№ 24
гр. П., 25.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-
ЙОТКОВА
МАРИАН В. ИВАНОВ
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. Б.А
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА
Въззивно наказателно дело от общ характер № 20224400600821 по описа за
2022 година
Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия П. Б.
П., подадена чрез защитника му - адвокат А. К. от АК-П., срещу Присъда №
141 от 18.10.2022 година, постановено по НОХД № 899/2022г. по описа на
Районен съд – П..
С атакуваното решение РС-П. е признал подсъдимия П. Б. П., роден на
11.08.1967 година в град П., живущ в същия град, българин, български
гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, ЕГН
**********, за виновен в това, че на 19.10.2021 година, в град П., причинил
на Х.Б.К. от същия град средна телесна повреда, изразяваща се в дислоцирана
многофрагментна фрактура на лява улна в дисталната трета на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник, поради
което и на основание чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК и във вр. чл. 54 от НК, го
е осъдил на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
На основание чл.66, ал.1 от НК, първоинстанционният съд е отложил
ефективното изтърпяване на така определеното на подсъдимия П. наказание с
ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. Б. П.
1
да заплати сумата от 90.00 лева, представляваща направените разноски по
делото за възнаграждение на вещо лице, в полза на Районен съд – П..
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът е осъдил подсъдимия П. Б. П.
да заплати сумата от 370.50 лева, представляваща направените разноски в
досъдебната фаза на процеса за възнаграждение на вещи лица, в полза на ОД
на МВР-П..
Във въззивната жалба се изразява становище, че в постановената
първоинстанционна присъда са допуснати нарушения на материалния закон,
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Алтернативно се
поддържа оплакване за явна несправедливост на наложеното наказание.
В допълнението към въззивната жалба се уточнява, че, при
постановяването на обжалваната присъда, първоинстанционният съд е
допуснал съществени процесуални нарушения на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 и 2
от НПК, което довело до грешни фактически изводи, а оттам и до неправилно
приложение на материални закон. Твърди се, че са допуснати съществени
процесуални нарушения на процесуалните правила относно съпоставката на
събраните по делото доказателства, тяхната достоверност и
безпротиворечивост, с което съдът е нарушил разпоредбата на чл.105, ал.2 от
НПК, и е ограничил процесуалните права на подсъдимия. Правят се
възражения, че решаващият съд е подходил едностранчиво и без задълбочена
преценка на събраните доказателства, доколкото безкритично е възпроизвел
изцяло описаното в показанията на свид.К., свид.К. и техния син - свид.Х., а
всички останали оборващи ги доказателства са напълно игнорирани или
невярно интерпретирани от съда. Жалбоподателят намира, че
първоинстанционният съд избирателно, възпроизвеждайки частично
свидетелските показания, е оставил без коментар същите в друга част,
превратно е изтълкувал или изопачил доказателства, което е в разрез с
разпоредбата на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК. Твърди, че съдът изобщо не е
отговорил на доводите на защитата относно съществените противоречия в
показанията на свид.К. и съпругата му относно описаната обстановка. Изобщо
не били обсъждани обясненията на подсъдимия. Твърди също, че съдът е
приел неизяснена фактическа обстановка, липсвало описание на механизма и
средствата, с които било причинено увреждането на свид.К.. Намира
съдебния акт за немотивиран – не били анализирани и съпоставени всички
събрани в процеса доказателства, липсвал и конкретен и аргументиран
отговор на възраженията на подсъдимия, касаещо несъставомерност на
деянието. Счита, че не са налице доказателства за умишлено нанесена средна
телесна повреда, а че се касае за непредпазливото й причиняване. Прави се
възражение, че първоинстанционният съд не е отговорил на възраженията на
защитата, изложени в с.з., а именно, че СМЕ не е доказателствено средство
или доказателство, поради което не може да бъде източник на
доказателствени факти и не може да въвежда нови доказателства. Твърди се,
че липсва обсъждане и на съдържанието на телефонните разговори по тел.112
от двете страни, които внасяли допълнителни детайли.
2
В законовия срок не са постъпили възражения от Окръжна
прокуратура-гр.П..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - П.
оспорва жалбата. Намира присъдата за правилна и законосъобразна, както и
че първоинстанционният съд е направил обстоен анализ на събраните в хода
на съдебното следствие доказателства. Посочва, че присъдата съдържа
изложение на конфликта по начина, по който съдът го е възприел и си е
изградил убеждение за фактите по делото, въз основа на доказателствата,
които е обсъдил и кредитирал. Намира, че са анализирани доказателствата по
делото, както и обясненията на подсъдимия. Намира за изяснен механизма на
причиняване на деянието, както и неговото авторство. Счита, че
първоинстанционният съд е отговорил на всички необходими въпроси, а
именно има ли извършено деяние, от кого в извършено, виновно ли в
извършено, какъв е механизма на извършване на престъпното деяние.
Предлага на въззивния съд да остави жалбата без уважение и да потвърди,
като правилно и законосъобразно, решението на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, защитникът на
подсъдимия – адв.К. поддържа подадената жалба и допълнението към нея.
Пред съда представя същите доводи и възражения, изложени в подадената
въззивна жалба и допълнението към нея. Твърди, че са допуснати съществени
процесуални нарушения относно съпоставката и преценката на всички
събрани по делото доказателства – тяхната достоверност, безпротиворечивост
и обективност, че е налице липса на мотиви, липса на отговор на всички
възражения, направени от защитата. Счита, че първоинстанционният съд, в
нарушение с практиката на ЕСПЧ и ВКС, е ценил свидетелски показания, в
които се представят „слухове“. Моли съда, ако приеме, че подс.П., с
действията си е причинил средна телесна повреда, да приеме също, че се
касае за причинена телесна повреда по чл.133 от НК – по непредпазливост и
ако бъде признат за виновен, съдът да му наложи наказание „пробация“, като
съобрази чистото му съдебно минало, изрядното му поведение като
гражданин, добрите характеристични данни, доброто процесуално поведение
и утежненото му семейно положение, с оглед тежкото страдание на сина му.
В открито съдебно заседание въззивният жалбоподател П. Б. П., редовно
призован, се явява лично, поддържа казаното от неговия защитник. В
последната си дума моли за справедливост. Бил нападнат и само искал да
отблъсне нападателя.
П.ският окръжен съд, след преценка на доказателствата по делото
намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.319 от НПК и от
надлежно легитимирано лице, поради което се явява процесуално допустима
и подлежи на разглеждане по същество.
П.ският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като
се запозна с изложеното във въззивната жалба и допълнението към нея, като
изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от
3
тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, по
реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери, че жалбата е неоснователна.
Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него
задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на
проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата
обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П. Б. П. е роден на 11.08.1967 година в град П., живущ в
същия град, българин, български гражданин, със средно образование, женен,
работи, неосъждан, ЕГН **********.
Подсъдимият П. П. и свидетелката В. П.а - негова съпруга обитават
жилище, находящо се в град П., ул.“***“ № ***, бл.“***“, ап.***. В едно
домакинство с тях живее техният син – Б. П.ов П./понастоящем на 31 години/,
който страда от параноидна шизофрения, датираща от преди 12 години.
Съседите му го възприемали като конфликтна личност, бил във влошени
взаимоотношения с повечето от тях, защото постоянно пускал жалби, особено
срещу тези, които обитавали жилището над него - ап.***.
Свидетелите С.Т.,А.И. и В. Я. също живеят в блок „***“ на улица „***“
в град П., познават подсъдимия от дълги години и са съседи. Свидетелят С.З.
обитава имот, находящ се под този на подсъдимия. Понастоящем не подържат
каквито и да е отношения. Комуникацията между тях била прекратена преди
няколко години, когато имали проблем във връзка с теч и наводнение на
жилището на Златев, който не бил разрешен с разбиране между двете страни.
А.И. пък живее в жилище на същия етаж, на който е това на подсъдимия, но
не подържат някакви особени близки отношения. Свидетелката Я. е
домоуправител на блока. Я. често променяла в домовата книга имената на
собствениците и/или обитателите на апартамент № ***, находящ се над този
на подсъдимия, които не се задържали дълго. Причината за това винаги била
една и съща – проблеми между семейството на подсъдимия и новодомците.
Свидетелите Х. К. и М.К. са семейство. Техен син е свидетелят Х. К..
През 2019 година, същите закупили апартамент № ***, находящ се в град П.,
ул.“***“ №***, ет.***. Техен съсед бил подсъдимият П. П., чието жилище се
помещавало един етаж под това на пострадалия К..
От самото начало на настаняването на семейството на К. на адреса,
започнали проблеми със съседа П.. Последният и съпругата му твърдели, че
К. и неговата съпруга М.К. били цигани. Подсъдимият и съпругата му В. П.а
непрекъснато се оплаквали, че им се вдига невъобразим шум от съседите
отгоре. В изблик на яд и в знак на това, че са обезпокоявани, подсъдимият и
съпругата му ежедневно хлопали с предмети по своя таван, респ. по пода на
семейството на К., за да ги накарат да спрат дори да се движат в помещенията
на жилището си.
4
При непосредствените срещи между двете семейства в общите части на
кооперацията, на площадката във входа на жилищен блок „***“, в асансьора
и около него, подсъдимият и съпругата му не пропускали възможността да
изразят негодуванието си от семейството на К., като проявявали вербална
агресия. Сипели обиди по техен адрес, в това число и по адрес на сестрата на
М.К., която в този момент живеела с тях, като ги наричали „цигани“,
“боклуци“, „курви“. Освен обидни думи и изрази по адрес на пострадалия К. и
неговото семейство, П. П. на висок глас отправял и закани, че щял да ги убие,
да ги изсели, ако не престанели да му тропат. Демонстративно подсъдимият
показвал пред входа на блока и служебният спрей, с който разполагал, тъй
като работел в Община П., Дирекция „Обществен ред и сигурност“.
На третия ден от установяването на семейство К.и в жилището им в
блок „***“ на улица „***“ № ***, подсъдимият П. започнал с писането на
жалби против тях.
За периода от началото на 2020 година до 26.02.2021 година, в Първо
РУ при ОД на МВР-П. били депозирани, от страна на П. П. следните жалби:
1. № 177200-3210/27.03.2020 година - против Х. К. и Р.К. за отправени
заплахи;
2. № 177200-8438/27.08.2020 година - против Х. К. и Р.К. и М.К. за
тормоз;
3. № 177200-10066/15.10.2020 година - против Х. К. с твърдение, че му
бил спукал гумите;
4. № 177200-11805/7.12.2020 година - против съседите от апартамент 46
за вдигане на шум умишлено;
5. № 177200-197/7.01.2021 година - против Х. Х.ов К. за отправени
заплахи;
6. № 177200-297/11.01.2021 година - против Х. Х.ов К. за отправени
заплахи;
7. № 177200-943/29.01.2021 година - за извършена щета – счупени
стъкла на МПС;
8. № 177200-1799/23.02.2021 година - против М.К. за извършено
престъпление по чл.290 от НК;
9. № 177200-2790/26.02.2021 година - против Р.К. и Х. К. за отправени
заплахи.
В РП-П. също били депозирани множество жалби от страна на П. П.,
както следва:
1.Преписка № 814 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
3.02.2020 година за нападение над сина му и същата приключила с
постановление за отказ да се образува досъдебно производство;
2.Преписка № 2502 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
24.03.2020 година за самоуправство и същата приключила с отказ да се
5
образува досъдебно производство;
3.Преписка № 4337 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
16.06.2020 година за закани с убийство, психически и физически тормоз
спрямо него и сина му и същата приключила с отказ да се образува досъдебно
производство;
4.Преписка № 5565 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
5.08.2020 година за психически тормоз и заплахи и същата приключила с
отказ да се образува досъдебно производство;
5.Преписка № 6271 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
9.09.2020 година относно заплахи и същата приключила с отказ да се
образува досъдебно производство;
6.Преписка № 7564 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
30.10.2020 година относно заплахи и същата приключила с отказ да се
образува досъдебно производство;
7.Преписка № 7653 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
4.11.2020 година и същата приключила с отказ да се образува досъдебно
производство;
8.Преписка № 8302 от 2020 година - по подадена жалба от П. П. на
9.12.2020 година за самоуправство и същата приключила с отказ да се
образува досъдебно производство;
9.Преписка № 36 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
5.01.2021 година за заплахи, обиди и нанесени щети на лек
автомобил и същата приключила с отказ да се образува досъдебно
производство;
10.Преписка № 361 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
20.01.2021 година за заплахи, обиди и нанесени щети на лек автомобил и
същата приключила с отказ да се образува досъдебно производство;
11.Преписка № 36 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
5.01.2021 година за лъжесвидетелстване и същата приключила с отказ да се
образува досъдебно производство;
12.Преписка № 6018 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
30.10.2021 година за агресивно поведение, обиди и заплахи и същата
приключила с отказ да се образува досъдебно производство;
13.Преписка № 6094 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
18.10.2021 година за нанесени щети на лек автомобил и повредено външно
тяло на климатик, като същата приключила с отказ да се образува досъдебно
производство;
14.Преписка № 6144 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
20.10.2021 година за заплахи и побой и същата приключила с отказ да се
образува досъдебно производство;
15.Преписка № 6215 от 2021 година - по подадена жалба от П. П. на
6
25.10.2021 година за нанесени удари по главата, повреден телефон, като
същата била изпратена за проверка в Първо РУ.
Свидетелят Х. К. и семейството му изпитвали постоянно притеснение,
винаги когато се прибирали вкъщи. Свидетелката М.К. изпитвала страх за
чисто физическото си оцеляване не само от подсъдимия и съпругата му, но и
от техния син Б. П..
На 3.02.2020 година, при една от случайните срещи помежду им в
асансьора на блока, Б. П. направил забележка на М.К., че вдигала много шум
в дома си и той не можел да си почива. Там Б. П. нападнал свидетелката М.К.
– хванал я за косата, започнал да я скубе и удря в лицето, в резултат на което
на същата били причинени наранявания по лицето и избиване на зъбна
протеза. По повод това поведение на Б. П. било проведено наказателно
производство, в хода на което последният бил привлечен като обвиняем за
извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 във вр. чл.130, ал.1 от НК –
причиняване на лека телесна повреда по хулигански подбуди. Предвид
установената по категоричен начин невменяемост на Б. П. поради
параноидната шизофрения, от която страдал, наказателното производство
било прекратено, а спрямо извършителя били наложени принудителни
медицински мерки, по реда на чл.89 от НК.
При така установените „съседски“ отношения между двете семейства, в
началото на месец октомври на 2021 година /около три години след
настаняването си в апартамент № ***/, Х. К. и М.К. решили да продадат
жилището си и да се изнесат. Стартирали процедура по продажба на
жилището. Като кандидат за закупуването на апартамента се отзовали
свидетелят М.П. и съпругата му С.П..
В ранният следобед на 19.10.2021 година, свидетелите Х. К. и съпругата
му М.К. се прибирали към дома си на улица „***“ № ***. Пред входа на
блока заварили подсъдимия и съпругата му В. П.а. Свидетелите Х. К. и М.К.
побързали да ги подминат и да влязат във входа с намерението по-бързо да се
качат в асансьора и да се приберат вкъщи, като избегнат какъвто и да е
контакт със семейство П.и. Докато се разминавали, К. и К. чули по свой адрес
обичайните заплахи за убийство и изселване, от страна на подсъдимия и
съпругата му В..
Пръв във входа на блок „***“ на улица „***“ № *** влязъл свидетелят
Х. К., следван от съпругата си М., която носела мобилният си телефон в ръка.
Непосредствено след тяхното влизане, вратата се отворила и след тях влязла
В. П.а, зад нея вървял подсъдимия П.. Свидетелката В. П.а се пресегнала с
ръка и издърпала от ръката на М.К. мобилният и телефон. М.К., от своя
страна, се пресегнала обратно, за да си върне телефона. Тогава подсъдимият
П. П. се нахвърлил върху М.К., съборил я на площадката във входа и
започнал да й нанася удари с ръце, където свари. Свидетелката М.К.
започнала да вика и да ръкомаха в опит да се защити, нападана и от
подсъдимия и от съпругата му едновременно. В този момент, свидетелят Х.
7
К., който се намирал в непосредствена близост до пощенските кутии на
площадката във входа се обърнал и се притекъл на помощ на съпругата си.
Свидетелят Х. К. успял да издърпа и освободи съпругата си от нападението на
подсъдимия. М.К. се изправила на крака. Подсъдимият П. пренесъл агресията
си върху Х. К., като започнал да му нанася удари по цялото тяло. Настаналата
суматоха, в която всеки нанасял удари на когото и където свари, драскали се
един друг, посягали в опит да се душат, крещели и викали. Подсъдимият П.
извадил лютив спрей, който носел със себе си и пръснал с него първо в очите
на М.К., после и в тези съпруга й - Х. К., по погрешка наръсил и себе си.
Подсъдимият П. блъснал Х. К. със сила и той паднал на пода в
пространството пред пощенските кутии на площадката на жилищния вход.
Подсъдимият продължил с физическата си агресия над Х.. Когато П. замахнал
да го удари за пореден път, К. вдигнал инстинктивно лявата си ръка, за да се
предпази и усетил силен удар, нанесен му от подсъдимия, но очите му били
замъглени от спрея и не видял с какво всъщност го ударил.
Вследствие наръсването с лютив спрей, свидетелката М.К. получила
силен задух и не можела да диша. Химическото съдържание на спрея
отключило алергия, от която К. страдала, и това допълнително утежнило
състоянието й. И тя, и съпругът й изпитвали остро лютене в очите, което
почти напълно замъглявало погледите им. Свидетелката М.К. успяла да
отвори входната врата на блока и да излезе отвън на площадката. Опитала се
да се обади на Бърза помощ, няколко пъти звъняла на телефон 112. Обърнала
се в опит да намери съпруга си Х. К., който малко след нея успял също да
излезе пред входа на блока, следван от подсъдимия и съпругата му.
Последната продължила с агресивни действия спрямо М.К., като, крещейки и
изговаряйки обиди по нейн адрес, започнала да й нанася удари с кутия от
обувки, която носела в ръцете си. Подсъдимият също започнал да звъни на
112. Направил го няколко пъти като съобщил, че бил нападнат. На
площадката пред блока свидетелите М.К. и Х. К. започнали да събличат част
от дрехите си, които били пропити от лютивия спрей и излъчвали миризмата
му. И двамата усещали парене по кожата на лицето, болки в очите и
затруднения при дишане. Х. К. усетил и болка в лявата предмишница.
Свидетел на случващото се станала случайно прибираща се вкъщи жена,
живуща в апартамент до този на Х. и М.. Същата обаче отказала да слуша
оплакванията на която и да е от страните в конфликта, подминала ги с думите
да не я занимават и влязла във входа на жилищния блок.
На подадените по телефон 112 и от двете семейства сигнали се отзовали
екипи на ЦСМП - П. и ОД на МВР- П.. На Х. К. и М.К. били поставени
кислородни маски и откарани в ЦСМП -П. за оказване на първа помощ.
При извършеният на Х. К. преглед в ЦСМП - П. било установено, че, в
резултат на напръскването му с лютив спрей /Papper sray/, му е причинена
перкутантна интоксикация с капсацинов препарат, с предимно локални
симптоми. Било му предписано лечение с противоалергични препарати. На К.
била извършена и рентгенография на дясна длан, която не установила
8
травматични костни изменения. При проведен впоследствие преглед от
ортопед била диагностицирана фрактура на лява улна в дистална трета на
лявата ръка.
Извършеният на 19.10.2021 година преглед на М.К. в ЦСМП-П.
установил, че и тя страда от перкутантна интоксикация с капсацинов
препарат, с предимно локални симптоми в резултат на напръскването й с
лютив спрей /Papper sray/. На К. било предписано лечение с
противоалергични препарати. След подписани и от нея и от съпруга й
информирани решения за отказ от хоспитализация в болнично заведение,
двамата се прибрали вкъщи.
По време на престоя си в ЦСМП-П., Х. К. и М.К. видели, че и
подсъдимия и съпругата му В. също били там, в очакване на медицински
преглед.
На 20.10.2021 година Х. К. и М.К. депозирали в РП-П. жалба против П.
Б. П. и В. П.а.
На 21.10.2021 година в РП-П. е образувано досъдебно производство за
причинена на 19.10.2021 година в град П. средна телесна повреда на Х. К. –
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК.
Свидетелите Х. К., М.К. и Х. Х. продали жилището си в блок „***“ и
напуснали град П.. Жилището било закупено от М. и С. П.и, които на свой
ред го продали няколко месеца след нанасянето си там.
Изводите на първоинстанционния съд, че така изложената фактическа
обстановка се установява от събрания доказателствен материал, а именно
показанията на свидетелите, писмените доказателства по проведеното
досъдебно производство по прокурорска преписка № 6145/2021 година по
описа на на ПлРП – съдебно-медицинско удостоверение № 413/20.10.2021
година, лист за преглед на пациент от 19.10.2021 година, амбулаторен лист за
преглед на съпругата на пострадалия М.К. от 19.10.2021 година и декларация
– информирано съгласие за лечението й; справка от МВР – Дирекция
„Национална система 112“, районен център М., ведно с компакт диск,
съдържащ аудиозапис; характеристична справка за подсъдимия; амбулаторен
лист за медицински преглед на подсъдимия от 22.10.2021 година, резултат от
рентгенова диагностика на подсъдимия от същият ден, резултати от
направени на П. изследвания в клиника по образна диагностика /компютърна
томография/, амбулаторен лист за преглед на подсъдимия от 19.10.2021
година с декларация за информирано съгласие за лечение от негова страна;
медицинско удостоверение № 414/20.10.2021 година на името на подсъдимия
П. П. и съпругата му В. П.а; докладна записка от 25.02.2022 година от ПИ по
ЗМ – 565/2021 година по описа на РП-П.; справка от РП- П. № И-512/2022
година /21.02.2022 година/, приобщени към доказателствата по делото по реда
на чл.283 от НПК, са правилни и законосъобразни.
Въз основа на тази фактическа обстановка, правилно приета от
9
първоинстанционния съд в мотивите към обжалваната присъда, категорично
се установява факта на извършеното престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1
от НК и авторството му. Преценката на първоинстанционният съд за
обективната съставомерност на деянието е напълно обоснована. Относно
възражението на защитата за превратно тълкуване и изопачаване на
доказателствата, в разрез с разпоредбата на чл.107, ал.2 и ал.5 от НПК, което
довело до накърняване процесуалните права на подсъдимия, настоящият
съдебен състав намира за неоснователно. Първоинстанционният съд правилно
е обсъдил и съпоставил свидетелските показания, както и обясненията на
подсъдимия.
Правилно съдът е кредитирал, като последователни и непротиворечиви
показанията на свидетелите М.К., Х. К., Х. К. – техен син, М.П., В. Я., С.З. и
А.И., които способстват за изясняване на обстоятелства, касаещи
взаимоотношенията между семейството на подсъдимия и останалите живущи
в блок „***“, ул.“Г.“ № ***, гр.П.. Видно от показанията на свидетелите,
същите не се основават на слухове, както се твърди в защитната теза на
защитника на подс.П., а на техни лични възприятия. От показанията на
свид.Златев, дадени в хода на съдебното следствие се установява, че с подс.П.
са имали конфликт, разговори с по-остър тон и от 3-4 години не контактуват
помежду си. От показанията на свид.Я. – домоуправител на блок „***“,
ул.“Г.“ № ***, гр.П. се установява, че същата е наясно с конфликта между
семейството на подсъдимия и това на пострадалия. В хода на проведената
между Я. и свид.П.а очна ставка, същата споделя, че е била извикана от
кварталния да пишат обяснения по повод на разправии между двете
семейства - това на подс.П. и това на свид.К.. Свидетелят П., който заедно със
съпругата си закупил жилището, находящо се над апартамента на свид.П.а и
подс.П. – ап.***, блок „***“, от свид.Х. К. и свид.К., в показанията си също
споделя, че е имал междусъседски „търкания“ с подсъдимия. Причината за
съседските „търкания“ отново била същата, а именно – „чукане, деца,
хвърляне, клопане“. Свид.Х. К. - син на Х. К. и К., също споделя за проблеми
с подс.П., съпругата му и сина им – Б. П.. Споделя за заплахи от подсъдимия и
сина му Б. П. към него, леля му, майка му, баба му, провокации от страна на
свид.П.а. В тази връзка, правилно първоинстанционният съд, анализирайки
показанията на посочените свидетели, е достигнал до обоснования извод, че
подс.П. е имал през годините проблеми с живущите в блок „***“, ул.“Г.“ №
***, провокирани именно от поведението на подс. П., свид.П.а и синът им Б.
П..
В тази връзка, правилно първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че показанията на посочените свидетели намират потвърждение и в
приложените по делото характеристична справка, изходяща от районният
инспектор по местоживеенето на П.и /лист 52 от ДП/, както и тази, осигурена
от РП-П. № И-512/2022 година от 21.02.2022 година, находящи се към
материалите по проведеното досъдебно производство и присъединени към
доказателствата по настоящото дело, чрез прочитането им по реда на чл.283
10
от НПК, както и писмените материали по ЧНД № 1039/2020г. по описа на РС-
П., приобщени към наказателното производство.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на
първоинстанционния съд, касаещи показанията на свидетелите К.,Б., и Ф.,
като намира, че правилно първоинстанционния съд, при преценката на
същите, е отчел обстоятелството, че подс.П. и свид.К. имат близка родствена
връзка, а свид.Ф. и свид.Б. са дългогодишни приятели с подсъдимия, което
обосновава, че същите са пристрастни, а показанията им са тенденциозни и се
внася съмнение за тяхната достоверност. Освен това, правилно
първоинстанционният съд е отбелязал, че посочените свидетели не са
присъствали на инкриминираното деяние, поради което и не възпроизвеждат
факти и обстоятелства, относими към предмета на доказване в настоящото
производство. Описваните от тях обстоятелства не се основават на техни
лични възприятия.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свид.Х. К. и свид.М.К.,
като последователни, логични, непротиворечиви и кореспондиращи с
писмените доказателства по делото, от които се установяват причинените им
увреждания, вследствие на напръскването с лютив спрей от страна на подс.П.,
както и нанесения от него удар върху лявата ръка на свид.К.. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на защитата, в което твърди, че
първоинстанционният съд безкритично е кредитирал показанията им, като
били налице и противоречия между тях и останалите гласни и писмени
доказателства.
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, свид.К.
споделя, че на 19.10.2021г., между 14:30 и 15:00 часа, се прибирала към дома
си заедно със съпруга си. Пред входа на блока видели подсъдимия и свид.П.а,
които започнали да ги обиждат. Свид.К. и свид.К. ги подминали и влезли във
входа, а след тях влезли и свид.П.а и подс.П.. Свид.П.а дръпнала мобилния
телефон на свид.К. от ръката й. Последната се обърнала и си взела обратно
телефона. Последвало нападение, от страна на подс.П. и съпругата му, над
свид.К.. Подс.П. започнал да я удря и я съборил на земята. Свид.К. се
притекъл на помощ на съпругата си, при което подсъдимият започнал да удря
и него. После напръскал свид.К. и свид.К. с лютив спрей. К. споделя, в хода
на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, че и свид.П.а я удряла
с чанта, в която имало кутия. Звъннала на тел.112.
Показанията на св. К. намират подкрепа и в показанията на пострадалия
К., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд,
който по идентичен начин описва обстановката, а именно, че на въпросния
ден в късния следобед, когато той и съпругата му се прибирали към дома си,
срещнали свид.П.а и подс.П., които започнали да ги обиждат. Влизайки във
входа на блока, П.а взела телефона от ръцете на К.. Намесил се и подсъдимия,
който започнал да удря и рита К.. П. я наръсил, както и пострадалия К., с
лютив спрей. К. се свлякъл на земята и видял как подсъдимия замахнал, като
11
не може да уточни с какъв предмет, при което пострадалият вдигнал ръце, за
да се предпази от удара. Усетил удар в лявата си ръка. Жена му позвънила на
тел.112.
Правилно съдът е кредитирал показанията на свид.К. и свид.К.,
доколкото същите са логически свързани, непротиворечиви и
кореспондиращи, както помежду си, така и с писмените доказателства по
делото: съдебно-медицинско удостоверение № ***., лист за преглед на
свид.К. от 19.10.2021г. /лист 17 от ДП/, амбулаторен лист за преглед на
съпругата на пострадалия М.К. от 19.10.2021 година и декларация –
информирано съгласие за лечение. В така посоченото съдебно-медицинско
удостоверение, изготвено от съдебен лекар, се установява, че при прегледа на
Х.Б.К. се установява фрактура на лакътна кост на лява ръка, а увреждането е в
резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Описаното е
довело до трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок от около
един и половина месеца при нормален оздравителен процес. При прегледа на
М.К. се установило зачервяване на конюктивите на двете очи. Описаното
увреждане е в резултат от пръскане с лютив спрей. Предвид изложеното,
съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че в посоченото
удостоверение не се посочват никакви наранявания по свид.Х. К. и свид.К.,
освен зачервяване на очите.
Относно възражението на защитата, че СМЕ не е доказателствено
средство или доказателство и не може да бъде източник на доказателствени
факти и да въвежда нови доказателства, следва да бъде отбелязано, че, според
теорията, експертизата е един от способите за доказване в наказателния
процес. По своята правна природа тя е система от сложни и различни по
своето естество действия /проучвания и изследвания/, в обсега на които
участващите вещи лица, използвайки притежаваните специални знания в
областта на науката, техниката и изкуството, съдействат за изясняване на
обстоятелствата по делото чрез даване на основани върху доказателствените
материали заключения, обективиращи изводи от известни за неизвестни
факти. Заключението винаги съдържа оценки по фактически въпроси.
Противно на възражението, настоящата съдебна инстанция намира, че
правилно първоинстанционният съд е кредитирал заключението на експерта
по назначената съдебно-медицинска експертиза, доколкото намира същото за
обективно и изготвено от специалист в съответната област, при съобразяване
с всички материали, върху които е следвало да бъде изградено. Освен това,
първоинстанционния съд правилно е обсъдил експертното заключение, като
го е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства и
доказателствени средства, като е констатирал, че намира подкрепа в тях. В
тази връзка, показанията на свид.Х. К. и свид.К. намират подкрепа в
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза относно
причиненото на К. увреждане и механизма на причиняване на увреждането.
Съгласно заключението, на пострадалия е причинена дислоцирана
многофрагментна фрактура на лява улна в дисталната трета на лявата ръка.
12
Относно механизма на причиняване на травмата експертът е категоричен, че
същата е резултат от директен, пряк удар и представлява т.нар. „защитна
фрактура“, каквито обстоятелства съобщава и Х. К.. Заключението на
експерта категорично опровергава твърденията на подсъдимия и неговата
съпруга за падане на К., в резултат на което счупил ръката си. Разпитан в
съдебно заседание пред първоиинстанционния съд, експертът е категоричен,
че наличието на дислокация на фрагменти, какъвто е конкретния случай,
изключва като механизъм на причиняване на увреждането падане и затискане
на ръката с тежестта на тялото вследствие падане. Според експерта
увреждането, причинено на Х. К., представлява средна телесна повреда,
съгласно установените медицински критерии и е довело до трайно
затрудняване движенията на лявата ръка за срок от около един и половина
месеца при нормално протичане на оздравителния процес.
Относно показанията на свид.В. П.а, съдът споделя изводите на
първоинстанционния съд, че същите са последователни като съдържание, но
са едностранчиви и противоречат на събраните по делото и кредитирани от
съда показания на свид.К. и свид.К., отнасящи се до причинените им увреди в
резултат на възникналия на 19.10.2021г. конфликт, както и на събраните по
делото писмени доказателства и доказателствени срества.
В показанията си, дадени в хода на съдебното следствие, В. П.а
споделя, че на 19.10.2021г. тя и съпругът й влезли във входа на жилищния
блок няколко минути след като се прибрали К. и К.. Когато подсъдимият
отворил входната врата, бил дръпнат за дясната ръка от свид.К. и теглен за
лявата ръка от свид.К.. През стъклото на затворената входна врата, П.а
видяла, че свидетелят Х. К. започнал да нанася удари с ръце по главата на
подсъдимия, а съпругата му му бръкнала в очите и започнала да го дере с
нокти и по ушите. След като успяла да отвори входната врата на блока и да
влезе във фоайето, П.а видяла К. да удря съпруга й и същият паднал на пода.
Едновременно с това, П.а била ударена от К. и тя също паднала по гръб.
Според показанията на В. П.а, след като и тя и съпругът й се изправили, Х. К.
тръгнал нагоре по стълбите, заплашвайки ги със смърт, но главата му била
обърната настрани, ударил се в пощенските кутии на стената, паднал
странично и така наранил ръката си. Свидетелката П.а дори чула пострадалия
да казва, че заради тях си бил ударил ръката. Свидетелката П.а установява и
това, че агресивното поведение на К. продължило и когато тръгнал отново
заплашително към съпруга й, същият извадил спрей и го наръсил, за да се
защити. Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че в показанията
си, свид.П.а установява съвсем различна хронология и съдържание на
случилото се на 19.10.2021г.
Показанията на В. П.а кореспондират частично единствено с
обясненията на подс.П.. В противовес с възражението на защитата на
подсъдимия, настоящата съдебна инстанция установи, че
първоинстанционният съд е обсъдил подробно обясненията му, като
обосновано е изложил, че не им дава вяра. Отчел е обстоятелството, че
13
обясненията на подсъдимия в наказателното производство имат двойнствена
природа, както че същите са и средство за защита на подсъдимия. Правилно
първоинстанционният съд е достигнал до извода, че показанията на свид.П.а
са пристрастни и недостоверни, целящи да изградят защитна теза в полза на
нейния съпруг – подс.П.. Твърденията на двамата за претърпени сериозни
увреждания, в резултат на физическо насилие от страна на свидетелите К. и
К., не намират подкрепа в нито едно от доказателствата по делото.
Първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че
приложените по делото и приети към доказателствата по реда на чл.283 от
НПК: амбулаторен лист за медицински преглед на подсъдимия от 22.10.2021
година; резултат от рентгенова диагностика на подсъдимия от същият ден;
резултати от направени на П. изследвания в Клиника по образна диагностика
/компютърна томография/; амбулаторен лист за преглед на подсъдимия от
19.10.2021 година с декларация за информирано съгласие за лечение от
негова страна; медицинско удостоверение № 414/20.10.2021 година на името
на подсъдимия П. П. и съпругата му В. П.а, не установяват при прегледа им
да са констатирани описваните от тях увреди – нараняване в очите на
подсъдимия и хематоми на главата и ушите му. Направената на П. рентгенова
диагностика в Клиника по образна диагностика в УМБАЛ „ Д-р Г. Странски“
ЕАД град П. не установила рентгенови данни за травматични костни
изменения и ЧМТ; извършеният му преглед на 19.10.2021 година установил
повърхностни охлузни рани по шията и челото вляво, със следи от нокти.
Правилно първоинстанционният съд е констатирал, че същите са резултат от
настъпилото взаимно блъскане и ръкомахане между участвалите в конфликта,
провокиран от поведението на подсъдимия и неговата съпруга В. П.а.
Съдът намира за неоснователно възражението на защитата, че
обсъждането в конкретика на телефонните разговори би внесло допълнителни
детайли. Правилно първоинстанционният съд е приел, че заключението на
експерта по назначената техническа експертиза не установява факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото
производство. Същото единствено установява в хронологичен ред
проведените разговори на телефон 112 от страна на свид.К. и съпругът й –
свид.К. към телефон 112, както и на подс.П. и свид.П.а в опитите им да
получат помощ след приключването на конфликта.
Предвид изложеното, при правилно изяснената фактическа обстановка,
изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и
анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно и подробно
мотивирано първоинстанционният съд е достигнал до извода, че от обективна
и субективна страна подс.П. е осъществил състава на престъплението по
чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК, тъй като на 19.10.2021г. в гр.П. причинил на
Х.Б.К. средна телесна повреда, изразяваща се в дислоцирана
многофрагментна фрактура на лява улна в дистална трета на лявата ръка,
довело до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник.
От събрания и обсъден по делото доказателствен материал, правилно
14
първоинстанционният съд е достигнал до обоснования извод, че подс.П. е
извършителят на причиненото на свид.К. деяние, а именно, че подсъдимият е
нанесъл удар в областта на лявата ръка, в резултат на който на Х. К. е
причинена телесна повреда, която е пряка и непосредствена последица от
деянието на подсъдимия.
От субективна страна, престъплението е извършено от подс.П. при
форма на вината - пряк умисъл, като същият е предвиждал
общественоопасните последици от деянието, съзнавал е общественоопасния
им характер, и е искал настъпването на тези последици. Съдът намира за
неоснователно възражението на защитата, че деянието на подс.П. е
причинено непредпазливо. Правилно първоинстанционният съд е приел, че
прекият умисъл за извършване на престъплението се извежда от безспорно
влошените взаимоотношения между подсъдимия и семейството на свид.К.,
като вербалните забележки прераснали в желание за лична саморазправа.
По отношение на наказанието:
При индивидуализация на наказанието, първоинстанционният съд е
направил своя анализ, вземайки предвид предвиденото за гореописаното
престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК наказание – лишаване от
свобода до ШЕСТ години, както и разпоредбата на чл.54 от НК, и е
определил наказание в размер на ОСЕМ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Правилно първоинстанционният съд е обсъдил смекчаващите и отегчаващи
обстоятелства, като правилно е отчел превес на смекчаващите отговорността
на подс.П. обстоятелства. Правилно първоинстанционния съд е съобразил
наличието предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.66 от НК и е
отложил ефективното изтърпяване на така определеното на извършителя
наказание с ТРИГОДИШЕН изпитателен срок.
С оглед изхода на делото, законосъобразно в тежест на подсъдимия са
били възложени направените по делото разноски.
Поради изложеното, настоящият състав на въззивния съд намира, че от
анализа на събраните доказателства не се установиха такива, които да
променят изводите на първоинстанционния съд относно обстоятелството
налице ли е извършено престъпление по чл.129, ал.2 във вр. ал.1 от НК,
извършено ли е то виновно от подсъдимия, както и останалите обстоятелства,
описани от първия съд при изложение на фактическата обстановка по делото.
Съдът намери за обоснован крайния извод на районния съд, че системата от
доказателства, които взаимно се допълват, в съвкупност водят до единствения
и несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност
на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на
това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване правото на
15
защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за
участие в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК,
П.ският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 141/18.10.2022г., постановена по НОХД
№ 899/2022г. по описа на Районен съд-П..
Решението не подлежи на жалба и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16