрахователят е в забава на 20.04.2021 г. и от този момент дължи лихвата предвидена в
чл.497, ал.1, т.1 от КЗ. В останалата част за периода от 29.03.2021 г. до 19.04.2021 г.
претенцията за мораторни лихви следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид уважения размер на иска се дължат и разноски както следва: Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Шумен дължимите суми за държавна
такса, които при уважения размер на иска възлизат на 1650 лв., от които държавна такса за
претенцията за неимуществени вреди – 1600 лв., а за тази за имуществени – 50 лв.
От ищеца се претендира да бъде осъден ответника да заплати адвокатско
възнаграждение в съответствие с чл.38 от ЗА, съобразно уважените размери на претенциите.
Съобразно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
дължимият хонорар за претенция в уваженият размер е 3880.40 лв. – чл. 7, ал.2, т.4 от
Наредбата. Искането следва да бъде уважено в посочения размер.
Предвид, че искът е приет за доказан в неговото основание съдът намира, че
ответната страна следва да бъде осъдена да заплати по сметка на съда и направените
служебно от съда разноски в общ размер на 859.50 лв. за изготвените в производството две
9
експертизи.
От страна на ответника е направено искане за присъждане на разноски. Такива следва
да му се присъдят с оглед на отхвърлената част на предявените претенции. Налице са данни
за заплатена сума за възнаграждение на адвоката на ответника в размер на 1 000 лв. или 5.97
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-**********, гр. София, бул. „....е“ №67А да
заплати на Д. Б. Х., ЕГН ********** от гр. Шумен, ул. „===” №8, ап.45, със съдебен адрес –
гр. Разград, ул. „====“ №10, ет.1, оф.8, сумата 40 480 (четиридесет хиляди четиристотин и
осемдесет) лева, от които 40 000 (четиридесет хиляди) лева представляващи целият
претендиран размер за обезщетяване на неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие претърпяното от ищеца ПТП случило се на 11.03.2020 г. около 12:00 часа в гр.
Шумен на бул. „===“, при което пострадалата Д. Б. Х., като пътник в таксиметров л.а. марка
„Шевролет”, модел „Авео”, рег. №.... след излизане от него, при затваряне на вратата било
защипано якето, с което била облечена, след което таксито потеглило, а тя била повлечена и
паднала на земята, като за пострадалата настъпили и следните травматични увреждания:
фрактура на раменната кост на лявата ръка в областта на главата (на костта) и
хирургическата шийка на костта, както и сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева,
представляващи имуществени щети настъпили за пострадалата, вследствие на процесното
ПТП, които суми са дължими на основание чл.432, ал.1 от ГПК като отговорност на
застрахователя по застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по отношение
на таксиметров л.а. марка „Шевролет”, модел „Авео”, рег. №.... ведно със законната лихва
върху сумите за главница от 20.04.2021 г. до окончателното изплащане на дължимите като
главница суми.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за претендирани имуществени вреди, с правно
основание чл.432, ал.1 от ГПК за сумата от 243.02 лв. (двеста четиридесет и три лева и две
стотинки) лева, представляващи разлика между присъдената от съда в тази част сума от –
480 (четиристотин и осемдесет) лева и претендираното от ищеца – 723.02 лв.(седемстотин
двадесет и три лева и две стотинки), както и в частта за мораторни лихви върху сумите за
главница на основание чл.497, ал.1, т.1 от КЗ за периода от 29.03.2021 г. до 19.04.2021 г.,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-**********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 1650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, представляващи дължимите суми
за държавна такса в производството.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-**********, гр. София да заплати по сметка на
ШОС сумата от 859.50 лв. (осемстотин петдесет и девет лева и петдесет стотинки),
представляващи дължимите суми платени от сметката на съда за изготвяне на назначените
10
експертизи.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК-**********, гр. София да заплати на адв. К. К. К.
– АК Русе сумата от 3880.40 лв. (три хиляди осемстотин и осемдесет лева и четиридесет
стотинки), представляващи дължими суми за адвокатско възнаграждение на претендиралия
ги адвокат.
ОСЪЖДА Д. Б. Х., ЕГН ********** от гр. Шумен да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД,
ЕИК-**********, гр. София сумата от 5.97 лв. (пет лева и деветдесет и седем стотинки),
представляващи направените от ответното дружество разноски, съобразно с отхвърлената
част на предявените искове.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд гр. Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
11