РЕШЕНИЕ
№ 14527
гр. София, 24.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110118495 по описа за 2024 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1
ГПК.
В исковата молба ищцата Н. В. Я. твърди, че в ответното дружество има отрита
партида на нейно име за недвижим имот, находящ се в ****************. Поддържа,
че за периода от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. по партидата за горепосочения имот била
начислена сума в общ размер на 402,24 лева. Твърди още, че сумата била оспорена
пред монополиста, но от страна на негови служители било заявено, че в случай, че
сумата не бъде платена, ще бъде събрана със съдебен изпълнител. Ищецът оспорва
дължимостта на процесната сума с доводи, че между него и ответното дружество не е
налице валидно облигационно правоотношение и няма качеството потребител на
доставяни от ответното дружество услуги. Отделно от предходното оспорва, че през
исковия период ответникът е доставял стоки или услуги, чиято стойност да възлиза на
процесната сума. Прави възражение за недължимост на процесната сума, поради
настъпила погасителна давност. По изложените в исковата молба доводи и
съображения моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено
спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 402,24 лева, начислена по партида
с аб.№ ********** за недвижим имот, находящ се в ****************, през периода
от м.05.2020 г. до м.02.2021 г. Претендират се и разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от ответника се изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Поддържа се, че между страните е
налице облигационно правоотношение, като партидата е открита въз основа на
1
заявление от 27.12.2011 г. за откриване на индивидуални партиди на живеещите в
жилищната сграда. Твърди се още, че в дружеството е подадена информация, че
ищцата е собственик на имота, в който има трима ползватели. През исковия период
дружеството е доставяло и начислявало ВиК услуги, които ищцата е следвало да
заплаща в 30-дневен срок от датата на фактуриране. Сочи се, че ищцата е извършвала
плащания, с които частично е покривала задълженията си, което представлява
признание на неизгоден за нея факт, от който може да се направи извод, че е
собственик/ползвател на имота, съответно потребител на ВиК услуги. По изложените в
отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявения иск и присъждане
на сторените разноски. В условията на евентуалност, в случай, че предявения иск бъде
уважен, се възразява по искането за присъждане на адвокатско възнаграждение,
поради превратно упражняване на процесуални права.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.124 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от
това.
Предмет на делото е отрицателен установителен иск, с предявяване на който
ищецът цели да установи, че извънсъдебно претендираното вземане от ответника не
съществува. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да
удостовери съществуването на претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо
отрича претендираното от ответника право ответникът трябва да изчерпи в заведения
процес всички основания, въз основа на които то е могло да се породи до
постановяване на решението. Предявеният отрицателен установителен иск е един без
значение от това колко основания за недължимост на сумата се сочат /в този смисъл е
решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г. н а I V г.о. на ВКС/.
С оглед предходното и съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест и въведените от ищеца твърдения, ответникът е следвало да
установи при условията на пълно и главно доказване, следните правопораждащи
факти: съществуването на вземането си, включително: качеството на ищеца на
потребител на ВиК услуги, съобразно действащата за процесния период нормативна
уредба, обемът на реално доставените услуги за процесния период, както и че нейната
стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно правилото на чл.3, ал.1 Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, потребители на услугите В и К са: собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване,
2
включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; собствениците и лицата, на които е
учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни
имоти в сгради - етажна собственост; собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
С проектодоклада, обявен за окончателен в първото по делото открито съдебно
заседание, съдът е указал на ответника, че именно той носи тежестта да докаже, че
ищецът е собственик на процесния недвижим имот, съответно между страните е било
налице валидно облигационно правоотношение. Въпреки предходното, по делото не са
ангажирани никакви доказателства от които да се установява, че ищецът е собственик
или лице с учредено вещно право на строеж или ползване върху имота.
Въпреки предходното, в подадения писмен отговор ответникът иска от съда да
изгради изводите си на предположения – че между лицето подало заявление за
откриване на индивидуални партиди и ищцата е налице родствена връзка, обитават
заедно процесния имот, съответно последната е дала съгласие за това. Следва да се
има предвид, че съдебното решение се постановява единствено въз основа на
безспорно установени факти и обстоятелства, а не на предположения. С оглед
предходното, обстоятелството, че трето за спора лице е подало заявление за откриване
на индивидуални партиди в сградата, в която се намира и процесния недвижим имот,
не обуславя извод, че през исковия период ищцата е била потребител на предоставени
от дружество ВиК услуги. Това обстоятелство не се установява по безспорен начин и
от представения от ответника информационен лист, който не съдържа достоверна дата.
С оглед предходното, при липса на доказателства, че през исковия период
ищецът притежава качеството „потребител“ на ВиК услуги, искът следва да бъде
уважен само на това основание, без да се разглеждат останалите наведени от ищеца
доводи и възражения.
По разноските:
Ответникът не е признал иска, а изрично е оспорил същия с отговора на
исковата молба. Ето защо и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по производството разноски. Съдът намира за неоснователни
изложените в писмения отговор от ответника доводи за недължимост на разноски.
Това е така, тъй като видно от приложеното по делото писмо от ответното дружество
до ищцата от 15.03.2024 г. /дата, предхождаща подаването на исковата молба/ е, че
дружеството е уведомило последната, че са предприети действия за събиране на
задълженията по съдебен ред, като сумата е прехвърлена като дължима по договорната
сметка за текущи задължения. Именно предходното е обусловило правен интерес за
ищцата да предяви настоящата искова претенция. На последно място следва да се
3
отбележи, че процесуалното поведение на ищцата е израз на волята на страната, която
с исковата молба отрича всякакво основание за дължимост на суми към ответника, в
т.ч. се позовава и на изтекла кратка погасителна давност, да не упражни правото си да
отрече съществуване на вземане на ответника за целия период по издадената по негово
искане справка в рамките на едно исково производство. Последното, разбира се, с
оглед принципа на диспозитивното начало процесуалният закон е предоставил в избор
на ищеца.
Предвид гореизложеното, направените от ищцата разноски по производството
следва да бъдат възложени в тежест на ответника. Видно от доказателствата по делото
е, че ищцата е направила разноски единствено за държавна такса в размер на 50,00
лева. Заплатената и претендирана от ищеца такса за банков превод нямат характер на
разноски по смисъла на чл.78, ал.1 ГПК, тъй като това са разходи направени във връзка
с предоставени услуги от трети лица. С оглед предходното, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца само сумата от 50,00 лева.
Видно от договора за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и
процесуалния й представител е, че същите са се договорили, че процесуалното
представителство е безплатно – чл.38, ал.1, т.2 ЗА. Видно от списъка на разноските по
чл.80 ГПК е, че адв.Б. претендира адвокатско възнаграждение в размер на 480,00 лева.
Следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 ГПК определяне
размера на адвокатското възнаграждение е в правомощията на съда. С оглед
предходното и съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения съдът определя възнаграждение на процесуалния
представител на ищцата в минимален размер от 400,00 лева, тъй като делото не се
отличава с фактическа и правна сложност и е приключило в едно открито съдебно
заседание.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Н. В. Я., ЕГН **********
срещу ****************, със седалище и адрес на управление:****************,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сумата от 402,24 лева, начислена по партида с аб.№ ********** за
недвижим имот, находящ се в ****************, през периода от м.05.2020 г. до
м.02.2021 г.
ОСЪЖДА ****************, със седалище и адрес на управление:
**************** да заплати на Н. В. Я., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1
ГПК, сумата от 50,00 лева, представляваща разноски по производството за платена
държавна такса.
4
ОСЪЖДА ****************, със седалище и адрес на управление:
**************** да заплати на на адвокат К. И. Б., ЕГН **********, член на РАК,
на основание чл.38, ал.2, вр.ал.1, т.2 ЗА, сумата от 400,00 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и съдействие на
ищеца по производството.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5